Съчиненията на Ориген могат да се разделят на следните групи:

1) библейско-критически,
2) библейско-екзегетически,
3) догматически,
4) апологетически,
5) нравствено-назидателни и
6) писма20.

 

1. Библейско-критически съчинения

Огромен труд на Ориген, който не е запазен в цялост, са неговите "Хекзапли" (Hexapla, РG, t. 15-16). В този труд Ориген нагледно посочва отношението на Превода на Седемдесетте към еврейския оригинал и дава критическо помагало за научно-екзегетически изследвания и полемика с юдейството. Различните варианти на Стария Завет са били съпоставени от него в шест колони в следния ред: еврейския текст, еврейския текст с гръцки букви, преводите на Акила, Симах, Седемдесетте и Теодотион. В някои, места към тези четири преводи били добавяни още пети и шести от неизвестни преводачи. В този случай Хекзаплите се разширявали в Октапли. Съкращение на Хекзаплите са Тетраплите. Те съдържали четирите гръцки преводи без първата и втората колона на еврейския текст. Разногласията на ръкописите на Седемдесетте Ориген изправял и примирявал чрез сравняването им с другите преводи. Различията и пропуските отбелязвал със специални знаци.

 

2. Библейско-екзегетически съчинения

Ориген е оставил тълкувания на Свещ. Писание в три форми: схоли, беседи и коментари.

а) Схолите са кратки бележки върху различни места от Свещ. Писание. От тях са запазени на гръцки език малки откъслеци и в превод на латински език от Руфин Аквилейски.

б) Беседите са богослужебните проповеди на Ориген. Те са обхващали почти цялото Свещено Писание. Тълкуванието на Свещеното Писание в беседите се отличава със своята достъпност и е приспособено за разбиране от по-голям кръг слушатели. В тях се изяснява предимно нравственият смисъл на Свещеното Писание. Алегорическият метод се употребява рядко, главно в случаите, когато текстът не съдържа нравствено съдържание. От беседите са запазени също само откъслеци на гръцки език и в превод на латински език от Руфин Аквилейски. Запазени са около 200 беседи, главно в превод на латински език на различни книги от Свещеното Писание, предимно върху Петокнижието на Мойсей.

в) В Коментарите се прави научно тълкувание на Свещеното Писание. Ориген навсякъде различава два смисъла на Свещеното Писание: нисш, временен, буквален, и висш, вечен, духовен. Ориген си е поставял за задача да изясни втория смисъл - висшия, духовния. В някои случаи той напълно отричал буквалния смисъл като съблазнителен. Според него дори евангелистите нерядко са скривали духовния смисъл във външна обвивка. Алегорическият метод на тълкуване не му пречел обаче понякога да прибягва към филологически, исторически и географски справки. Коментарите също не са запазени в цялост. Особено важни са откъслеците от коментарите на Книга Битие, на Песен на песните, на Евангелията според св. евангелисти Матей и Иоан и на посланието на св. ап. Павел до Римляни.

Ориген е оставил в схоли, беседи и коментари, според свидетелството на св. Епифаний Кипърски21, тълкувания на цялото Свещено Писание на Стария и Новия Завет с изключение на Откровението на св. Иоан Богослов. От това огромно книжовно богатство са запазени обаче само по-големи или по-малки откъслеци (Fragmenta, РG, t. 12-14).

 

3. Догматически съчинения

1. Догматическите съчинения на Ориген в оригиналния текст не са запазени. Най-важното от тях е "За началата" (Periv ajrcw`n De principiis, РG, t. 11, соl. 111-414). Има за предмет в четири книги основните истини на християнството. От оригинала са запазени кратки откъслеци в Добротолюбието на св. Василий Велики и св. Григорий Богослов (Philocalia Origenes). В цялост съчинението е запазено в превод на латински език или по-скоро в свободна преработка от Руфин Аквилейски. "За началата" е първият опит за по-задълбочено и философски обосновано догматическо богословие.

Съчинението е насочено главно против заблудите на валентинианите, маркионитите и другите гностици. Във въведението Ориген подчертава, че "само на тази истина трябва да се вярва, която в нищо не отстъпва от църковното и апостолското предание"22. В първата книга се говори за Бога и Неговите свойства, разкрива се догматът за Св. Троица и се излага учението за разумните същества - ангелите и за падането на една част от тях; във втората книга се говори за създаването на света и човека, за Боговъплъщението, за душата, за възкресението и съда; в третата книга - за свободата на волята, за греха и изкуплението, и в четвъртата книга - за Свещеното Писание, за неговата важност и боговдъхновеност и за методите на тълкуването му.

2. "Стромати" (Stromata, РG, t. 11, соl. 99-108) в десет книги, от които са запазени малки откъслеци. Съдържало е извадки от съчинения на философи в подкрепа на християнското учение и схоли на различни места от Свещ. Писание.

3. От съчиненията "Две книги за възкресението" и "Два диалога за възкресението" също са запазени само откъслеци (De resurrectione, fragmenta, РG, t. 11, соl. 91-99).

 

4. Апологетически съчинения

"Против Целз" (Contra Celsum, РG, t. 11, соl. 641-1632) в осем книги. Съчинението е запазено напълно в един Ватикански ръкопис от XIII в. Ориген го е написал по молба на своя приятел Амвросий. Посветено е на обстойно критическо разглеждане съчинението на нео-платоническия философ Целз "Истинско слово", насочено против християнството. Това съчинение на Ориген е най-пълното и най-издържаното от всички апологетически съчинения на древната Църква.

В осемте му книги Ориген разглежда последователно всички възражения на Целз против християнството. В първата книга на възражненията на Целз за затвореността на християните Ориген пояснява, че християнското учение е известно на целия свят, а присъщата му съкровеност е признак на високо достойнство на вярата. Във втората книга - на възражението, че юдеите не са приели Иисуса Христа, Ориген отговаря, че това е във вреда само на юдеите, а не на християните, защото старозаветните пророчества и чудесата на Иисуса Христа откриват ясно в Него Месия и Син Божи. В третата книга Ориген изяснява въпросите как и по какви подбуди се проповядвала вярата и разделенията между християните не нарушават ли нейната чистота. В четвъртата книга изяснява въпроса за необходимостта на Боговъплъщението и неговата същност. В петата книга се обосновава необходимостта от Боговъплъщението със старозаветните пророчества и достоверността на евангелския разказ за него. В шестата книга Ориген сравнява християнското учение с учението на Платена. В края се разглеждат възраженията срещу библейския разказ за създаването на света. В седмата книга се изтъква превъзходството на пророчествата пред различните прорицания и се доказва, че между Стария и Новия Завет няма противоречия. В осмата книга Ориген доказва, че християните почитат истинския Бог, а езичниците - пустотата и порока.

Трябва да се подчертае, че сам Целз потвърждава със свои свидетелства или със свидетелства на свои съвременници събития от живота на Христа. Той не се съмнявал в историческата достоверност на Христовите чудеса, но само се стараел да ги обясни по своему23. Той е чел в Евангелията разказа за родословието и раждането на Христа24, историята за смъртта и възкресението Му25, повествуванието за слизането на Св. Дух над Иисуса при кръщението Му в Йордан26 и др.

 

5. Нравствено-назидателни съчинения

1. "За молитвата" (De oratione, РG, t. 11, соl. 416-561). В първата част (гл. З-17) се говори изобщо за молитвата, за смисъла, целта и необходимостта й, а във втората част (гл. 18-30) - за Господнята молитва.

2. "Увещание към мъченичество" (Cohortatio ad martyrium, РG, t. 11, соl. 564-637). В това съчинение Ориген се обръща към Амвросий и презвитер Протоктет от Кесария, които през време на гонението при император Максимин били затворени в тъмница, за да ги утеши и да укрепи мъжеството и твърдостта им във вярата.

 

6. Писма

От обширната преписка на Ориген са запазени само две писма: едното до църковния писател Юлий Африкански (РG, t. 11, соl. 48-85), в което се доказва достоверността на разказа за Сусана в книгата на пророк Даниил; другото до св. Григорий Неокесарийски (РG, t. 11, соl. 88-92), в което го увещава да продължи със същото голямо усърдие да изучава Свещеното Писание.

 

Състоянието на текста на съчиненията на Ориген

Достоверността на запазените откъслеци от съчиненията на Ориген на гръцки език не подлежи на съмнение. Същото обаче не може да се каже за латинските преводи на Руфин Аквилейски и блажени Иероним на някои от Оригеновите съчинения. Преводите на Руфин представляват по-скоро преработка на оригиналния текст в духа на църковното учение от IV век. Руфин се е стараел да изправи съчиненията на Ориген и да отстрани в своите преводи всичко, което е могло да се сметне за неправославно. За тази цел той или изхвърлял тези места, които могли да изглеждат съблазнителни и които сам той смятал за злонамерени добавки, направени от еретиците, или правел допълнения към превеждания текст от други съчинения на Ориген, или изменял думите му в по-добрия смисъл, като правел незначителни поправки, които обаче дори изопачавали мисълта на Ориген: той изменял две-три думи, вмъквал или изхвърлял отрицанието, утвърдителната форма на речта обръщал във въпросителна или обратно. Затова използуването на преводите на Руфин трябва да става с предпазливост27.

 

Учение

Ориген е дал философска обосновка на християнската догматика. Той е желаел обаче да остане в пълно съгласие с твърдо установеното и общозадължително учение на Църквата. Затова той поставил в основата на своето учение "правилото на вярата". Под "правило на вярата" той разбирал или библейското учение, или апостолското предание и кръщелния символ. На изследване според него подлежи само това, което не е затвърдено в "правилото на вярата" и не е получило общозадължително значение28.

 

Учение за Бога

Понятието за Бога у Оригена се слива с понятието за Бога Отца, първото Лице на Св. Троица. Бог е абсолютен дух и светлина, "тази светлина, която просвещава всяко чувство на човеците, които могат да възприемат истината"29. Освен това тази светлина е "сила Божия, чрез просвещението от която човек познава както истината на всички неща, така и Самия Бог, Който е Истина"30. Бог е начало на всичко31. Той никому не дължи Своето битие, т.е. Неговото битие не зависи от нищо. Той единствен е нероден. Като няма причината на Своето битие вън от Себе Си, Бог е самобитен, Той единствен е Съществуващият в истинския смисъл32. Бог не е тяло. Той е безтелесен33. Защото материалното тяло, дори и да бъде най-тънката материя, не може да бъде неделимо и несложно34. А като начало на всичко, Бог не може да се мисли като нещо сложно, понеже частта предшествува цялото, в състава на което влиза, т.е. ако Бог би бил сложен, елементите на сложността би трябвало да съществуват преди Самия Него35. Ако Бог е начало на всичко, Той може да бъде само Един, Той е Същество единствено, монада36. Като Един, единствен, Бог стои вън от реда на съществата, затова не може да Му се приписва категорията на същността. Той стои по-високо от нея37. Абсолютното единство и несложността Божии водят до понятието за Бога като неизменяем, вечен и непространствен38. Макар да е Творец, Промислител и Управител на света39, Бог е невидим40. Като е в собствен смисъл неизменно Съществуващият, Бог в собствен смисъл е и неизменно благ41 и справедлив42. Той е самото абсолютно благо43.

 

Учение за Сина Божи (Логоса)

Учението на Ориген за второто Лице на Св. Троица - Син Божи (Логос) стои в тясна връзка с учението му за Бога Отца44. Ориген пръв е изказал с всичката яснота мисълта за вечното раждане на Син Божи от Отца. Какво е това раждане по своята същност, остава тайна за човешкия ум.

"Да се сравнява Бог Отец в раждането на Единородния Свой Син и даряването Му битие с какъвто и да било родител от човеците или другите същества, е и нечестиво, и беззаконие. Раждането на Сина е нещо изключително и достойно само за Бога. За него не можем да намерим никакво сравнение не само в материалния свят, но и в мисълта и в ума, така че човешката мисъл не може да разбере по какъв начин нероденият Бог става Отец на Единородния Син"45.

До мисълта за вечното раждане на Сина е довела Оригена идеята за неизменяемостта Божия. Като неизменяем, Бог винаги е Отец на Сина. Следователно, "това раждане е вечно и непрекъсващо се по подобие на това, както сиянието се ражда от светлината"46. Раждането на Сина не трябва да се разбира не само в смисъл на акт, който има начало във времето, но и в смисъл на завършен акт. Раждането на Сина е процес, който вечно продължава, вечно се извършва. Затова според Орнген не можем да кажем "Отец от вечност е родил Сина", а че той "вечно и непрекъснато ражда Сина". В противен случай би се нарушила Божията неизменяемост47.

Съвършено несъгласно е с разума и "нелепа басня е да се мисли, че Син е еманация от Отца, или че Отец се разделя - това е крайно нечестиво и безразсъдно"48. Безтелесната природа Божия не може да се дели по същество. За предишните църковни отци и писатели, напр. св. Юстин Мъченик, Тертулиан и др., аналогия, която пояснява духовния характер на раждането на Сина, е било отношението на словото към мисълта. Ориген намирал тази аналогия за недостатъчна и не напълно правилна. Той я заменя със сравнение, което не съдържа никакви пространствени елементи. "Син се ражда от Отца, говори той, както желанието от мисълта"49.

Неправилен според Ориген е и изразът: "Син е роден от същността на Отца". Според него той съдържа мисъл за намаляване същността на Бога или за отделяне на част от нея50. Като отрича този израз, Ориген се различава от никейското богословие. Според учението на по-предишни църковни писатели раждането на Сина се обуславяло от Божественото съизволение да създаде света. Като се нуждаел от посредник за Своята творческа дейност, Бог Отец ражда Логоса като Свое оръдие. Раждането на Сина се обуславяло от такъв акт (създаването на света), който е могъл и да не се извърши. С това се внасяла случайност в битието на Сина. В системата на Оригена раждането на Сина е вътрешен процес на Божествения живот, процес необходим и затова вечен. В основата на изясняването на този процес Ориген поставя представата за сила потенциална и сила, която се проявява в действие. Силата и нейната проява са едновременни - само логически първата предшествува втората. Ориген различава същност Божия, потенциална сила на тази същност и проявата й в действие. От същността Божия изхожда силата, чрез която Бог управлява всичко. От тази безмерно велика сила се ражда, подобно на желанието от мисълта, като че ли някакво изпарение. Тази проявила се сила Божия е именно Логосът51. В това си изяснение Ориген отново се различава от никейската вяра.

Син според Ориген е самата Премъдрост, самото Слово, самата Истина, самият Живот, самата Правда, самата Светост52. Но, като определя Сина с такива отвлечени понятия, Ориген отхвърля мисълта, че и Сам Син е отвлечено понятие.

"Нека никой не мисли, че като наричаме Сина Премъдрост, ние искаме да кажем, че Той е нещо не субстанциално, че ние Го смятаме не живо премъдро Същество, а нещо, което прави премъдри тези, които го усвояват със своя ум. Син Божи, Премъдростта Божия, съществувува субстанциално и е Ипостас"52а.

Като изтъква възвишеността на природата на Сина, Ориген обаче отрича единосъщието Му с Отца и дохожда до краен субординационизъм. Според него Отец е по-горе от същността. Същност може да се приписва само на Сина53. Оттук следва, че не може да се говори за единство на Отца и Сина по същество. Отец е безусловно единство. В природата на Сина има множественост. Заради света, в който действува, Той придобива множественост както в Своята благост, така също и в Своята красота53а . Бог Отец единствен е Самобог (j AutovqeoV), Бог в собствен смисъл. Божеството не съвпада със самата същност на Сина. Син е oJ deuvteroV54. Той е Бог по съпричастно, защото пръв се е обожествил, като взел в Себе Си от Божеството на Отца поради пребиваването в Него. На Бога Отца е присъщо по-висшето свойство - благостта, а на Сина - по-нисшето - справедливостта. Син е само сияние и образ на благостта55. Неговата благост се изразява във възпитателната Му дейност сред разумните същества. Знанието на Сина също е по-малко съвършено от знанието на Отца. Отец познава Себе Си по-ясно и по-съвършено отколкото Го познава Син56. С молитва в собствен смисъл можем да се обръщаме само към Бога Отца. Не на Сина трябва да се молим, а на Отца чрез Сина57. По такъв начин в учението на Ориген за Сина Божи (Логоса) се съдържат две разнородни идеи: идеята за възвишеността на природата на Сина и изострения субординационизъм.

 

Учение за Св. Дух

Св. Дух е отделна Ипостас - третото Лице на Св. Троица и изхожда от Отца чрез Сина58. Понеже Син според Ориген служи като посредствуваща причина на Св. Дух, то Св. Дух се поставя от него в подчинено отношение не само към Отца, но и към Сина. Личното свойство на Св. Дух е присъщата Му освещаваща сила59.

Последователният субординационизъм на Ориген се изразява в учението му за три сфери на дейност на Лицата на Св. Троица. Сферата на дейност на Отца е цялото битие, всяко същество и затова тя е най-обширна. По-тясна от нея е сферата на дейност на Сина, понеже тя се простира само върху разумните същества. Още по-тясна е сферата на дейност на Св. Дух, понеже тя се ограничава само по отношение на тези разумни същества, които се стремят към светост и я достигат. Затова силата на Отца е по-голяма от силата на Сина и Св. Дух, а силата на Сина е по-голяма от силата на Дух Свети60.

 

Христологически и сотириологически възглед

Син Божи, Който превъзхожда всички същества, унизил Себе Си и приел човешка природа, станал човек61. Чрез Боговъплъщението в Иисуса Христа се съединили в ипостасно единство двете природи - Божествената и човешката62. Затова Той е истински Син Божи и истински Син Човечески, т.е. Богочовек63. Ориген пръв е употребил по отношение на Иисуса Христа този термин.

Понеже Бог по Своята природа е чист Дух, Той не може непосредствено да се съедини с противоположната Нему природа - плътта. Затова, за да може Логосът да се въплъти, необходимо е било някакво посредствуващо начало между Неговата Божествена природа и тялото, което Той трябвало да възприеме. За такова начало послужила душата. Като създадена по образ Божи, тя притежава способност да приема в себе си Божеството. Затова за въплъщението на Логоса било необходимо предварително да се съедини с разумна душа. Тя неотлъчно пребивавала в Словото Божие64. Но като се съединил всецяло още от начало с една душа, Логосът не постъпил произволно. Той избрал именно тази душа затова, че от всички предшествуващи души изключително само тя е могла да Го възприеме. Тя е била единствената душа, която не е била съгрешила, но от началото на света е горяла в нея неизменна любов към Бога и по своите добродетели била подобна на Логоса65.

Как са се съединили двете природи на Христа в една ипостас - ипостаста на Бог Слово Ориген обяснява с желязото, поставено в огън. То приема огъня във всичките си пори. Затова нито металът може да се отдели от огъня, нито огънят от метала. Желязото става като че ли огън, така че, като се допираме до него, ние усещаме не свойствата на метала, а свойствата на огъня. Така и душата на Христа като че ли се сляла с Логоса66.

Според Ориген свойствата и външният вид на тялото съответствуват на нравственото състояние на пребиваващата в него душа. Душата на Христа е напълно безгрешна67. Затова тялото Му притежавало необикновена красота и съвършенства. За да примири тази мисъл с думите на пророк Исаия за страдащия и унизения Месия (53:1-3), Ориген приписва на тялото на Христа способност да изменя Своя вид в зависимост от нравственото състояние на тези, с които Той е бил в общение68. Съединението на двете природи в Иисуса Христа е вътрешно69, затова имало взаимодействие и общение на свойствата им70.

Според църковния историк Сократ Ориген именувал св. Дева Мария Богородица71.

 

Според Ориген грехопадението на човека станало не в началото на съществуването на материалния свят, но в периода на досветовното падане на духовете. Разказът на Книга Битие за падането на Адама е алегорическо изобразяване на грехопадението на цяла група същества - души, които впоследствие станали човеци. Грехът довел тези души в състояние на незнание, подчинил ги на сатаната и разкъсал съюза им с Бога72. Логосът се въплътил, за да унищожи тези последици на греха, да изрази божествената истина в достъпна за разбиране от страна на човека форма. Затова в Своето учение и пример Христос се приспособявал не само към човека изобщо, но и към всеки човек поотделно. В своя пример и живот Той се приспособявал към способностите на човеците и на едни откривал в Себе Си повече Бога, а на други изглеждал повече Човек73.

Иисус Христос изкупил човеците от властта на дявола, който ги владеел с право, понеже те доброволно му се подчинили. Затова Христос сключил договор с дявола и откупил от него човешкия род, като му предложил като откупна цена Своята душа. Дяволът се съгласил, понеже разбирал, че душата на Христа е по-ценна от душите на всички човеци. Като предложил на сатаната такова условие, Христос го измамил74. Планът на изкуплението бил скрит от него. Затова сатаната, като противодействувал на Христа, всъщност сам помагал за осъществяването на Неговия план.

За да победи смъртта, Христос трябвало да претърпи страдания и кръстна смърт. Като не знаел това, но като виждал, че Христос разколебава неговата власт над човеците, дяволът подготвял чрез Юда и ожесточените юдеи Неговата смърт, като се надявал да задържи в ада в своя власт душата Му. Но като убил безгрешния Човек, той превишил своята власт и я загубил завинаги.

Христос като победител слязъл в ада, победил смъртта, освободил човеците от властта на дявола и възкръснал75. Със смъртта си Христос не само е изкупил падналото човечество от дявола, но го е и примирил с Бога. Примиряването е било възможно само чрез жертва. Сам човек не е могъл да принесе себе си в изкупителна жертва, понеже е грешен, а е била нужна безгрешна жертва. Затова само смъртта на безгрешния Христос е могла да примири човеците с Бога76.

Изкупителното дело на Христа има универсално значение. Неговите плодове не се ограничават само върху човешкия род, а се простират и над ангелите, дори и над злите духове77.

 

Есхатологически възглед

Според Ориген очистването и усъвършенствуването на душите продължава и след смъртта78. Като изхождал от представата за любовта Божия, за която няма неизцерими болести на тварите, и от представата за свободата на волята на разумните същества, Ориген отричал вечността на греха и наказанията. Той признавал всеобщия апокатастасис, т. е. възвръщането на човека и света към първоначалното им състояние, възстановяването им в първоначалната чистота и съвършенство. Всички духове, без да се изключва и дяволът, в продължение на много години ще се разкаят, ще се очистят от незнанието и греха, ще се съединят с Логоса. Тогава Бог ще бъде "всичко във всички" (1Кор. 15:24)79. Тогава ще се слеят сферите на дейност на трите Лица на Св. Троица.

Очистването от незнанието и греха е постепенен процес. За човека той започва през земния му живот и продължава и след смъртта. Колкото и да е греховен човек, той никога не загубва своята свобода. Затова възможността за покаяние и нравствено развитие не се прекратяват със смъртта. Душата продължава и след смъртта започнатото на земята умствено и нравствено развитие.

Преходът към по-горна степен на познание е възможен само при усвояване на предшествуващата. След смъртта душата пребъдва известно време тук на земята в място, наречено рай и довършва познанието на човека и природата80. След това душата преминава във въздушните пространства. След въздушните пространства душата преминава в планетните пространства, които Свещеното Писание нарича небеса. Така постепенно душата достига обетованата страна на чистите духове, отечеството на истинските и живи първообрази, по които е създаден светът. Като встъпва там, тя се възвръща към началото и се възпитава тук за абсолютното небе и вечното Евангелие81.

 

Редом с умственото развитие върви и постепенното очистване на душата от чувствеността и греха. Чистата душа след смъртта се възнася и приобщава към сонма на съществата, облечени в ефирни тела, а грешната душа дълго скита като привидение около своя гроб. Постепенното очистване на душата се достига чрез страдания.

В Свещеното Писание се говори за вечен огън заради неразумните. Христос ги спасява чрез въздействието на проповедта за вечния огън. Тези места в Свещеното Писание трябва да се разбират в духовен смисъл. Огънят на съда и мъките е нематериалният огън на съвестта, който изгаря греховете. Тези страдания са временни и са лечебни средства, които Бог употребява за очистването на душите82.