Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин

архимандрит Лазар Абашидзе Съдържание (frames)

 

 

16. Не е ли душевредно четенето и изучаването на неправославни (т.е. еретически) религиозни учения?

"Божествената Църква заповядва еретически книги да не се четат и с еретици да не се беседва. В "Книга за православното изповедание" на въпроса коя е Петата църковна заповед, е даден следният отговор: необучените в Свещеното Писание и в други необходими науки еретически книги да не четат и да не слушат вредоносното учение на еретици, дори да не разговарят и да не се обръщат към тях, както е казал пророкът псалмопевец: "Блажен е оня човек, който не отива на събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои" (Пс. 1:1). На друго място Свещеното Писание казва: "Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж" (Тит. 3:10).

Гледайте внимателно и забележете, че Божествената Църква не на всички заповядва да не четат еретически книги и да не беседват с еретици, но само на необучени в Свещеното Писание и в науките, защото те много лесно могат, като четат еретически книги и се запознават с тяхното учение или непредпазливо започват разговор с еретици, да се поддадат на тяхното богопротивно и извратено мъдруване: еретическото мъдруване в очите на невежите хора често изглежда истинно, бидейки всъщност напълно лъжливо. Както сатаната, който е тъмнина, се преобразува в светъл ангел, така и еретическите учения, бидейки тъмнина и напълно непричастни на светлината на истината Божия, в очите на хора, необучени в Свещеното Писание и в науките, често изглеждат като имащи някакво подобие на истината.

Ето защо на необучените в Свещеното Писание и в науките Църквата заповядва да не четат еретически книги и с еретици да не беседват, за да не претърпят те поради неопитността си вреда от тяхното учение. Обучените пък в Свещеното Писание и в науките са свободни от тази заповед. Такива са Светите отци, пастирите и учителите на Светата Църква. Те не само в Свещеното Писание с Божията благодат в съвършенство са били наставени, но и всички външни науки в пълнота са изучили и са надминали безкрайно по външната си премъдрост не само своите учители, но и всички древни философи... За онзи, който не е получил съответните познания, е по-полезно да се подчинява на Бога и на църковната заповед, която гласи: еретически книги не чети и с еретици не започвай беседи." Преподобни Паисий Величковски (11, 219-220). 

 

"Покаянието е възможно само при точното, дори и просто познаване на православната християнска вяра, чужда на всякаква ерес и зломъдрие. Онези, които са заимствали своя строй на мисли за добродетелите и правилата на живота от романите и други душевредни еретически книги, не могат да имат истинско покаяние: много смъртни грехове, водещи в ада, те смятат за нищожни, напълно простими погрешности, а лютите греховни страсти - за леки и приятни слабости: те не се страхуват да се отдават на тях пред самите смъртни врата. Непознаването на християнството е огромно бедствие!"

"Вие се убедихте, че единственият непогрешим път към спасението е неотстъпното следване на учението на Светите отци при решително избягване на всякакво странично учение, на собствените си понятия, докато умът не се изцели от своя недъг и не стане от плътски и душевен - духовен. Като признаете с ума и сърцето си тази правда, изповядайте я с уста: дайте обет пред Бога, че ще се ръководите от учението на Светите отци, като се отклонявате от всяко учение, незасвидетелствано от Светия Дух, неприето от Светата Източна Църква. Като изповядате истината Божия с уста, изповядайте я и с дела: щом сте дали обет, изпълнявайте го. Не се плашете от този обет! Такъв трябва да даде всеки православен син на Църквата, трябва да го поиска от всеки син на Православната Църква неговият духовен отец при извършването на тайнството на Изповедта.

Сред въпросите, които се задават на изповядващия се, първо място заемат следните:

1. Кажи ми, чадо: вярваш ли в това, което Църквата съборна, апостолска, на изток насадена и израснала и от изток по цялата вселена разпръсната, и на изток досега недвижно и неизменно пребиваваща, ни предаде и научи?

2. Не се ли съмняваш в някое Предание?

3. Кажи ми, чадо, не си ли бил еретик и отстъпник?

4. Не си ли общувал с такива, посещавайки капищата им, слушайки поученията им или четейки книгите им?

Четенето на еретически книги и слушането на поученията им е тежък грях против вярата, грях на ума, повреден от гордостта и затова отхвърлящ игото на послушанието пред Църквата, търсещ безумна, греховна волност. А днес този грях вече не се смята за грях! Днес си позволяват безразборно да четат всевъзможни еретически писатели. Като гръм се разнесе църковната анатема срещу тях! Но заслепените грешници не се вслушват в този църковен гръм или пък ако го чуват, то е само да се посмеят над предупреждаващия глас на Църквата, за да нарекат съда и определението й немислимо суеверие и варварство... Истинските християни от всички времена с огромно внимание са се пазили от смъртоносната отрова на ереста и други учения на лъжата. Те неотстъпно са се придържали към догматическото и нравственото Предание на Църквата..." Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, писмо 53).

"Ако някой лъжливите книги на нечестивите като свети огласява в Църквата за вреда на народа и клира - да бъде низвергнат" (Правила на Светите Апостоли, 60).

"Колко учения, изопачаващи истината за Христа, е имало и преди Арий, и още повече след него? Всички те са изобличени от Църквата и са прокълнати. Как са се наплодили на Запад! Край нямат. Но всички те се отричат от Православната Църква независимо от това, че говорят само за Господа Спасителя. Значи не може да се каже така: понеже еди-кой си проповядва за Христа Иисуса, само поради това той възвестява истината, а следва да се провери правилно ли възвестява той истината за Христа Иисуса." Светител Теофан Затворник (8, писмо 8).

"Да отхвърлим от себе си всички лъжливи учения и дейност по тях: овците Христови не идат на чужд глас, а бягат от него, понеже не познават чуждия глас. Да познаем определено с гласа Христов, за да последваме незабавно повелите Му. Като придобием в духа си съчувствие към този глас, да придобием и отчуждение от чуждия глас, който се издава от плътското мъдруване с най-разнообразни звуци. Щом чуем чуждия глас, да бягаме, да бягаме от него както овците Христови, спасяващи се от чуждия глас - с решително невнимание към него. Вниманието вече е опасно: след него се прокрадва прелъстяване, а след прелъстяването - погибел. Падението на праотците ни е започнало с вниманието на прамайката към чуждия глас." Светител Игнатий (Брянчанинов) (5, 93). 

 

Из книгата  "Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин" от архимандрит Лазар Абашидзе, Тавор прес, София

Към съдържанието на Православната Читалня


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

      Обадете ни се  Заглавна страница - Pravoslavieto.com  Пишете