Династията изпразни от съдържание мистичната връзка Бог-Цар-Отечество и май всички още плащаме за това
Деян Енев
На 2 февруари 1896 година династията на Кобургите излъчва първия православен представител в редиците си. Престолонаследникът Борис Търновски, кръстен при раждането си в лоното на Римо-католическата църква с имената Борис Клеман Робер Луи Станислав Ксание, приема православието. Обредът включва само миропомазване, защото по православния канон извършеното вече кръщене се признава.
Българската царстваща династия не успя обаче да изпълни с онзи благодатен смисъл свещената православна титла "Цар", за което беше предопределена. Тази тема почти не е зачеквана, с изключение на една статия на изследователя на Православието Георги Тодоров [вж. Обезглавената монархия, ред.]. В нея той прави уникален компедиум от династичните и сакрални "грехове" на Кобургите, разглеждайки ги от гледна точка на монархическото конституционно право, духовността и православието. Ето какво твърди накратко авторът:
В Търновската конституция от 1879 г. има основно противоречие. Чл. 8 гласи:
"Лицето на княза е свещено и неприкосновено."
Чл. 37 гласи:
"Господствующа в Българското княжество вяра е Православно-християнската от Източното изповедание."
Чл. 38 гласи:
"Българский Княз и потомството му не могат да изповядват никоя друга вяра, освен Православието. Само първий избран българский княз, ако принадлежи към друга вяра, може да остане в нея."
Както е известно, първият български княз Александър Батенберг е протестант.
Фердинанд се явява вторият български княз. Той обаче е католик, т.е. избирането на Фердинанд за български княз е противоконституционно, защото нарушава чл. 38 от Търновската конституция.
А именно Фердинанд е родоначалник на династията, която, както се вижда, е кормчия на българската история и днес, през настоящия век. Това може да означава само едно - че неговите монархически и династически избори са, при един от възможните прочити, ключ към това, което поднася на българите историята.
На 15 май 1893 г. Народното събрание променя член 38 от Търновската конституция под давлението на Стамболов и Фердинанд си остава законно католик.
Остава открит въпросът за престолонаследника. Той, както споменахме, се решава на 2 февруари 1896 г. - не на последно място и поради желанието на Фердинанд да укрепи позициите си пред руския престол.
Личният секретар на Фердинанд граф дьо Бурбулон обаче свидетелства за скритата кореспонденция между тогавашния папа и Фердинанд: "...дали Светият отец не би могъл да си затвори очите за този член (от конституцията), или да намери друго решение, чрез което престолонаследникът тайно да е кръстен в католическата вяра, а явно официално да изповядва православната?", пита Фердинанд.
Пак според същия Дьо Бурбулон ето какво казва князът на премиера Стоилов:
"...Аз ви давам сина си, а вие ще ми подпишете документ, в който се задължавате никога да не се месите в религиозното му възпитание. И ви предупреждавам, че това възпитание ще продължи да бъде изцяло католическо!"
Всички по-нататъшни действия на династията, разположени в координатата монархизъм-духовност, потвърждават наличието на задкулисни действия между Ватикана и Кобургите: нито един от членовете на фамилията (династията) не влиза в брак с лице, изповядващо православието. Браковете и на Борис III, и на Симеон II са с католички. На всичкото отгоре сватбата на действащия цар Борис III с католичката Джована Савойска (царица Йоанна), която не приема вярата на своя съпруг и народ, се извършва по католически обряд извън царството - в италианското градче Асизи. Между другото гражданският акт на 25 октомври 1930 г. се подписва в общината лично от Бенито Мусолини в ролята му на кралски нотариус.
В българската столица се инсценира "втора венчавка". За целта митрополит Стефан е принуден да изобрети обред-заместител.
Да не забравяме, че Борис III се възкачва на българския престол на 3 октомври 1918 г., няколко месеца след гибелта на Николай II и цялото му семейство (16-17 юли). Така Борис III остава единственият в света носител на свещената православна титла "цар".
Още един симптом - за 25 години царуване на православен цар в България - от 1918 до 1943 г. - не се избира глава на Българската църква - екзарх.
Все уникални въпроси, навярно и с уникални отговори, които обаче ние не знаем.
Православният Симеон II на свой ред се жени за католичка. Оставайки "де юре" български цар, той изобщо не се грижи да подготви престолонаследник. Синовете му до един са католици, нямат българско самосъзнание, не знаят български език. Така, вече четвърто поколение, в заключение изтъква Георги Тодоров, българската Кобургготска династия играе на "верско двуличие".
В биографията на всерусийския праведник отец Йоан Кронщадски, написана от българския архимандрит Методий, е съобщен интересен епизод от началото на ХХ век, свързан именно с династията на Кобургите. Той е само малка видима брънка от мистичната връзка "Бог-Цар-Отечество", надпис, който украсяваше българските монети преди 9.IX 1944 година.
"На 18 януарий 1901 г. Наследникът на Българския Княжески Престол, Негово Височество Княз Борис Търновски, встъпва в своята осма година - пише архимандрит Методий, опирайки се на личното писмо на Фердинанд, Н.В. Царя Отец от 6.07. 1938 г. - Денят бил тържествено отпразнуван в Пловдивския дворец, в присъствието на официални лица и гости. Малкият престолонаследник сам отговорил на поднесените му приветствия и пожелания с кратка реч. Но от два деня Княз Борис не се чувствал добре. Отдавали го на вълнение в свръзка с празника. Но празникът минал, минали още няколко дни, а положението, вместо да се подобри, се влошавало. Доктор Сарафов от София констатирал коремен тиф. Извикани били веднага докторите: Марин Русев, Ораховац, Золотович, придворният лекар Станислав Лудвиг и виенските специалисти по детски болести професорите Ешерих и Херцфелд.
Положението на болния се много влошило. В продължение на редица дни той е бил, тъй да се каже, на края на живота. Температурата постоянно показвала между 39 и 40 градуса, а на два пъти се качвала и над 40 градуса.
Болестта на Престолонаследника, любимото дете на България, развълнувала цялата страна. С мъка на сърцето и с надежда в душата народът пълнел храмовете в ония дни и възнасял горещи молитви към Бога да се смили над България и даде благоприятен изход от тази криза. В тези тежки минути Царят Отец си спомня за своя личeн познат (от коронацията на император Николай II, април 1896 г.), Кронщадския чудотворец и му телеграфирал да се помоли. Тъмният облак отминал България. Височайшият болен изведнъж почувствал подобрение и скоро се поправил, за да ръководи, по Божия милост, съдбините на България."
За тези, за които тази история не е празнословие, ще добавим следното.
През нощта на 19 октомври стар стил (или 1 ноември 1829 г.) в малкото бедно село Сура на местния селски църковен псалт Илия Сергиев и неговата съпруга Теодора се ражда мъжко детенце. То било толкова слабо и хилаво, че родителите му веднага побързали да го кръстят. Съгласно благочестивия православен обичай на малкия дали името Йоан, в чест на Св. Йоан Рилски, небесния покровител на България, чиято памет се празнува тъкмо на 1 ноември. Детенцето започнало да крепне - за да се превърне след време в най-големия руски православен пастир - отец Йоан Кронщадски.
На 9 декември 1908 г. отец Йоан отслужва последната си литургия в Андреевския събор в Кронщад. Той се представя пред Господа на 20 декември 1908 г. и е погребан в манастира "Св. Йоан Рилски" в Петербург.
Още две думи в заключение: и досега Симеон II като светска персона се подписва с фамилията Рилски, например когато инкогнито нощува по световните планински курорти. Някой беше предсказал, че възходът на България ще започне тогава, когато бъде ремонтирана и възстановена в пълния й блясък търновската църква "Св. Четиридесет мъченици".
При управлението на Симеон II обаче тя почти се срути.
Който вижда, да вижда.
Препечатано от © Вестник "Сега"
www.Pravoslavieto.com
