Духовната прелест

 

Прелестта е греховно състояние на нездрава мистика, свързано с погрешна висока оценка на вярващия в своите духовни преживявания или убеждението, че Бог изпитва особена любов към него; вид духовна измама, когато злите сили се представят за добри; тънка духовна гордост, духовна прелъстеност от дявола.

Светителят Игнатий Брянчаннов пише, че ние всички пребиваваме в "прелест", т. е. в заблуждение, определяйки прелестта като "отклоняване към лъжата въз основа на гордостта". "Сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата" (2 Кор. 11:14).

Най-простата форма на прелест е самомнението, което подтиква вярващите да разсъждават за духовни предмети, за които все още нямат достатъчна представа. Най-тежката форма се наблюдава у човек, който си въобразява че е свят и не се нуждае от покаяние. Състоянието се забелязва у мнозина екзалтирани вярващи, едни от които се молят за получаване дара да виждат видения, а други, "получили" вече тоя "дар", се хвалят, че всяка нощ им се явява еди-кой си светец, за да ги напътствува и ръководи.

Съзнанието за прелестта като елемент от духовната действителност е било винаги живо единствено в източното християнство. Православната църква приема като нездрава западната мистика, която съществува напр. в натурализма при католиците и в харизматизма при новите протестантски течения. Прелестта е много трудно откриваема и затова тръгналите по пътя на духовното съвършенство имат нужда от опитно духовно ръководство - от старец, духовен наставник. Само очистването на сърцето, очистването на душата от тъмнината на греха просветлява човека с истината. Ако няма този етап на очистване - т. е. покаянието - то няма и възможност да се види истината.

© Православен речник

 

Виж също:

 

С В.  П И С А Н И Е. 
   С КЛАВИАТУРАТА: 
Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)

За духовната прелест

Св. Григорий Синаит

Велика противница на истината, влачеща днес мнозина към гибел, е прелестта. Чрез нея в душите на духовно ленивите се е възцарило тъмно невежество, отделящо ги от Бога, така че те не знаят има ли Бог, Който ни просвещава и подбужда към деятелност, или пък вярват в Него само (теоретично) чрез непотвърдено в практиката слово, не на дело. Такива хора приписват свидетелствата за Бога само на древните, като изключват Неговото присъствие и явяване в тяхното съвремие. Свидетелствата за Бога от Свещеното Писание те приписват на други автори, които не са истинските (оспорват автентичността им- б. пр.), като по този начин хулят Името Му. Изясняват Писанията само чувствено, да не кажем по юдейски, като съвсем отричат дейното познание на благочестието. Те отхвърлят пробуждането и преобразяването на душата още тук чрез силата на възкресението, а самите те безумно се стремят да се „упокояват" в гробовете. С такъв вид духовна прелест са свързани три страсти: неверие, коварство и нехайство. Те се пораждат една друга и взаимно се поддържат. Неверието е учител на коварството, а коварството е спътник на нехайството, което води до пълна леност. Или обратното - нехайството поражда коварство, коварството е майка на неверието, тъй като всеки коварен е и неверен, а неверният няма в себе си боязън от Бога. От липсата на страх Божи произлиза нехайството - майка на духовната небрежност, поради която не се трудим да постигнем доброто, а вършим най-различни злини.

Истинското богопознание и вярното познание за истината се заключава в съвършената православност на догматите.

Бих желал ти точно да знаеш за прелестта, да се предпазваш от нея, та да не би, подведен от неведението, да повредиш и погубиш душата си.

Свободата на избора у човека много лесно го склонява към общуване с враговете (демоните - б. пр.), особено при неопитните като най-преследвани от тях. В близост около новоначалните или самонадеяните бесовете обикновено разстилат мрежите на гибелните помисли и мечтания и приготвят рововете на падението им, тъй като и техният (душевен) град е под властта на другоземци (нечистите духове - б. пр.). И не трябва да се учудваме, ако видим някой от неопитните изпаднал в съблазън или в изстъпление на ума, или прелъстен, или приел нещо чуждо на истината, или говорещ неуместни неща поради неопитност и неведение. Или как друг, разпростирайки се в разсъжденията си за истината, говорейки невежо и без да се усети, едно вместо друго, не е в състояние правилно да каже как всъщност стоят нещата. Такъв човек може мнозина да уплаши със строгостта си, а върху истинските подвижници да предизвика насмешки и порицания чрез своето безумство.

И няма нищо изненадващо в това, че някой начинаещ след много трудове и старание пада в прелест.

Помненето на Бога, или умната молитва, е деятелност, по-висша от всички други. Тя заедно с любовта Божия се явява като една от главните добродетели. Но онзи, който желае с безсрамие и наглост да се приближи до Бога и който се сили да Го придобие в себе си, такъв лесно се побеждава от демоните заради това, че търси да достигне целта си преждевременно, самонадеяно и дръзко, не съгласно с личното си духовно състояние, влачен от тщеславие.

На силните и съвършените е присъщо сами винаги да се борят с демоните и непрестанно да простират срещу тях духовен меч - словото Божие (вж. Ефес. 6:17). А ти, ако пребъдваш в безмълвие и очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя извън теб или отвътре, та дори това да е Христовият образ или ангелоподобен, или облик на светец, или ако в ума ти просветва и се отпечатва някаква светлина. Умът и сам по себе си има способността да мечтае. Той лесно може да построи образите на нещата, към които се стреми и да причини вреда на невнимаващите в себе си. Така споменът за доброто и за злото обикновено внезапно формира умствени образи и води към мечтателност. Оттук човекът става мечтател, а не молитвеник. Затова бъди внимателен да не си навредиш като повярваш прибързано на нещо по силата на увлечението си, дори то да ти е изглеждало добро, без да си се допитвал преди това и без щателно да си изследвал.

Бог не негодува срещу оня, който, внимавайки в себе си заради избягването на духовната прелест, не приема никакви знамения, дори да е възможно да са от Бога, ако не се е допитвал преди това до опитните. Такъв по-скоро получава Божията похвала като благоразумен и мъдър.

Впрочем, не трябва да се пита всеки, но само този, на когото е поверено духовното наставление на другите, който се отличава с добродетелния си живот и, според Писанието, бидейки беден, другите обогатява (вж. 2Кор. 6:10). Случвало се е немалко неопитни ръководители да навредят на мнозина неразумни, за което след смъртта ще бъдат съдени.

Правото на духовно ръководство принадлежи не на всички, но само на тези, на които е даден дар за божествено разсъждение или, както казва Апостолът, за различаване на духовете (вж.1Кор. 12:10) и които разделят с меча на словото онова, което е лошо от онова, което е добро.

Да постигнеш истината и да бъдеш чист от сквернотата, несъвместима с благодатта - това е труд немаловажен, защото дяволът обикновено представя своята прелест във вид на истина, особено на новоначалните, и преобразува своето коварство в духовен вид. Ето защо стремящият се към чистата молитва пристъпва към питане и съвети от опитните с велик трепет и дълбока печал за собствената си греховност, като оплаква постоянно греховете си, със скръб и страх от адските мъки, отпадането от Бога и вечната раздяла с Него. Щом дяволът види някого, който живее с този плач, той не се задържа дълго при него, защото се бои от смирението, произведено от плача.

ЦВ
Брой седми за 2003 година

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

      Обадете ни се  Заглавна страница - Pravoslavieto.com  Пишете