Св. Сисой Велики. Източник: days.ru  

 

 

Св. преподобни Сисой Велики

Св. преподобный Сисой Великий

† 429 година

Чества се на 6 юли

 

Тропар на преподобен, глас 1

Пустинен жител и в тяло ангел и чудотворец си се показал, богоносни отче наш (името).
С пост, бдение, молитва, приел небесните дарования,
изцеляващ недъгави и притичащите се с вяра в душата при тебе.
Слава на Даващия ти сила, слава на Венчалия те,
слава на Действащия с тебе при всички изцеления.

Пустынный житель, и телеси ангел, и чудотворец явился еси, богоносе отче наш Сисое,
постом, бдением, молитвою небесная дарования приим,
исцеляеши недужныя, и душы верою притекающих ти.
Слава давшему тебе крепость: слава венчавшему тя:
слава действующему тобою всем исцеления.

Кондак, глас 4

Подвизався, ангел на земли виден был еси, озаряя, преподобне, помышления верных богознаменьми всегда: темже тя верою, Сисое, почитаем.

По-долу:

Виж също:

 

 

 

Кратко животоописание

Из Древния патерик

Веднаж един брат с мъка на сърце казал на авва Сисой: "Отче, какво да правя? Аз паднах". Старецът му отвърнал: "Стани". Братът му казал: "Аз станах, но отново паднах". Старецът отговорил: "Пак стани". Братът възразил: "Докога ще ставам и падам, отче?" Старецът отговорил: "До смъртта си".

Един брат казал на авва Сисой: "Забелязвам в себе си, че паметта за Бога винаги е с мене." На това старецът му отговорил: "По-важно от това да размишляваш за Бога е да се виждаш по-ниско от всяка твар. Защото телесният труд и такова принизяване довеждат до смиреномъдрие."

 

 

 

Житие на св. преподобни Сисой Велики

Преподобни Сисой се родил в Египет. Бил ученик на св. Антоний Велики, който го въвел в строг монашески живот. След смъртта на своя учител преподобни Сисой се поселил да живее в една пустинна планина, наречена Антониева, понеже на нея по-рано се подвизавал сам св. Антоний. След непрестанни постнически подвизи и молитвени бдения Сисой стигнал до такова духовно съвършенство, че станал незлоблив като дете. Затова Бог го надарил с благодатна сила да изцерява болни, да изгонва нечисти духове и да възкресява мъртви. Цели 60 години преподобни Сисой се подвизавал в пустинята. При него идвали за съвет монаси и миряни от далечни места. За тях той бил извор на жива мъдрост. Преди смъртта лицето му засияло като слънце. Монасите стоели около него и се чудели на това явление. А когато старецът издъхнал, цялата килия се изпълнила с чудно благоухание. Св. Сисой починал в дълбока старост през 429 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

В памет на преподобния наш отец Сисой Велики

От младини обикнал Бога, преподобният Сисой поел игото на кръста и с усърдие последвал Христа, подвизавайки се в египетските пустини с подвизите на поста. Той водел равноангелски живот и със смирение и молитва побеждавал пълчищата на невидимите врагове. Блаженият Сисой пребивавал на една пустинна планина, където преди се подвизавал преподобният Антоний Велики, и бил подражател на неговото житие. За своето смиреномъдрие той получил такава благодат от Бога, че дори възкресявал мъртви. Патерикът разказва и следното за свети Сисой.

Един мирянин се отправил при авва Сисой на Антониевата планина за благословия заедно с малкия си син. Случило се така, че по пътя момчето се разболяло и починало. Но баща му не се смутил и с вяра го отнесъл при стареца. Когато влязъл в килията, той паднал пред него и положил в нозете му умрелия си син, сякаш изпросвал благословията и молитвите на преподобния. След като старецът се помолил и подал благословията си, мирянинът излязъл и оставил умрялото дете в нозете му. Свети Сисой не забелязал, че детето е мъртво, и като предположил, че още очаква благословия, казал:

- Стани, дете, и си върви.

И мъртвият веднага възкръснал и тръгнал след баща си.

А той, като видял сина си жив, се върнал с него при стареца и му благодарил. Като разбрал, че е възкресил мъртъв, светецът много се натъжил, защото не желаел славата на чудотворец, и забранил на човека да разказва за случилото се до самата му кончина.

Веднъж братята попитали боговдъхновения отец:

- Ако някой брат падне в грях, достатъчна ли ще е една година, за да се покае?

- Жестоки са тези думи - отговорил старецът.

Тогава братята казали:

- Значи съгрешилият трябва да се кае само шест месеца?

- Много е - отговорил старецът.

- Може би - отново попитали братята - за покаянието му са достатъчни четиридесет дни?

- И това е много - пак отвърнал той.

После добавил:

- Вярвам в милосърдието на Човеколюбивия Бог, и ако човек се покае от цялата си душа, Бог ще приеме покаянието му до три дни.

Един брат отново попитал стареца:

- Как да постъпя, отче, понеже паднах в грях?

- Изправи се, чедо - отговорил старецът, - и ще се спасиш.

- Но след като се изправих, паднах отново - отговорил братът.

- Отново се изправи - казал старецът.

- Докога - запитал братът - ще продължава моето падение и изправяне?

- Докато не дойде краят ти и те застигне или в добро, или в зло. Затова трябва винаги да пребиваваме в изправяне, та в него да ни застигне кончината ни.

Преподобният отец имал един ученик на име Аполос. По силата на вражеското коварство сред другите изкушения у него се появило желанието да придобие свещенически сан. На сън му се явили бесове в образа на светители, които го хиротонисали за епископ. Когато се събудил, той започнал да моли стареца да му заповяда да иде в града при архиерея, за да приеме ръкополагане за свещеник. Но старецът му забранявал и с поучения го вразумявал да не търси сан, по-висок от своето достойнство. Огорчен от постоянните поучения и наставления на стареца, Аполос тайно избягал от него и се отправил при свои роднини в Александрия, за да може с тяхно съдействие по-скоро да получи презвитерски сан. Когато вървял по пътя, срещнал бяс в образа на необикновено висок човек. Той бил гол и черен, с отвратително лице, с дебели устни и железни нокти. Бил подобен на звяр, но в същото време приличал и на мъж, и на жена. Разпространявайки смрад, бесът показвал пред Аполосовите очи такова безсрамие, че дори не може да се опише. Той се хвърлил на врата му, прегръщал го и често го целувал. Аполос се ограждал с кръстното знамение и се опитвал да се отскубне от ръцете му.

Но бесът му казал:

- Защо бягаш от мене? Знай, че си мой и аз те обичам, защото изпълняваш моите желания. Затова и дойдох да те съпровождам, докато не изпълня всичките ти желания докрай.

Аполос не бил в състояние да понесе неговия смрад и безсрамие, вдигнал очи към небето и високо извикал:

- Боже, по молитвите на моя отец Сисой, помогни ми и ме избави от тази напаст!

Тогава бесът отстъпил от него, преобразил се в красива гола жена и му казал:

- Ела и удовлетвори желанието си, защото много пъти си ме успокоявал с помисли в сърцето си!

- Исках - добавил бесът - да те направя свещеник и епископ, но молитвите на Сисой, сластолюбивия старец, ме прогонват от тебе.

С тези думи бесът станал невидим.

Обзет от силен страх, Аполос се върнал при стареца и като паднал пред него, му изповядал всичко и молел за прошка. Той разказал и на братята какви страдания е претърпял от дяволската прелест и как му помогнали молитвите на преподобния Сисой.

Наистина молитвата на преподобния била силна да прогони бесовете. Тя прогонила измъчващия го нечист дух и от друг ученик на стареца, на име Авраам. Всички зли духове бягали от него и не смеели да се приближат до храбрия и непобедим Христов воин.

Преподобният Сисой живял в пустинята шестдесет години. Когато вече бил на смъртен одър, заобиколен от братя, лицето му се озарило от светлина и той им казал:

- Ето, дойде авва Антоний.

После помълчал малко и отново казал:

- Ето, дойде ликът на пророците.

И отново просиял и казал:

- Ето, дойде ликът на апостолите.

И двойно просияло лицето му и той беседвал с невидимите лица.

Братята го молели:

- Отче, кажи ни с кого беседваш?

А той отговорил:

- Ангелите дойдоха да ме вземат, но аз ги моля да ме оставят още малко, за да мога да се покая.

- Ти нямаш нужда от покаяние, отче - казали му братята. На това старецът отговорил:

- Наистина не зная дали съм положил поне началото на своето покаяние.

Но всички братя знаели, че той е съвършен в добродетелите.

След това отново, още по-силно просиял и лицето му станало като слънце, а всички много се изплашили.

Тогава старецът казал:

- Ето, иде Господ, гледайте всички. Той казва: донесете Ми избрания съсъд от пустинята!

С тези думи преподобният предал духа си на Господа. В този момент блеснала мълния и килията се изпълнила с благоухание.

Завършил с такава блажена кончина временния си живот, преподобният Сисой се преселил във вечния. И сега съжителства с Христа и се наслаждава на Неговото Лице, заедно с онези ликове на светиите, които видял при кончината си.

По молитвите на преподобния наш отец Сисой да се сподобим и ние с тази радост чрез благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

      Обадете ни се  Заглавна страница - Pravoslavieto.com  Пишете