Националният църковен историко-археологически музей се помещава в сградата на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" на площад "Света Неделя" в София.
Сред огромната му колекция, наброяваща над 11 000 светини и исторически паметници, има старинни икони, щампи, дърворезба, старопечатни книги, богослужебна утвар, макети на старинни църкви, албуми със снимки на храмове, и ръкописи на архиереи и будители, сред които екзарх Антим I, екзарх Йосиф I, митр. Климент Търновски (Васил Друмев), митр. Иларион Макариополски, Неофит Бозвели и други
Представени са основните художествени школи с творби от Димитър Зограф, Захарий Зограф, папа Витан, Йоаникий папа Витанов, Симеон Цонюв и др. възрожденски и съвременни иконописци.
Музеят е отворен всеки делничен ден между 9:00 и 17:00 часа (с обедна почивка). Криптата на храм-паметник "Св. Александър Невски", създадена с икони от НЦИАМ, е отворена за посетители между 10:00 и 18:00 часа.
Pravoslavieto.com
Непосредствено след Освобождението по решение на Св. Синод на Българската православна църква започва огромна проучвателна дейност из цялата страна за съхраняването на всичко, пощадено от времето и оцеляло през годините на турското робство. Издадени били "Наставления за събиране на църковни и манастирски старини". За кратко време т.н. "Присинодална сбирка" се сдобила с множество експонати. Създаден бил и археологически отдел при Св. Синод.
В 1921 г. Св. Синод взел решение сбирката да бъде превърната в музей, и две години по-късно тогавашното Министерство на народното просвещение узаконило новата институция. Обособени били четири отдела: иконографски, художествено-индустриален, историко-архивен и отдел "Ръкописи и старопечатни книги".
През месец октомври 1968 г. с постановление на Министерския съвет музеят получава сегашното си име - "Национален църковен историческо-археологически музей".
С икони от Църковния музей е положено началото и на отделна експозиция в Националната художествена галерия, която по-късно прераства във филиал на Националната художествена галерия за старо българско изкуство - Криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Днес в нея са изложени около 300 икони, стенописни фрагменти, щампи и др. от IX в. до края на XIX век. В криптата периодично се организират и изложения на православни светини и реликви, тематични фотоизложби, концерти на певци и инструменталисти и др.
Светините на музея са излагани в Париж, Есен, Москва, Санкт Петербург, Варшава, Прага, Братислава, Брюксел, Бейрут, Мексико и др. градове.
Колекцията на Църковния музей включва едни от най-ценните паметници на християнското изкуство по нашите земи. Едни от най-ценните експонати на музея са най-старата намерена рисувана икона в България от X век на Св. Георги и Св. Димитър на коне от Созопол и двулицевата икона на Св. Богородица Пътеводителка (Одигитрия) от Поганово (виж тук).
От ХIII-ХIV век са също иконите с образа на Христос Пантократор, Св. апостол Андрей, Св. Климент Охридски, както и иконите, изобразяващи Рождество Христово, Преображение Господне, Вход Господен в Иерусалим и др. Всички те са от времето на Второто българско царство и са постъпили от Несебър, Созопол, с. Българово (Бургаско), Бачковския манастир "Успение Богородично", Арбанаси и други.
Много богата е иконната сбирка от късното Средновековие. Тя включва емблематични шедьоври като "Св. Богородица Пътеводителка с житийни сцени" от ХV-ХVI в., "Св. Троица Старозаветна" от 1598 г. (виж тук), поредицата празнични икони от с. Присово (ХVII в.). Високото богословско и художествено качество на тези творби свидетелства за висотата на духовния живот през тези векове на иноверско владичество.
Най-обширна в количествено отношение е колекцията от икони от Възраждането. Представени са основните възрожденски иконописни школи с творби от техните най-големи майстори: тревненците папа Витан, Симеон Цонюв и Йоаникий папа Витанов, самоковските майстори Димитър Зограф и Захарий Зограф и други.
Музейният фонд разполага с голяма сбирка от възрожденски щампи.
Богата е и колекцията от църковна утвар, мощехранителници, жезли, напрестолни кръстове, дърворезби, обковки на книги и пр. Те допълват представата ни за различните аспекти на богослужебния живот в нашата Църква през последните няколко столетия.
В музея се пази и Устава (типика) на Черепишкия манастир от 1390 година.
Към помощния фонд на музея се числят направените копия на стенописи от Бачковската света обител (от костницата и две от манастирски църкви), от Велико Търново (от църквата "Св. четиридесет мъченици"), от храмове в Бояна, Земен, Калотино, Драгалевци, Кремиковци, Курило, Сеславци, Троянския манастир. Има и поредица копия на ктиторски портрети на българи-дарители в атонските манастири, изпълнени прецизно най-вече от Николай Ростовцев. Експозицията на музея включва и макети на известни старинни църкви в София, Несебър, Бачково, Велико Търново, Бояна, Земен, Арбанаси, изработени от скулптора Д. Бучински. Във фототеката се пазят и отделни албуми със снимки на всички по-важни и забележителни църковни паметници - храмове, стенописи, икони, утвари и др.
В историко-архивния отдел на музея са били съхранени някои дарствени грамоти и фермани, а също така почти всички оцелели ръкописи на Неофит Хилендарски (Бозвели), писма и документи от митр. Иларион Макариополски, от екзарсите Антим I и Йосиф I, от митрополит Климент Търновски и други.
Църковният историко-археологически музей не е само сбирка от старинни предмети. В него непрестанно се работи по консервирането, реставрирането, проучването, публикуването и осмислянето на това безценно богатство на християнското изкуство.
С най-голям принос за събирането му е протоиерей академик Иван Гошев. Той е първият директор на музея и заема тази длъжност до 1959 г., като полага много усилия за обработка на постъпилите материали.
Следващият директор на музея - проф. д-р Васил Пандурски, допринася също много за развитието на тази институция. Венец на дейността му е издаденият през 1977 г. голям илюстрован албум "Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей".
Фондовете на музея и до днес дават материал за научна работа на най-видните български изследователи на православното ни изкуство и култура. Въз основа на тези изследвания са направили публикации учени като проф. Йордан Иванов, акад. Иван Снегаров, акад. Кръстьо Миятев, акад. Иван Дуйчев, проф. Васил Захариев, проф. Асен Василиев, проф. Атанас Божков и други.
Под ръководството на сегашния директор Николай Хаджиев, Националният църковен историко-археологически музей навлиза в своето девето десетилетие като един от бисерите на българската православна култура, съхранил в божествени образи молитвения живот на нашите предци. Защото християнското художество е много повече от естетика. То е живот в Църквата и чрез Църквата.
Информацията за историята, експонатите и дейността на музея издготви Pravoslavieto.com на основата на статията "Църковният музей - съкровищница на българската духовност" от брой първи за 2007 година на "Църковен вестник".
През 2008 година се навършват 85 години от
създаването на Националния църковен историко-археологически музей.
"Какво възнамеряваме да направим във връзка с тази годишнина? – казва Николай Хаджиев. - В момента в сърцето на Виена се намира една много голяма, представителна изложба с експонати само от нашия музей, която продължава до месец март 2008 г. След което планираме един поход на българската християнска духовност в Европа. Предвиждаме изложба във Франкфурт – в Музея на иконите, в Утрехт (Холандия), в Северна Италия. Светините на нашия музей са обичани, уважавани и търсени от европейците. Ще организираме една изложба под наслов "Дяконът" във връзка със 135 години от обесването на националния ни герой Васил Левски – йеродякон Игнатий, защото всички инициативи, всички прояви, свързани с живота, делото, геройството и подвига на Васил Левски са в посока на героя, революционера, организатора, идеолога и почти никак с това, че той е бил и йерархическо лице."
Очевидно е, че музеят притежава едни от най-ценните свидетелства, свързани с християнството. Предвиждате ли издаването на пълен каталог на неговия фонд? Ще се намери ли и подходяща сграда за него?
"Трябват работници за тази работа, което липсва на нашия музей, поради ограничените финансови възможности на Българската православна църква – казва Николай Хаджиев.- Синодът, върховното ръководство на Българската православна църква и до сега не отделя не средства за нова сграда, за нови помещения, които са належащо необходими, а за ремонт, за профилактика, за естетизация на музея. А в този музей се съдържа частица от най-чистата и свята България."
За съжаление един от големите проблеми в наши дни с наследството на Църквата са нерегламентираните отношения между нея и охранителните органи. А посегателствата върху църковния инвентар нанасят невъзвратима загуба за цялата нация. Унищожават се свидетелства, които са собственост на всички българи. За отношението към старината Николай Хаджиев казва:
"Първо трябва да се обича, трябва да имаме едно преклонение пред неговото достолепие и достойнство. Да радеем за него като едно послание от предците ни. Едно наследство на духа, сърцето, мечтите и творчеството на нашите предци."
Андрей Меламед,
"Националният църковен историко-археологически музей - пазител на православната духовност в България" (със съкращения)
bnr.bg
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
