Св. преподобни Йоан Лествичник
ок. 570—603 година
|
В тая земна книга ти дадох, божествени отче, последното място. Но съм уверен, че в небесната и божествена книга ти си записан пръв от всички нас; защото верен е Онзи, Който е казал: последните по мъдрост ще бъдат първи по достойнство (Мат. 20:16).
1. Истински пастир е онзи, който може да издири погиналите словесни овци и да ги поправи със своето незлобие, усърдие и молитва.
2. Духовен ръководител е онзи, който е получил от Бога и чрез собствени подвизи такава духовна сила, че може да спаси душевния кораб не само от тревожни вълнения, но и от самата бездна.
3. Духовен лекар е онзи, който е придобил и тяло, и душа, свободни от страсти, и вече не му е нужно никакво лекуване от другите.
4. Истински учител е онзи, който е приел непосредствено от Бога книгата на духовния разум, написана в ума с Божия пръст, т.е. чрез действието на висшето осияние (осенение) и вече няма нужда от други книги.
5. За учителите се смята за недостатък да дават наставления, преписани от съчиненията на други, както и за художниците, които правят само копия от чужди картини.
6. Като наставляваш по-долните, учи се сам отначало свише; и от вещественото се учи на духовното и не забравяй оногова, който е казал: не от човеци, нито чрез човек (Гал. 1:1) проповядвах учението. Защото никога земното не може да изцери земните.
7. Опитният кормчия спасява кораба; и добрият пастир ще съживи и ще излекува болните овци.
8. Доколкото тези овци, преуспявайки непрестанно, следват своя пастир, дотолкова и той ще бъде длъжен да дава за тях отговор на Домовладиката.
9. Пастирът трябва да удря със силно слово, като с камък, по онези овци, които от мързел или чревоугодие изостават от стадото; защото и това е признак на добрия пастир.
10. Когато тези овци, поради дневната жега, т.е. от телесно разпалване, започнат да дремят душевно, тогава пастирът, с поглед към небето, е длъжен още по-усърдно да бодърства над тях; защото във време на такава жега много от тях стават плячка на вълците. Впрочем, ако и тези духовни овци, по примера на безсловесните овци, във време на горещините навеждат ниско към земята главата на своята душа, то ние имаме свидетелство, което ни ободрява: сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре (Пс. 50:19).
11. Блажена е негнусливостта у лекарите, а у наставниците - безстрастието; защото онези без отвращение смело пристъпват към лечение на всяка смърдяща рана, а тези могат да възкресят всяка умряла душа.
12. Предстоятелят е длъжен да се моли и за това, да има към всички състрадание и разположение съобразно тяхното достойнство (т.е. според свойствата и душевните нужди на всекиго), та и той, както някога се е случило с Иаков (Бит. 37), да не причини вреда и на любимия си ученик и на събратята, което обикновено се случва с онези предстоятели, които още не са придобили душевни чувства, дълго обучени да различават добро и зло (Евр. 5:14).
1. Голям срам е за наставника да се моли на Бога да дарува на послушника това, което сам той още не е придобил.
2. Както онези, които са видели лицето на царя и са станали негови приятели, ако пожелаят, могат да му представят и да направят участници в неговата слава не само слугите му, но и непознати нему, дори и враговете му; така разбирай и за светиите. Приятелите се срамуват да откажат в нещо на своите най-искрени приятели, но ги слушат, а понякога може би неволно биват убеждавани от тях. Добре е да придобием приятели, но приятели духовни; защото никой толкова не ни помага в преуспяването в добродетелите. Един от Боголюбците ми каза, че макар Бог винаги да награждава Своите раби с небесни дарове, това се случва най-много в ежегодните и Господски празници.
1. Духовният лекар е длъжен да се освободи напълно от всички страсти, за да може при случаи престорено да показва някоя от тях и особено гнева. А ако той не е отхвърлил страстите напълно, той не би могъл равнодушно да вземе върху себе си техните маски.
2. Аз видях един кон, който бе обязден, но не напълно, и вървеше спокойно, докато го държаха здраво за юздата, но щом го отпуснаха малко, той хвърли своя ездач. Тази притча говори предимно за две страсти*; желаещите да изследват, нека изследват с усилие.
* Заслужава удивление не онзи учител, който е направил способните юноши знаещи мъже; но онзи, който е умъдрил и издигнал до съвършенство невежите и тъпоумните. Изкуството на ездачите тогава се вижда и похвалява, когато те и на лоши коне побеждават своите противници и запазват конете.
1. Духовният лекар тогава познава дадената му от Бога премъдрост, когато успее да излекува такива страсти, които мнозина не са могли да излекуват.
2. Ако ти си получил от Бога дар да предвиждаш бурите, то открито предупреждавай за тях онези, които са с тебе на кораба. Ако ли не, ти ще си виновен за разбиването на кораба, защото всички с пълно доверие са възложили на тебе да го насочваш.
3. Виждал съм лекари, които не предупредиха болните за причините за усилване на болестта и така станаха виновни за много усилия и скърби и у болните, и у себе си.
4. Доколкото настоятелят вижда, че както послушниците, така и мирските посетители му вярват, дотолкова той е длъжен със страх да пази себе си във всичко, което върши и говори, знаейки, че всички гледат на него като на главен пример и приемат всичко от него като правило и закон.
5. Любовта е белегът на истинския пастир; защото от любов Великият Пастир на овците (Евр. 13:20) предаде Себе си на разпятие.
1. Когато говориш с братята, приписвай на себе си онези съгрешения, които трябва да изобличиш у един или друг от тях; по такъв начин ти винаги ще бъдеш свободен от излишна срамежливост.
2. Огорчавай навреме болния, за да не застарее в своята болест или да не умре от проклето мълчание. Мнозина приемат мълчанието на кормчията за признак на благополучно плаване, докато ударят в скала. С послушание, както великият Павел пише до Тимотей: настоявай, казва той, навреме и не навреме (2Тим. 4:2). Навреме, което означава според мене такова време, когато изобличаваните приемат изобличението добродушно; а не навреме, когато то ги огорчава. Защото изворите не престават да изливат своите струи и тогава, когато няма нито един жаден.
3. Някои игумени имат някаква природна срамежливост, поради която те често мълчат, дори когато не трябва да мълчат. В такъв случай да не се отказват да постъпват така, както постъпват обикновените учители с учениците и писмено да изложат наставленията, необходими за братята. Нека чуем какво казва Божественият глас за някои: отсечи я: защо само да изтощава земята? (Лук. 13:7); и пак: махнете, прочее, злия изпомежду си (1Кор. 5:13); и още: А ти не се моли за тоя народ (Иер. 7:16). И за Саул също е казано на Самуил (1Царств. 16:1). Пастирите трябва да знаят всичко това и да внимават към кого, как и кога трябва да прилагат такива мерки; защото няма нищо по-истинно от Бога.
4. Ако някой, бидейки изобличен насаме, не се засрами, такъв превръща и изобличаването му пред мнозина в повод за по-голямо безсрамие, като доброволно е презрял своето спасение.
1. Забелязвам и тук онова, което видях у мнозина благоразумни болни, които, съзнавайки своята стеснителност и немощ, молеха лекарите да ги вържат, макар лекарите и да не искаха това, и да ги лекуват при доброволно насилие; защото техният дух бе бодър поради надеждата им за бъдещето, но плътта им бе немощна, поради застарелите им лоши привички. Като видях такова разположение у тези болни, аз замолих лекарите да ги послушат.
2. Ръководителят не бива да казва на всички, които идват за послушание: тесни са вратата и стеснен е пътят (Мат. 7:14); и не на всеки: игото Ми е благо, и бремето Ми леко (Мат. 11:30); но трябва да преценява и да избира подходящи лекарства. За отегчените от големи грехове и склонни към отчаяние е подходящо второто лекарство; а за склонните към високоумие и самомнение - първото средство.
3. Някои, като имат намерение да тръгнат на дълъг път, разпитват онези, които познават пътя и научават от тях, че той е прав, гладък и безопасен; и като чуят това, те скоро се отпускат в пътуването и на средата на пътя претърпяват нещастие или пък се връщат назад, понеже не са подготвени да понесат скърбите, които ги чакат. От това трябва да правим заключение и за противното. Където Божествената любов е докоснала сърцето, там жестоките думи не могат да уплашат.
Където има страх от геената, там има търпение във всички трудове и скърби. Където е явна надеждата за Небесното Царство, там е и презрението към всичко земно.
4. Добрият войвода е длъжен ясно да знае състоянието и устроението на всекиго от своите подчинени. Може би някои от неговата дружина могат заедно с него да се сражават пред полка за всички сподвижници, а може да има и способни за единоборство, които трябва да бъдат насочени по пътя на безмълвието.
5. Капитанът не може сам да спаси кораб, без помощта на корабния персонал. Лекарят не може да изцери болния, ако болният не убеди лекаря с молба и не разкрие раната си с пълно доверие. Ония, които са се срамували от лекарите, са ставали причина раните им да загният; а мнозина често са и умирали.
1. Когато овците пасат, пастирът нека не престава да употребява свирката на поучителното слово, особено когато те са склонни към сън; защото вълкът от нищо не се страхува така, както от гласа на пастирската свирка.
2. Пастирът не трябва винаги безразсъдно да се смирява пред подчинените си, но не бива и да се превъзнася винаги безсмислено, имайки предвид в двата случая примера на апостол Павел. Господ често закрива очите на подчинените да не виждат слабостите на предстоятеля; а когато сам той започне да им показва своите недостатъци, тогава поражда недоверие към себе си.
3. Виждал съм игумен (настоятел), който поради крайно смирение се съветваше за някои дела със своите духовни чеда. Но виждал съм и друг, който поради превъзнасяне се стараеше да покаже на подчинените своята немъдра премъдрост и се обръщаше към тях насмешливо.
4. Виждал съм макар това рядко да се случва, как страстни хора, поради някакви обстоятелства, началстваха над безстрастни; и малко по малко, като се засрамиха от подчинените си, отсякоха своите собствени пороци. Аз мисля, че отплатата за спасяваните е извършила тази промяна в тях; и по такъв начин началстването в страстно разположение стана за тях основа да придобият безстрастие.
1. Трябва да се пазим събраното в пристанището да не разпилеем в бурното море. Казаното ще разберат онези, които не са привикнали към външния шум. Наистина, голям подвиг е добродушно и мъжествено да търпиш жега и тишина и мъката на безмълвието и да не търсиш вън от кораба на твоята килия развлечения и утешения по примера на малодушните моряци, които напускат кораба си при силен пек и се хвърлят във водата за прохлада. А несравнено по-голямо дело е да не се боим от шума, но всред него да запазим безстрашно и спокойно сърце, пребивавайки външно с хората, а вътрешно с Бога.
1. Редът на светските работи нека ти служи като пример за устройване на нашите духовни дела, досточудни отче. Едни идват в нашето наистина страшно съдилище като осъдени; а други, бидейки невинни, бързат към трудове и служение на Бога. Причините за идването на едните и другите са различни; а поради това и правилата за тях трябва да бъдат различни.
2. Преди всичко виновният трябва да бъде запитан, впрочем насаме, какви са именно неговите грехове. Това трябва да се прави по две причини: първо, щото той, воден винаги от тази изповед, да смири своята дързост; и второ, да помни в какви рани сме го приели и така да се подбужда да ни обича.
3. Също така достойно е за твоето внимание, пречестни отче (впрочем и на тебе, както съм уверен, е известно), че Бог гледа самите места, кой откъде и накъде отива за монашество, гледа степента на ревността към обновяване на живота и характерите на каещите се. Във всичко това има много неед-наквости и различия. Често най-немощният е по-смирен по сърце, а поради това и духовните съдии са длъжни да наказват такъв по-леко. Обратното на това е ясно само по себе си.
1. Не е свойствено за лъва да пасе овци; не е безопасно и за онзи, който, бидейки още сам
страстен, да началства над други страстни.
2. Неестествено е да видим лисица между кокошки; но още по-неестествено е да видим пастира разгневен. Защото лисицата погубва петела, а този смущава и погубва разумни души.
3. Внимавай, не бъди строго взискателен за най-малки съгрешения; иначе ти не ще си подражател на Бога.
4. Сам ти имай Бога за твой ръководител и наставник. Наставляван от Него, като от най-превъзходен педагог, във всички твои вътрешни и външни действия, и отсичайки своята воля пред Неговата, и ти ще бъдеш без грижи, ръководен единствено от Неговия знак.
5. И ти, и всеки пастир трябва да обсъди още и това, че ако Божията благодат действа чрез нас на идващите при нас, това не иде ли от тяхната вяра, а не от нашата чистота? Защото и мнозина страстни по такъв начин са чудотворили; и ако мнозина, както казва Спасителят, Му кажат в съдния ден: Господи! не в Твое ли име пророчествахме (Мат. 7:22) и пр., то казаното от мене не трябва да изглежда невероятно.
6. Който наистина е намерил милост у Бога, той незабелязано може да облагодетелства болнавите, получавайки от това две ползи: и себе си запазва невредим от ръждата на славата, и помилваните предразполага да въздават благодарност само на Бога.
1. На онези, които подобно на силни юноши ревностно и мъжествено се подвизават на духовното поприще, предлагай по-доброто и по-високото (учение), а онези, които по разбиране или живот остават назад, храни с мляко, като деца. Защото за всяка храна има свое време: често една и съща храна у някои предизвиква усърдие, а у други скръб. При сеитба на духовното семе трябва да разсъждаваме за времето, за лицата, за количеството и качеството на семето.
2. Някои, не зачитайки съда за духовното възприемни-чество, безразсъдно се опитаха да пасат души; и като имаха преди това голямо богатство, отидоха си от този живот с празни ръце, като разделиха във време на своето управление цялото свое съкровище (имот).
3. Както децата биват различни - едни от първия законен брак, други от втория, едни подхвърлени, а други - от робините; така и приемането на пастирската грижа за душите бива различно.
Съвършеното приемане е предаване на своята душа за душата на ближния във всичко. Едно е, когато пастирът приема върху себе си извършените по-рано грехове и само това. Друго е, когато той приема съгрешенията, извършени след възприемането и само това. А някои, поради недостатък на духовни сили и липса на безстрастие, приемат на своя отговорност пред Бога само тежестта на своите заповеди. Но и в най-съвършеното приемане пастирът подлежи на съд според това, доколко приетият от него отсича пред него своята воля.
4. Истинският син се познава в отсъствието на баща си.
5. Предстоятелят трябва внимателно да наблюдава онези от братята, които се противят в някои случаи и му противоречат; и в присъствието на почтени мъже да им прави строги укори, причинявайки чрез това страх и у другите, макар наказваните да биха се огорчили много от такива унижения. Трябва да се предпочита вразумяването на мнозина пред огорчаването на едного.
6. Някои, движени от духовна любов, приемат върху себе си тежестите на другите пряко своите сили, помнейки словото на спасителя: Никой няма по-голяма любов от тая и пр. (Йоан. 15:13). А други може би и получили от Бога сила да приемат върху себе си тежестите на другите, не без желание скланят да носят тежестта за спасение на братята. Аз считам за твърде жалки тези последните, които не са придобили любовта. А за първите в Писанието е казано: ако извлечеш скъпоценно от нищожно, ще бъдеш като Моите уста (Иер. 15:19); и както си ти постъпвал, тъй ще се постъпи с тебе (Авд. 15).
7. Моля те също да имаш предвид, че мисленият грях на пастира пред Божия съд е по-важен от греха, извършен в действителност от послушника; тъй както и престъплението на войника е по-леко от злия умисъл на пълководеца.
8. Учи послушниците да изповядват пред Бога* своите плътски и блудни изкушения не по вид; а всички останали съгрешения през деня и нощта да се припомнят подробно.
* Когато някой се изповядва пред духовния отец, той трябва да спомене вида и степента на плътския грях, както заповядват църковните правила. Но тук се говори за мислена изповед пред Бога, при която спомнянето на плътските грехове по вид и в подробности, вместо полза, ще причини вреда на лицето, което се изповядва, както обясняват някои от светите Отци. Преподобният Филотей Синайски пише:
"Винаги по много начини трябва да съкрушаваме своето сърце, като се учим на всичко, което ни смирява. Да съкрушава сърцето и да го смирява, умее споменът за предишния наш живот в света, ако добре помним всичко и си припомняме всички съгрешения от детинство, според техния вид, освен плътските; защото споменът за плътските съгрешения е вреден" (Добротолюбие, ч. 3).
И преподобният Марк Подвижник казва:
"Предишните грехове, спомняни по вид, вредят на благонадеждния. Защото, ако причиняват скръб, те отдалечават от надеждата; а ако си ги представяш без скръб, те влагат вътре предишната нечистота. Когато умът чрез отричане сам себе си придобие мислена надежда, тогава врагът, под предлог на изповед, изобразява предишните му грехове, за да възпламени страстите, които по Божията благодат са вече забравени, и да увреди тайно човека. Защото тогава и здравият ум, който ненавижда страстите, по необходимост ще се омрачи, смутил се от извършените грехове. И ако той още е мрачен и сластолюбив, по всякакъв начин ще се задържа в помислите и страстно ще беседва с тях, когато го нападат, така че този спомен ще бъде не изповед на греховете, а представа за миналите греховни впечатления. Ако искаш да принесеш пред Бога неосъдителна изповед, не си спомняй греховните изменения по техния вид, но мъжествено търпи явилата се скръб за тях" (Слово за онези, които мислят да се оправдаят с дела, гл. 151, 152 и 153.)
9. Обучавай ги със слово и личен пример да бъдат незлобиви един към друг; а против бесовете да бъдат мъдри и предпазливи.
10. От тебе не трябва да остане скрито каква цел имат твоите овци във взаимните им и приятелски отношения; защото невидимите вълци се стараят чрез ленивите да разстроят усърдните.
11. Не се лени да молиш Бога за най-ленивите; не за това, те да бъдат помилвани - (защото без тяхно съдействие това не е възможно), но затова Господ да ги подбуди към усърдие.
12. Немощните не бива да вкусват храна с еретици, както заповядват и правилата на Светите Отци. А силните, ако неверните ги повикат за запознаване с православната вяра и те искат да отидат, нека отиват в подходящо време за слава на Господа.
13. Не се извинявай с незнание; Защото, който пък не е знаел и е направил нещо заслужаващо наказание, ще бъде бит (Лук. 12:48) затова, че не е знаел.
1. Срамно е за пастира да се
страхува от смъртта; защото за самото монашеско послушание казват, че то е безстрашие пред смъртта.
2. Изследвай, блажени отче, каква е онази добродетел*, без която никой не ще види Господа; нея преди всичко предавай на своите чеда, предпазвайки ги всячески от красивите женообразни лица.
* Чистотата на душата и тялото (Евр. 12:14.).
3. Всички, които се намират под твое ръководство, според тяхната телесна възраст, трябва да имат различни занятия и различни жилища: защото ние не бива да отблъскваме никого, който идва към нашето пристанище. Преди достатъчно разследване, което и при светските се прилага благоразумно, ръце (за пострижение) на никого не възлагай прибързано (1Тим. 5:22), да не би някои от желаещите, дошли при нас поради незнание, с течение на времето, достигнали до пълно разбиране и не можейки да изтърпят нашите затруднения и зной, отново да се върнат в света; за което ще отговарят пред Господа онези, които са възложили върху тях ръка преждевременно.
4. Има ли такъв Божий домостроител, който да няма вече нужда от трудове и сълзи за самия себе си, но безпощадно да ги употребява пред Бога за очистване на другите?
5. Никога не преставай да очистваш осквернени души и още повече тела, за да можеш с дръзновение да искаш от добрия Подвигоположник венци не само за своите трудове, но и за душите на другите. Аз видях един немощен, който, укрепил се във вярата, очисти слабостта на друг немощен, като се помоли за него с похвално безсрамие и положи душата си за душата на ближния, обаче със смирение. По такъв начин чрез изцеряването на ближния той изцери и себе си. Видях и другиго, който направи същото, но с превъзнасяне; и беше му казано за изобличение: лекарю, изцери се сам (Лук. 4:23).
6. Може да изоставим едно добро заради друго, по-голямо добро. Така постъпил онзи*, който бягал от мъченичество не поради страх, но за полза на онези, които се спасявали и просвещавали под негово ръководство.
* 'Св. Григорий Чудотворец, който предпочел пред мъченическия венец свързаната с епископството грижа за спасяването на другите.
7. Някой сам себе си предава на безчестене, за да запази честта на ближните: и когато мнозина го считат за сластолюбец, той постъпва като измамник, но истинен (2 Кор. 6:8).
8. Щом онзи, който може да бъде полезен на другите със слово, но не им го дава изобилно, не ще избегне наказание за това, то на каква беда подлагат себе си, възлюбени отче, онези, които със своите трудове могат да помогнат на страдащите, но не помагат? Избавяй братята, ти, който си избавен от Бога! Бидейки сам спасен, спасявай водените на смърт и не бъди скъп в изкупване на душите, убивани от бесовете. Защото в това се състои най-великата чест, дадена от Бога на разумното творение, и тя е по-високо от всеки подвиг и видение на смъртните и безсмъртните.
9. Онзи, който изтрива
нечистотата на другите с чистотата, дадена му от Бога, и от нечистите принася Богу чисти дарове, показва себе си като сътрудник на безплътните и умни Сили. Защото това съставлява
единственото и всякогашно дело на Божиите слуги, според словото на Давид: всички, които са около Него, да принесат дарове (Пс. 75:12), а тези дарове са душите на спасяваните
човеци.
10. В нищо толкова не се открива човеколюбието и благостта на нашия Създател към нас, както в това, че Той е оставил деветдесет и девет овци и потърсил едната загубена. Внимавай върху това, възлюбени отче, и покажи цялото твое старание и любов, топлота, прилежание и молба към Бога за силно заблудените и съкрушените. Защото, където има тежки недъзи и злокачествени рани и струпеи, там, без съмнение, голяма награда се дава на онези, които ги лекуват.
11. Да се вгледаме, да вникнем и да извършим. Защото пастирът невинаги е длъжен да се придържа към справедливостта поради немощите на някои. Аз видях как двама се съдиха при мъдрия пастир и той оправда виновния, защото бе малодушен; а обвини правия, като мъжествен и добродушен, та да не засили враждата чрез справедливостта; впрочем после той казал нужното поотделно на двамата, и особено на оногова със страдащата душа.
12. Поле, обрасло с изобилна трева, е полезно за овците; а назидателното учение и помнене на излизането от този свят е подходящо за всички словесни овци и може да ги очисти от всяка болест.
13. Забелязвай благодушните и без всякаква вина ги унижавай в присъствие на немощните, за да можеш чрез лекуването на едного да изцериш болестта на другия и да научиш малодушните на търпение.
14. Никъде не се е видяло Бог, след като е приел дадена изповед, да открива греховете на
покаялия се; защото така Той би отблъснал грешните хора от изповедта и би направил техните болести неизцерими. И тъй, дори да имаме и дар на прозорливост, не бива да изпреварваме
съгрешилите с изявяване на техните грехове, но по-добре да ги подбуждаме към изповед чрез загадъчни изрази; защото и за самата им изповед пред нас на тях вече не малко се прощава.
А след изповедта, ние сме длъжни да ги удостояваме с по-големи грижи отпреди, като им даваме най-свободен достъп до нас; защото чрез това те повече преуспяват във вярата и любовта
към нас.
Също така нека им покажем в себе си пример на крайно смирение и заедно с това да ги научим да имат страх от нас. Гледай да не би твоето излишно смирение да привлече огнени въглени върху главите на твоите чеда.
15. Ти си длъжен във всичко да бъдеш търпелив, освен при явно нарушаване на твоите заповеди.
16. Гледай внимателно, няма ли в твоята градина такива дървета, които само напразно заемат земята, а на друго място биха били плодоносни. В такъв случай никак не се отричай, след съветване, човеколюбиво да ги пресадиш.
17. Понякога игуменът може безопасно да ръководи своите овци към добродетелта в места, на вид неподходящи за монашеството, весели или многолюдни. Поради това при приемане на новодошли, той трябва да бъде внимателен, защото не при всеки случай се забраняват от Бога откази за приемане.
Ако духовният лекар е богат с душевно безмълвие, то при грижите си за страдащите той има малко нужда от външно безмълвие; а ако той не притежава първото, трябва да употребява последното.
18. Никой наш дар не може да бъде приятен на Бога толкова, както да принасяме пред Него словесни души чрез покаяние. Защото целият свят не струва една душа, тъй като светът е преходен, а душата е нетленна и вечна.
1. И тъй, блажени отче, не ублажавай онези, които жертват за Христа имения, а онези, които Му довеждат словесни овци. Но старай се да принасяш тази жертва непорочно; иначе, не ще имаш никаква полза.
2. Както трябва да разбираме казаното: Син Човечески трябваше да бъде предаден, но горко на оногова, който Го предаде (Мат. 26:24 - слав.); така разбирай и в обратния смисъл, че мнозина, които са последвали Христа, трябва да се спасят, но награда ще бъде дадена на онези, които в Господа са послужили за тяхното спасение.
3. Преди всичко, честни отче, нужно е да имаме духовна сила, за да помагаме на онези, които дръзнахме да въведем в Святая Святих и се опитахме да им покажем Христа, почиващ на тяхната тайнствена и съкровена трапеза. Защото, когато тези ръководими се намират още в преддверието на светилището и ние виждаме, че тълпата, която иска да им попречи да влязат, ги тормози и притеснява: тогава ние сме длъжни да ги хванем за ръка, като деца, и да ги освободим от тая тълпа, т.е. от бесовските помисли. А ако те все още са като деца или са немощни, необходимо е да ги вземем и на рамо и да ги понесем, докато преминат вратата на този наистина тесен вход; защото тук обикновено става самото притискане и притеснение. Затова някой е казал: но то беше мъчно в моите очи, докле не влязох в Божието светилище (Пс. 72:16, 17).
4. Отче на отците, ние вече говорихме и в предишните слова какъв е бил онзи отец на отците и учител на учителите: целият облечен в небесна премъдрост, нелицемерен, изобличителен, вдълбочен, целомъдър*, снизходителен и радостен: и което е по-удивително от всичко, онези, които изявяваха пламенна ревност към духовния живот, той следеше несравнено по-строго. И ако намереше някои, които се ръководеха от собствената си воля или имаха пристрастие към нещо, той ги лишаваше от любимите им вещи, така че всички накрая започнаха да се пазят да изявяват своята воля към онова, към което чувстваха влечение. Този достопаметен мъж винаги казваше, че е по-добре да изгони послушника от светата обител, отколкото да му позволи да изпълни своята воля. Защото изгонилият често прави изгонения най-смирен и готов вече да отсече своята воля; а проявяващият привидно човеколюбие и снизхождение към такива монаси става причина те да го проклинат при своя земен край като човек, който ги е излъгал, а не им е помогнал.
* Думата "целомъдрие", по мнението на древните отци, означава не частна добродетел, а трезвост във всичко, когато човек се пази от всяко дело, слово и мисъл, неугодни на Бога.
5. Чудно беше да се види как този велик отец, след изпълняване на вечерните молитви, седеше като някой цар на своя престол, на седалище, външно изплетено от клонки, а вътрешно от духовни дарби и как задружният сонм на братята, като мъдри пчели, заобикаляше своя пастир, внимавайки в неговите думи, като към Божии думи, и получавайки от него заповеди. На един пастирът заповядваше да прочете наизуст преди сън петдесет псалми, на друг - тридесет, на трети - сто. На един нареждаше да направи толкова земни поклони; на друг - да спи седнал; на трети - да чете толкова време, а на четвърти - толкова да стои на молитва. Той постави също над братята двама надзиратели, които през деня наблюдаваха и забраняваха безделие и празнословие, а през нощта - ненавременни бдения.
6. Нещо повече. Този велик мъж определяше на всекиго отделни (особени) правила и за храната; защото храната не бе еднаква за всички, всекиму се даваше храна според неговото устройство: за едни този добър домостроител определяше по-сурова храна, а за други по-приятна. И удивително, всички приемаха и изпълняваха неговите заповеди без роптаене, като от Божий уста. На този най-достоен мъж бе подчинена и Лаврата, в която той, като най-съвършен във всичко, изпращаше от своята света обител най-силните духом на безмълвие.
7. Моля те, не приучвай простосърдечните монаси към тънък анализ на помислите; но по-добре, ако може, и склонните към това приучвай към простота; това е преславно дело.
8. Достигналият съвършена чистота чрез пределно безстрастие, като Божествен съдия, може да прилага и строги мерки. Защото липсата на безстрастие наранява сърцето на съдията и не му позволява, както би следвало, да наказва и изкоренява злото.
9. Преди всичко оставяй на твоите синове за наследство непорочната вяра и светите догмати, та не само синовете, но и внуците си да приведеш към Господа по пътя на Православието.
10. Здравите телесно и младите не бива да щадиш, поради лъжливо милосърдие, но да ги изморяваш и изтощаваш. за да те благославят при излизането си от тоя живот. И за това, премъдри, ти имаш пример великия Мойсей, който не можеше да освободи от робството на фараона послушния и следващ го народ дотогава, докато не ги застави да ядат оп-ресноци с горчиви треви. Опреснок означава душа, която понася отсичане на своята воля; защото собствената воля въз-нася и възгордява, а опреснокът никога не се надига. Под горчива трева трябва да разбираме понякога огорчение от подчинението към онзи, който ни заповядва, а понякога - горчил-ката на строгия пост.
11. Но като ти написах това, отче на отците, изпадам в страх, като слушам оня, който говори: как ти, който учиш другиго, себе си не учиш (Рим. 2:21)? И тъй, ще кажа още нещо и ще завърша словото.
1. Душа, която се е свързала с Бога чрез чистота, няма нужда от чужди слова, за да се учи; защото тя, блажената, носи в себе си вечното Слово, Което е неин тайноводител,
наставник и просвещение. Такава е и твоята душа, както помня, о, най-свещена и най-светла глава; и не само от едни слова, но и от самите дела и опит аз зная твоя най-свят ум,
блестящ особено със звероубийствената кротост и смирение, както и у онзи велик законоположник Мойсей;
следвайки неговите стъпки, о, най-многострадални, винаги изкачвайки се на
висотата на съвършенството, едва и него не си задминал със славата на чистотата и с честността на целомъдрието, с каквито добродетели повече, отколкото с някои други, се
приближаваме до всечистия Бог, Подателя и Помощника на всяко безстрастие, и за които Той преселва на небето такива, които живеят още на земята.
С тях ти, подобно на Илия, онзи любител на чистотата, с нозете на неуморното усърдие си се изкачил като на някаква огнена колесница, и не само Египтянина си убил и си скрил победния венец в пясъка на смирението; но още си се изкачил на планината и в трънливо, непристъпно за зверовете местопребиваване си видял Бога и си се насладил на Божествения глас и великолепие.
Ти си свалил обущата си, т.е. цялата мъртва обвивка на вехтия човек и, хванал се за опашката (т.е. за края) на онзи, който от Ангел стана змия, съборил си го в неговата покрита с мрак дупка и адска яма, в Египет на външната тъмнина. Ти победи високомерния и горд фараон, порази египтяните и умъртви техните първенци - победа, която превъзхожда по слава всички други. Затова Господ ти е и поверил, като непоколебим, да наставляваш братята, които ти, наставник на наставниците, безстрашно си избавил от фараона и от мръсното правене на кирпич, т.е. угаждане на тази тленна плът; и от собствения си опит във всичко им предаде съзерцанието на Божествения огън и облака на чистотата, който изгася всеки нечист пламък. Но ти разсече за тях с твоя жезъл и Червеното море, палещо със страсти, в което толкова много страдат, и с пастирското си изкуство ги направи тържествуващи и победители и всичките им гонители потопи напълно. После, стоейки сред дела и видения, с издигане на ръцете си ти победи и гордостта на Амалик, който обикновено среща победителите след победата в морето.
За хората, поверени ти от Бога и от Бога просветени, ти победи народи, а които бяха с тебе ти изведе на планината на безстрастието, постави ги свещеници, предаде им обрезанието, защото неочистилите се чрез него не ще видят Бога. Ти се изкачи на планината и като отблъсна всеки мрак, мъгла и буря, т.е. тримрачната тъмнина на неразумието, се приближи към несравнено най-честната Светлина, видяна в къпината - непостижима и най-висша; удостои се да чуеш глас, удостои се с видения и пророчества.
Ти видя, може би пребивавайки още тук, изотзад бъдещето, т.е. бъдещото пълно просвещение на разума. После ти чу същия онзи глас: не може човек да Ме види (Изх. 33:20) и от Боговидението на Хорив слезе в някаква най-дълбока долина на смирението, носейки скрижалите на разума и духовния възход, с лице, прославено и по душа, и по тяло.
Но уви! Моята дружина се увлече с изливането на златния телец. Уви! Скрижалите са счупени! Какво стана след това? Като хвана тези хора за ръка, ти ги преведе през пустинята; и когато те бяха обгаряни от пламъка на своя огън, ти им направи чрез дърво, т.е. чрез разпъване на плътта със страстите и похотите, извор на слъзни води.
И ето, ти влизаш в борба с народи, които идат насреща ти, и ги унищожаваш с Господния огън; идваш при Йордан (защото нищо не ми пречи да се отклоня малко от историята): с една дума, като Иисус Навин, разделяш водите (Иис. Нав. 3:15, 16) за хората и долната отделяш в солено и мъртво море, а горната - струята на любовта - поставяш на небесната страна пред очите на твоите духовни чеда. После заповядваш да изнесат дванадесет камъка, съзиждайки от тях или Апостолския лик, или тайно изобразяваш победата над осем народи, т.е. главните страсти, и придобиване на четирите върховни добродетели.
После, като остави зад себе си мъртвото безплодно море, пристъпваш към вражеския град; тръбиш около него с молитва, в продължение на този седмократен кръг на човешкия живот; и ето, крепостта е превзета, победата е спечелена, тъй че и за тебе е прилично да пеем към невеществения и невидим Поборник: У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете на моите страсти Ти разруши (Пс. 9:7).
Искаш ли да се докосна до
онова, което е по-високо и по-превъзходно от всичко останало? Ти възлезе в горния Йерусалим към съзерцаване на съвършения мир на душата и гледаш Христа, Бога на мира; страдаш
заедно с Него, като добър воин, разпъваш с Него своята плът със страстите и похотите (Гал. 5:24), и с право (справедливо), защото и ти стана бог на фараона и цялата негова
богопротивна сила и се погребваш с Христа; и слизаш с Него в ада, т.е. в дълбината на неизказаните тайни на Богословието; приемаш помазване с миро от близките и любими жени, т.е.
добродетелите и благоухаеш. (Не ми забранявай да изкажа всичко подробно!)
Какво богатство на печалби! На тебе е дадено да седнеш с Христа на небесния престол. И ти ще възкръснеш в третия ден, победил три мъчители, или по-точно казано, спечелил победа над тялото, душата и духа, или след очистването на трите части на душата, т.е. желателната, раздразнителната и разумна сила. Ти се изкачи и на Елеонската планина.
Но време е вече да съкратя словото и да не мъдрувам, особено пред оня, който е богат с премъдрост и по разум превъзхожда всички, които са по-горе от нас. Предполагам, че за същата планина някой доблестен пътник, изкачвайки се по нея, е казал: високите планини - на сърните (Пс. 103:18), т.е. на душите, които унищожават мислените змии. И ти, изкачвайки се с него и следвайки го, стигна до онази планина; и като погледна към небето (отново взимам за моето слово предишната образна реч), благослови нас, твоите ученици, и видя предложената и утвърдена стълба на добродетелите, на която, като премъдър майстор, според дадената ти Божия благодат, ти не само постави основата, но я и изгради, макар че по твоето смиреномъдрие ти убеди и нас, глупавите, да отдадем нашите нечисти уста в полза на твоите братя. И това не е чудно; свещената повест говори, че и Мойсей е казал за себе си, че заеква и има лош глас. Но той е имал богатия с дара на словото говорител Аарон: а ти, учител на Божиите тайни, не зная защо, дойде при безводния извор, пълен с египетски жаби или нечистотии.
Но понеже не бива да прекъсна моето слово, небесни пътнико, без да завърша разказа за твоя живот, то отново, сплитайки венец на твоята доброта, ще кажа: ти се приближи до светата Планина и устремил поглед към небето, повдигна крак за издигане, затече се и се изкачи до херувимските добродетели, и като победи врага, излетя и възлезе сред възклицания и стана за мнозина предшественик и пътеводител; и досега наставляваш всички ни и ни водиш, изкачил се на самия връх на светата ЛЕСТВИЦА и съединил се с любовта, а любовта е Бог. Нему подобава слава, сила, чест и поклонение во веки веков. Амин.
Край и Богу слава!
Св. Йоан Лествичник
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
