Неделя на Страшния Съд
(Неделя на Месни заговезни)
Трета подготвителна неделя преди Великия пост
|
|
Неделя на Страшния Съд
|
Неделята на Страшния Съд е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота.
На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.
Страшният съд, руска икона от XVI век. Източник: www.christusrex.org.
По-долу:
Виж също:
Извън сайта: 
"Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните. Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.
Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа."
"А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.
Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен."
В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - голямата Задушница пред Великия пост. Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете - при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост.
На деня след задушница чрез съдържанието на богослужението, Евангелското четене и проповедта църквата припомня картината на Страшния съд (Мат. 25:31-46), за трагичните последици от греховността, за възмездието за греховете в отвъдния свят и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност.
Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо.
По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.
Състоянието, в което се намираме на Заговезни, в самото навечерие на светата Четиридесетница, малко прилича на състоянието на човека преди смъртта. Тогава той се разделя с навиците си, с любими места и хора, с всичко, към което го придържат земните обвързаности.
Неумолимо настъпва смъртта, както и датата, определена от св. Църква за начало на Поста не може да се промени, не може да се отложи. Разделяме се също и с останалото, което наричаме удоволствия. Съпружеското общение навлиза в период на въздържание. Шумните събирания на чашка с приятели спират.
Разделяме се с храните, които толкова много обичаме, че сега ни е ужасно мъчно за тях, почти непоносимо. И недоумяваме как ще издържим толкова време без ароматните сирена, без любимото ни плодово мляко, без вкусния колбас на закуска. Дори сметаната в кафето ще трябва да я забравим, все едно не съществува.
Ето защо на Заговезни ядем, консумираме точно като за последно и този израз тогава се разбира в най-буквалния си смисъл.
Тогава приличаме на хора, които през целия си живот са имали една-единствена цел да си вземат своето, да черпят с пълни шепи и да си поживеят, защото животът е кратък. И смъртта ги заварва все още със същия неутолим копнеж, но вече отчаяни, притеснени от края на всичко, насила изкоренени от онова, в което така здраво са се вкопчили.
Не ни ли заварва така и Великият пост?
Като че ли това е момент, в който доста обективно можем да преценим духовното си състояние. Защото колкото по-настървено заговяваме, толкова по-силна се оказва нашата привързаност към тленните неща. Обикновено ние не я забелязваме, не й обръщаме внимание. Страстите са станали наша втора природа, с която дори се чувстваме комфортно.
Сега е времето да осъзнаем това чрез скръбта по онова, от което се лишаваме.
За нашето самолюбие е болезнено да погледнем в очите тази жестока истина. Но ако сме докрай искрени, това ще бъде добро начало на покаянието, към което ни зове Христос.
Неслучайно Църквата е установила относително дълъг период на заговяване преди Великия пост.
От една страна, тя човеколюбиво се съобразява с нашите човешки немощи, за да може всеки да пристъпи с кураж към подвига и никой да не го счете за неизпълним. Така лишаването от обичайните храни става постепенно. Първо спираме да ядем месо и цяла седмица след това са Сирни Заговезни. През тези дни ни е разрешено и повече веселие, карнавали и пр. Като пред голяма скръб...
От друга страна, Заговезни има и този скрит смисъл, за който говорим да ни покаже докъде сме стигнали в духовния си живот. И като установим колко сме далеч от съвършенството, да поемем по най-краткия и сигурен път покаянието.
Всяка година на Заговезни се подготвяме за предстоящия дълъг пост, но през годините добиваме опитност и в подготовката за нашата земна кончина. Тя е голямата разлъка с всичко тленно и суетно, за която Бог желае да ни подготви така, че да не изпитваме страдание, а радост. Защото преди Христа смъртта беше тление, но Христос ни показа, че тя е само една раздяла с тленното, през която минава пътят към възкресението за живот вечен.
Великият пост е образ на този път.
Свещеник Ангел Величков
брой 6 за 2002 година
"Който се срами от Мене и от думите Ми
в тоя прелюбодеен и грешен род,
и Син Човечески ще се срами от него,
кога дойде в славата на Отца Си
със светите Ангели". (Марк. 8:38)
И тъй, родът на тоя измамчив и преходен век е род прелюбодеен, а делата му са тъмни и незаконни! Род грешен, баща на грешни синове и - както и в древни времена е рекъл пророкът: род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух (Пс. 77:8).
О времена, о нрави! Лъжата засенчва истината, обидата взема връх над справедливостта, порокът тъпче добродетелта, законът слугува на страстите, Евангелието е поробено от света, човеците не се боят от Бога, християните се срамуват от Христа, грехът царува, вярата е умряла, всичко се е развратило! "Всички се отклониха, станаха еднакво покварени" (Пс. 13:3). Ала защо човеците на тоя век живеят в такова безстрашие и погибел? Как? Нима на небето не седи единият всевиждащ и праведен Бог, Който сега вижда всичко подробно и някога точно ще разсъди всичко? Да, братя слушатели, има Бог и Съдия, има и бъдещ съд; ще настане време, когато тоя прелюбодеен и грешен род ще бъде съден и ще получи въздаяние според делата си. За това със страшна изразителност говори в днешното Евангелие Синът Божий. "Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели." Говори Той и праща мен по-подробно да ви изясня това в днешната проповед. Но какво ли въздействие ще произведе върху сърцата ви моето поучение? Струва ми се, че когато човеците за пръв път видели мълния и чули гръм от небето, те били тъй потресени, че едва не умрели от страх. Те, мисля, избягали, за да се скрият на най-тъмни и дълбоки места, само и само да не виждат и да не чуват такива страшни неща. А сега те ги и виждат, и чуват, но или хич не се боят, или се боят твърде малко, понеже зрението и слухът им са свикнали с тях. Мнозина съвсем безстрашно спят най-дълбок сън дори когато мълниите святкат, а небето трещи тъй гръмко, че от честите мълнии въздухът сякаш се запалва, а от страшните гръмотевици се разтърсват и планините, като че небето враждува срещу земята. Ето, струва ми се, по същия начин първото слово за наближаващия съд човеците изслушали с велик трепет, а сега често са навикнали да слушат за него без страх. Ето явният признак за това - макар да слушат, че ще има бъдещ съд, те спят безгрижно, потопени в дълбокото безчувствие на греховността си и не се събуждат, не се разкайват. И какво очаквам аз, като излизам с проповед за бъдещия съд? Та нали сте свикнали да слушате за него и не се боите. Но все пак ще говоря, за да имам право в съдния час да кажа, че съм ви говорил за него.
Когато на света има да се случи нещо забележително, Бог обикновено дълго преди това дава някои предзнаменования. Иосиф Флавий разказва, че преди римските войски да нахлуят в Иудея, за да разрушат Иерусалим и изтребят иудейския народ, се явили знамения. Най-напред се явила комета във вид на меч, висящ над Палестина. След това телица, която водели за жертва, изведнаж родила по пътя агънце. После, източните медни врата, които с мъка могли да отворят двадесетина души, сами се отворили. И още - по небето видели подобие на въоръжени сражаващи се люде. Най-накрая, в продължение на много дни от вътрешните части на храма се чувал жалостен глас, който казвал: "да бягаме оттук, да бягаме оттук!" Всичко това са страшни предзнаменования за война, за покоряването, пленяването и окончателното унищожаване на богоубийствения народ.
Несравнимо по-страшни знамения и чудеса ще яви Бог преди второто Си пришествие. Тъй говори Той чрез пророк Иоила: "И ще покажа личби на небе и земя: кръв, огън и стълбове дим" (Иоил. 2:3). Подобно нещо изобразява и Иисус Христос в Евангелието според Матея: "чудеса на небето": слънцето без лъчи ще се превърне в хладно и тъмно тяло; луната без сияние - в тъмночервен кървав кръг. Звездите, прегорели в собствения си пламък, ще паднат от местата си като угаснали въглени. Цялата небесна твърд ще се промени: вече не ще ни показва своя лазурен лик, който сега съзерцаваме - дълбока и мрачна нощ ще я покрие тогава. "Знамения на земята": войни на човеците и зверовете помежду им и един против другиго, тъй че лицето на земята ще потъне в кръв и реките ще се обагрят. Когото войната не е убила, ще го погуби гладът, а който оцелее подир глада, ще погине от мор. От една страна морето, развълнувано от бури, а от друга - сушата, люляна от земетресения: те ще бъдат последните признаци за края на времето. Защото морето, в края на краищата, излизайки от своите брегове, ще погълне сушата, а сушата, подместена от основите си, ще падне в морето и от смесването на суша и море ще се образува един безобразен хаос. Той ще бъде гроб за вселената и живеещите в нея.
Такова ще бъде последното състояние на тоя суетен свят. Когато се чуе тръбният звук, ще възкръснат всички мъртъвци, всички, които земята е погребала в себе си, които морето е погълнало, които са ги разкъсали зверове, птици небесни и морски чудовища. Всички, родили се от Адама до днес мъже, жени, деца, юноши, старци, праведни и грешни - всички ще станат на една възраст и в едно състояние само с една разлика: на собствените им дела. Всички ще получат за одежда предишната плът, всички ще бъдат призовани при страшния велик Съдия: "И видях - казва Иоан, - мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога... Морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си" (Откр. 20:12-13). Апостолът казва: "всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си" (II Кор. 5:10). И ето, когато всички възкръснат, ще дигнат очи нагоре и не ще видят небе; погледнат ли надолу, не ще видят земното лице; когато, по-кратко ще кажа, не видят повече нищо ни на небето, ни на земята, "тогава ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма" (Мат. 24:30). И това стига. Нямам нито сили, нито време да описвам всички обстоятелства на тоя страшен ден, при едното спомняне за който треперят всички светии. Оставям, премълчавам тези неща и ограничавам словото си само върху два предмета.
Брате, представи си някак, че този час е настанал, че ти стоиш пред Божието съдилище. Не вдигай очи нагоре, където предстоят хиляди и хиляди ангели и десетки хиляди архангели със страх и трепет. Не ги отпущай и надолу, където под огнения престол тече огнена река. Не гледай ни надясно, ни наляво, гдето стоят безчислено множество праведници и грешници в трепет, смирение и мълчание чакащи да чуят последното решение. Отправи поглед напред и виж Кой те съди. После го обърни към себе си и виж кой е подсъдимият. Бог Съдия е цял - гняв, без милост; грешникът, подсъдимият виновник е без оправдание. Само помисли за тези две неща.
Да почнем с първото. За да разбереш какво значи Бог Съдия, възкачи се на самия връх Тавор. Там ти ще видиш как се преобразява Богочовекът Иисус, лицето Му сияе като слънце, одеждите Му са станали бели като сняг. Но в същото време виждаш, че тримата ученици, Петър, Иаков и Иоан, ослепени от ярките лъчи на Неговата божествена светлина, са се уплашили и са паднали наземи. Но това все пак не е била всичката светлина на Божията слава, а само малък лъч от тая светлина. Свети Теофилакт говори: "Бог явил най-малка част от Своите лъчи". От Тавор премини към Синай. Слязъл на тая планина Бог и внезапно планината, както говори божественото Писание, станала твърде страшно място. Там имало огнен пламък, като от разпалена пещ, там имало дим, възхождащ до небесата, там имало облаци, мълнии, гръмотевици, подобие на тръбен глас, от който се тресели планини и хълмища, и целият израилски народ взел да трепери, макар да гледал и да слушал отдалече. А нали там Бог слязъл не като Съдия, но като Законодател и се явил не в самото Си божествено лице, а някак прикрито, в притча и символ. Сега вземи под внимание: на Тавор Бог явява един лъч от Своето блаженство, на Синай слиза само за да даде закона Си, но нито там, нито тук Той не се явил във всичката Своя слава. И въпреки това, явяването Му било тъй страшно, че и учениците, и целият израилски народ били потресени. Но когато Бог дойде на бъдещия Съд, не за да яви Своето блаженство, а Своето правосъдие, не за да даде закон, а за да съди нарушителите на тоя закон, "кога дойде Син Човеческий в славата Си" (Мат. 25:30), тоест, не покрит от някакво покривало, както се явил на Моисея, но явно и открито в собственото Си естествено величие, какво ще бъде, о християнино, това явяване?
Бог никога не се явява в тоя свят във всичката Своя слава и затова именно човеците тъй дръзко оскърбяват с хиляди грехове Бога, Когото не виждат във всичката Му слава. Той едва тогава ще се яви и едва тогава ще Го видят за първи път и ще Го познаят. И като познаят Лицето, Което са оскърбявали, ще разберат какво велико зло са сторили. Да, един лукав помисъл вече е втори трънен венец на чистата глава на Владиката. Една неблагочестива дума е заплюване на Неговия божествен лик. Плътската похотливост е втора рана в светите Му ребра. Всеки смъртен грях още един път Го приковава на кръста, както говори блаженият Павел. Сега грешниците не виждат и не разбират какво вършат. Като слепци те мятат стрели и не виждат Кого раняват. Понеже Бог е сякаш скрит под покривалото на вярата. Но когато Той дойде и се яви в славата Си, тогава те ще видят в Кого са стреляли и каква рана са Му причинили: "ще погледнат на Тогова, Когото прободоха" (Иоан. 19:37). Грешни човече, как ще ти се стори тая гледка?
Да слезем в Египет и да влезем в чертозите на Иосифа. Там са братята му, неблагодарните братя, които намислиха да го убият, продадоха го от завист, само и само да го отлъчат отсред себе си. Отначало те не го познаха. Ала когато той им рече: "аз съм Иосиф" (Бит. 45:3), те се разтревожиха, смутиха се и занемяха от срам и страх: "не можаха да му отговорят" (Бит. 45:3). Но той не ги изобличава, не ги заплашва, не ги прогонва; приема ги, прегръща ги, приканва ги заедно с него да се наслаждават на властта и благата на Египет, и въпреки това, те "не можаха да му отговорят". Тъй велики са срамът и страхът, когато видим лицето на човека, обиден от нас. Но да гледаш лицето Божие, да слушаш словата Божии: "Аз съм Бог, Когото ти оскърбяваше със своето срамословие, Когото продаде за изгода, раняваше с блудствата си, разпъваше с греховете си. Аз съм Тоя, Когото ти ругаеше, Аз съм Тоя, Чието име ти хулеше и Чиято кръв потъпкваше. Аз съм Тоя, Когото ти толкоз пъти възкачваше на кръста, колкото пъти се причащаваше и Ми служеше недостойно ... И ето сега - да видиш и познаеш Бога, Когото по-преди не си виждал и не си познавал! Да Го гледаш право в лицето! Да виждаш своя грях като рана на божественото Му лице! Кажи ми, с какви очи ще Го гледаш? С какво сърце ще понесеш тая гледка! - казва божественият Златоуст.
Но това е още малко. Ако Бог Съдия е тъй страшен, когато се явява в славата Си, то колко по-страшен ще бъде Той, когато се яви в Своя гняв? Това, действително, ни ум може да го побере, ни език да го изясни. "Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе - Твоята ярост?" (Пс. 89:11), казвал Давид Богу. Човеците са видели Божия гняв в потопа, покрил цялата вселена, в огъня, паднал от небето и изпепелил петоградието, в наказанията, поразили коравосърдечието на Фараона, и все пак в тоя свят Бог още не е пламвал с всичкия Си гняв: "не възбуждаше всичката Си ярост" (Пс. 77:38), понеже тук Той не явява цялото Си правосъдие; сега Той, наистина, се гневи, но и дълготърпи. Той примесва милостта Си към правосъдието. Затова, както говори Апостолът, сега е време благоприятно и ние лесно можем да умилостивим Бога чрез молитви, сълзи, покаяние, ходатайството на светците. Сега "Той е щедър и ще очисти греховете ни" (Пс. 77:38, по слав. текст). Но времето на Неговото второ пришествие е време на съд. Сам Апостолът го назовава ден на гнева и откровението, ден, в който Бог ще яви целия Свой божествен гняв. Иоан казва, че нещастните грешници, само и само да не видят тоя гняв, ще умоляват планините и скалите да паднат върху тях и да ги покрият - и казваха "на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца" (Откр. 6:16). И праведният Иов силно желае да избегне такъв гняв и жив да се скрие в ада: "О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти" (Иов. 14:13).
Божественият Златоуст се бои от него повече от мъките, повече от многобройни мъки. "И геената, и мъченията там са нетърпими. Но и десет хиляди геени не значат нищо в сравнение с това да видиш онова кротко лице отвърнато и онова милостиво око нетърпящо да ни вижда - . Защо пък тъй? Затова, че Той е цял само гняв, който Давид сравнява с чаша, пълна с неразредено вино. Бог я държи в ръце и пои от нея всички грешници; "защото чашата е в ръката на Господа с вино неразмесено. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята" (Пс. 74:9, по слав. текст). Неразреденото, чистото без вода вино, това означава: само гневът Божий без дълготърпение, само правосъдието без милосърдие. Там ходатайствата и молитвите са безсилни да смекчат Божия гняв; сълзите на покаяние - да умилостивят Божието правосъдие. "Облак и мрак е около Него" (Пс. 96:2). Тогава Бог не ще гледа на лице, за да се умилостиви. "Правда и съд е основа на престола Му" (пак там). Тогава Той ще съди и изследва деянията. Той вече не е Бог на милостта и щедростите, а Бог на отмъщенията. Какво отмъщение ще ни въздаде Той? Ще ти кажа. Последвай ме и нека отидем на Моавитските поля, за да видим страшното, което се случи там. Трима царе - Самарийският Иорам, Иудейският Иоасаф и царят Едомски, като се съединиха помежду си, с многочислени войски победиха Моавитския цар. Внезапно нахлуха те в неговата страна и навсякъде разнесоха смърт и гибел, опустошение и трепет. Засипаха всички извори, изсякоха всички дървета, стъпкаха тревата, опожариха селата, изклаха жителите им, тържествено напреднаха и накрая обсадиха от всички страни царя в столнината му. Притиснат от врагове отвън, отвътре пък - от недостиг на продоволствия, той всеки час се подлагаше на опасността да загуби царството, свободата и живота си. И какво да стори? Виждайки, че повече не може да се надява на човешка сила, той прибягна към силата на слънцето, което почиташе като Бог. За да спаси своя народ и да запази царството, той, по съвета на придворните си мъдреци, реши да пожертвува своя собствен първороден син, когото бе отредил за наследник на царството си. И ето, водейки го за ръка, като овца на заколение, пред погледа на своите поданици, които с велик плач го следваха, и на враговете си, които също го гледаха с велико изумление, той се възкачи на крепостната стена, като в едната си ръка държеше нож, а в другата - своя син. О, слънце! - тъй, струва ми се, възкликна той - не се омрачавай, задето сега ще видиш зрелище, каквото ти още никога не си виждало на земята. Гледай и по-ярко свети, за да видят това и мойте врагове! Аз не мога да ти принеса всесъжение по-драгоценно от собствения си син, моя първенец, наследника на моето царство. На това ме принуди омразата, която враговете ми хранят към мене, и любовта ми към моя народ. Приеми тая невинна царска кръв, приеми я от моите ръце и прати ми твоята сила, за да отмъстя на враговете и спася народа. Сине мой, приеми смърт от ръцете на собствения си баща и вярвай, че днес ние двама ставаме едно всесъжение и една жертва: ти - заклан от ръката ми, аз пък - пронизан от мъка. Необходимостта, неумолимата необходимост днес те влече на безвременна смърт, а мен - на жестоко синеубийство. Тая твоя смърт е живот и свобода за моя народ, охрана и чест за моето царство. Царе, сключили помежду си съюз против мен, самаряни и израилтяни, повели против мен несправедлива война, погледнете какъв е вашият враг! Погледнете, ако имам достатъчно решимост да заколя своя собствен син, то ще имам и достатъчно гняв да отмъстя на враговете за сина си. Този нож, който мога да наквася в кръвта на сина си, ще съумея да намокря и с кръвта на враговете си. Слънце, приеми сина и чуй бащата! - С такива думи той протегнал ръка, втъкнал ножа в гърлото на сина си и го принесъл в жертва за общото спасение. Враговете видели отдалеч тая страшна гледка, разкаяли се за стореното, с огромна забързаност снели обсадата и тозчас побягнали. "И той взе първородния си син, комуто се падаше да царува вместо него, и го принесе всесъжение върху стената. Това причини голямо разкаяние у израилтяните, и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си" (IV Царств. 3:27, по слав. текст). Защо ли бягат тези трима царе? Какво трябваше да сторят? Представете си, моля ви, състоянието на този нещастен баща и цар. Кой го притисна тъй, че го принуди да принесе в жертва собствения си син? - Тези трима царе, които подигнаха несправедлива война и го доведоха до такова състояние, че го заплашваше опасността да изгуби своя престол. И ето, ако военната сполука се обърнеше в негова полза, ако той излезеше към тях на битка, победеше ги и ги обърнеше в бягство, ако ги пленеше в ръцете си, питам ви, какво би сторил с тях огорченият тъй дълбоко баща? Колкото велика бе неговата скръб, когато със собствените си ръце убиваше своя син, толкова велик би бил и гневът му в отмъщение за смъртта на сина му. Гневът би увеличил силата му; той би ги нападнал като измъчен от преследване лъв, ненаситно би пил кръвта им. Що за гняв, що за гняв! Човек, не пожалил сина си, би ли взел да жали враговете си? Помислете мъничко. Добре сториха тези трима царе, че побягнаха от него, понеже те побягнаха от безпределния му праведен гняв.
От примера с моавитския цар да се върнем към нашия предмет. Предвечният Бог Отец на хълма Голгота принесе в жертва въплътилия се Свой единороден Син, увенчан с трънен венец, прикован на кръста, цял в рани, цял в кръв, сред двама разбойника, като престъпник. Страшно и ужасно зрелище! От тази гледка слънцето замръкнало, земята се разцепила, разкъсала се завесата и гробовете се отворили. Кой Го застави да стори това? Нашите грехове. Ето сега, не заличавай греховете си с покаяние в тоя живот, застани с греховете си пред Лицето на тоя Бог Отец, за да приемеш съд при Второто пришествие. Там ще присъствува и Самият Негов единороден Син, с още незарастнали рани; там ще бъде и дървото на кръста, върху което Той бе разпнат. И тъй, от една страна Той ще вижда Своя възлюбен Син, Когото закла, а от другата - твоите грехове, подтикнали Го към това заколение. Нима ти се надяваш, че Той ще ти окаже някаква милост? Неблагодарнико, ще ти рече, животът на Моя Син е по-драгоценен от всички животи на Ангелите и човеците, взети заедно - а Аз предадох тоя живот на смъртта. Кръвта на Моя Син е по-скъпа от всички райски бисери - а Аз всичката я излях на земята. Моята любов към Сина е по-гореща от всичкия плам, горящ в сърцата на серафимите - а Аз я турих настрана. Нищо нямах при Мене тъй скъпо, ценно и обично, като Моя Син - а Го принесох в жертва. Мигар и това не ти даде да разбереш каква омраза храня към греха? И ти с греховете си Ми се явяваш пред очите? Ти ме подтикна да убия Сина Си заради твоите грехове. Сега Моят Син ме подтиква да те съдя заради Неговата смърт. Неговата кръв, рани и страдания въпият против тебе за отмъщение. Аз съм Съдия, Аз съм Отец. Като Съдия - съдя те според Моята правда. Като Отец - осъждам те на смърт за смъртта на Моя Син. Грешниче, ти чакаш милост от такъв Съдия и Отец? Не, не, нещастни! Помисли, ако "и собствения Си Син не пощади," както казва Павел (Рим. 8:32), той не ще пожали и теб, Своя враг. Помисли - та нали Неговата правда съди твоя грях и в същото време Неговата любов ти отмъщава за смъртта на Неговия Син. По такъв начин, против тебе се борят правдата и любовта Божия и над тебе едновременно се извършва съд и отмъщение. Измери любовта, която Той храни към Сина Си - тя е безпределна! Измери Неговата омраза към греха, която Го принуди да принесе в жертва тъй възлюбения Син - тя е безпределна! Прецени по такава една любов и омраза, с какъв гняв ще те съди Той - и той е безпределен: гняв без милост, само чист гняв! Кой може да удържи тоя гняв? Кой може да го понесе? С трепет говоря за това; ужасявам се и ме напускат сила и слово, повече не мога да говоря. Дайте ми малко да се опомня от ужаса, обхванал душата ми! О, грешна душа! О, бъдещ съд!
Бог Съдия - цял в гняв без милост! И подсъдимият - грешник, виновник без оправдание! Всички вини, за които всеки човек ще даде пред Бога точен отговор в съдния час, се разделят на четири рода. Първият род са злините, които ние сами сме сторили; вторият - тези, които са сторили други по наша вина; третият - това са добрините, които сами не сме сторили; четвъртият - добрите дела, каквито ние сме попречили на другите да сторят. Всичко това, не само голямото, но и малкото, ще бъде изследвано. "И най-малките престъпления ще бъдат изследвани", казва Григорий Нисийски. Всичко, в каквото сме съгрешили с ум до най-нищожни помисли; всичко, каквото сме съгрешили с уста, дори до празна дума; каквото сме съгрешили на дело - до най-леките грешки. Всичко - от първото до последното. Тогава ние нищо не ще можем да скрием, както крием от човешките очи, даже от духовника. Всичко ще се яви в такъв вид и в такава обстановка, в каквито действително е станало. И ние не ще можем да изменим нищо, както правим това сега, мамейки човеците, представяйки едно за друго, показвайки лицемерие вместо добродетели. Не. "Ние изведнаж ще видим", казва Василий Велики, "всички дела сякаш застанали и представени пред нашия разум в самия техен вид, в собствените им образи, както всяко е било изречено или сторено". Сега, в тоя живот, някои неща се извършват напълно скрито; ако даже някои са явни, но поне ние не знаем кой е виновен в тях. Колко неща потуля нощта! Колко - пустите места, колко - загадъчността! Ето, намерено е загадъчно подметнато писмо. Ние не знаем кой го е написал. Измамена е невинна девойка. Кой е бащата на детето - не знаем. Плъзна осъждаща мълва. Кой я пусна - не знаем. В някакъв дом изчезна драгоценен предмет. Кой го открадна - не знаем. И което е още по-лошо - осъждат невинния, а виновният се подсмива. Тази или онази любов е искрена или престорена, или може би това е дори завист или ревност? Похвала ли е това или лъст? Добродетел или лицемерие? Нищо не знаем. Тук много остава в мрак. Но там, когато Бог освети тайните на мрака, тогава всичко ще се открие. "Всяко нещо в истинския свой вид, както е било изречено или сторено".
Всичко ще съди Бог, цял - гняв без милост! Помисли си сега, грешнико, имаш ли някакво оправдание? А най-вече помисли за злото, което си сторил. В тоя живот Бог ти е дал най-лек начин да получиш прошка за всички свои беззакония, за неправдите си, за блудодействата, за всички твои велики и страшни грехове. Трябваше само да ги изповядаш пред духовника, комуто Бог е дал пълна власт да ти прощава, и щеше да ти бъде простено, но ти и това не стори. Ти знаеше това, но не го стори. За това ти говориха и проповедници, и духовници, но ти не стори нищо. Толкова години преживя, имаше достатъчно време, за да го сториш, ала не го направи. Питам те: имаш ли някакво оправдание пред Бога?
Второ: злото, направено от други по твоя вина. Този човек не искаше да лъжесвидетелствува, друг - да убива: ти ги принуди. Тази бедна девойка при възможност се криеше - ти с лъжа или насила я извлече на общия погибелен път и я тласна в греха. Онзи юноша не знаеше още никакво зло, бе цвете по възраст и по невинност - ти го докосна и той увяхна, твоите думи, твоите беседи отровиха слуха му и развратиха добрия му нрав. Ти бе свещеник и всички миряни надмина в съблазните. Беше женен и пред очите на жена си държеше блудница. Беше баща, и за собствените си деца стана учител на всяко зло, беше пример на погибел сред тези люде. Брате, ако сам ти не си искал да бъдеш наказан, нека тъй да е, над своята душа ти имаш власт, но чрез своя съвет, съблазън и пример ти увлече към погибел много други. Питам те: имаш ли някакво оправдание пред Бога?
Трето: доброто, което ти не стори. Бог ти даде много дарования - естествени, материални и духовни. Ти бе даровит, можеше да станеш образец на добродетели и на мъдрост - и се отклони в погибел. Беше богат, можеше да сториш толкоз добро на вдовици и сироти - но не го допусна твоето сребролюбие. Беше способен да станеш светилник в Църквата - плътта, светът и дяволът те победиха, макар добродетелите и светостта да не бяха недостижими за теб. Там ти ще видиш толкова много пророци, апостоли, мъченици, девственици, подвижници, които Божията благодат ги освети. Ако не те бе напуснало доброто произволение, тогава никога не би те напуснала и тая божествена благодат, за да станеш и ти като тях. Толкова време, драгоценно време, разпиляно безразсъдно или изгубено напразно, в течение на което ти можеше да сториш толкова добро, но не стори нищо. Питам те: имаш ли някакво оправдание пред Бога?
Четвърто: доброто, което ти попречи другите да сторят. Някой искаше да отиде на църква, на проповед или на изповед, да направи нещо полезно за душата си, но твоята злоба не допусна това. Друг искаше да стори нещо за добро на всички, да принесе на мнозина полза, но му попречи твоята завист. Питам те: имаш ли някакво оправдание за това пред Бога?
Но да затворим тази книга, в която са заключени греховете ти. Да отворим друга, гдето са записани твоите добродетели. Да видим какви добрини имаш. Помолил си се; ала когато устните ти казваха молитва, къде блуждаеше твоят ум? Дал си милостиня, но колко? Твърде малко и то само, за да имаш по-скоро похвала от човеците, отколкото награда от Бога. Постил си (плача за постите на християните - по време на пост тъкмо на масите на християните цари лакомия и пиянство); но докато ти се въздържаше от риба и месо, въздържаше ли се от страсти и плътски наслади? Изповядвал си се; но в много от случаите след изповедта показа ли поне веднъж въздържание? Разкаял си се; но поправи ли се после? Та такива ли са добрините, които си извършил? И с това ти мислиш да заслужиш от Бога оправдание? Посочи ми поне едно добро, добро, съвършено във всички отношения? От пет, шест или дори сто години, които си преживял, посочи поне един ден, един час, изцяло посветен на Бога! Къде е съвършеното добро? Има ли такъв ден?
И тъй, Съдията е Бог, цял - гняв без милост, а ти си подсъдимият, грешник, виновник без оправдание; какво, тогава, окончателно решение очакваш? Аз се ужасявам и да го изрека: "иди от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели!" (Мат. 25:41). О, страшен Божий съд! О, още по-страшно решение! Откъде излизаш и къде отиваш с такова определение, жалки, нещастни, бедни грешнико? От рая - в ада, от светлината на славата - в огън вечен, от безкрайната слава - в безконечно мъчение, от Бога - при дявола! О, страшен Божий съд! О, най-страшно решение! "Иди от Мене!" Сега аз не мога да ви кажа какво се заключава в тези страшни думи. Ще ви кажа за това следващия път. А сега - съветвам те, умолявам те, заклинам те - бягай от такъв съд и решение. Възможно ли е това? Послушай.
За всички човешки грехове Бог е устроил две съдилища. Едно, тук на земята, в тоя живот; друго - на небето, при второто Негово пришествие. Там Съдия е Бог, цял - гняв без милост. Тук съдия е свещеникът, човек, цял - милост без гняв. Там виновникът няма оправдание. Тук той получава прошка. Който бъде тук подсъдим на духовника и получи прошка, и там ще бъде съден от Бога и ще получи прощение. Който тук се кае, там се оправдава. Златоустият утешител на грешниците казва: "Ако в тоя живот успеем да се умием чрез изповед от прегрешенията, там ще отидем чисти от грехове". Аз често съм ти казвал, християнино, колко лесно е да получиш прошка на греховете си чрез изповед. Днес ти казах колко страшно ще бъде изпитването на греховете на бъдещия съд. Предложих ти огън и вода. Избери си, каквото искаш.
Препечатано от © "Православна беседа"
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
