Св. Евтихий, патриарх Цариградски
VI век
Чества се на 6 април. На същия ден се възпоменава смъртта на св. Методий Славянобългарски
|
Св. Евтихий, патриарх ЦариградскиVI век Чества се на 6 април. На същия ден се възпоменава смъртта на св. Методий Славянобългарски |
Св. Евтихий. Фреска от манастира Грачаница в Косово
По-долу:
Виж също:
Свети Евтихий се родил в малоазийската област Фригия. Баща му бил на военна служба. Майка му била дъщеря на благочестив свещеник. Малкият Евтихий бил кръстен от своя дядо, от когото получил и първоначалното си образование и възпитание. Той проявил голяма склонност към учението и, когато навършил дванадесет години, родителите му го изпратили в Цариград да продължи образованието си.
С голямо усърдие той изучавал духовните науки. Когато придобил достатъчно мъдрост, Евтихий решил да се посвети в служба на Бога, като остави светския живот и приеме духовен сан. На тридесетгодишна възраст бил ръкоположен за свещеник, а скоро след това бил възведен и в архимандритско достойнство, като му било възложено да се грижи за манастирите в Амасийската епархия. Като навършил 40 години, Евтихий бил избран за цариградски патриарх.
По това време в Източната църква имало вълнения, възбудени от разни лъжеучители. За да се възстанови мирът в Църквата и да бъдат осъдени еретическите учения, през 553 г. бил свикан в Цариград вселенски събор. Като негов председател патриарх Евтихий положил много усилия за защита на православното учение.
Тогавашният император Юстиниан Велики (527-565 г.), който отначало имал православни разбирания, временно се увлякъл от лъжеученията и започнал да покровителства еретиците. Евтихий, който смело пазел чистотата на църковното учение, изобличил императора за неговите неправославни възгледи. Затова по заповед на Юстиниан той бил изпратен на заточение, което продължило 12 години и 8 месеца.
В края на живота си, малко преди да почине, Юстиниан се разкаял за заблужденията си. Той поръчал на своя наследник Юстин да върне Евтихий на патриаршеския престол. Това му желание било изпълнено. С възклицания: "Благословен грядий во имя Господне" (Мат. 21:9) народът радостно посрещнал патриарха–изгнаник.
Наближавал краят на живота му. Само четири години и половина управлявал светият изповедник Цариградската църква. През този кратък период той положил много усилия да утвърди православието и да издигне на по-голяма висота духовния живот на своето паство.
Свети Евтихий починал на 70 години, прославен чрез своя живот и чудотворна сила. Мощите му били погребани в храма "Св. Апостоли", а по-късно били пренесени от Цариград във Венеция.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Родината на свети
Евтихий е Фригийското селище, наречено "Божествено". Впоследствие свети Евтихий оградил това селище с каменни стени, построил просторна църква в името на светите Четиридесет
мъченици и заселил в него добродетелни мъже, предимно монаси, които живеели като ангели. Той искал селището не само по име, а наистина да бъде божествено. Така, под грижите на
светия то се превърнало в силен град. Родители на Евтихий били воинът Александър и Синесия, дъщеря на светия, добродетелен свещеник Исихий, който служел в Августополската църква.
Докато носела в утробата си този благословен плод, веднъж Синесия, както си почивала в леглото, се видяла огряна от неописуема светлина; тя се ужасила и размишлявала какво ли
означава това? А видението било знак за духовната светлина, която ще се роди от нея - просветителят на мнозина, изостанали в тъмата на заблудата.
Отрокът бил кръстен от дядо си, споменатия свещеник Исихий, и той му дал първоначалното обучение на книга. Когато Евтихий станал на двадесет години, родителите и дядо му го изпратили да продължи образованието си в Константинопол. Той се отличавал с успех в изучаването на светските науки и ясно разбрал, че сама по себе си външната премъдрост - по думите на свети апостол Иаков - "не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска", тоест тя търси земните блага, служи за чувствените похоти на страстолюбивата душа, и не принася на тези, които я обичат, нито един духовен плод.
Когато достигнал възрастта на зрял мъж и разсъждавал за монашеството като за свое непоколебимо намерение, по Божествен промисъл се изпречило препятствие, което за известно време го забавило да приеме монашество. То било следното: митрополитът на Амасия, и някои други почетни личности на този град усърдно убеждавали блажения и без монашество да приеме епископството над град Лазихия. Приемайки волята на митрополита и останалите като решение на Самия Господ, Евтихий предал себе си, като агне на стрижещия го, на Амасийския архиерей, който по това време се задържал в Константинопол по църковни дела. Той взел Евтихий и го въвел в църквата на Пресвета Богородица, която се наричала Урбикиева, по името на нейния създател - източния воевода Урбикий, и тук на отделно място, където кръщавали, го постригал за църковен клирик.
После Евтихий бил ръкоположен за дякон, а на тридесетата година от неговия живот - хиротонисан за презвитер. И когато на блажения му оставало само да възложи върху себе си сана епископ, Божият промисъл, който устройвал за своя раб по-добро бъдеще, изменил обстоятелствата и Лазихийското епископство получил друг мъж. Тогава свети Евтихий отново се върнал към първоначалното си намерение, отдалечил се в един от Амасийските манастири и тук се облякъл в монашески чин.
По това време царувал Юстиниан Велики, и когато светителите били свиквани за Петия вселенски събор, се случило Амасийският митрополит да се разболее и той замолил преподобния архимандрит Евтихий да замине вместо него на събора в Константинопол.
Когато преподобният Евтихий пристигнал в Константинопол, престарелият светейши патриарх Мина, който вече наближавал към края си, като видял блажения, пророчески казал на клира, че след него той ще бъде патриарх; той наредил свети Евтихий да живее в патриаршеския дом, където водел с него сърдечни беседи, наслаждавайки се на боговдъхновените му речи. Като съобщил на царя за благоразумието и благонравието на преподобния Евтихий, Мина го отправил при него. Случайно в същия час при царя се намирали някои от еретиците. Те започнали да се препират със светеца по въпросите на догматите на вярата, но нямали сили да противостоят на премъдростта и духа, с които говорел преподобният Евтихий. Въпросът се състоял в това - трябва ли да се низвергват еретиците и след смъртта им. Някои твърдели, че не трябва да се налага анатема върху онези от тях, чиято ерес е била открита след смъртта им. А свети Евтихий твърдял, че еретиците всякак, дори и след смъртта им, трябва да се предават на анатема. Той привел като пример от Писанието Иерусалимският цар Иосия, който извадил от гробовете и изгорил в огъня костите на умрелите идолопоклонници, след като били изминали много години от тяхната смърт; по такъв начин - твърдял светецът, - трябва да се предават на наказание еретиците и след тяхната смърт.
Оттогава преподобният Евтихий започнал да се ползва с разположението на царя и всички го хвалели и почитали. По това време (още преди началото на събора) се разболял светейшият патриарх Мина и на преклонна възраст заминал при Господа.
Tака Евтихий бил възведен на престола на Константинополското патриаршество на четиридесетата годишнина от своя живот. В самото начало на неговото патриаршество, след като светите отци се събрали в Константинопол, бил открит Петият вселенски събор. На него присъствали папата на древния Рим Вигилий, Александрийският патриарх Аполинарий, Антиохийският Домн, които със светейшия патриарх на новия Рим Евтихий и с останалите свети отци утвърдили благочестието, като предали на анатема еретиците и тяхното нечестиво мъдруване. Докато свети Евтихий благополучно управлявал Христовата църква, дяволът със своите слуги, еретиците, възбудил гонение против него.
След като минали няколко години, император Юстиниан, неусетно прилъган от еретиците, се наклонил на тяхна страна и под формата на благочестие започнал да сее ереста на автартодокетите, тоест тези, които твърдели, че Христовата плът, поради съединяването с Божеството, преди своята смърт и възкресение е пребивавала нетленна и не е била причастна на човешките страдания.
Царят представил лъжливи обвинения срещу невинния, свят патриарх и чрез твърденията на лъжесвидетели постигнал несправедливо осъждане и така лишил престола от добрия пастир, светия мъж, православния архиерей Евтихий, а на неговото място избрал някой си Йоан, с прозвището Схоластик, лъжепастир, нечестивец и човекоугодник. А свети Евтихий на двадесет и втори януари, в деня на паметта на свети апостол Тимотей, бил изпратен на заточение в Амасийската област.
В това време Христовият светител Евтихий, отведен в Амасийската област, пребивавал в пост и молитва в своя манастир, където вършел много чудеса, с Божията благодат изцелявайки хорските немощи.
След смъртта на император Юстиниан на царския престол се възкачил неговият племенник Иустин; и когато умрял по-горе споменатият Константинополски патриарх Йоан Схоластик, светейшият патриарх Евтихий след дванадесет години и осем месеца изгнание, за неизказана радост на целия народ, бил възвърнат на престола, при което го посрещали и по суша, и по море с възгласите: "Благословен е идещият в име Господне!" Той приел своя престол в неделята на трети октомври - датата, на която преди не много време по заповед на новия цар били осъдени и наказани със смърт враговете на свети Евтихий, областните началници Етерий и Аддей.
Останалите дни от живота си светейшият патриарх Евтихий преживял в мир, украсявайки църквата с православно учение и чудеса: с молитва спрял внезапно появилата се чума и излекувал болните. След това и самият той, отдавайки дължимото на природата, се разболял на празника на пресветлото Христово Възкресение. Благочестивият император Тиберий дошъл да го навести и светецът предсказал на царя скорошна кончина след неговата смърт, както и станало. Като боледувал през Светлата седмица, светейшият Евтихий на Томина неделя събрал целия клир, и като преподал на всички мир, благословение и последна целувка, с настъпването на нощта заспал в Господа съня на временната смърт; а неговата свята душа се отдалечила в незалязващия вечен ден при светите йерарси. Светейшият Евтихий след завръщането си от заточение заемал патриаршеския престол четири години и шест месеца; всичките му години от рождението били седемдесет. Погребали го с чест в апостолската църква под стъпалата на олтара, където били мощите на светите апостоли Андрей, Тимотей и Лука.
След преставянето на светейшия патриарх Евтихий благочестивият император Тиберий преживял само четири месеца и осем дена, и според пророчеството на светеца, починал в мир. Нека ние за всичко това да прославим Отца и Сина и Светия Дух, Един Бог в Троица. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
