Св. славни и всехвални апостол ФилипI век Чества се на 14 ноември заедно със св. Григорий Палама и на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли) Празник - и риба се разрешава
|
Благоукрасява се вселената, Етиопия ликува, защото с венец украсена от тебе, като се просветила светло тържествува твоята памет, богоречиви Филипе, защото всички се научил да вярват в Христа и достойно си завършил прославата на Евангелието, затова Етиопия дръзновено протяга ръка към Бога, Когото моли да ни дарува велика милост.
Твоят ученик, другар и подражател на Твоите страдания, богоречивият Филип, Те проповядва, Бог на вселената. С неговите молитви от пребеззаконните врагове Твоята Църква и всеки твой град с Богородица запази, Много милостиви.
Св. апостол Филип. Детайл от византийска икона от XI-XII век, днес в Московския Ермитаж
След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният Рождественски пост, наричан също Филипов пост или "Четиридесетница на ап. Филип".
По-долу:
Св. апостол Филип - от дванадесетте апостоли. Проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса - възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей. Завършил в Иерапол, разпнат на кръст с глава надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него.
Апостол Варнава разпнали на стените на разрушен от тях храм на една ехидна. Станало страшно земетресение. народът изплашен, се спуснал да проси молитвите на апостолите. Снели апостол Варнава още жив и той погребал тялото на апостол Филип.
Вартоломей отишъл в Армения, приел кръстна смърт, а Мариамна заминала за Ликаония, обърнала мнозина във вярата.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Св. апостол Филип със св. Теодор Тирон и св. Димитрий
Солунски. Икона от 11-12 в. Днес в Московския Ермитаж
Св. ап. Филип бил родом от Витсаида, откъдето били и апостолите Петър и Андрей. Спасителят, като го видял, заповядал му да върви след Него. Филип съобщил на приятеля си Натанаил, че намерил Месия: "Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писал Мойсей в Закона и говориха пророците" (Йоан 1:45). Назарет бил презиран от юдеите, понеже в него живеели много езичници и Натанаил отговорил на Филипа: "От Назарет може ли да излезе нещо добро?" - "Дойди и виж" - възразил му Филип. Натанаил, като видял Спасителя и бидейки поразен от божественото Му всезнание, извикал: "Рави (учителю)! Ти си Син Божи, ти си Царят Израилев" (Йоан 1:46-51).
Филип тръгнал подир Христа и бил свидетел на много Негови чудеса. Името на той апостол се споменава в евангелския разказ за насищане на пет хиляди души с пет хляба и две риби. След Тайната вечеря, когато Иисус в беседата с учениците Си ги съветвал и укрепявал във вярата, Филип казал: "Господи покажи ни Отца, и стига ни" (Йоан 14:8).
- Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? - отговорил Спасителят - Който е видял Мене, видял е Отца. И как ти казваш: "Покажи ни Отца!" (Йоан 14:8-9) С тия думи св. отци опровергали лъжеучението на Арий, който не признавал божественото естество в Иисуса Христа и единосъщието Му с Бога Отца.
След слизане на Св. Дух върху апостолите Филип проповядвал Евангелието отначало в Самария, където чрез името Божие извършил много чудеса (Деян. 8:5-7) и в Юдея, където кръстил велможата на Етиопската царица Кандакия (Деян. 8:26-40), а след това в Гърция. Неговите чудеса и учението му привличали множество хора, които, оставяйки своите идоли, се обръщали към Бога.
Като видели това юдеите, които се намирали в Гърция, писали в Йерусалим до първосвещениците: "Някакъв си човек, дошъл от вас, проповядва тук разпнатия Христа, изцерява болни, възкресява мъртви, и вече мнозина повярваха по неговите думи". От Йерусалим изпратили един началник да разследва случая. Той повикал Филипа на съд и с гняв му казал: "Не беше ли достатъчно това, че ти прелъсти прости и неучени люде в Галилея и Самария? А още си дошъл при мъдрите елини да проповядваш своето лъжливо учение. Нали и самият твой учител Иисус пострада за Своите лъжливи думи? Той бе разпънат на кръста и умря, а вие, като откраднахте от гроба тялото Му, проповядвате, че уж бил възкръснал ".
Като чул това, стоящият тук народ взел да иска смъртно наказание за Филип. Апостолът смело казал на началника:
"Защо сърцето ти се е ожесточило и не иска да познае истината? Нали вие сами запечатахте гроба и поставихте на него стража? И когато Господ възкръсна, нали вие подкупихте стражата да каже, че уж учениците нощем откраднали тялото Му? Печатът на гроба свидетества за истината на Христовото възкресение и ще ви изобличи в деня на отмъщението".
Началникът яростно се спуснал срещу Филип, но веднага ослепял. Също такова наказание постигнало и другите, които искали смъртта на Филип, като на вълшебник. Тогава само те познали истината Христова. Филип, като се помолил за тях, повърнал зрението на ослепените, и всички приели Кръщение, освен юдейският началник, който бил наказан със смърт за своето жестокосърдие.
Филип, след като поживял известно време с повярвалите и им поставил епископ, напуснал Гърция и отишъл да проповядва в други страни. Господ му оказвал Своята помощ и го подкрепял чрез чудесни прояви на Своята близост. Филип проповядвал в Арабия, в Етиопия и навсякъде обърнал много езичници към Христа. Отправяйки се на кораб в град Азот, веднъж нощем той бил застигнат от страшна буря, но по негова молитва веднага на небето се явил сияещ кръст, който озарил нощната тъмнина и бурята внезапно утихнала. В Азот Филип чрез Божия сила изцерил една девица и успешно проповядвал Евангелието. В град Йерапол, като чул, че Филип проповядва ново учение, искали да го убият с камъни, но един старец на име Ир удържал съгражданите си, като им казал: "Изслушайте го първом и, ако се окаже, че учението му е лъжливо, ще го убием!" След това Ир взел Филип у дома си и скоро, като се убедил, че учението му е истинско, повярвал в Господа с цялото си семейство. Останалите жители и началниците на града още дълго упорствали в неверието. Те повикали Филип в съда и искали да го погубят. Но чудесата, извършени от св. апостол, който пред целия народ възкресил един мъртвец, най-после убедили езичниците и мнозина от тях приели св. кръщение.
Филип обиколил много области в Мала Азия, смело проповядвал словото Божие, като понасял търпеливо гонения и страдания. Придружавала го сестра му - девойката Мариамна. Тук, по Божия повеля, се присъединил към тях и св. апостол Вартоломей. Те срещнали Йоан Богослов, който също проповядвал в Мала Азия и с него заедно дошли в другия Йеропол - Фригийски. Там Йоан ги оставил и отишъл по-нататък.
Град Йеропол бил пълен с идоли и идолски капища. Том между другите имало едно капище, до което се покланяли на змия ехидна. Тая гадина местните жители смятали за някакво божество, многобройни жреци й служители, суеверните жители й принасяли дарове и жертви. Апостолите изобличили лъжата и суетата на това поклонение и погубили ехидната, а храмът й опустял, понеже множество езичници повярвали в Господа. Между последните се намирал един известен в града човек, на име Стахий, който вече 40 години бил сляп. Св. апостоли му възвърнали зрението и благодарният Стахий, като повярвал и приел св. Кръщение, помолил и склонил апостолите да живеят в неговата къща. Тук се събирали всички, които желаели да чуят спасителното учение, което проповядвали чужденците, които живеят у Стахий. Началникът, в припадък от гняв, заповядал веднага да хванат проповедниците Христови. Уловил Филип, Вартоломей и Мариамна, били ги, влачили ги по улиците и най-после ги затворили в тъмница.
След няколко време ги извели на съд. Събрал се много народ, дошли и идолските жреци, които силно негодували против апостолите и се стараели все повече и повече да възбудят против тях гнева на началника.
"Отмъсти за нашите богове, казвали му те. Откакто тия люде влязоха в града ни, нашите храмове, опустяха и народът престана да принася на боговете подобаващите им се жертви. Смъртно накажи тия магесници!"
Тогава началникът осъдил апостолите на кръстна смърт. Филип бил разпнат с главата надолу, като окачили кръста на високо дърво срещу капището на ехидната и хвърляли върху него камъни. Вартоломей бил разпнат при стената на същия храм. Но внезапно се явило страшно земетресение. Развълнуваният народ започнал да проси молитвите на св. апостоли и се спуснал да ги снема от кръстовете. Снели Вартоломей, който бил още жив. Пристъпили и към Филип, но той вече бил предал Богу дух. Последните негови думи били молитва за мъчителите му. Вартоломей с чест погребал тялото му.
Много жители от Йерапол приели Кръщение. Вартоломей и Мариамна ги укрепявали във вярата и учели на словото Божие. След това св. Вартоломей им поставил за епископ благочестивия старец Стахий.
Впоследствие Вартоломей отишъл в Армения, където приел кръстна смърт, а Мариамна, чиято помет се празнува на 17 февруари, отишла в Ликаония. Там тя обърнала мнозина към Христа и умряла в дълбока старост.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Край Галилейското езеро, близо до Хоразин и Капернаум, се намирал град Витсаида. В него се родили трима Христови апостоли от лика на 12-те: Петър, Андрей и Филип. Петър и Андрей били рибари и се занимавали с този поминък, докато ги призовал Христос. А Филип от юношеските си години бил даден да се обучава в книжната мъдрост. Той усърдно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия и в сърцето му пламнала гореща любов към Него и силно желание да види Господа лице в лице, макар още да не знаел, че Този, Когото очакват и желаят да видят толкова много хора, вече е дошъл на земята.
Но ето, че Христос дошъл в Галилейските предели и намерил там Филип, който горял с такава любов към Месията.
- Върви след Мене - му казал Иисус.
Като чул Господния призив, Филип с цялото си сърце повярвал, че Той е истинският Месия, Когото Бог обещал чрез пророците, и Го последвал. Наблюдавайки пресветия живот на Господа, той се стараел да Му подражава и да се поучава от Него на Божествената премъдрост, със силата на която впоследствие победил езическото безумие. Радвайки се на намирането на такова Съкровище, с Което щял да бъде изкупен целият свят, той искал не само себе си да обогатява с Него, а и други да се сподобят със същия дар. Когато срещнал своя приятел Натанаил, той с радост му възвестил:
- Намерихме Този, за Когото са писали Мойсей в Закона и пророците - Иисуса, сина на Йосиф, от Назарет.
Натанаил не повярвал, че от малък град и прост род може да се роди Месия, Царят Израилски, и казал:
- От Назарет може ли да излезе нещо добро?
Тогава, без да му каже нищо повече, Филип го посъветвал само да иде и да Го види:
- Дойди и виж - казал той.
Той знаел, че още щом Натанаил види Иисус и чуе спасителните Му слова, веднага ще повярва, че Той е Месия. И наистина станало така. Когато двамата отишли при Иисус, Господ, Който изпитва сърца и утроби и чете съкровените мисли на човеците, видял Натанаил да идва към Него и казал:
- Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
Натанаил много се учудил и попитал:
- Отде ме познаваш?
Господ отвърнал:
- Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
А докато бил под смоковницата, Натанаил размишлявал за Божествения Месия, в надеждата на Когото била цялата радост и веселие на верните Божии раби. И Бог му дарувал сърдечно съкрушение и топли сълзи, които той присъединявал към усърдната си молитва Господ да изпълни обещаното на отците му от векове и да прати на земята Спасителя на света. Всевиждащото Божие око съзряло тогава пребиваващия в умиление Натанаил и затова Господ му казал, че докато бил под смоковницата, го е видял.
От тези думи Натанаил се изумил още повече. Той си спомнил за какво размишлявал и с какво умиление молел Бога да прати Месията. Той знаел, че с него нямало нито един човек, който да го види, и че мислите му не може да прозре никой, освен Бога. Затова веднага повярвал, че Иисус е Месията, когото Бог обещал да изпрати заради спасението на човешкия род, и признал в Христа, Който съзрял тайните на сърцето му. Божественото естество. Затова възкликнал:
- Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев!
Каква благодарност изпитвал впоследствие Натанаил към Филип за това, че му е нъзвестил за дошлия на земята Спасител и го е привлякъл към обещания Месия. И свети филии ликувал в сърцето си, че хората са придобили Божественото Съкровище, скрито в дълбините на човешкото естество, и се изпълвал с още по-голяма любов към своя Господ. Обаче той виждал в Божествения Учител само високите човешки нравствени съвършенства и не познавал още Божеството Му. И ето, че Христос поискал да го изправи. Веднъж, когато отишъл отвъд Тивериадското море с пет хиляди души народ и пожелал да нахрани по чуден начин голямото множество от Свои слушатели, Господ казал на Филип:
- "Отде да купим хляб, за да ядат тия?"
Господ казал това, за да го изпита, защото знаел, че няма откъде да вземат хляб. Той знаел отнапред и това, което ще му отвърне Филип. И му задал този въпрос, за да познае той по-добре сам себе си и като се засрами от маловерието си, да се поправи. И наистина, Филип не си спомнил за Божието всемогъщество и не казал:
- Ти, Господи, всичко можеш и не подобава да питаш за това когото и да било. Само пожелай и всички тозчас ще се наситят: "отваряш ръката Си - насищат се с благо".
Но Филип не казал това и като мислел за своя Господ като за човек, а не като за Бог, рекъл:
- "Тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко." После заедно с другите ученици добавил:
- "Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат."
А когато Господ преломил пет хляба и две риби за пет хиляди души народ, Филип видял, че от ръката на Господа като от неизчерпаема житница всички получили достатъчно храна, докато не се наситили. Тогава апостолът се засрамил от своето маловерие и като се утвърдил във вярата, прославил заедно с другите Божията сила в Иисуса Христа.
Впоследствие свети Филип бил причислен от Господа към лика на дванадесетте избрани апостоли, получил от Него благодат и бил удостоен с близко общение с Него. Веднъж на празника в Йерусалим дошли елини и не могли да се приближат до Иисус, понеже били невярващи езичници. Затова те пристъпили към апостол Филип и го молели:
- "Господине, искаме да видим Иисуса." А той преди всичко казал за това на Андрей и вече заедно с него се осмелил да извести Иисус за желанието на елините, радостен, че и езичници търсят да видят и чуят техния Господ и Учител. Тогава той чул от Иисуса дивно учение и пророчество за езичниците, които ще повярват в Него, но не сега, а след смъртта Му.
- "Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод." С това Христос сякаш казвал: "Докато Аз живея на земята, имам само част от дома Израилев, вярващ в Мене. Ако пък умра, не само домът Израилев, но и много езичници ще повярват."
На другия ден след тайната вечеря, свети Филип дръзнал да попита Господа за великата тайна на Божеството и Го молел да им покаже Отца:
- "Господи, покажи ни Отца, и стига ни" - казал той. С този въпрос той принесъл голяма полза на Христовата Църква, защото оттук ние сме се научили да познаваме единосъщието на Сина с Отца и да заграждаме устата на еретиците, които отричат тази Божествена истина. Господ отвърнал на това с кротък упрек:
- "Толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец e в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене."
Този отговор на Господа научил свети Филип и заедно с него цялата съборна апостолска Църква достойно да вярва и равенството на Божеството на Сина с Отца и изобличава богохулството на Арий, който казва, че Синът Божий е творение, а не Творец.
След доброволните страдания и възкресението на Сина Божий свети Филип видял заедно с другите апостоли своя Господ вече в безсмъртно и прославено тяло, приел от Него мир и благословение, а също видял и възнесението Му. После той се сподобил с благодатта на Светия Дух и станал проповедник Христов сред езичниците, защото му се паднал жребият да отиде в Мала Азия и Сирия.
Той преминал Сирия и планинската част от Азия и пристигнал в Лидия и Мизия, като по пътя си обръщал към Истинския Бог неверните езичници. Там към него се присъединил свети апостол Вартоломей, който по това време проповядвал в съседните градове и бил пратен от Бога в помощ на свети Филип. Следвала го и сестрата на филии - девицата Мариамна, и всички заедно започнали да служат на делото на спасението на човешкия род.
Преминавайки Лидия и Мизия и благовестейки словото Божие, те претърпели от неверните много беди и скърби, били хвърлени в тъмница и бити с камъни, но въпреки гоненията с Божията благодат останали живи за предстоящите трудове за разпространението на Христовата вяра. В едно лидийско село те срещнали възлюбения ученик на Христа - свети Йоан Богослов, и заедно се отправили към фригийската страна. Те стигнали град Иерапол и проповядвали там Христа. Този град бил пълен с идоли, на които се покланяли всичките му жители. Сред лъжливите божества имало и една ехидна, за която бил построен специален храм - там й носели храна и извършвали много различни жертвоприношения. Безумците почитали и други гадини и ехидни. Свети Филип със сестра си преди всичко се въоръжил с молитва против ехидната, а свети Йоан Богослов им помагал в това. С молитвата като с копие те победили змията и със силата Христова я умъртвили. След това Йоан Богослов ги оставил и тръгнал в други градове, разпространявайки навред светото благовестие. А свети Филип, Вартоломей и Мариамна останали в Иерапол и усърдно се стараели да разпръснат мрака на идолопоклонството, за да възсияе над заблудените светлината на познанието на истината. Те се трудели за това ден и нощ, като учели неверните на словото Божие, вразумявали неразумните и наставля-вали заблудените в истинския път.
В града живеел един човек на име Стахий, който бил сляп вече четиридесет години. Със силата на молитвата светите апостоли просветили телесните му очи, а с Христовата проповед озарили душевната му слепота. Светиите изцелили Стахий и останали в дома му. Тогава при него започнали да идват тълпи народ. Светите апостоли поучавали всички, които се притичали при тях, във вярата в Иисуса Христа. Донасяли и много болни и те ги изцелявали с молитва и прогонвали бесовете, така че много хора повярвали в Христа и се кръстили.
Жената на градоначалника, на име Никанора, била ухапана от змия и лежала на смъртен одър. Като чула, че живеещите в дома на Стахий свети апостоли с една дума изцеляват всички болести, тя в отсъствието на мъжа си заповядала да я отнесат при тях и получила двойно изцеление: телесно - от ухапването на змията, и душевно - от бесовското прелъстяване. Поучена от светите апостоли, тя повярвала в Христа. Когато градоначалникът се завърнал вкъщи, робите му разказали, че жена му се е научила да вярва в Христа от някакви чуждоземци, които живеят в дома на Стахий. Никанор страшно се разгневил и заповядал светите апостоли веднага да бъдат хванати, а Стахиевият дом - изгорен, и това било изпълнено. Събрали се много хора и повлекли с побоища през града светите апостоли Филип и Вартоломей и светата девица Мариамна, и накрая ги хвърлили в тъмница. После началникът на града седнал на съдийското място, при него се събрали всички идолски жреци и жреците на умрялата ехидна, които се оплаквали от светите апостоли и казвали:
- Началнико! Отмъсти им за безчестието на нашите богове, защото, откакто се появиха тези странници, запустяха олтарите на великите богове в града ни и народът забравя да им принася обичайните жертви. Знаменитата ни богиня ехидна погина и целият град се изпълни с беззаконие. Затова, умъртви тези влъхви.
Тогава началникът заповядал да свалят дрехите на свети Филип, като си мислел, че в тях е скрита силата на вълшебството му, но като сторили това, не намерили нищо. Същото направили и със свети Вартоломей. Когато със същото намерение се приближили към Мариамна, за да свалят дрехите й и да открият девическото й тяло, внезапно пред очите им тя се превърнала в огнен пламък и нечестивците в страх побягнали от нея. Управителят осъдил светите апостоли на разпятие. Пръв пострадал свети Филип. Пробили дупки в стъпалата му, промушили през тях въжета и го разпнали на кръста надолу с главата пред вратите на капището на ехидната, като в същото време го замеряли и с камъни.
После разпнали до стените на храма и свети Вартоломей. И внезапно станало голямо земетресение, земята се разтворила и погълнала градоначалника заедно с всички жреци и множество неверници. Всички, които останали живи, с ридания започнали да молят светите апостоли да се смилят над тях и да измолят от Единия Истински Бог земята да не ги погълне. Те се хвърлили да свалят от кръста разпнатите апостоли. Свети Вартоломей бил повесен не много високо и скоро го свалили. Но свети Филип не могли да свалят, защото бил повесен нависоко, пък и особеното Божие произволение било чрез тези страдания и кръстна смърт неговият апостол да премине от земята на небето, към което цял живот били насочени стъпките му. Повесен, той се молел за враговете си, за да прости Бог греховете им и да просветли разума им за познаване на истината.
Господ чул молитвите му и веднага заповядал на земята да изхвърли погълнатите живи жертви с изключение на градоначалника и ехиднините жреци. Тогава всички високо изповядали и прославили силата на Христа, като пожелали да се кръстят. Когато поискали да свалят свети Филип, видели, че той вече е предал святата си душа на Бога, и го свалили вече мъртъв. Родната му сестра Мариамна, която през цялото време присъствала на страданията и смъртта на брата си, с любов прегърнала и целунала тялото му и се радвала, че се е сподобил да пострада заради Христа. Свети Вартоломей кръстил всички, повярвали в Господа, и поставил Стахий за епископ. Новообърнатите с почести погребали тялото на свети апостол Филип. На мястото, където изтекла кръвта на светия апостол, след три дни израснала лоза като знамение за това, че заради пролятата в името на Христа кръв светият се наслаждава на вечно блаженство със своя Господ в Неговото Царство.
След погребението на свети Филип свети Вартоломей останал няколко дни в Иерапол с блажената Мариамна. Тук той утвърдил в Христовата вяра новооснованата църква, а после се отправил в град Албан в голяма Армения, където бил разпнат. Света Мариамна тръгнала в Ликаония и като обърнала там мнозина в светата вяра, се преставила в мир. За това на нашия Бог слава сега и завинаги и во веки веков. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също: