Св. Григорий СинайскиСв. преподобни Григорий Синаит ок. 1260/68 - ок. 1310/40 година Чества се на 8 август (21 август ст. стил) |
По-долу:
Виж също:
На други езици:
"Който изчисти своя ум чрез сълзи и своята душа още тук, на земята, възкреси чрез Духа, и направи плътта си посредством разума сияйно и огнено отражение на Божествената красота, той почти се превръща в съжител на ангелите..., понеже земното тяло става нетленно тяло, без влага и плътност, преобразило се по начин, който не може да се предаде със слова, от душевно тяло в духовно тяло, така че, оставайки материално, то ще бъде заедно с това и небесно, но с богоподобна изящност. По този начин каквото е създадено в началото, такова ще и възкръсне, за да може с цялостното приобщаване на Божеството към него да бъде съобразно на образа на Сина Човешки". (Преп. Григорий Синаит)
Св. Григорий Синаит бил един от най-големите подвижници и духовни учители на Балканите. Наречен Синаит, защото бил замонашен на Синайската планина. По времето на цар Андроник II Палеолог, около 1330 година, отишъл на Света Гора, да посети манастирите и да научи нещо за умната (наричана също умствена) молитва и съзерцанието. Но тези духовни деяния по онова време били малко познати на светогорците, единствен св. Максим Капсокаливит ги практикувал до съвършенство.
Св. Григорий разпространил своето учение за умната молитва из келиите и манастирите на Света Гора. Прочут между учениците му бил Калист, патриарх Цариградски, който и написал неговото житие. Св. Григорий пътешествал из Балканите и основал обители, в които монасите практикували Иисусовата молитва с ум, като им помогнал да се вдълбочат в молитвата и да се спасят. Писанията на св. Григорий Синаит за умствената молитва и за подвижничеството са включени в "Добротолюбието". Той е написал и припева към Пресвета Троица "Достоино есть", който се пее на възкресната полунощница. Починал в мир.
Православен речник, Pravoslavieto.com
Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух.
Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.
Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите.
Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата.
Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.
Св. Григорий Синаит
Велика противница на истината, влачеща днес мнозина към гибел, е прелестта. Чрез нея в душите на духовно ленивите се е възцарило тъмно невежество, отделящо ги от Бога, така че те не знаят има ли Бог, Който ни просвещава и подбужда към деятелност, или пък вярват в Него само (теоретично) чрез непотвърдено в практиката слово, не на дело. Такива хора приписват свидетелствата за Бога само на древните, като изключват Неговото присъствие и явяване в тяхното съвремие. Свидетелствата за Бога от Свещеното Писание те приписват на други автори, които не са истинските (оспорват автентичността им- б. пр.), като по този начин хулят Името Му. Изясняват Писанията само чувствено, да не кажем по юдейски, като съвсем отричат дейното познание на благочестието. Те отхвърлят пробуждането и преобразяването на душата още тук чрез силата на възкресението, а самите те безумно се стремят да се „упокояват" в гробовете. С такъв вид духовна прелест са свързани три страсти: неверие, коварство и нехайство. Те се пораждат една друга и взаимно се поддържат. Неверието е учител на коварството, а коварството е спътник на нехайството, което води до пълна леност. Или обратното - нехайството поражда коварство, коварството е майка на неверието, тъй като всеки коварен е и неверен, а неверният няма в себе си боязън от Бога. От липсата на страх Божи произлиза нехайството - майка на духовната небрежност, поради която не се трудим да постигнем доброто, а вършим най-различни злини.
Истинското богопознание и вярното познание за истината се заключава в съвършената православност на догматите.
Бих желал ти точно да знаеш за прелестта, да се предпазваш от нея, та да не би, подведен от неведението, да повредиш и погубиш душата си.
Свободата на избора у човека много лесно го склонява към общуване с враговете (демоните - б. пр.), особено при неопитните като най-преследвани от тях. В близост около новоначалните или самонадеяните бесовете обикновено разстилат мрежите на гибелните помисли и мечтания и приготвят рововете на падението им, тъй като и техният (душевен) град е под властта на другоземци (нечистите духове - б. пр.). И не трябва да се учудваме, ако видим някой от неопитните изпаднал в съблазън или в изстъпление на ума, или прелъстен, или приел нещо чуждо на истината, или говорещ неуместни неща поради неопитност и неведение. Или как друг, разпростирайки се в разсъжденията си за истината, говорейки невежо и без да се усети, едно вместо друго, не е в състояние правилно да каже как всъщност стоят нещата. Такъв човек може мнозина да уплаши със строгостта си, а върху истинските подвижници да предизвика насмешки и порицания чрез своето безумство.
И няма нищо изненадващо в това, че някой начинаещ след много трудове и старание пада в прелест.
Помненето на Бога, или умната молитва, е деятелност, по-висша от всички други. Тя заедно с любовта Божия се явява като една от главните добродетели. Но онзи, който желае с безсрамие и наглост да се приближи до Бога и който се сили да Го придобие в себе си, такъв лесно се побеждава от демоните заради това, че търси да достигне целта си преждевременно, самонадеяно и дръзко, не съгласно с личното си духовно състояние, влачен от тщеславие.
На силните и съвършените е присъщо сами винаги да се борят с демоните и непрестанно да простират срещу тях духовен меч - словото Божие (вж. Ефес. 6:17). А ти, ако пребъдваш в безмълвие и очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя извън теб или отвътре, та дори това да е Христовият образ или ангелоподобен, или облик на светец, или ако в ума ти просветва и се отпечатва някаква светлина. Умът и сам по себе си има способността да мечтае. Той лесно може да построи образите на нещата, към които се стреми и да причини вреда на невнимаващите в себе си. Така споменът за доброто и за злото обикновено внезапно формира умствени образи и води към мечтателност. Оттук човекът става мечтател, а не молитвеник. Затова бъди внимателен да не си навредиш като повярваш прибързано на нещо по силата на увлечението си, дори то да ти е изглеждало добро, без да си се допитвал преди това и без щателно да си изследвал.
Бог не негодува срещу оня, който, внимавайки в себе си заради избягването на духовната прелест, не приема никакви знамения, дори да е възможно да са от Бога, ако не се е допитвал преди това до опитните. Такъв по-скоро получава Божията похвала като благоразумен и мъдър.
Впрочем, не трябва да се пита всеки, но само този, на когото е поверено духовното наставление на другите, който се отличава с добродетелния си живот и, според Писанието, бидейки беден, другите обогатява (вж. 2Кор. 6:10). Случвало се е немалко неопитни ръководители да навредят на мнозина неразумни, за което след смъртта ще бъдат съдени.
Правото на духовно ръководство принадлежи не на всички, но само на тези, на които е даден дар за божествено разсъждение или, както казва Апостолът, за различаване на духовете (вж.1Кор. 12:10) и които разделят с меча на словото онова, което е лошо от онова, което е добро.
Да постигнеш истината и да бъдеш чист от сквернотата, несъвместима с благодатта - това е труд немаловажен, защото дяволът обикновено представя своята прелест във вид на истина, особено на новоначалните, и преобразува своето коварство в духовен вид. Ето защо стремящият се към чистата молитва пристъпва към питане и съвети от опитните с велик трепет и дълбока печал за собствената си греховност, като оплаква постоянно греховете си, със скръб и страх от адските мъки, отпадането от Бога и вечната раздяла с Него. Щом дяволът види някого, който живее с този плач, той не се задържа дълго при него, защото се бои от смирението, произведено от плача.
Стоян Загорчинов
И тъй, братя и чеда мои, - започна с благия си глас Григорий Синаит, след като послушниците Сергьо и Климент събраха трохите от общата трапеза и ги хвърлиха пред прага на птичките, а подвижникът, който бе чел евангелието през време на обеда, се поклони нему и на по-старите братя, - законът на духа действува и говори в сърцето, а законът на буквата се извършва в плътта. Първият освобождава ума от греха и смъртта, а другият създава фарисеи, плътски разбиращите и извършващи Божиите повеления хора, ония, които изпълняват всичко за пред людски очи. За закона на духа нека поговорим, братя мои.
Старецът замлъкна за малко, а монасите се настаниха по-добре върху дървените столове с радостни лица. Братята седяха в широката светла горница с варосани стени и утъпкан под около дълга и тясна трапеза. Седяха подред според годините и подвижничеството: от двете страни на преподобния се редяха отец Варсануфий и другарят на Григория Синаита отец Герасим от Еврип, - негова пора човек, с плешива глава и сиви очи, - по-нататък идваха: слепият старец Аарон и болнавият отец Иларион, у когото преспа Теодосий, а после - по-млади и по-нови монаси. Сам Теодосий седеше заедно с един мършав и неспокоен калугер, който бе дошъл с него от Търново. Добророман се намираше най-далеко, до самата врата, между неразделните си спътници - Григорий доброписеца и калугера Йосиф. На каменно огнище с едва окаден свод горяха няколко цепеници и оттам идваше мек топлик. Когато двамата послушници отвориха вратата, отвън нахлу студ и се мярна обителта, покрита с рохкав сняг. Под бялата покривка местността изглеждаше променена: сякаш планините бяха дошли поблизо, а канарата с трите пещери се бе смалила и разтеглила. Между пещерите и реката имаше сега висока кула, оградена с гъста засека. Снегът падаше безшумно на едри парцали и здрачаваше далечините, ала все пак се виждаше ясно как на върха на кулата пазеше човек, сгушен в дълъг клашник. От килийките излизаха тънки струйки дим, които се губеха в сивото небе, като че ли белите снежинки попиваха дима в себе си.
- Три степени трябва да премине безмълвникът, за да освободи духа си от греха, а душата му, свободна от затъмнение и веществени склонности, да стане съвършено умна по природа, както е бил Адам до грехопадението. Комуто се удаде да достигне това, той ще види своето възкресение преди очакваното общо възкресение и ще каже с думите на апостола: "В тялото ли съм, или не - не зная." Първата степен - издигна гласа си Григорий Синаот и палецът на дясната му ръка отпусна няколко зърна от броеницата, която той непрестанно прехвърляше върху скута си - е алфа на базмълвничеството, притвор на храма, долно стъпало от оная стълба, която праотецът наш Яков видя изправена между небо и земя. С три думи така може да се изрази тая степен: отдалечение от мирския живот, пустиннолюбие и труд. Хубаво е за инока да избегне съблазни и всякакви прелести, хубаво и попътно са пост и изнурение на тялото чрез непрестанен труд. Ала това не е всичко, нито е достатъчно. Когато аз, братя мои и чада, изброих в Крит пред блаженопочившия Арсения тия три добродетели на монашеското житие, той се само усмихна. "Духът търси духа" - говори апостол Павел, а онзи, който е избягал от света в пустинята, яде овощия и мед и със своите ръце прави кошници или дълбае икони върху абанос, убива плътта си, а не освобождава своя дух от телесната тъмница. Не в мъртвата плът, а в живата като в чрево материнско ще покълне духът. Защото оня, който убива плътта като греховна и нечиста, става съобщник на богомерзките манихеи и богомили. "Сатана създаде плътта" - говорят еретиците. Бичувайте врага, братя и чада мои! Бог направи Адама чист и плътта и душата человечески бяха създадени от пречистите му ръце. Докато между Създателя и човека имаше единение, душата и плътта бяха сгрени от светлина. Тази именно светлина и първоначална чистота се помрачиха от грехопадението Адамово. Тогава душата се подчини на страстите, а тялото се уподоби на животните. От това време и адът человечески, отделен от Бога, започна да блуждае навсъде като бродник. И тъй ,- завърши преподобният с малко уморен глас и приведено чело, - безмълвникът се старае да възвърне на человека първоначалното единение с Божеството. Ето конечната цел на неговите подвизи! За да достигне това блажено слияние, истинският безмълвник минава през втората степен.
- Втората же степен - започна пак след кратко мълчание старецът и малките му бляскави очи обходиха всички подвижници, сякаш всекиму искаха да вдъхнат искра от своя вътрешен огън - е умната молитва. Безмълвникът, който е преминал през действените добродетели на първата степен, прилича на златотърсач, който е изровил яма в земята, а златото не е още намерил. Въоръжен само със съзерцателните добродетели на умната молитва, той ще отвори златната жила под пръстта и камъните. Умната молитва е лопата и лом в ръцете на безмълвника. - И Григорий Синаит повиши отново гласа си при тия думи. -Тя е свързана направо с духа като дете с майка си и се явява истинска негова благодат. Ако искаме да познаем безпогрешно истината, нека потърсим молитвата, съгряваща и радваща ума и запалваща в душата любов към Бога и към хората. Едни учат да се произнася молитвата с уста, други - с ума. Аз ви съветвам отначало и двата пътя, защото понякога умът не е способен да вещае, други път - устата. Ала когато безмълвникът привикне на своето дело, умът ще преуспее и ще получи сили от Духа да се моли с цялото си същество напрегнато и мълчаливо. Тогава безмъчвникът не ще има нужда от устно молитствуване или псалмопение, защото гласът ни е даден поради нашата грубост и недодяланост, а нашият химн към Бога трябва да е ангелски, не плътски. И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството. А когато поради умната молитва безмълвникът се сподобие с духовно просияние и разтвори всички прозорци на душата си за съзерцанието, ставайки по-голям от себе си, все по-ясно и чисто ще вижда същинската природа на нещата, не както постановява външната мъдрост, която говори от корема и бяга подир сянката. Онова, за което умът дотогава не би могъл и да си въобразява, ясно му се открива сега и съзерцава "еже око не виде". Тогава, както в началото казах, душата, свободна от всякакви затъмнения и веществени склонности, става тъй умна, както е бил Адам преди грехопадението, и намира насадената в нея от изконно време светлина. Станалият по дух подобен на Бога человек гледа естествено и просто на тайните и загадки Божии. Който е достигнал това състояние, е преминал вече в третата степен, де царува блаженство неизчерпаемо, живот безпечален и безсмъртен, тишина и мир, от нищо непомрачавани, пиянство на Духа. Ето как чрез послушание и умна молитва безмълвникът достига до единение с Божеството и Го вижда въплътено в светлина, нетленна и несътворена, както е била самата Таворска светлина.
Григорий Синаит свърши думите си със съвсем слаб глас, ала всички подвижници слушаха тъй, сякаш ловяха звуковете още от устните на преподобния и сами ги събираха в слова. В огнището огънят прегоряваше и горницата изстина, но никому и на ум не дойде да стане и да притури дърва на пламъка. Когато старецът се повдигна от мястото си, повдигнаха се и другите иноци. Всички лица бяха просветлени и побелели. Никой не проговаряше със съседа си, никой с око не търсеше ближния, като че ли всеки гледаше своята душа и търсеше Бога в себе си. Сам преподобният вече не погледна своите съпостници. Неговият поглед сякаш се обърна навътре. Свърши словата си и едновременно свърши и всички пътища, които отвеждаха до другите хора, и отсега нататък започваше онова, "що окото не е видяло".
След излизането на Григория Синаита всички подвижници се запътиха към своите килии - кой сам, кой със съпостниците си братя и послушници - и по пътеките вървяха на редки редици като сенки един на друг. Теодосий даде път на всички монаси и остана последен пред вратата на трапезарията. Той дълго гледа черните сенки на братята, които се разпръснаха по всички посоки като пчели след зимния сън в кошера.
Снегът продължаваше да вали на едри парцали. Белият цвят обви самотния инок с някаква нежна тъкан, зад която той сещаше да бие само сърцето си. Като че бе замръзнала река, ала под тънкия лед течаха и шуртяха нейните струи. Тъй и в неговото сърце преливаше кръвта - тихо и радостно, с живоносен ромон. Цялото негово същество тръпнеше от тази бяла миротворна тишина.
Стоян Загорчинов, последна глава от втора глава, "Иноци", на романа "Ден последен - ден Господен" (1931 г.)
Виж също: