| Местата, където хората отиват да намерят облекчение на телесните си страдания, вече отдавна не се наричат
лечебници, а болници. Изглежда повече се набляга на болестното състояние, отколкото на лекуването. Или колкото и да го церят,
човек все пак си тръгва болен от болницата. Не толкова физически, колкото от психическите травми, нанесени му от отношението на
медицинските работници към него. Болшинството от хората, които прибягват до услугите на днешните български лекари, изтръпват при
мисълта за срещата с тях. Пациентът се подготвя не толкова за болката от лечебните манипулации, колкото от горчивината на
унижението, на което първо ще бъде подложен за това, че изобщо е прекрачил прага на болницата. Лекари и медицински сестри се
оправдават, че отношението им към болните е такова, защото заплатите им са ниски и здравеопазването е в криза.
Но която и сфера на съвременния ни живот да вземем навсякъде е криза политиката, икономиката, образованието. Това говори,
че кризата, която преживяваме днес, не е нито политическа, нито икономическа, културна и т.н. Това е криза на личността, на
нашето самосъзнание. Само така може да се обясни глобалността на проблемите, които преживява обществото ни .
В основата на тази кризисност стои невъзможността на съвременния българин да различи
добро от зло. Границите вече са размити. Вече не съдим с категориите добро и зло. По-важни са интересите политически,
икономически и т.н. Всичко зависи от тях и от това кой колко ще плати.
А кой е плащал на лекарите безсребреници, за които любовта към Бога и ближния е била над всичко? И днес нещата не се коренят в
заплащането. Това е само оправдание. Вярно е, че хората са бедни и получават мизерни заплати, но не това определя отношението на
човека към Бога, другите и работата му. Апостол Павел казва, че и "езичниците, които нямат закон, по природа вършат
законното" /Рим. 2:14/. Това означава, че човек трябва да следва съвестта си, вътрешния нравствен закон, който Бог е вложил
в сърцето му. Тя не зависи от заплащането, бизнес-интересите или нещо друго.
Това е изпълнение на закона на любовта, любов, която Творецът проявява ежедневно към нас. Нравствеността е способността да се
отличава доброто от злото, да се използва дадената от Бога свобода за ориентация на личността към правдата и доброто.
Без духовно-нравствено възраждане няма да можем да преодолеем глобалната криза, в която е обществото ни.
Това духовно обновление, това ново, християнско отношение към нашите задължения, ежедневие и другите хора, може да стане
единствено и само в Църквата. Хората с църковно мислене, които съзнават своя дълг към Бога и ближните, могат да се отнасят към
всичко в света с подобаващата отговорност и старание. Тогава парите, славата и други ефимерни блага няма да имат това
фундаментално значение при мотивацията на нашата дейност.
Когато успеем да превърнем всяко наше действие в служение на Бога и ближните, ще можем да се докоснем до блажения живот на св.
лекари-чудотворци, за които единствената награда била благодарността на изцеления и радостта, че служат наТвореца. Затова те
били безсребреници, защото не парите ги карали да помагат на страдащите, а милосърдието и любовта.
Полина ГЕОРГИЕВА, 1998
|
