 |
Monastery of Megisti Lavra (Agia Lavra, Great Lavra), Ιερά Μονή Μεγίστης Λαύρας
|
Great Lavra, chalkidiki.com
Великата лавра е ней-древната, най-голямата и най-богатата по светини и по землище светогорска обител.
Лаврата е необщежителен манастир и е на първо място в йерархията на светогорските манастири.
Намира се в юго-източната част на Атонския полуостров, под самия връх Атон, на шест часа път от столицата на Света Гора Карея.
Главният вход на Великата Лавра Св.
Атанасий Атонски. Снимка © Марин Христов
Основана е през (963 година най-почитания монах в Св. Гора - св. Атанасий Атонски. Той бил родом от Трапезунд и дошъл тук от Климентовата обител. Делото му било щедро подпомогнато от бъдещия император Никифор Фока - тогава военачалник и близък приятел на св. Атанасий. В пещерното и отшелническото монашество св. Атанасий въвел системата на общежитие (киновия), която по-късно станала пример и главен начин на монашеско съжитие.
По-късно Великата Атонска Лавра била щедро подпомагана както от наследника на Никифор Фока - Йоан Цимиски, така и от Василий II Българоубиец. Така през края на XIV век тя достигнала най-голямото си величие и слава. През следващите два века, обаче, пиратски набези и разрушения я довели до почти пълна разруха. Нов подем дал патриарх Дионисий III († 1655), който дал за спасяването на лаврата цялото си имущество, а по-късно щедри дарители станали български и руски царе, сръбски деспоти, а от началото на XVI в. - и влашките и молдавски воеводи.
Във Великата лавра е пребивавал през втората половина на XIV в. бъдещият български патриарх Евтимий, а преди него друг български просветен деец - книжовникът Йоан. В Лаврата е живял и работил и св. Йоан Кукузел.
Св. Йоан Кукузел изобразен в музикален кодекс в Манастира на Великата Атонска Лавра
от XV в.
През 1535/6 г. към монасите във Великата лавра се присъединил великият иконописец Теофан Критски (сред тях били и двама от синовете му) и пребивавал в нея седем години. Заедно със сина си Симеон той зографисал манастирската черква (с иконостаса) и Голямата трапезария (след което заминали за Карея и за новосъздадения манастир Ставроникита). Няколко години по-късно, от 1560 г., в Лаврата творил и друг известен зограф - Франгос Кастеланос (Frangos Katelanos).
В 1844 г. В. Григорович попаднал на 10 славянски ръкописа в манастира. В притвора на Съборния храм се намира и днес надпис, от който личи, че стенописът е рисуван от Захарий Зограф от Самоков през 1852 година.
Католиконът на Великата Лавра. © Игорь
Пшеничников Русское афонское общество
Скитът "Св. Анна" на Великата лавра. © Игорь Пшеничников Русское афонское общество
На територията на Великата Лавра има 17 храма. Подвластни на Великата Лавра са и други 19 храма извън землището й, както и множество скитове, келии и коливи. Сред най-прославените са скитовете "Св. Йоан Кръстител", "Св. Анна", Кавсокаливи, Продромос, Катунаки (или Катунакия), Карули (или Карулия), Керасия и др., както и пещерите на преподобните Петър Атонски, Атанасий, Нил Мироточиви.
Сред безценните съкровища на манастира са много свети мощи.
Престолният празник на Великата Атонска лавра е на 5 юли (18 юли стар стил) - денят на Св. преподобни Атанасий Атонски († 1000-1001 г.).
Pravoslavieto.com
Слизане в ада.
Византийска икона от XII век, Великата Атонска Лавра "Св. Атанасий" на Света Гора Атон.
Стенописи
на Захарий Зограф в притвора на католикона
на Великата Лавра "Св. Атанасий
Атонски". Снимка © Марин Христов
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
