Дали почитането на светците отнема от величието на Бога, както някои напразно ни обвиняват? Съвсем не! Ние, православните, сме верни на учението и заповедите на Господ Иисус Христос и Неговите св. апостоли. Ние почитаме светците като верни приятели и раби на Бога, защото те представляват „храм Духа Светаго” (1 Кор. 6:19). Ние се прекланяме пред техните чутовни дела и подвизи, извършени от тях за Божията слава и с помощта на Божията благодат. Честта, която въздаваме на светците, всъщност се отнася към Бога. Затова църковното песнопение възкликва: „Дивен Бог во светих Своих!”
Христос потвърждава Мойсеевия закон: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему единому ще служиш” (Мат. 4:10), като казва: „Вие сте Мои приятели, ако вършите всичко онова, що Ви Аз заповядвам” (Йоан 15:14). Спасителят засвидетелства пред тях: „Който приема вас, Мене приема, а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил” (Мат. 10:40). С това Той показва, че честта, отдавана на Неговите верни раби, се отнася към Самия Него и към Бог Отец. Затова ние прославяме светците и ги призоваваме в молитва като спасени души, на които Христос е дал силата да ходатайстват за нас.
Още в Стария Завет срещаме молитва към на светците. Св. цар Давид призовава Бога с думите: „Господи, Боже на Авраама, Исаака и Израиля, нашите отци!” (1 Пар. 29:18). Христовият апостол св. Яков нарежда на вярващите да се молят един за друг и добавя: „Голяма сила има усърдната молитва на праведника” (5:16). Ап. Петър обещава на своите последователи да се грижи за тях и след смъртта (1 Петр. 1:15). В Апокалипсиса св. Йоан Богослов засвидетелства как светците на небето възнасят молитвите си пред Агнеца Божи, имайки попечение за своите духовни чеда от земната Църква (Откр. 5:8, 8:3-4). Като се позовава на Свещ. Писание и предание, Православната църква винаги е учила да се призовават светците с пълна увереност в тяхното ходатайство за нас пред Бога.
В историята на Църквата са засвидетелствани шест вида светци и светици: апостоли, мъченици, пророци, йерарси (епископи), преподобни и праведници. Никой от нас няма да бъде апостол по простата причина, че не живее през І век. Малцина са призвани да станат пророци и йерарси. Още по-малцина ще станат преподобни монаси, което е голям подвиг. Но повечето от нас трябва да влязат в редиците на праведниците – миряни и свещеници, призвани да постигнат святост в света, който „лежи в злото” (1 Йоан 5:19).
Светците са великите учители и духовните водачи на човечеството. Всеки, който обича книгата, знае как при съприкосновение със задълбочените мисли или вдъхновените стихове на класиците в нас се пораждат собствени светли мисли, чувства и желания. Затова ние трябва не само да поддържаме духовна връзка чрез молитва с гигантите от християнското минало, но и да се задълбочаваме в изучаването на техните жития и произведения. Вярващите родители следва редовно да да се молят и да четат Библията и житията заедно с децата си, а не да ги оставят на влиянието на телевизията, Интернет и улицата. По този начин прекрасните добродетели на светците ще бъдат леко усвоени като примери за подражание, които ще изградят от нашите деца истински християни и предани родолюбци.
