Свети великомъченик Теодор Стратилат
St. Theodor Stratilat
† 319 година
Чества се на 8 февруари заедно със Св. пророк Захария Сърповидец, а на 8 юни се възпоменава пренасянето на мощите му
Разрешава се вино и елей
|
Свети великомъченик Теодор СтратилатSt. Theodor Stratilat † 319 година Чества се на 8 февруари заедно със Св. пророк Захария Сърповидец, а на 8 юни се възпоменава пренасянето на мощите му Разрешава се вино и елей
|
Св. Теодор Стратилат, керамична икона, изработена през Х век в Патлейнския манастир край Велики Преслав.
Датата на мъченическата кончина на св. Теодор Стратилат е осмото число на месец февруари. На осми юни се празнува пренасянето на честните му мощи от град Хераклея в неговия роден град Евхаита, което станало по неговото разпореждане, дадено на слугата му Уар.
По-долу:
Виж също:
Воинствословием истинным страстотерпче,
небеснаго Царя воевода предобрый был еси Феодоре:
оружиями бо веры ополчился
еси мудренно,
и победил еси демонов полки, и победоносный явился еси страдалец.
Темже тя верою присно ублажаем.
С истинна войнска слава, страстотръпче,
на небесния Отец ти воевода предобър си бил, Теодоре,
защото с оръжията на вярата мъдро си се опълчил
и си победил демонските полкове
и си се показал победоносен страдалец.
Затова и винаги с вяра те ублажаваме.
Мужеством души в веру оболкийся,
и глагол Божий аки копие в руку взем,
врага победил еси, мучеников превелий Феодоре.
С ними Христу Богу моляся не престай о всех нас.
С мъжеството на душата си, облякъл се във вярата
и взел словото Божие като копие в ръка,
победил си врага, Теодоре, превелики сред мъчениците;
с тях не преставай да се молиш на Христа Бога за всички нас.
Св. великомъченик Теодор Стратилат бил родом от Евхаита, назначен за стратилат - военачалник, в Ираклия край Черно море, станал известен с добродетелния си живот, мъдрост и храброст.
За Христа търпял много мъчения - в тъмница и на кръст. Накрая - посечен с меч при император Линикий - IV век.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
 Св. Теодор Стратилат.  Стенопис от 1290 г. от Мануил Панселинос в съборната църква Протата в Карея, Света Гора |
Великомъченик Теодор, родом от град Евхаита, живял в началото на ІV век през времето на императорите Константин и Линикий и се славел в страната със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Той бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Теодор мъдро управлявал поверения му град и мнозина, като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра.
Това станало известно на император Линикий, който управлявал източната част на Римската империя, където се намирал град Ираклия. Макар в първите години на царуването си Линикий да издал заедно с Константин няколко указа в полза на християните, в душата си той мразел християните и по-късно строго ги преследвал. Като чул, че Теодор привлича мнозина към Христа, императорът изпратил да го доведат при него в Никодимия. Скривайки своя гняв, Линикий поръчал на пратениците да се отнесат ласкаво с Теодор. Те казали на воеводата: "Дойди в Никодимия при царя. Той те обича, защото много е слушал за твоята храброст и мъдрост и много желае да те види, за да те награди с дарове и почести".
Теодор лесно разбрал коварството и какво го очаква. Той не се страхувал да умре за своята вяра, но искал да приеме мъченичество в своя град, за да може с примера си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова той написал писмо на царя и го помолил сам да дойде в Ираклия. Линикий се съгласил. Придружен от дворцови сановници и много войници, той тръгнал за Ираклия, като заповядал да вземат и златните му и сребърни идоли.
Същата тая нощ чудно видение предсказало на Теодор, че е близко времето на неговия подвиг. Във време на молитва изведнъж небесна светлина го осияла и той чул глас да му говори: "Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе!" Теодор разбрал, че скоро ще трябва да страда за името Христово и сърцето му се изпълнило с радост.
Между това царят наближавал до града. Теодор влязъл в стаята си и усърдно се молел на Бога така:
"Господи Боже истинний, Който не лишаваш от Твоята помощ онези, които се уповават на Тебе. Покажи ми Твоята милост и ме запази от изкушенията на врага. Укрепи ме и дай ми сила мъжествено да стоя за Твоето име и, ако е нужно, да положа живота си за Тебе, Който се умрял за нашето спасение".
Укрепен чрез молитва, Теодор се облякъл в хубава премяна, качил се на кон и излязъл с граждани и войници да посрещне царя, комуто се поклонил. Линикий при звука на музика от тръби и литаври влязъл тържествено в града.
На другия ден царят седнал на престол, приготвен за него на площада сред града. Оръженосци и велможи го окръжили. Той се обърнал към Теодор с похвала за мъжеството му, за мъдростта на неговите разпореждания и за реда, който намерил в града. След това той го поканил да принесе жертва на боговете пред народа. Теодор помолил царя да отложи това жертвоприношение с два дни и през туй време да му позволи да вземе идолите при себе си в къщи. Линикий се съгласил: отнесли златните и сребърните истукани в дома на воеводата Теодор, който в същата нощ ги раздробил на части и ги раздал на сиромаси.
След два дена царят събрал отново народа на площада и казал на Теодор: "Мъдри Теодоре, любими наш воеводо, ето настана денят за празненство и жертвоприношение. И тъй, принеси жертва на боговете, та целия народ, като види твоето благочестие, да им служи с по-голямо усърдие!"
Преди Теодор да успее да отговори на царя, един от войниците се приближил до Линикий и му казал:
- Господарю, лъже те воеводата. Аз вчера видях златна глава на един от идолите у един бедняк, който ми каза, че я получил от Теодор.
Царят бил тъй поразен от това известие, че дълго в недоумение мълчал.
- Тоя войник говори истината – казал Теодор. – Аз действително строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти помогнат, когато сами не можаха да се спасят от разрушение?
Дълго Линикий не могъл от гняв да произнесе ни една дума. Но най-после избухнал със страшни заплахи срещу Стратилата. Линикий заповядал жестоко да бият Теодора с волски жили и присмивайки се над неговите страдания, казвал му: "Е, какво, Теодоре, избави ли те твоят Бог?"
Теодор спокойно отговорил: "Прави каквото искаш. Ни скръб, ни страдания, ни самата смърт няма да ме разлъчат от Христовата любов".
Линикий не могъл да разбере, че Бог невидимо, но с всемогъща сила помагал на страдащия за Неговото име. В яростта си царят заповядал да бият Теодора с оловени пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания затворили го в тъмница за пет дни без хляб и вода.
Между това Линикий заповядал да приготвят кръст и след пет дни завел мъченика от тъмницата, за да бъде разпнат. Приковали ръцете и нозете му на кръста и войниците, по повеля на Линикий, стреляли в лицето му и му изболи очите.
При страданията на Теодор присъствал верният му служител Авгар, който записвал всичко, що ставало. Виждайки господаря си как изнемогва, той с плач паднал при нозете му, молейки го да му даде благослов и да му каже последна дума. "Авгаре – казал му мъченикът – запиши всички мои страдания и деня на моята смърт!" След това той се обърнал с молитва към Господа и излял пред Него скръбта на душата си, която изнемогвала от страдания.
"Господи – казвал той, - с рани покриха тялото ми, избодоха очите ми, цялата ми плът е раздробена и само кости висят на тоя кръст... Помени ме, Господи, който страдам за Твоето име, и приеми моя дух".
Теодор свършил мъченичеството си чрез посичане с меч.
Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина да приемат християнската вяра много жители на града и много войници.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
|
|
Нечестивият цар Ликиний [царувал в източната половина на империята 307-324 г.,
бел.ред.], който приел скиптъра от нечестивия цар Максимиан
, подражавайки му по всичко, веднага започнал да преследва
онези, които се отличавали по благочестието си. Указът за свойта мерзка заповед разпратил по всички градове и страни. В онези дни
били убити множество храбри Христови воини. Ликиний умъртвил Четиридесетте Севастийски мъченици, също така и седемдесет славни
воини и князе от неговия палат, а след това в Македония убил триста мъже.
Когато нечестивецът разбрал, че почти всички християни гледат с презрение на неговата заповед и отиват да умрат за светата вяра, наредил да издирват по-известните и благородните, тоест онези, които са в неговата войска или живеят по градовете, и заповядал да принуждават само тях към идолопоклонство (без да се занимават с множеството от населението); той се надявал със страх да убеди онези, които са му подвласт ни, да останат верни на идолопоклонството.
По времето, когато навсякъде започнали усърдно да издирват най-известните сред християните, Ликиний, който тогава се намирал в Никомидия, научил, че в Хераклея, близо край Черно море, живее един свят мъж, на име Теодор - Стратилат, че той е християнин и мнозина обръща към Христа.
Свети Теодор се родил в Евхаити, недалеч от град Хераклея; той бил храбър и мъжествен човек, твърде красив на външност; освен това се отличавал с мъдрост и голямо красноречие, за което го наричали "вриоритор", тоест - най-изкусен вития. С царска заповед бил поставен за стратилат - тоест воевода. Град Хераклея бил под неговото управление, като награда за храбростта му, която станала известна на всички, след като убил змея в Евхаити.
Недалеч от град Евхаити, в северна посока, се намирало пустинно поле, в което имало голяма пропаст: там живеел огромен змей. Когато излизал от леговището си, земята под него се разтърсвала; а като излезел, поглъщал всичко, което му попадне - и хора, и зверове.
Когато храбрият Христов воин научил това, бил още във войската. Без да казва на никого за намерението си, той излязъл сам срещу страшния звяр. Взел само обикновеното си оръжие, но на гърдите си носел скъпоценен кръст. Той си казал:
- Ще отида и с Христовата сила ще освободя моето отечество от този страшен змей.
След като пристигнал на полето, слязъл от коня и полегнал да си почине. В онази страна живеела една благочестива жена, на име Евсевия, вече престаряла на възраст; няколко години по-рано тя била изпросила честното тяло на свети Теодор Тирон, пострадал през царуването на Максимиан и Максимин, погребала го с аромати в дома си, в Евхаити и всяка година чествала паметта му. Тази жена, виждайки заспалия в полето Христов воин, също Теодор, но наричан Стратилат, внимателно пристъпила към него, хванала го за ръката и го разбудила с думите:
- Ставай, братко, и по-скоро бягай от това място - нима не знаеш, че тук мнозина са намерили жестока смърт; затова, ставай бързо и си върви по пътя.
А светият Христов мъченик Теодор станал и казал:
- За какъв страх и ужас ми говориш, майко?
Божията рабиня Евсевия му отвърнала:
- Чедо, на това място се е поселил огромен змей и затова никой не може да идва тука: всеки ден, като излезе от леговището си - каквото и да му попадне - човек ли или звяр, той го убива и го изяжда.
Мъжественият Христов воин отвърнал:
- Застани по-далече и ще видиш силата на моя Христос.
Тогава Христовият мъченик се приближил към пропастта и гръмогласно извикал към змея:
- На тебе казвам и ти заповядвам - с името на нашия Господ Иисус Христос, Който доброволно се разпъна заради човешкия род - да излезеш от леговището си и да дойдеш.
Змеят, като чул гласа на светеца, се размърдал и земята там се разтресла. Свети Теодор се оградил с честния кръстен знак и скочил на коня, а той, като започнал да тъпче излезлия змей, стъпил върху него с четирите си копита.
Тогава Христовият воин Теодор ударил звяра с меча си, убил го и казал:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, задето ме чу в този час и ми дари победа над змея!
След това се върнал в полка си, радостен, прославяйки Бога.
Тогава множество народ, и особено войници, повярвали в Христа; всички се кръстили и станали едно Христово стадо, прославяйки Отца и Сина и Светия Дух.
Свети Теодор, живеейки в Хераклея, проповядвал Христа, истинският Бог, и мнозина от езичниците се обръщали към Христа. Всеки ден се събирали граждани за кръщаване, и почти цялата Хераклея приела светата вяра.
Научавайки за това, нечестивият цар Ликиний много се огорчил и изпратил от Никомидия, където пребивавал, свои сановници и телохранители, да заловят Теодор Стратилат и да го доведат при него с почести.
Когато пристигнали в Хераклея, свети Теодор почтително ги приел; нагостил ги и на всекиго дал подарък, като на царски слуги.
Минали три дена, но въпреки убежденията на царските хора свети Теодор оставал в града си. Като задържал при себе си няколко от царските пратеници, той отпратил останалите при царя с писмо, в което казвал, че не може да остави своя град по време, в което сред народа има такъв голям смут.
Такова послание написал свети Теодор на цар Ликиний, като го подканвал да дойде в Хераклея. Светецът искал да пострада в своя град, за да го освети с пролятата за Христа кръв и със своя страдалчески мъжествен подвиг да утвърди и останалите в светата вяра.
Цар Ликиний получил писмото на Стратилата и се зарадвал, като го прочел. Без ни най-малко да се бави, взел със себе си около осем хиляди войници, най-знатните никомидийски граждани, и радостно се упътил с князете и сановниците си към Хераклея; взел и идолите на най-почитаните от народа богове - златни и сребърни.
Когато на високия подиум сред площада бил приготвен царският престол, цар Ликиний дошъл заедно с цялата си свита и с Теодор Стратилат, седнал на престола и започнал да хвали града, гражданите и свети Стратилат с думите:
- Наистина това място е достойно да се нарече престол Божий - то трябва да бъде почитано като второ небе от хората; този град е и голям, и жителите му са много, като всички те са благочестиви и привързани към своите богове. Нали ти почиташ нашите богове и цялата ти любов е насочена към тях; денем и нощем не се занимаваш с нищо друго, освен да се грижиш как да благоугодиш на древните елински богове. Затова покажи и сега любовта си към тях и им принеси жертва с поклон, та целият народ да види усърдието ти към боговете и да разбере, че ти си истински приятел на великите богове и си угоден на царя.
- Дълго да живееш, царю! Нека да бъде твоята воля, дай ми само днес за вкъщи изображенията на великите елински богове, които донесе със себе си - и златните, и сребърните, - та аз през следващата нощ и през по-следващата най-напред да ги почета у дома си, с жертва и кадене с аромати; после, ако заповядаш, ще им принеса жертва явно, пред целия народ.
Като чул това, царят много се зарадвал. Веднага наредил да донесат златните и сребърните идоли. Свети Теодор ги взел със себе си, отишъл си вкъщи и през нощта ги начупил, раздробил ги на малки парчета и ги раздал на бедните.
След два дена царят изпратил да повикат светеца, с нареждането той да изпълни обещанието си и този ден пред целия народ да принесе жертва на боговете. Теодор, като обещал да изпълни всичко, бързо се отправил към царя. Царят, като отишъл заедно с него на площада посред града, седнал там на престола си и казал на свети Теодор:
- Премъдри Теодоре, прекрасни воеводо, почитан и от царете преди нас! Ето че дойде денят на жертвата и тържеството. Принеси пред целия народ жертва на боговете, та всички жители, като видят твоето благоговение, да станат още по-старателни и усърдни в своите жертвоприношения.
В това време, докато царят говорел така, един стотник, който стоял там, на име Максентий, му казал:
- Кълна се във великите богове, царю, ти си измамен от този безчестник Теодор. Защото вчера видях златната глава на богиня Артемида в ръцете на един бедняк, който вървеше радостен. Аз го запитах: Къде я намери? А той ми отговори, че му я е дал Теодор Стратилат.
Тогава цар Ликиний се разгневил и заповядал да проснат кръстообразно светеца разголен и силно да го бият с пресни волски жили.
Воините започнали безпощадно да бият светия мъченик, като се редували, и го биели ту по трима, ту по четирима войници, докато свети Теодор получил шестстотин удара по гърба.
И отново наредил безпощадно да бият по гърба светия мъченик с оловни пръчки, а после да изстържат тялото му с железни нокти и да го обгорят със запалени свещи, а раните му да дълбаят с чирепи.
Светецът понасял мъжествено това и не казвал нищо друго освен: "Слава на Тебе, Боже мой!"
След всички тези мъки царят наредил да хвърлят свети Теодор в тъмницата, да свържат краката му с пранги и пет дена да не му дават храна. След като минали петте дни, заповядал да приготвят кръст и да разпънат светеца на него. И както някога нашият Господ Христос бил разпънат от Пилат, така и сега свети Теодор бил разпънат от Ликиний на кръст и приковали ръцете и нозете му.
Жестоките мъчители се постарали още повече да увеличат страданията и мъките на светеца. Забили в него един остър и дълъг гвоздей и започнали да режат тялото му с бръсначи; младежите и момчетата напрягали лъкове и се целели в лицето му, и проболи зениците на очите му със стрелите си.
Наистина, цялото тяло на Теодор било разкъсано.
Ликиний, мислейки, че мъченикът е умрял, го оставил да виси на кръста. Но ето че през първата нощна стража Ангел Господен снел светия мъченик от кръста и го направил цял и здрав, както си бил преди.
Безчестният Ликиний още преди разсъмване изпратил двама свои стотници, Антиох и Патрикий, като им заповядал:
- Идете и ми донесете тялото на умрелия Теодор: ще го сложа в оловна кутия и ще го хвърля в морските дълбини, за да не би някак да го вземат безумните християни.
Когато наближили мястото, където бил разпънат Теодор, те видели кръста, но разпънатия на него мъченик го нямало. Антиох казал на Патрикий:
В това време Патрикий се приближил до кръста и видял свети Теодор да седи на земята и да хвали Господа. Тогава Патрикий силно извикал:
- Велик е Богът на християните и няма друг Бог освен Него!
После двамата стотници пристъпили към светеца и казали:
- Умоляваме те, Христов мъченико, приеми ни, защото от този миг и ние сме християни.
През този ден освен тези двама стотници, повярвали в Христа и седемдесет воини заедно с тях.
Ликиний, като научил това, изпратил своя наместник Сикст, заедно с триста войници, да убие всички повярвали в Христа.
Когато войниците отишли и видели какви чудеса върши свети Теодор с Христовата сила, в същия час повярвали в нашия Господ Иисус Христос.
Тогава един от приближените на Ликиний, като видял какво става, отишъл при него и казал:
- Целият град е оставил боговете и заради учението и магьосничествата на Теодор е повярвал в Христа.
Царят, преизпълнен с ярост, незабавно изпратил един воин да обезглави свети Теодор. Народът, като зърнал воина, отново се надигнал с шум и метеж. Тръгнали срещу Ликиний и искали да убият слугата му. Тогава светецът започнал да увещава народа да изостави намерението си.
Той казал:
- Братя и отци! Не надигайте метеж срещу Ликиний, той е слуга на баща си - дявола; а на мен сега подобава да отида при моя Господ Иисус Христос.
След като казал това, той започнал да се моли на Бога и след доста подължителна молитва благословил народа. Сетне той се прекръстил и казал на своя роб Уар:
- Чедо мое Уар, погрижи се да опишеш деня на моята кончина, а тялото ми да погребеш в Евхаити, в имението на родителите ми; а когато и ти наближиш смъртта, завещай да те погребат от лявата ми страна.
После Христовият мъченик отново се помолил и когато накрая произнесъл думата "Амин!", склонил под меча светата си честна глава и бил посечен. Това станало на 8-ия ден от месец февруари, в събота, в третия час на деня.
След посичането народът оказал големи почести на мъченика. Християните, взели свещи и кадила, положили тялото му на специално място, откъдето после, на 8 юни, то било тържествено пренесено в Евхаити, а там станали безброй чудеса, за слава на Христа Бога - на Когото, с Отца и със Светия Дух, чест и поклонение навеки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
8 юни
Свети великомъченик Теодор пострадал за Христовото име при нечестивия римски император Ликиний, в град Хераклея, където светият бил военачалник. Датата на неговата мъченическа кончина е осмото число на месец февруари. А сега се празнува пренасянето на честните му мощи от град Хераклея в неговия роден град Евхаита, което станало по неговото разпореждане, дадено на слугата му Уар.
Всички, които желаят да получат по-подробни сведения за този светия, могат да прочетат подробното описание на неговите
страдания, поместено под осмото число на месец февруари. Тук ще напомним само за дивното чудо, което се извършило чрез неговата
икона. За това чудо свидетелстват Анастасий Синаит и Йоан Дамаскин. Чудото било следното:
На четири хиляди крачки от
Дамаск се намира едно място, което се нарича Карсата. Тук имало църква,
построена в чест на свети великомъченик Теодор Стратилат. Когато сарацините завладели това място и се поселили тук, мнозина от тях
влизали в църквата и по всякакъв начин я осквернявали. Например вкарвали в нея добитъка си или влизали в църквата с жените и
децата си и вършели греховни плътски мерзости.
Върху една от стените на тази църква стояло изображение на свети великомъченик Теодор, изрисувано с бои. Веднъж, когато в
църквата се събрали много сарацини и разговаряли помежду си, един от тях, като взел лък и стрела, се прицелил и стрелял в образа
на светеца. Стрелата се забила в дясното му рамо и оттам потекла кръв, като от жив човек. Като видели това велико чудо, сарацините
много се изумили, но не излезли от църквата, а продължавали да живеят в нея и да вършат според своя обичай нечисти неща. В тази
църква живеели двадесет сарацини и всеки от тях имал жена и деца. Всички те, скоро след описаното чудо, загинали, бидейки внезапно
поразени от люта смърт. А тези сарацини, които живеели извън църквата, останали здрави и невредими.
Анастасий Синаит говори за този образ на светията, че той сам го видял и че
върху него личала следата от кръвта, която изтекла от раната.
Това чудо Господ извършил, за да изплаши нечестивите
сарацини, а на нас верните да напомня, че сме длъжни да почитаме светите икони, защото при тях пребивава и чрез тях действа
чудодействената благодат на нашия Бог.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
