Св. Софроний Премъдри, патриарх Йерусалимски560 - 638 година Чества се на 11 март
|
По-долу:
Виж също:
Св. Софроний, един от най-ревностните защитници на православието против заблужденията на лъжеучителите, се родил в Дамаск в VI в. от богати и знатни родители. От младост той се прославил с мъдростта си. Но повече от светската мъдрост го привличала божествената мъдрост, затова той ревностно изучавал Свещеното Писание и благоговейно посещавал местата, осветени от стъпките на Господа Иисуса Христа. Обикаляйки по манастирите в околностите на Йерусалим, в лаврата на преподобни Теодосий той се сближил с благочестивия инок Йоан Мосх. Като станал негов ученик, Софроний предприел с него далечни странствувания. Заедно посетили те отначало палестинските пустинници, после – египетските и сирските и описали техните жития и подвизи. Така съставили книгата "Лимонар" или "Луг духовний" (Духовна градина). Дълго живели те в Антиохия, а в Александрия били близо до св. патриарх Йоан Милостиви, комуто помагали в трудовете му. В Александрия Софроний приел монашеско пострижение и още тук по чудесен начин бил изцерен от очна болест при мощите на св. Кир и Йоан.
В това време различни бедствия тежели над Църквата. Йерусалим се намирал под властта на персите, които отнесли и самия кръст, на който бил разпнат Спасителят, и държали в плен патриарх Захарий. От друга страна лъжеучения смущавали вярващите. Персите се приближили и до Александрия и св. патриарх Йоан Милостиви трябвало да излезе от там. Йоан Мосх и Софроний го придружавали до смъртта му и присъствували на неговото погребение в родния му остров Кипър. След това те посетили Цариград и Рим. В Рим Йоан Мосх се поминал и неговият ученик Софроний пренесъл тялото му в Палестина, където той останал да живее.
Софроний твърдо противодействувал на заблужденията на монотелитите, чиято ерес поддържали император Ираклий и патриарсите Кир Александрийски и Сергий Цариградски. В 729 г. патриарх Захарий се върнал в Йерусалим и отново заел патриаршеския престол. Негов приемник бил Модест, който управлявал Църквата само две години, и след него бил единодушно избран св. Софроний (634 г.). За да противодействува по-успешно на лъжеучението, той свикал събор в Йерусалим. Със съборно послание той изяснил истинското учение ла Църквата. Но независимо от неговите страдания, ереста още дълго вълнувала Църквата. Между главните защитници на истината против това лъжеучение били св. Максим Изповедник и римският папа св. Мартин, които се удостоили с мъченическа смърт за православната вяра.
През време на светителстването на патриарх Софрония в 636 г. Йерусалим бил превзет от арабите. Пълководецът на халифа, Омар, обсадил града. Четири месеца жителите се защищавали мъжествено. Патриархът ги въодушевявал и ободрявал. Но когато най-после се убедил, че не може повече да се противостои на по-големите сили на неприятеля, той предложил на Омара условия за предаване. Срещу уговорените от патриарха условия Омар обещал да не разрушава християнските църкви и да не угнетява християните. На мястото, където бил храмът на Соломон, Омар построил джамия, известна и сега под името "Омарова джамия". Той до края на живота си оказвал уважение към светителя, който се поминал около 638 година.
Св. Софроний Йерусалимски е оставил няколко поучителни слова, обяснение на литургията, житие на св. Мария Египетска, разказ за чудесата на св. Кир и Йоан, много църковни песни и съборно послание, което на Шестия вселенски събор (681 г.), свикан против монотелитите, било признато за напълно апостолско учение.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Свети Софроний, самото име на когото означава целомъдрие, се родил в Дамаск от благочестиви и целомъдрени родители; те били именити граждани и се казвали Плинтос и Мира.
От ранна възраст блаженият Софроний живеел съгласно своето име, обичайки духовната и външната премъдрост и пазейки девствената си чистота още от утробата на майка си; тези две добродетели, духовната премъдрост и девствената чистота, се наричат целомъдрие; така, по думите на свети Йоан Лествичник, целомъдрието е общо название за всички добродетели; и целомъдреният Софроний старателно усвоявал всички тях.
Най-напред изучил външната философия, заради което бил наречен софист, тоест премъдър; в онези времена това название било много почетно и се давало на известни философи, например Ливаний Софист, познат на свети Василий Велики.
В желанието си след външната философия да придобие и духовна премъдрост, блаженият Софроний обхождал манастирите и пустините на отшелниците и получавал от богоугодните отци полза за душата си. Той дошъл и в светия град Йерусалим и посещавайки близките манастири, влязъл в киновията на великия Теодосий, където намерил монаха Йоан, наречен Мосх и Евират, със сан презвитер, човек добродетелен, при това твърде изкусен и във външната, и във вътрешната премъдрост. Софроний се привързал към него с цялото си сърце, както син към баща, както ученик към учител, и го следвал навсякъде до самата му смърт, ходейки с него по манастири и пустини, посещавайки светите отци и записвайки житията им за своя полза, както свидетелства за това книгата, написана от двамата, озаглавена Лимонар или Цветник, и одобрена на седмия Вселенски събор.
В тази книга учителят на свети Софроний често го нарича софист, като равен на него във философското образование; но преподобни Йоан нарича Софроний не само софист и свой господар, но даже баща: той не гледал на него като на ученик, а като на свой приятел, спътник и сътрудник, като на човек със забележителен живот, и освен това предвиждал духом, че Софроний ще бъде велик пастир и непоколебим стълп на Христовата Църква.
Свети Софроний живял с преподобния Йоан доста дълго още преди пострижението си, отначало в Палестина, в същата киновия на великия Теодосий, в Йорданската пустиня, и в така наречения Нов манастир, построен от свети Сава, а след това двамата, Йоан и Софроний, напуснали Палестина поради страх от нашествие на персите и се отправили към областта Антиохия Велика.
По това време персийският цар Хозрой младши тръгнал на война срещу гръцката земя по следната причина. Мъчителят Фока (както подробно пише за това гръцкият историк Никифор) убил гръцкия цар Маврикий и завзел царския престол. А цар Маврикий някога бил оказал голямо благодеяние на Хозрой Персийски: когато Хозрой бил изгонен от Персийското царство и избягал в Гърция, то Маврикий му бил като баща и му помогнал със своите богатства и воинска сила да си възвърне престола в Персия; така между гърците и персите се установил траен мир.
Когато Хозрой чул за убийството на своя благодетел, гръцкия цар Маврикий, силно се натъжил за него и нарушавайки мирния договор с гърците, тръгнал да отмъсти за убийството му. Персийските войски навлезли в много гръцки владения, най-вече в Сирия, Финикия и Палестина, и ги покорили.
Тогава светите отци, подвизаващи се в тези страни, оставили своите манастири и пустинни жилища и побегнали кой накъдето може. По същото време и Светите Йоан и Софроний напуснали Палестина; а след заминаването им светият град Йерусалим бил превзет от персите и светото дърво на животворящия Христов Кръст, заедно със светейшия патриарх Захарий, било взето в плен; то прекарало в Персия четиринадесет години, за голяма скръб и съжаление на всички християни.
Преди пленяването на Йерусалим светите Йоан и Софроний, както беше казано, отишли в Антиохийската област и по обичая си, подобно на пчелите, летящи по цветята и събиращи мед, обхождали всички места, където чуели, че има добродетелни отци, и събирайки духовен мед, по-сладък от меда на пчелите, записвали житията им в гореспоменатата книга Лимонар. Когато персийските войски започнали да се приближават и насам, те отплували към Египет, в Александрия, където правели същото. Така принесли голяма полза на цялото християнско потомство, описвайки деянията и поученията на много свети отци, каквото виждали с очите си и слушали с ушите си. Когато пристигнал в Александрия, свети Софроний още не бил постриган в монашески образ.
По време на пребиваването им в Александрия блаженият Софроний описал чудесата на светите мъченици Кир и Йоан, отдавайки им благодарност за изцелението на очите си, защото, когато се разболели очите му и той прибягнал с молитва и вяра към тези свети безсребреници - лекари, получил от тях изцелението, за което се молел, в тяхната църква, намираща се в Александрия; и затова усърдно ги почитал.
Няколко години по-късно и Египет, където се намира Александрия, бил заплашен от персийско нашествие, и блажените отци Йоан и Софроний се наложило да бягат и оттук; и светейшият патриарх Йоан Милостиви поради страх от варварите се обърнал в бягство. Заедно с него те тръгнали към Константинопол и се качили на кораб, желаейки да бъдат заедно с този, който не искал да се разделя с тях. По пътя светейшият патриарх заболял и се преставил в родния си град Алсатунт; неговия прекрасен живот и безчислени милости премъдрият Софроний почел с похвално надгробно слово.
След погребението на патриарха той се отправил към древния Рим заедно със своя учител Йоан и със събралото се около тях братство от дванадесет души; като преживял няколко години в Рим, преподобни Йоан, учителят на Софроний, който бил пече старец, отишъл при Господа. Умирайки, той завещал на гноя възлюбен ученик и духовен син блажения Софроний да не погребва тялото му в Рим, но да го положи в дървена рака и да го отнесе на Синайската планина, а ако не успее да стигне до Синайската планина поради страх от нападенията на варварите, да погребе мощите му в киновията на свети Теодосий Велики, където отначало бил монах преподобни Йоан.
Той така и направил. Подобно на ветхозаветния Йосиф, който изнесъл тялото на Иаков от Египет към мястото, на което са погребани отците му, той взел от Рим тялото на преподобни Йоан, своя духовен отец, и отплувал с братята към гръцките земи. Като стигнал до Аскалон и узнал, че от варварите е невъзможно да стигне до Синайската планина, дошъл в Йерусалим, който бил завладян от персите, и погребал тялото на своя духовен отец в Теодосиевата киновия и сам останал да живее с братята си в Йерусалим. Тогава патриаршеския престол заемал Модест, вместо патриарх Захарий, който бил в плен в Персия заедно с честния Кръст.
Скоро след пристигането на свети Софроний от Рим в Палестина, по Божия воля били върнати от плен в Йерусалим светото Кръстно дърво и патриарх Захарий. Това станало така:
Воеводата Ираклий, като убил царя мъчител Фока и сам заел гръцкия престол, започнал война с Персия, и като извоювал много победи над войските на Хозрой, владял неговите градове седем години. След това Сироес, син на Хозрой, като убил баща си и сам станал персийски цар, се стараел да се помири с гръцкия цар Ираклий; а цар Ираклий като първо условие на мира поискал персийският цар да отстъпи Йерусалим на гърците и да върне честното дърво на светия Кръст, а с него и патриарх Захарий. Това било изпълнено: с велика чест след четиринадесетгодишен плен в Персия било върнато Кръстното дърво, което сам цар Ираклий занесъл на плещите си в светия град (както е написано за това под 14-ти септември); светейшият патриарх Захарий отново заел своя престол.
След няколко години честното дърво на Животворящия Господен Кръст било пренесено от същия цар Ираклий от Йерусалим в Цариград, за да не бъде взето и плен от врагове толкова велико християнско съкровище: действително, след това Йерусалим отново бил превзет от врагове, за което ще бъде разказано по-долу. А патриарх Захарий заемал престола недълго след завръщането си от плен и отишъл при Господа. Негов приемник на престола бил отново Модест, но той живял само две години.
След смъртта на Модест за патриарх на Йерусалим бил избран свети Софроний.
По това време възникнала ереста на монотелитите, или, иначе казано, единоволниците, признаващи в лицето на Христа, в двете Му естества, божественото и човешкото, една воля и едно действие, като че всяко естество няма свое особено, свойствено на него действие и желание; изповядващите това учение хулят Христа, признавайки Го за несъвършен и в двете Му естества. За тази ерес е написано подробно в житието на Максим Изповедник (21 януари).
Особено поддържал и разпространявал тази ерес Александрийският патриарх, той си свикал поместен събор и заповядал да се вярва така; последвал го и константинополският патриарх Сергий, а след него Пирос и други; тогава мнозина пострадали, не приемайки тази ерес.
Силно се възпротивил срещу нея и светейшият Иерусалимски патриарх Софроний и като свикал поместен събор, проклел ереста на единоволниците и изпратил навсякъде списъци с постановленията на своя събор, които след това се четели на шестия Вселенски събор, утвърдени от светите отци и приети като правоверни.
Свети Софроний написал и много други, полезни за Христовата Църква слова, поучения и химни, и жития на някои от светиите, например на света Мария Египетска, която, подобно на ангелите в пустинята, преживяла по-дълъг от обикновения човешки живот. Той добре пасял Божията Църква, заграждайки устата на еретиците и прогонвайки ги, като вълци, далече от словесното стадо.
След това, по Божие допускане, Сирия и Палестина отново били нападнати от варвари, но вече не от персите, а от мохамеданите, които най-напред превзели град Дамаск, а след това обсадили Божия град Йерусалим и след две години го превзели. Когато гръцката войска в Сирия била разбита от тях и войводата Сергии - убит, светейшият патриарх Софроний заедно с палестинските християни се затворил в светия град. Запазило се неговото слово, казано пред народа в деня на Рождество Христово по време на обсадата; в него, като нов Иеремия, той оплаква разорението и запустението на светите места, допуснато от Бога за човешките грехове. В частност той скърби за това, че денят на Рождество Христово не трябва да се празнува по обичая във Витлеем, тъй като Витлеем вече бил в агарянски ръце.
В края па втората година от обсадата доведените до крайност християни били принудени да се предадат на враговете и да им отворят града. Но преди това светейшият патриарх
Софроний изпратил на агарянския княз Омар условията на мира, първото от които било - да не причиняват никакво насилие и обида на християнската вяра и светата
Божия Църква. Омар дал обещание да изпълни това и други условия. Когато договорът бил сключен, християните отворили градските врати на агарянския княз; а той, бидейки лицемерен и
лукав, се престорил на кротък и смирен и като овца, бидейки отвътре хищен вълк, се облякъл в скъсана дреха от камилска вълна, влязъл с града пеша и попитал къде е Соломоновата
църква, желаейки да извърши там своите богомерзки молитви.
Светейшият Софроний излязъл да го посрещне и като го видял в такъв лицемерен вид, казал:
- Ето, на това
свято място ще бъде мерзостта на запустението, предсказана от пророк Даниил!
И плакал много, заедно с всички християни, и убеждавал княза да свали скъсаната дреха и да се
облече в подобаващите му княжески одежди.
Така светият град бил превзет от агаряните и християнството било притеснено с тежко робство. А този нечестив агарянски княз не спазил условията на мира, които обещал на светейшия патриарх Софроний, и започнал да причинява много беди на иерусалимските християни. Виждайки това, свети Софроний постоянно ридаел и молел Бога да вземе душата му от земята на живите, за да не вижда повече нещастията на християните и мерзостта на запустението, оскверняваща светите места - и бил чут, скоро завършил плачевния си живот и се преселил от земния, скръбен Йерусалим в небесния радостен, в жилището на всички веселящи се в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото слава во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също: