Св. мъченик и архидякон Лаврентий
† 258 година
Чества се на 10 август
|
Св. мъченик и архидякон Лаврентий† 258 година Чества се на 10 август |
Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа,
мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.
По-долу:
Виж също:
В първата половина на ІІІ в., след смъртта на император Максимин, гоненията против християните били прекратени за известно време. Император Гордиан не преследвал вярващите, а приемникът му Филип така ги покровителствал, щото някои историци допускат, че той самият тайно бил приел християнската вяра. С възцаряването на Деций в 249 г. гоненията били подновени със страшна сила. Особено свирепи били те в Рим. Малко били епископите, които не пили чашата на страданията. Така, епископ Фабиан умрял от мъченическа смърт и римските християни останали известно време без епископ. Избраният след това Корнилий бил изгонен, изпратен на заточение и най-после наказан със смърт, загдето не се съгласил да се поклони на езическия идол. Папа Стефан бил убит, когато извършвал божествена служба. За негов приемник бил избран Сикст, мъж учен и благочестив. В това време царувал вече император Валериан, който в първите години от царуването си бил твърде милостив към християните, но след това, подстрекаван против тях от своя съветник Макриан, взел жестоко да ги преследва.
Римският управител хванал папа Сикст и го затворил в Мамертинската тъмница. Дълго го убеждавали да принесе жертва на боговете, но никакви увещания не могли да склонят светия старец да се отрече от Христа. Осъдили го на смърт. Когато го водили да го накажат, Лаврентий, главният от 7-те дякони на Римската църква, се обърнал към него с тия думи: "Къде отиваш, отче, без сина си, архиерею Божи – без своя дякон? Кога без мене си принасял жертва Богу? Вземи ме със себе си! Учителю, вземи ученика си!"
- Няма да те оставя, сине мой – отговорил му св. епископ. – Аз, старец, отивам на лека смърт, а на тебе ти предстоят по-тежки страдания. След три дни и ти ще дойдеш подир мене, а в това време раздай на бедните останалото имущество!
Епископът бил убит, а Лаврентий побързал да изпълни последното му завещание. В това време християнската църква имала обичай да издържа множество бедни. Лаврентий раздал на бедните щедра помощ от парите, пазени в църквата, и сам посветил последните си дни в служба на ближните. Множество християни се криели в пещери и подземия. Лаврентий ги посещавал, носел им храна и дрехи и ги утешавал с думи на любов и вяра. Господ Бог му помогнал да облекчи тяхното страдание, като му дарувал чудотворна сила. Болните се изцерявали, когато възлагал върху тях ръка, и слепи проглеждали.
Между това донесли на римския император, че уж Лаврентий изнесъл от църква и скрил богатите златни съдове и други скъпоценности. Управителят заповядал да го заловят и затворят в тъмница. Там го поверили на особения надзор на главния тъмничен началник Иполит. В тая тъмница се намирало голямо множество затворници. Лаврентий им говорил за Христа и чрез името на Господа изцерил някои болни, които се обърнали към Бога. На всичко това присъствал Иполит. Думите на Лаврентий и чудесата, които той извършил подействали и на него. Той познал истината и с целия си дом приел християнската вяра.
Управителят призовал Лаврентий на съд. Когато Иполит му известил за това, Лаврентий казал: "Да вървим, защото и на тебе и на мене се готви мъченически венец!" И без страх отишъл при управителя.
На въпроса на управителя къде са скрити съкровищата, Лаврентий отговорил: "Дай ми срок от два дни и аз ще ти ги събера и покажа". Управителят се съгласил. Тогава Лаврентий събрал всички бедняци и сиромаси, които Църквата издържала, представил ги на управителя в определения ден и му казал: "Ето съкровищата на християнската църква!"
Управителят страшно се разгневил и заповядал да подложат Лаврентий на мъчения. С необикновена твърдост св. архидякон понесъл мъченията. Управителят напразно се старал да изтръгне от него признание в това – где са скрити съкровищата и где се намират християните. Напразно го убеждавал да се поклони на идолите. Най-после той заповядал да донесат най-страшните оръдия за мъчение и като ги посочил на Лаврентий, казал му: "С всички тия оръдия ще те мъча, ако не изпълниш заповедите ми."
- Изпълни твоите закани! – отговорил Лаврентий. – Което ти наричаш мъчение, за нас християните то е слава и радост.
- Ако е тъй – възразил управителят, - защо тогава не искаш да покажеш криещите се християни?
- Ти не си достоен да видиш тия, чиито имена са написани на небесата – отговорил мъченикът.
- Посочи ги още сега! – настоянал управителят. – Сам се поклони на боговете, престани да се надяваш на съкровищата, които криеш! Те няма да те спасят.
- Христовите раби няма да посоча, а на съкровищата действително аз се надявам – отговорил Лавринтий.
- Нима ти се надяваш със сребро да се изкупиш от мъченията? – запитал управителят.
- Аз съм раб на Христа и се уповавам на Него – отговорил Лаврентий. – Аз зная, че Той е приготвил небесни съкровища за Своите служители.
Управителят заповядал да мъчат светеца. Лаврентий бил жестоко бит и опалван с огън. Но той понасял всичко спокойно, благодарил на Господа и Му въздавал славословия. Един млад войник, на име Роман, като видял неговата твърдост, повярвал в Господа. Бог го удостоил с чудно видение. "Св. Лаврентий – извикал изведнъж Роман, - аз виждам един пресветъл момък да стои пред тебе и да изтрива кръвта от твоите рани! Моля те в името на Христа, не ме оставяй!" Когато след изтезанието завели отново св. Лаврентий при Иполит, младият Роман дошъл при него да иска кръщение. Царят узнал за това и заповядал смъртно да накажат младия войник. Заповедта била изпълнена.
Същата вечер пак довели Лаврентий при управителя, който отново започнал да го убеждава да се поклони на боговете.
- Откъде си родом? – запитал го управителят.
- Аз съм родом от Испания – отговорил Лаврентий, - а съм възпитан в Рим. От детинство съм християнин и съм научен на Божия закон.
- В това ли се състои Божия закон, да не почиташ боговете и да не се боиш от мъчения? – запитал го управителят.
- Моят закон ме е научил да зная и почитам моя Бог, Господ Иисус Христос, и уповавайки се на Него, аз действително не се боя от мъчение.
- Поклони се на боговете! – възразил му управителят. – Иначе, ще те мъча цяла нощ.
- Тая нощ за мене не е тъмна – спокойно отговорил мъченикът, - тя цяла е озарена от светлина.
Управителят заповядал да го бият по устата с камъни. Но като видял, че и това мъчение не скланя Лаврентий да се отрече, казал на слугите си: "Донесете ми железен одър, за да почива на него тая нощ гордият Лаврентий!"
Донесли одър и желязна скара, турили на нея мъченика, а под нея разпалили дървени въглища. Лаврентий с твърдост понасял ужасното страдание и казал на управителя: "Знай, че тия горящи въглени готвят на мене прохлада и почивка, а на тебе – вечни мъчения!" След известно време Лаврентий се обърнал към слугите и им казал: "Изпекох се вече от едната срана, време е да ме обърнете!" Всички се чудели на неговото мъжество. През цялото време необикновена радост сияела по лицето на св. мъченик. Той с висок глас славел Господа, благодарял Му и се молел за обръщане на враговете. С тая молитва той предал Богу душата си.
През нощта Иполит взел свещените останки на мъченика и с помощта на презвитер Юстин го погребали по християнски обичай – с молитва и псалмопение. Като узнал за това, управителят заповядал да уловят Иполит и да го доведат при него. Иполит заявил смело, че той вярва в Христа. Подложили го на мъчения, които той твърдо понасял, като повтарял само: "Аз съм християнин!" Разграбили всичкото му имущество, заловили всичките му слуги, които заявили, че са християни и са готови заедно с господаря си да умрат за своята вяра. Старата Иполитова кърмачка – Конкордия, била измъчвана до смърт; другите му слуги – 18 души били посечени с меч, а самият Иполит бил привързан към коне, които карали да тичат, докато той изпуснал дух.
Паметта на св. мъченик Иполит, на св. Конкордия и на всички пострадали с тях се празнува на 13 август, понеже умрели три дни след смъртта на св. Лаврентий. Това станало в 258 г.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Свети Сикст, папа Римски, бил заловен, заедно със своя клир, и затворен в тъмницата от римския управител Валериан в същото време, когато император Деций тържествено се връщал в Рим след победата си над персите. Свети Сикст се родил в гръцкия град Атина. Отначало той бил философ, а после станал Христов ученик. Когато пристигнал в Рим, той се проявил като мъдър и благочестив човек и като твърде полезен член на Христовата Църква. Тук той, в продължение на известно време, преминал различните йерархически степени. След убийството па светия папа Стефан, заради изповядването на Христовото име, неговото място, обричайки се на сигурна смърт, заел свети Сикст. В това време нямало папа, когото чашата на страданията да била отминала. Докато светият папа Сикст, заедно с клириците и другите християни, се намирали в тъмницата, в Рим заради Христа били подложени на мъчения двама персийски князе - Авдон и Сенис. Те били доведени от Деций, оковани като пленници. След тяхната мъченическа смърт, цар Деций и Валериан заповядали да доведат през нощта светия папа Сикст, в храма, известен под името Телюда.
На светията Деций казал:
- Принеси жертва на боговете и ще получиш началството над всички жреци - предложил царят.
На това свети Сикст възразил:
- Аз всякога принасям чиста и непорочна жертва на всесилния Бог Отец, на Неговия Син, нашия Господ Иисус Христос, и на Светия Дух.
- Ние щадим твоята старост - продължавал царят да увещава папата. - Пожали и ти самия себе си и своя клир и го избави от смърт.
- Досега - отвърнал свети Сикст - аз съм се грижил и сега се грижа за себе си и за моя клир, та всички, заедно със себе си, да изтръгна и да избавя от вечната смърт.
След това, по заповед на царя, отвели папата в Мамертинската тъмница.
През това време свети Лаврентий взел цялото църковно съкровище, като не изключил и утварите, и започнал да обикаля по града, издирвайки скрилите се клирици и бедни християни, като на всекиго помагал според мярката на неговата нужда.
После светият узнал, че в Непотиановите пещери се укриват множество християни. Като взел със себе си сребро за техните нужди, той се запътил натам. Тук той заварил седемдесет и трима християни - мъже и жени. Тук бил и светият презвитер Иустин. След като умил нозете на християните и раздал и последните пари, свети Лаврентий си тръгнал. Като чул, че водят на съд в храма на Телюда светия папа Сикст и двамата дякони, свети Лаврентий побързал да дойде тук, за да види какво ще стане.
Войниците на царя хванали свети Лаврентий и не го пускали, а светия папа и дяконите завели на хълма пред храма и ги предали на смърт. Телата им оставили без погребение. При настъпването на нощта дошли презвитери и дякони, заедно с други християни, и прибрали честните тела. Папата положили в гробница, намираща се в гробницата на Каликст, а дяконите - в гробницата на Претекстат. Свети папа Сикст и неговите дякони Фелицисим и Агапит претърпели мъченическа смърт за Христа в шестия ден на месец август.
След убийството на свети Сикст войниците завели свети Лаврентий при царя и му казали:
- Ние заловихме архидякона на Сикст; той е получил от епископа някакво съкровище и го е скрил някъде.
Като чул за някакво съкровище, царят твърде се зарадвал и като извикал при себе си свети Лаврентий, му казал:
- Къде са църковните съкровища, които си скрил?
Свети Лаврентий не отговорил нищо на това.
Тогава Деций го предал на епарха Валериан, като му казал:
- Разузнай от него за църковните съкровища и го накарай да се поклони на боговете. А ако той не разкрие къде са съкровищата и не се поклони на боговете, нека да погине в мъки!
Валериан взел свети Лаврентий и го предал, за да бъде затворен в тъмница, на военачалника Иполит, който в същото време бил и началник на затвора. Иполит затворил свети Лаврентий в тъмницата, където вече имало и други затворници.
След три дни довели светията пред Деций, който му казал:
- Принеси жертва на боговете и остави своите магии, на които се надяваш.
- Защо позволявате на дявола да ви учи да принуждавате християните да се покланят на бесовете? - попитал свети Лаврентий. - Размислете сами - справедливо ли е да се отдава поклонение на направения от човек идол и на живеещите в него бесове, като забравяме небесния Бог, Създателя на всичко видимо и невидимо?
Деций се изпълнил с ярост и заповядал да съблекат светията, да го прострат на земята и да го бият със скорпиони (скорпион се наричало един вид оръдие за изтезание; то представлявало тънка желязна пръчка с остри зъбци). Били така жестоко светия мъченик, че кръвта му обагрила земята наоколо.
След това царят заповядал да вържат мъченика и да го отведат в Тибериевия дворец, закъдето и сам той се отправил. Като пристигнал тук, той седнал в храма на Дий и наредил да доведат свети Лаврентий.
- Кажи ни - казал той - къде се укриват нечестивите християни, та да можем да очистим града от тях. А ти самият се поклони на боговете и не се надявай на съкровищата, които си скрил.
- Няма да ти открия къде са Христовите раби - отговорил светият. - А на съкровищата не напразно се уповавам: те са ми добре познати.
- Не мислиш ли да се избавиш от мъки чрез злато или сребро? - попитал царят.
- Аз съм раб на Христа - отвърнал мъченикът - и на Него възлагам цялата си надежда. На мен са ми известни тия небесни съкровища, които е приготвил за мен и за всичките Си раби Христос, моят Бог.
Разгневен царят заповядал да бият светията по устата с камъни. А светият мъченик още повече се укрепявал духом, посрамвайки царя и благодарейки на Бога.
- Донесете железен одър! - казал Деций. - Нека тази нощ гордият Лаврентий да легне върху него.
Донесли одърът, който представлявал желязна решетка. Поставили го пред Деций и Валериан, а после съблекли светия мъченик и го сложили върху него, а под одъра разпалили въглища. При това слугите притискали отгоре свети Лаврентий с железни тризъбци, както се пече месо за храна.
- Принеси жертва на боговете - казал царят.
- Аз ще принеса със съкрушен дух самия себе си в жертва на моя Бог, подобно на благоуханно кадиво - отвърнал мъченикът.
А през това време слугите още повече разпалвали огъня, който все по-силно нагорещявал одъра.
- Знай, окаяни - обърнал се мъченикът към царя, - че тия горящи въглени готвят на мене почивка, а на тебе - вечни мъки! Знае моят Господ, че когато бях оклеветен заради изповядването на Неговото свято име, не се отвърнах от Него, но когато ме попитаха, казах, че съм християнин. И сега, намирайки се върху огъня, Му благодаря!
- Къде е тоя огън, с който ни заплашваш? - попитал Валериан.
- О, безумни и слепи! - отвърнал светият. - Знайте, че тези въглени, върху които сега ме горите, са като прохлада за моята душа, а за вашите души приготвят неугасим огън!
Всички присъстващи се удивлявали на жестокостта на царя, който заповядал да бъде изпечен жив човек. А свети Лаврентий говорел с просветнало лице:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, понеже ме укрепи!
И като вдигнал очите си към Деций и Валериан, казал:
- Ето, окаяни, вече изпекохте тялото ми от едната страна, обърнете ме на другата и изяжте изпеченото!
А после казал, славейки Бога:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, за това, че ме сподоби да вляза през Твоите врати!
С тези думи той изпуснал духа си. Като видели, че мъченикът е умрял, Деций и Валериан със срам си отишли, оставяйки тялото му върху одъра. Иполит прибрал, преди слънцето да изгрее, честното и многострадално тяло на светия мъченик. След като го обвил в плащаница с аромати, той изпратил известие на презвитер Иустин. Презвитерът веднага дошъл при Иполит и двамата пренесли тялото до дома на по-горе споменатата вдовица Кириакия. То останало тук до вечерта. През целия този ден те постили и проливали сълзи. Късно вечерта, придружени от многобройно множество християни, плачейки, те отнесли тялото в една пещера, която се намирала в принадлежащо на вдовицата място. Тук те извършили всенощно бдение и с чест погребали мъченика. Светият презвитер Иустин извършил Божествена литургия и всички се причастили с Пречистите Тайни на Христовите Тяло и Кръв. Светият мъченик Лаврентий завършил своя страдалчески живот в десетия ден на месец август. А свети Иполит заедно с други пострадал на третия ден след смъртта на свети Лаврентий, за което по-пространно ще бъде разказано на своето си място. А за всичко това - слава на нашия Бог, прославян в Троица сега и всякога и во веки веков. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
