Вси светии  

 

 

Св. пророк Самуил

XI в. преди Рождество Xристово

Чества се на 20 август

 

Тропар на пророк, глас 2

На Твоя пророк (името) паметта, Господи, като празнуваме,
с него Те молим: спаси нашите души.

Кондак, глас 8

Яко многочестный дар, прежде зачатия вдан Богу, и измлада тому яко ангел послужил еси всеблаженне, и сподобился еси предбудущая вещати. Темже вопием ти: радуйся пророче Божий Самуиле, архиерею великий.

По-долу:

Виж също:

 

 

Житие на св. пророк Самуил

В онова време, когато израилтяните се управлявали от съдии, а не от царе, живял в гр. Рама или Ариматея един благочестив човек на име Елкана от Левиевото коляно. Той имал две жени – Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна. А у израилтяните бездетството се считало за знак на Божия немилост. Затова Ана тъгувала много, пък и познайниците й странели от нея и дори я презирали.

Елкана изпълнявал усърдно всички наредби на закона. На всички големи празници ходел със семейството си в Силом, гдето тогава се намирала скинията, за да принесе жертва Богу. Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със семейството си. Само Ана едничка не могла нищо да яде: сърцето й било пълно с тъга и тя пак отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде син и обещала, че ако той й окаже тая милост, тя ще Му го посвети. Първосвещеник Илий, който седял при входа на скинията, я гледал с учудване. Тя била твърде много развълнувана, не произнасяла гласно ни една дума, но устните й се движели, като произнасяли вътрешна молитва. Като видял нейното извънредно вълнение, Илий си помислил, че тя е пияна, и й казал:

- Как си могла ти в такъв вид да дойдеш в Дома Господен? Излез оттук и отрезви се!

Ана смирено отговорила на първосвещеника:

- Не съм пияна, но изливам пред Господа скръбта на душата си. Моля те, не ме презирай!

На Илий му станало мъчно, че оскърбил нещастната жена. Той благословил Ана и й казал:

- Иди си смиром и Израилевият Бог да изпълни просбата ти!

Ана се върнала при мъжа си, утешена и укрепена от молитвата. Милосърдният Бог изпълнил нейната просба: тя родила син и го нарекла Самуил, което значи "измолен от Бога".

 

Родителите твърде много се зарадвали, че си имат вече младенец. И двамата били съгласни да го посветят на Господа, затова щом Самуил навършил три години, Ана го отнесла в Силом при първосвещеника Илий и му казала:

- Аз съм същата жена, която преди три години молех Бога да ми дарува син. Бог изпълни молбата ми и аз Му отдавам своето дете. Нека то Му служи през цял живот.

И като влязла в храма, Ана поблагодарила на Господа с пламенна молитва:

"Зарадва се сърцето ми в Господа, въздигна се силата ми чрез моя Бог! Никой не е тъй свет като Господа и няма твърдина като нашия Бог! Господ умъртвява и съживява. Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига. От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха. Той изпълнява молитвата на молещия се и благославя дните на праведника, защото не със своята мощ е силен човек. Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да не се хвали силният със силата си, да не се хвалят богатите с богатството си, но който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Господа."

След молитвата Ана се върнала у дома, като оставила детето на грижите на първосвещеника Илий. На всеки празник обаче тя ходела в Силом да се види със сина си и му донасяла дрешки. Майката се радвала, като чувала от Илий, че синът й е кротък, послушен и ревностно се учил на закона Господен. Радвала се, като видяла младото момче да служи на храма в сфод (ленена дрешка, каквато носели служителите на олтара). Илий твърде обикнал доброто и кротко момче и казвал на родителите му: "Да ви благослови Бог за дара, който Му поднесохте!" И Бог проявил милост към Ана: дарувал й още три сина и две дъщери.

 

Първосвещеникът Илий бил в същото време и съдия на израилския народ. Той бил добър човек, изпълнен с вяра и благочестие. Но с едно нещо заслужил Божия гняв: бил твърде снизходителен към децата си, не ги наказвал за техните постъпки и затова синовете му Офни и Финес станали много лоши и развратни люде. Те двамата били свещеници, но не почитали Бога и не изпълнявали своите длъжности, както трябва. Вземали в своя полза част от пожертвованията, принасяни Богу, и с това отклонявали народа от жертвоприношения. Често Илий чувал оплаквания против синовете си и тогава им казвал:

- Деца мои, защо така постъпвате? Вие грешите тежко пред Господа, като отклонявате народа от изпълнение на Неговите повели. Не е хубаво това, що чувам за вас.

Но Офни и Финес никак не се вслушвали в кротките увещания на баща си и продължавали да живеят нечестиво. Като съдия израилски, Илий бил длъжен да уволни синовете си и да ги накаже. Но той не се решил да прибегне до строгост. Бог му казал чрез едного от пророците Си, че Той ще го накаже за лошото поведение на синовете му, "защото – казал Господ чрез устата на пророка – Аз прославям тия, които Ме прославят, а които Ме презират, ще бъдат в безчестие." Нататък пророкът предвестил на Илий, че двамата негови синове ще умрат в един ден и Господ ще си определи верен свещеник, който ще изпълнява волята Му и ще Му служи усърдно.

 

Между това момчето Самуил растяло и било едничка утеха на Илий. Скоро станало явно, че то е угодно Богу, че Бог му е пратил Своята благодат и чрез него ще възвестява Своята воля. Веднъж дванадесетгодишното момче, което спяло всяка нощ в скинията (храма Божи), било пробудено от глас, който го викал. Като мислело, че го вика Илий, то бърже станало и отишло в предверието, гдето първосвещеникът спял при вратите на храма.

- Ти ли ме вика, отче? – казало то на Илий.

- Не, чедо – отговорил той, - аз не съм те викал. Иди си легни!

Но току-що момчето заспало, същият глас отново извикал: "Самуиле, Самуиле!" Момчето станало пак и пак отишло при първосвещеника. Три пъти Самуил бил събуждан и отивал при Илий. Тогава Илий разбрал, че Господ вика момчето и му казал:

- Ако пак чуеш, че те викат, кажи: "Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша!"

Действително Самуил чул четвърти път същия глас и отговорил: "Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша!" И Господ заговорил на Самуил и му възвестил, че ще накаже Илий, загдето той не обуздал синовете си в техните беззакония.

Самуил станал сутринта, отворил вратите на храма, но се боял да обади на първосвещеника това, което Бог му казал за него. Обаче Илий го повикал и поискал да му разкаже всичко. Като чул Господните думи, Илий казал: "Той е Господ, каквото Му е угодно, това ще направи."

Господ благословил Самуил и оттогава често възвестявал чрез него Своята воля. Всички в Израил разбрали, че на момъка почива Духът Господен и го почитали като пророк.

 

В това време израилтяните били твърде развратни и непокорни Богу. Те забравили благодеянията, които Господ им оказвал, и постоянно се отклонявали от Него. Само външно изпълнявали обредите на закона, а сърцата им били далеч от Бога. И Бог ги наказал.

Филистимците, съседен народ, нападнали израилтяните. В сражение ги разбили и убили около 4000 души. Израилските началници и старейшини в ужас говорили един другиму: "Защо Господ ни порази с такова бедствие?" Тям на ум не дошло, че Господ ги наказва за греховете им и че само истинското тяхно разкаяние може да умилостиви Бога. Но те казали: "Да донесем тук ковчега Господен! Неговото присъствие ще ни спаси от ръката на враговете ни."

Действително, пратили в Силом за свещения ковчег и го донесли на бойното поле. Те мислели, че видимото присъствие на светинята ще спаси израилтяните. Но Господ, Който вижда в сърцата, помага само на тия, които искрено Го обичат и Му служат, а не суеверно само се покланят на светинята.

Присъствието на ковчега не спасило израилтяните. Те били съвършено разбити, свещеният ковчег бил пленен от враговете, а Офни и Финес загинали. Илий седял при вратата на храма, гледал по пътя и очаквал с нетърпение известия за сражението. Изведнъж чул вик и плач: войникът който се бил спасил от поражението, известил на жителите на Силом за победата на враговете. Когато Илий чул, че ковчегът Божи е взет от враговете и че синовете му са убити, паднал възнак, строшил си гръбнака и умрял. Той бил на 98 години, а четиридесет години управлявал Израиля.

Като пленили ковчега, филистимците го поставили в капището на своя идол Дагон. На другия ден обаче жреците намерили техния идол да лежи ничком на земята пред ковчега Божи. Те го дигнали, но на следния ден го намерили пак да лежи на пода разбит. При това в града и околностите му се явили страшни болести. Тогава теизпратили ковчега в друг град, но и там се явили страшни болести. Същото станало и в трети град.

Изплашени, филистимците разбрали, че на израилския Бог не е угодно тая светиня да се намира в ръце на инопленници. Затова, обзети от голям страх, те върнали на израилтяните свещения ковчег.

 

Цели 20 години израилтяните били под филистимско робство. Едва тогава започнали да разбират, че съгрешили пред Бога и справедливо са наказани за своите грехове и идолопоклонството. Самуил се стараел да възбуди у тях чувства на разкаяние и съкрушение.

- Обърнете се с цялото си сърце към Бога – казвал той, - отхвърлете кумирите, на които се покланяте, а служете на единия Бог и Той ще ви окаже милост!

Те послушали Самуила и си го избрали за съдия и началник.

Веднъж Самуил събрал целия народ, наложил му пост и принесъл агне в жертва Богу. Дълго и пламенно той се молил, а целият народ повтарял след него: "Съгрешихме пред Господа!"

В това време филистимците узнали за тоя събор и нападнали израилтяните. Ужасен от страх, народът казвал на Самуил: "Не преставай да молиш Бога за нас!" Самуил ги ободрявал, като им обещавал Божията помощ.

Още не била изгорена жертвата, когато сражението започнало. Господ помогнал на разкаялия се Свой народ – неприятелят бил съвършено разбит и обърнат в бягство. Израилтяните се избавили от тежкото робство, филистимците им върнали взетите градове и вече не ги тревожили през всичкото време на Самуиловото управление.

Израил се радвал на пълно спокойствие. Самуил мъдро управлявал народа, посещавал всички израилски градове, навсякъде съдел справедливо, без да взима никакви дарове за своя труд, и непрестанно благодарял на Господа за Неговата милост.

 

Когато Самуил остарял, отстъпил на синовете си част от властта и ги поставил съдии, като се надявал да намери в тях свои помощници. Но синовете му не следвали неговия пример. Те били алчни и несправедливи. Недоволни от тях, народните старейшини дошли да молят Самуил да им избере цар. Никога дотогава израилтяните не били имали цар. Откак Бог ги извел от Египет, Той Сам ги управлявал чрез избрани мъже, на които откривал Своята воля. Затова желанието на израилтяните било неугодно Бог: "Те не тебе оскърбиха, а Мене – казал Бог на Самуил. – Но ако искат това, постави им цар!" И Господ посочил за цар Саул, син на Кис, виден човек от Вениаминовото коляно.

Случило се, че в това време на Кис се изгубили ослиците. Някой го посъветвал да попита за тях пророк Самуил. При пророка отишъл Саул. Като го видял, Самуил му открил волята Божия и излял на главата му свещен елей в знак, че го помазва за цар. Над Саул слязъл Божия Дух, сърцето му се изменило, той започнал да пророчества и приел с голямо смирение вестта, че ще бъде цар израилски.

Самуил събрал народа и заповядал да хвърлят жребий, кой ще бъде цар. Жребият се паднал на Вениаминовото коляно, а от това коляно – на Саул, Кисовия син, вече посочен от Бога и помазан от Самуил.

Дълго не могли да намерят Саула. Считайки себе си недостоен за великия и труден сан, Саул се скрил. Най-после го намерили и Самуил го представил на народа. Саул бил красив, представителен и от рамената си нагоре по-висок от всички. Целият народ радостно извикал: "Да живее царят!" Някои обаче били недоволни и го презирали, но Саул не искал да знае за тях. След това Саул удържал голяма победа над амонитяните и тогава целият народ му говорел: "Посочи ни тия, които не те искаха за цар! Ние ще ги убием!" Но Саул забранил да ги преследват. Всички обикнали храбрия и великодушен цар.

 

След избиране на царя, Самуил свикал народа и с висок глас му казал:

- Вие пожелах цар и аз изпълних вашето желание. Аз дълго ви управлявах. Кажета пред Бога: притеснил ли съм някого от вас, обидил ли съм някого, взел ли съм дар от някого? Говорете смело! Ако някой има оплакване против мене, аз съм готов да го удовлетворя и ако нещо съм взел, ще го върна.

Целият народ единодушно отговорил:

- Ти не си ни обиждал, нито си ни притеснявал и от никого нищо не си взел. Бог е свидетел, че ние сме доволни от тебе!

Самуил дълго наставлявал народа да пази Божиите заповеди и да служи на Господа усърдно:

- Аз никога не ще престана да моля за вас Бога и да ви посочвам истинския път. Служете на Бога истински и той няма да ви остави! Но ако вършите зло, ще загинете заедно с вашия цар!

 

В началото на своето царуване Саул бил изпълнен със смирение и благочестие. Господ го благословил и му дарувал успех в делата му. Но властта развратила царя. Той престанал да се вслушва в добрите съвети на Самуил, нерядко постъпвал дори противно на Божиите повели, станал горд и самонадеян. Тогава Господ отнел от него Своята милост.

Амаликитяните, съседи на израилтяните, прогневили Бога със своите престъпления. Чрез пророк Самуил Господ заповядал на Саул да им обяви война, да убие царя им и да предаде на изтребление всичкото им имущество. Саул удържал победа над амаликитяните, но от корист запазил за себе си по-добрите техни стада. А когато после видял Самуила, казал му, че изпълнил Божията повеля.

- А що значи това блеене на овци и рев на бикове, каквото чувам оттук? – го запитал пророкът.

- Аз запазил по-добрите амаликитски стада, за да ги принеса в жертва Богу – отговорил Саул.

- Не жертви и не всесъжения е искал от тебе Господ, а покорност – възразил Самуил. – Послушанието е по-приятно Нему от жертвоприношението. А непокорството е такъв също грях, както и идолопоклонството.

След това пророкът обявил на Саул, че Господ го е отхвърлил и дава другиму неговия престол. Той бил получил за това откровение от Бога.

Самуил обаче жалел за Саул и често молел Бога да отвърне Своя гняв от него. Но Господ веднъж му казал: "Докога ще плачеш за Саула? Аз го отхвърлих. Вземи елей и иди във Витлеем при Йесей. Един от синовете му ще бъде цар на Израиля. Аз ще ти покажа тоя, когото съм избрал."

Самуил изпълнил Божията повеля, взел съд със свещен елей и отишъл във Витлеем. Като устроил жертвоприношение, той повекал на жертвения обед Йесея, който живеел там, и синовете му.

Като видял най-големия Йесеев син – Елиав, който имал висок ръст и прекрасна външност, Самуил помислил: "Ето, тоя вероятно е избран от Бога!" Но Господ казал на пророка: "Не гледай нито на ръста, нито на красотата му, защото не него съм избрал за цар. Господ не съди така, както съди човек, защото човек вижда само външността, а Господ вижда и сърцето."

Седемте сина на Йесей били един след друг представени на Самуил, но нито един от тях не бил избран от Бога. Тогава Самуил попитал Йесей:

- Всичките ти ли деца са тука?

– Имам още един, най-малкия, който пасе стадото – отговорил Йесей.

- Прати за него! – казал пророкът.

Довели най-малкия син на име Давид, и Господ казал на Самуил: "Това е той, стани и го помажи!" Самуил помазал Давида със свещен елей. От тоя ден и насетне Дух Господен бил върху помазания. Давид, укрепен от Бога, извършил много славни дела: победил враговете на Израиля и по-късно станал цар.

 

След като помазал Давида, Самуил се върнал у дома си в Рама, гдето живял заедно с двама пророци. Славните дале на Давид възбудили завист у Саул, който започнал да го преследва. Но Давид намерил покровителството на Самуил.

Светият пророк Самуил умрял в дълбока старост и целият народ жалил за него. Погребали го в Рама.

Между това Саул продължил да се отдалечава от Бога и се предавал на злобата и гордостта. Не много преди неговата смърт му се явил умрелият пророк Самуил и му повторил, че Бог отнема от него царството и го предава на Давид.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Житие на светия пророк Самуил

Преди Израилските царе, във времето, когато Божият народ се управлявал от съдии, живял един човек, на име Елкана. Той произхождал от Левиевото коляно и живеел в частта на Ефрем, в града, наричан Рамат (Рама), разположен на една планина с име Спера. По-късно този град бил наречен Арматем и Ариматея, откъдето родом бил по-късно Йосиф, който предал на погребение пречистото тяло на нашия Господ Иисус Христос.

Елкана имал две жени. Името на едната било Ана, а на другата - Фенана. Фенана раждала деца, а Ана била неплодна. Елкана обаче обичал Ана повече, отколкото Фенана, заради което Фенана ненавиждала Ана и често я оскърбявала. Като понасяла притеснения от ненавистницата си, Ана скърбяла за бездетството си и често плачела от скръб.

Всяка година Елкана ходел за големите празници заедно с двете си жени в Силом (така се наричала планината и градът), за да принесе жертви и молитви на Господ Бог Саваот, понеже до построяването на храма в Йерусалим там се намирал ковчегът Божий и там отивали всички Израилеви колена да се поклонят на Бог. Там всяка година Ана молела Господ да развърже неплодието й. И погледнал Господ на смирението на Ана, като чул молитвата й и развързал неплодието й. Ана заченала, а когато дошло време, родила син и му дала име Самуил, което ще рече: "изпросен от Бога".

 

Скоро настъпил празникът, в който мъжът на Ана по обичая си ходел с цялото си семейство при Господа в Силом, за да принесе жертвите и молитвите си на Бога и даде десятък от плода на земята си. Ана казала на мъжа си:

- Сега аз няма да дойда с теб в Силом, но ще остана у дома, докато не отхраня младенеца, а когато го отбия, ще отида да се явя пред лицето Господне и да изпълня обета, който дадох на Господа: нека моят син да остане завинаги да Му служи:

Мъжът й отвърнал:

- Направи както ти е угодно и нека Господ изпълни словото, което излезе от устата ти.

Ана останала у дома и не ходила три години в Силом при Господа, докато не отбила от гърдите си младенеца Самуил, понеже еврейските майки според обичая кърмели младенците три години.

След като Самуил бил отбит, Ана, заедно с него и мъжа си, отишла в Силом. Те повели за жертва три телци, взели три мери пшенично брашно и мех с вино. Като стигнали в Силом, влезли в дома Господен, и детето с тях. Ана принесла детето в дар на Господа, както обещала, и като го предала на свещеника Илий, казвала:

- Аз съм същата тази жена, която преди три години ти видя да се моли тук на Господа да развърже неплодието й. Господ изпълни молбата ми и ми даде ето това дете, което просех от Него. Сега аз го давам на Господа, както обещах, за да Му служи през всички дни на живота си.

С тези думи Ана предала в ръцете на свещеника детето си и се поклонила на Господа, а мъжът й Елкана му връчил за жертва принесените дарове (1Цар., 1 гл.).

Като свършили благодарствените жертви и молитви, Елкана и Ана се върнали у дома си, а тригодишния Самуил оставили на Господа при свещеник Илий, тъй като не пожелали вече да вземат при себе си този, когото веднъж са връчили на Бога. И от това време момчето се възпитавало при Божия храм, учило се на грамотност и служение при Божията светиня под наблюдението на Илий. Майката често идвала в Силом с дарове за Бога, като носела дрехи на сина си и се радвала за него, като го виждала да расте и да служи в свещеническа ленена одежда в Господния храм. Свещеникът Илий го обичал заради усърдието му в служението и предвиждали в него даденото му от Бога дарование. Илий благословил родителите на Самуил и казал на Елкана:

- Да ти даде Господ деца от мене вместо Самуил, когото принесохте в дар на Бога.

След това Господ отново изпратил милост за Ана и тя започнала да ражда синове и дъщери, а Самуил в това време възраствал не само тялом, но и по разум и бил в благоволение пред Господа и пред хората.

 

Свещеникът Илий бил стар, а синовете му, Офни и Финеес, били порочни хора. Както и синовете на беззаконниците, те не познавали Бога и не съблюдавали свещеническия дълг. Те причинявали обиди на принасящите жертви, като взимали за себе си по-добрата част и допускали поругание над жените, идващи в храма Господен за молитва. От тях излизала съблазън и обида за целия Израил, понеже те извършвали и много други несправедливости. За това чувал баща им, Илий, но не ги наказвал с побой и отлъчване. Той ги уговарял само с думи да прекратят лошите си постъпки, но те не го слушали. И Господ се разгневил не само на порочните синове, но и на баща им за това, че не ги наказвал по подобаващ начин за престъпленията им, макар и сам да бил непорочен. [...]

След като минало известно време, дошло Божието наказание върху дома на Илий, а заедно с това и върху целия израилски народ, понеже прогневили Бога не само синовете на Илий, но и израилтяните. Макар и не всички, но много от тях, като придобили навик от езичниците към идолопоклонство, не го оставили и, служейки на Господа, истинския Бог, в същото време принасяли жертви на идолите и с това разгневили своя Бог. Но дълготърпеливият Бог търпял греховете на народа, докато не Го оскърбили синовете на Илий, които били свещеници и управители на израилския народ. А когато със своите беззакония те възбудили Бога към гняв и наказание, тогава праведният Съдия и Въздаятелят, като Си спомнил и греховете на народа, наказал всички заедно, понеже заедно с началниците, Бог подложил на наказание и подчинените. И греховете на народа не така скоро възбуждат към гняв Бога, както греховете на тези, които Той е поставил за началници и управители на народа.

Филистимците излезли на война с израилтяните. Като встъпили в бой, израилтяните били победени и от тях паднали четири хиляди човека.

След завършване на войната и смъртта на свещеника и израилския съдия Илий, израилтяните били 20 години под филистимско робство, като се намирали във властта на враговете си и им плащали данък. Но като минали 20 години, Бог погледнал на бедствието на Своя народ, угнетен от филистимците, съжалил ги и пожелал да избави Израил от властта на враговете му. Най-напред Той издигнал сред него проповедник на покаянието, верния Си раб и Свой свещеник, пророка Самуил. Понеже Бог не искал иначе да помилува Своя народ, но след като той се разкае. И свети Самуил започнал да проповядва на всички израилеви племена, като казвал:

- Ако от все сърце се обръщате към Господа, то махнете от средата си чуждоземните богове и дъбравите на Астарта и разположете сърцата си само към Господа, служете само Нему Единому и Той ще ви избави от властта на филистимците.

Народът слушал думите на Самуил и му повярвал, тъй като го познавал от детство, а също, че неговите пророчески думи винаги се изпълнявали. И синовете Израилеви отстранили чуждоземните богове, Ваал и дъбравите на Астарта и започнали да служат само на Господа, а свети Самуил, като пророк и свещеник Божий, бил сред тях съдия и управител. И Той заповядал на целия Израил да се събере при него в град Масифа на висока планина, за да извърши там покайна молитва към Бога. Когато израилският народ се събрал при Божия пророк Самуил, започнал да се моли, да пости и да изповядва греховете си и казвал: "Съгрешихме пред Господа." Свети Самуил пък, като свещеник на Бога, принасял жертва за опрощаване на греховете на народа. Тогава филистимците, като чули за събранието па израилския народ, помислили, че се готви да отиде на война против тях, и като се въоръжили, ги нападнали с намерението да ги изтребят.

Още не завършил жертвоприношението, филистимците приближили, за да воюват с израилтяните, но Господ прогърмял в този ден със силен гръм над филистимците и изсипал върху тях страшни удари от гръм и мълнии. Те изпаднали в ужас и били поразени пред Израиля. Тогава израилтяните излезли от град Масифа и подгонили враговете си, преследвайки ги и поразявайки ги до Ветхор. По молитвите на светия Божий пророк и благодарение на разкаянието си, с Божия помощ съвсем ги разбили.

Така смирил Господ филистимците пред народа Си и те повече не ходели в пределите Израилеви през всички дни на Самуил, а градовете, които били завзели, върнали обратно на израилтяните. И сред Божия народ имало мир през цялото време, докато съдия и управител над него бил светият Самуил, който достойно управлявал целия Израил. Той ходел по градовете, поправял всичко, което се нуждаело от изправяне, и извършвал безкористно и справедливо съд, като не приемал от никого подаръци и съдел с нелицеприятен съд. После се връщал в Арматем (Рама), тъй като там бил домът му. Там той съдел народа и там построил жертвеник на Господа.

 

Като пребъдвал много години като съдия над Израил, свети Самуил остарял и поставил вместо себе си двамата си сина, Иоил и Авия, за съдии на народа. Но синовете му не поискали да ходят по неговите пътища: те се отклонили в корист и започнали да вземат подаръци от идващите да се съдят при тях. Съдели според даровете и извършвали несправедлив съд. Поради това, като се събрали, израилските старейшини дошли при свети Самуил и му казали:

- Ето, ти остаря, а синовете ти не искат да вървят по твоите пътища. И така, постави ни цар, за да ни съди и да ни управлява, както е при другите народи.

Тези думи на старейшините не се харесали на Самуил, понеже те не просели от него да накаже синовете си или да им отнеме властта да съдят, което той с готовност би направил, но искали от него да им постави цар. Народът обаче настоявал, като казвал:

- Дай ни цар, за да ни съди.

Тогава Самуил се помолил на Господа и Той му казал:

- Послушай гласа на тези хора и направи така, както те искат, понеже не тебе отхвърлиха, но Мене, за да не царувам над тях. Но, обяви им и правата на царя, който ще царува над тях.

И казал Самуил на народа:

- Израилтяни! Знайте как ще властва над вас царя, когото просите. Той ще вземе синовете ви и ще ги направи свои слуги: ще ги въоръжи, ще ги качи на коне, ще им нареди да яздят пред колесниците му и ще ги постави за хилядоначалници и стотници при себе си. Освен това ще ги обърне на свои роби. Ще ги направи орачи на земите си, жетвари на нивите си, събирачи на грозде в лозята си и изпълнители на всички потребни за себе си работи. И дъщерите ви ще вземе, за да му правят благовонни мазила, да му варят ядене и пекат хляб. И вашите поля, лозята и маслиновите градини, всичко, което е най-хубаво у вас, той ще вземе и ще даде на слугите си, а което остане у вас от посевите, лозята и нивите, ще обложи с десятък, така, че от това, което остане у вас, ще му давате десетата част. По същия начин робите и робините ви и най-добрия ви добитък ще прибере за себе си и вие ще бъдете негови роби. И в тези дни ще застенете, обременени от царя си, но Господ няма да ви отговаря, понеже сами пожелахте цар за себе си.

Когато свети Самуил говорел това, народът не искал да слуша думите му, но крещял срещу него, като казвал:

- Искаме цар, за да бъдем и ние като другите народи. Нека да ни съди нашият цар и да излиза пред нас на война против враговете ни.

След това свети Самуил наредил на народа да се разотиде по домовете си, докато Бог не му покаже човека, достоен да бъде цар.

 

Във Вениаминовото племе, в града, наричан Гава (Гива) имало човек, на име Кис. Той имал син, на име Саул, висок на ръст и красив и нямало по-хубав от него сред израилтяните. На Кис се загубили ослиците и той изпратил сина си Саул със слугата си да ги търси. Те търсили по всички места, но не ги намерили. И ето, приближили до една планина, наречена Сифа, където се намирал град Арматем (Рама), там живеел свети Самуил.

Саул казал на слугата си:

- Да се върнем, да не би баща ми, като забрави за ослиците, да почне да се безпокои за нас.

Но слугата му казал:

- Ето, в тоя град има един човек Божий, човек почитан. Всичко каквото той каже, се сбъдва. Да отидем там; може би ще ни посочи пътя, по който да вървим.

И те тръгнали към Божия човек, а Господ още преди това открил на Самуил всичко за Саул и му заповядал да го помаже за цар. Като видял сина на Кис, Самуил ласкаво го посрещнал и му наредил да не се безпокои за ослиците, понеже те вече били намерени, и го приютил при себе си през този ден и през нощта. На другия ден сутринта, като изпращал Саул, Самуил взел съд с елей, възлял го на главата му, целунал го и казал:

- Ето, Господ те помаза за цар над народа Си. Сега ти ще царуваш над Господния народ и ще го спасиш от ръцете на окръжаващите го врагове.

Това помазание било извършено тайно, както и пророчеството за бъдещото царуване на Саул. Не след дълго, в Галгал, Самуил помазал пред целия народ Саул за цар. Принесли се мирни жертви пред Господа и твърде се развеселили Саул и всички израелтяни.

 

Като завършил дните на живота си, Самуил, вече в старостта си, заспал смъртен сън. И всички израилтяни се събрали и го оплакали, и го погребали в къщата му в Арматем (Рама) (1Цар. 25:1).

Иисус, син Сирахов, възхвалявайки свети пророк Самуил, казва следното:

"Възлюбеният от своя Господ Самуил, пророк Господен, основа царство и помаза царе (Саул и Давид) за своя народ; той съди народа по закона Господен, и (по молитвите му) Господ посети Макова; по своята вяра той беше истински пророк... Той викна към Всемогъщия Господ, когато враговете отвред го притискаха... и Господ изгърмя от небето и със силен шум направи да се чуе гласът Му; и изтреби тирските вождове и всички князе филистимски. Още преди времето на вечното свое успокоение (Самуил) засвидетелствува пред Господа и Неговия помазаник: "имот, ни дори обувки, не съм взел от никого", и никой го не укори. Той пророкува и след смъртта си, и предсказа на царя (Саул) смъртта му, и в пророчество възвиси от земята гласа си, че ще бъде изтребен беззаконният народ" (Сирах. 46:16-23).

Ето какво казва за Самуил Сирах. А ние, грешните, надявайки се по молитвите на този свят Божий угодник да получим прошка на греховете и спасение, да прославяме Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, сега, винаги и во веки веков. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

      Обадете ни се  Заглавна страница - Pravoslavieto.com  Пишете