Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин

архимандрит Лазар Абашидзе Съдържание (frames)

19. Как православните пастири на Църквата и всички православни християни трябва да пазят Светата Истина?

"За да пазим истината, трябва да я имаме, за да я имаме, трябва да я познаем. Така всеки, познаващ християнската истина, става неин пазител и защитник. Колкото повече са познаващите истината, толкова по-силна е защитата й, толкова по-безопасна е тя самата - не сама в себе си, а сред хората. И обратното - колкото по-малко са познаващите истината, толкова по-малко съпротива срещу лъжата има и толкова по-опасно е положението на истината сред нас. Защото, ако се появи някакво лъжливо учение, непознаващият истината ще го пропусне, понеже не ще има по какво да го разпознае и изобличи. От него тя (лъжата). ще премине към друг непознаващ истината, от този пък - към трети и така нататък. Лъжата ще навлезе и ще измести истината. Прав ли е оня, който я е пропуснал?! - Никак. То е същото, както някой воин по небрежност да не разпознае паролата и да пропусне врага в лагера си. Следователно в това отношение всеки непознаващ истината е вече изменник и изменник на обществото вярващи, или на Светата Църква. Прекалено строги думи? Но те са истина! От само себе си се разбира, че тази вина ще се стовари с цялата си тежест върху ония, които имат сили и начини да познаят истината и не я познават, т. е. предимно образованите хора." (9, 100).

"Християнинът е чужд на желанието всичко да разбира по своему. Той търси едно - да знае как всички винаги са разбирали нещата и са съдили за тях. По негово убеждение да се обособи, значи да отпадне от истината и следователно да върви не към съвършенство, а към пагуба. Но подчинявайки се на общото вярване, той не мисли, че губи самостоятелността си. В общото той усвоява за себе си само началата - верните начала, защото те изхождат от Бога, и като се основава на тях, съди след това за всичко и всичко решава; и го решава не в заблуждение, защото изхожда от истинни положения, засвидетелствани от Божествения авторитет. Всички ереси и всички лъжи са се породили от нарушаването на това основно правило на истината. Ереста е съждение за нещо по свой начин, без оглед на това как Господ е завещал на Църквата да се съди за него. Арий започнал да съди за Господа по своему и изпаднал в ерес, като не признавал единосъщието Му на Бога Отец и Духа Свети. Лутер започнал по своему да съставя система на християнското учение - и колко лъжи е изобретил? Също и папата, също и всички нови заблуждения. Когато се поражда въпрос, християнинът търси неговото разрешение не в себе си, не в своето разбиране, а в общото за всички изповедание. Не че сам не разсъждава и не построява някакви съображения: те могат да се зародят при него по-бързо, отколкото при който и да било друг. Но работата е там, че той не ще им придаде никаква стойност, докато не ги провери в общото учение. Ако те са според това учение, той ги приема, а ако ли не - отхвърля ги. И в това е неговият покой. Той стои на общото като на твърд камък. Защото по него той възхожда към Бога като към източник" (9, 100).

"Ние трябва да постигнем ясно и определено познание за учението на светата вяра и после постоянно да го подновяваме, разширяваме и очистваме и да го утвърждаваме с всякакъв род основания - и да пазим всяка негова частица като зеницата на окото си. Както пестеливият търговец често преглежда и почиства товара си, за да не залежи и да бъде винаги като нов, така и истините на вярата, познати и натрупани като в някакъв склад в паметта на сърцето, трябва често да се преглеждат с внимателен размисъл, за да бъде винаги ново познанието за тях. Както стопанинът често нарежда да се измиват прозорците на дома му, за да не помътнеят от влагата, праха и горещината, така и ние трябва да измиваме със спомняне и размишление светите истини, всяка от които е прозорец към духовния свят, за да не се затъмнят и да не направят духовния свят невидим за нас" (9, 152).

"Сегашното положение не е изненада. В подробности го е предвидил ап. Павел и тогава е написал към Апостола Тимотея наставление какво и как трябва да правят приемниците им в подобни случаи: "И това знай - казва той на св. Тимотей, - че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни... недружелюбни, непримирими... невъздържани... предатели.. повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли... примъкват се в къщите и прелъстяват женуря..." (2 Тим. 3:1-6).

Не е ли така и сега? "Всякога се учат и никога не могат да стигнат до познание на истината. И както Ианий и Иамврий се противиха на Моисея, така и тия се противят на истината, понеже са човеци с извратен ум, невежи във вярата" (2 Тим. 3:7-8). "Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат" (2 Тим. 54:3-4). Не става ли същото и сега? Какво да прави ревнителят на истината при подобни обстоятелства? Ето какво!

"Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни" (2 Тим. 4:5).

"И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа... а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога, Който ни спаси и повика към свето звание... Имай за образец здравите думи, които си чул от мене.." (2 Тим. 1:8-9, 13).

"Проповядвай словото, настоявай на време и не на време, изобличавай, запретявай, увещавай с голямо дълготърпение и поука" (2 Тим. 4:2).

И така, да проповядваме, братя, в храмовете и домовете, на общите събрания и частните беседи, устно, писмено, печатно. Да бъдем тръби, непрестанно тръбящи, но ясни. Да оставим тайното разделение в нашите редици: да направим братски съюз, да съсредоточим силите си, да ги устремим към едно. Истината сама се защитава: да огласим с нея слуха на всинца, и тя сама ще ги привлече, както ги привлече Отецът наш Небесен. Само да поведем делото така, че никой да не може справедливо да ни каже: "Лекарю, изцери се сам." Светител Теофан Затворник (9).

"Преди всичко оставяй на синовете в наследство непорочна вяра и светите догмати, за да доведеш не само синовете, но и внуците си при Господа по пътя на православието." Преподобни Иоан Лествичник ("Слово към пастира", гл. 14).

"Моля ви, нека здраво да пазим светата вяра; защото виждате колко отклонения има от нея и колко трябва да благодарим на Бога, че не сме изпаднали в някое заблуждение, а сме получили и пазим православната вяра." Преподобни Теодор Студит (Добротолюбие, т. 4, с. 330).

"Да не въвеждаме нищо ново! Да последваме с точност учението, предадено от Светата Църква, учението, предадено от Светите Апостоли и Светите отци." Светител Игнатий (Брянчанинов) (7а, писмо 58).

"Ако освен в Едната Света Съборна и Апостолска Църква, каквато се нарича и е Православната Църква, така съмнително е спасението в другите вероизповедания, защо тогава в Русия не се проповядва тази истина? Отговорът на този въпрос е много прост и ясен. В Русия се допуска веротърпимост и иноверците наравно с православните заемат при нас важни длъжности: началници на губернии и областни градове често са иноверци; полкови командири нерядко са иноверци. Ако някое духовно лице започне открито да проповядва, че извън Православната Църква няма спасение, сановниците иноверци ще се почувстват оскърбени. Поради това положение руското православно духовенство е придобило сякаш навик и в него се е вкоренило свойството да говори по този въпрос уклончиво. А може би някои поради същата причина и поради постоянно общуване с иноверци, а още повече - поради четене на техни книги, са започнали да мислят по-снизходително по отношение на надеждата за спасение и в другите вероизповедания." Преподобни Амвросий Оптински (Журнал Московской Патриархии. 1988, № 6, с. 70).

"Дружбата с еретиците е грешно и опасно дело. Веднъж еретиците ариани, нечестиво учещи за Сина Божий, разпространили мълвата, че уважаваният от всички подвижник и пустинник Антоний Велики е встъпил в приятелски отношения с тях. Удивен от дръзката им лъжа, свети Антоний бил обзет от праведен гняв и веднага отишъл в Александрия. Там пред епископа и целия народ ги прокълнал, като ги нарекъл предтечи на антихриста. Би било погрешно да се мисли, че Антоний с тази постъпка е нарушил добродетелта на християнското търпение и кротост... Ако не бе изобличил дръзката клевета, той би дал повод на други да се съблазнят, и още по-ужасно - невежите, които не могат да предвидят намеренията на великия човек, биха могли да се отдадат на пагубна ерес. Да се мълчи, в този случай би било и опасно, и грешно" (1, 179).

"Ние и нашите братя (т.е. членовете на Църквата). сме длъжни винаги да поддържаме обществения ред и гражданския закон, без да отхвърляме никъде в светските дела съдействието на нашите съграждани, към което и вероизповедание да принадлежат те. Но не е така в делата на вярата. Като членове на Църквата ние сме носители на нейното величество и достойнство, ние единствени сред целия заблуден свят сме пазители на Христовата истина. Ако мълчим, когато сме длъжни да провъзгласяваме Словото Божие, ние се излагаме на осъждане като страхливи и неверни раби на Оня, Който претърпя хули и смърт, служейки на цялото човечество. Ала бихме били по-лоши от страхливци, бихме станали изменници, ако решим да призоваваме заблуждението на помощ в проповядването на истината и ако загубили вярата в Божествената сила на Църквата, започнем да търсим съдействието на немощта и лъжата. Колкото и високо да стои човек в обществената стълбица, дори и да е наш началник или владетел, ако той не е от Църквата, в областта на вярата той може да бъде само наш ученик, но не и равен на нас, не и наш съратник в делото на проповедта. Той може в този случай да ни послужи само ако се обърне" (Хомяков, А. С., Собр. соч., т. 2, с. 87).

"Не върви ли някой по Иудиния път? Върви онзи, който, приемайки Тялото и Кръвта Господни в Евхаристията, ги приема без нужната вяра (като прост хляб и вино). и така смята, че с нищо не е длъжен на своя Спасител; онзи, който в храма показва някакво уважение към Светинята и когато се говори за грехове и измяна на закона, е готов подобно на Иуда да попита: "Да не съм аз, Господи?", а извън храма явно се покланя на света и неговите кумири, продава безсрамно вярата и закона, срама и съвестта си. И така - с кого сте вие? С кого сте - не сега и не тук, в храма, а там, където ще ви срещне изкушението, където може би ще трябва да се приемат неправедни чест и богатства или да се иде на кръста за истината?.. Но вие вече сте избрали това, което трябва - всеки от вас е казал: "Нито целувка ще Ти дам като Иуда!" Гледайте да не давате това адско целувание. Иначе някога то ще гори устата и сърцето ви с адски пламък! Всеки от вас е обещал да изповядва Господа подобно на благоразумния разбойник: внимавайте, изповядвайте Го! Случаи за това ще има много, защото и сега светът е такъв, какъвто е бил преди: целият лежи в зло и влече всички към злото. Стойте мъжествено против това зло и в себе си, и в другите.." (1, 547).

Иеромонах Серафим (Роуз):

"Лъжепророците на този век, в това число и мнозина от тия, които официално се наричат "православни", все по-гръмогласно провъзгласяват приближаването на "нова ера на Светия Дух", на "нова Петдесетница", на "точката Омега." А това според истинското пророчество на Православната Църква е царството на антихриста. И именно в наше време, именно днес това пророчество за сатаната започва да се сбъдва с демонична сила. Цялата духовна атмосфера на съвременния свят буквално е заредена с енергията на бесовския опит за посвещения: "мистерията на беззаконието" завладява душите на хората, като се стреми да завладее дори самата Църква Христова, доколкото това е възможно... Доколко тогава православните християни трябва да ходят в страх Божи, опасявайки се да не изгубят благодатта, която се дава далеч не на всеки, а само на онези, които пазят истинската вяра, живеят живота в християнска борба и почитат като съкровище Божията благодат, въздигаща в небесата. И колко повече внимание трябва да имат православните християни именно в наши дни, когато са заобиколени с фалшиво "християнство", което им предлага свои опити в "благодатта" на Светия Дух и е способно в изобилие да цитира Свешеното Писание и Светите отци, за да ги докаже...

Православни! По-здраво пазете благодатта, която имате, не допускайте тя да стане навик, не се опитвайте да я измерите с човешките мерки, не се надявайте да я постигнете с човешката логика; не се надявайте, че ще могат да я постигнат онези, които не мислят по-високо от човешкото ниво или смятат, че благодатта на Светия Дух може да се получи по някакъв друг начин, различен от този, който само Църквата Христова ни подава. Истинското Православие по своята природа изглежда съвсем неуместно в тези демонични времена - намаляваща групичка презрени и "глупци" насред религиозното "възраждане", вдъхновено от съвсем друг дух. Но нека да намерим утешение в словата на Господа наш Иисус Христос: "Не се бой, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството." Нека всички истински православни се укрепят за предстоящата битка и никога не забравят, че в Христа победата винаги ще бъде наша. Той е обещал, че портите адови няма да надделеят над Църквата Му (Мат. 16:18), че заради избранниците ще съкрати ония дни на последна и велика скръб (Мат. 24:22). И в най-жестоките изкушения ние трябва да помним заповедта: "Дерзайте, Аз победих света" (Иоан 16:33). Нека тогава да живеем така, както са живели истинските християни във всички времена, в очакване на края на всички неща и Пришествието на нашия обичан Спасител, защото: "Който свидетелства за това, казва: да, ида скоро! Амин, да дойди, Господи Иисусе!" (Откр. 22:20). Иеромонах Серафим (Роуз) (14, гл. 8).

Из книгата "Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин" от архимандрит Лазар Абашидзе, Тавор прес, София