Хомосексуализмът е грях, който води към вечна погибел, ако не бъде изповядан и изкоренен.
Св. Писание говори за него в Книгите Битие 18:20-22, 19:1-29; Левит 18:22, 20:13; Второзаконие 22:5; 1Кор. 6:9; Римл. 1:26-28; 1 Тим. 1:8-10; Божият съд над Содом и Гомора. Св. ап. Павел разглежда хомосексуализма като една от формите на идолопоклонство на душата, забравила Бога (Римл. 1:21-27).
Ето защо, за да помогне на своя ближен да се излекува от това тежко заболяване на душата, православният християнин е длъжен с молитва и с човешка топлота да го накара да се почувства част от новото човечество, преобразено и обновено след саможертвата и Възкресението на Спасителя.
Хиляди хора в наши дни стават жертва на тази страст, затова отхвърлянето и заклеймяването не могат да бъдат достойна християнска позиция. Ако презираме тези хора и страним от тях, с това само увеличаваме страданието им, допринасяме за по-нататъшното им затъване в бездната на греха и осъждаме себе си. Православен речник
Бог е сътворил човека "мъж и жена" (Бит. 1:27)
Много често у нас редица въпроси се решават на принципа "постепенно свикване с определена идея до нейното приемане от обществото".
Преди повече от десет години в България много малко се говореше за "обратните". А в случаите, когато ставаше реч за тях, отношението беше негативно, като за нещо лошо, а ако не бяха атеистични времена, бихме казали греховно.
Но сякаш без да забележим, в последните години отношението ни по този въпрос се е променило много станахме много по-толерантни към това явление. За десетина години филмите, медиите, музикалната индустрия успяха да изградят нов имидж на хомосексуалистите на симпатични, талантливи, интересни, чувствителни, раними, фини и интелиген тни хора. Като такива те имат право на свои клубове, места за среща и т. н.
Вече свободно се дискутира законовото уреждане на техните права и статут и засега свенливо се повдига болният на Запад въпрос за браковете между двойки от един и същи пол и възможността те да си осиновяват деца. Въпреки че идеята за хомосексуалните семейства сега звучи скандално, напълно е възможно тя да бъде постепенно приета от обществото, а след това и от законодателството ни. Предпоставките за това са налице: вече години наред се лансира като научен факт заблудата, че хомосексуалните наклонности са генетично определени, т.е., че гейовете не са виновни за сексуалната си ориента ция, а просто такива са се родили (появи се и терминът "трети пол"); заиграва се с чувствата на хората, като се обяснява, че хомосексуалистите не бива да се лишават от човешкото право да обичат, да имат семейство, деца и т.н. Така една дълго повтаряна лъжа постепенно се превръща в истина. Като резултат в обществото ни освен "старото " схващане, че хомосексуалното поведение е ненормално и осъдително, все повече се налага мнението, че това е съвсем нормално явление и отношението към "обратните " трябва да бъде толерантно. Стига се дотам, че хомосексуалистите не само не скандализират, но дори са обградени с ореол на загадъчност, избраничество, необикновеност...
Какво трябва да бъде отношението на християните към тези хора? Дали да се отнасяме със състрадание като към болни, или да осъдим хомосексуализма недвусмислено? И двете.
Свещеното Писание категорично определя поведението на хомосексуалистите като грях и "гнусота " в очите на Бога" (вж. Левит 18:22, 1Кор. 6:9, 1 Тим. 1:8-11) Тази категоричност не подлежи на коментари. В творенията на св. отци, аскетическата и друга християнска литература този въпрос почти не се засяга, тъй като не подлежи на съмнение или разяснение поради абсолютната категоричност на забраната.
И докато съвременното общество заявява, че хомосексуализмът не е болест, а естествено състояние на някои хора, то Църквата го определя като заболяване вследствие на грехопадението, грях като всеки друг. Страст, която може да се лекува, стига страдащият да приема това като страдание и да желае изцелението си, а не да счита състоянието си за "естествено ". Докато хомосексуалното поведение се толерира, пропагандира и защитава, то ще се счита за нормално и хората, които го практикуват, ще продължат да пребивават в греховното си състояние и да се задълбочават в него, повличайки след себе си своите партньори, децата, които ще си отгледат заедно и т.н. Те няма да знаят и могат да потърсят помощ за своето спасение.
В Църквата всяка немощ, всеки грях може да бъде излекуван с помощта на Божията благодат. Но за да стане това, човек трябва да осъзнае греховното си състояние, да преоцени поведението и мирогледа си и с цялото си сърце да пожелае да се промени, да се покае и да поеме своя път на богоуподобяване, за да изпълни своето предназначение като човек.
Как да се отнесем с такъв човек, дошъл да търси помощ и подкрепа в Православието? Има ли той място сред нас?
Църквата винаги е била толерантна към грешниците, дотолкова доколкото само в нея те ще могат да получат прошка на греховете си и очистване чрез тайнствата й. Църквата Христова няма да отхвърли нито едни хомосексуалист, който искрено желае да се промени, така както няма да отблъсне някой наркоман или блудник. Защото Христос казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните; идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние" (Мат. 9:12-13).
Този призив е насочен не само към душепастири т. е. но и към всеки един член на Църквата, който с една своя дума или реакция може да отблъсне искреното желание за промяна или да подкрепи този човек в първите му стъпки към неговото изправяне.
Полина Спирова
В християнската антропология не съществува понятието "трети пол". В първата книга на Библията Битие, в разказа за Сътворението, казано е много ясно, че Бог е сътворил човека "мъж и жена" (Бит.1:27). Той ги благославя за съвместен живот с думите: "Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я" (Бит. 1:28).
Оттук става ясно, че хората са сътворени мъже или жени. В Божия замисъл не съществува средно положение между тези два пола. Тъй като и мъжът, и жената са създадени по Божи образ, могат да творят, да създават деца.
Но вследствие на грехопадението се появяват отклонения и в отношенията между мъжете и жените, обаче това отклонение е заклеймено недвусмислено в Свещ. Писание като грях. За това, че сексуалната връзка между двама мъже (или две жени) е греховна, ненормална и неблагословена от Бога, говори фактът, че тя е безплодна, т.е. не може да даде поколение.
Желанието на съвременните хомосексуалисти да си осиновяват деца, разкрива желанието им да имитират истинско семейство. Така и дяволът изкушава хората, явявайки се в образа на светъл ангел, имитирайки истинските Божии пратеници. Злото непрестанно се стреми да се възпроизвежда. В бунта си срещу Бога сатаната не е сам, той увлича след себе си други ангели, превръщайки ги в ангели на тъмнината. Демоните са зли и затова искат да поведат към погибел заедно със себе си повече хора. По същия начин и хомосексуалистите: не само те самите водят греховен живот, но желаят да възпроизвеждат своя модел на поведение чрез "своите" деца.
В края на шестия творчески ден "видя Бог всичко що създаде, и ето, беше твърде добро" (Бит.1:31). Човекът, както и всяко нещо сътворено от Бога, е "твърде добро". Това не значи, че хората не могат да се развиват, т.е. да се богоуподобяват, за да станат съвършени. (вж. Мат. 5:48) Но превръщането на един мъж в хомосексуалист и на една жена в лесбийка не може да се нарече усъвършенстване. Такова Божие творение няма, значи е дело на някой друг...
Полина Спирова
Препечатано от © Църковен вестник, брой четвърти за 2002 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
