Православното богослужение

 

Съдържание (frames)

Богослужения в денонощния кръг

:: Вечерно богослужение: девети час, вечерня и повечерие

:: Утренно богослужение: полунощница и утреня

:: Часове

:: Света Литургия

 

Вечерно богослужение

"Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ.
Биде вечер, биде утро - ден един"
(Бит. 1:5).

В съгласие с историята на Сътворението на видимия свят, богослужебният ден в Православната Църква започва от вечерта, която Сам Бог поставил за начало на денонощието. Църквата е съобразила с това и е запазила до днес Божията повеля да започваме дните от вечерта и да ги привършваме с деня - така както Бог призовал езичниците от тъмнината на неведението и юдеите от сянката на закона в светлината на богопознанието и Евангелието (по св. Атанасий Велики).

И в храма на откритата природа вечерта познава едно от онези поразителни явления, които сами по себе си привеждат душата в тихо умиление и рaзположение към молитва. Църквата Христова определя още по-голяма значимост на природното явление, придавайки му свещен характер. С вечерното богослужение Църквата благодари на Бога за изминалия ден и измолва Неговото благословение за настъпващата нощ. Главната мисъл, която е прокарана във вечернята, е сътворението на света и на човека, както и началото на човешката история.

Ето какво казва за важността на вечерните моления свещеномъченик Киприян:

"Ние трябва да се молим при залез слънце и подир угасването на деня, защото Иисус Христос е истинско слънце и истински ден. Ето защо, когато се молим при залез слънце и в края на деня, и просим отново за нас да изгрее светлина, ние се молим и за идването Христово, та да ни донесе то благодатта на вечната светлина. Макар по природните закони нощта да сменя деня, за молещите се и нощният мрак не е никаква пречка, понеже за синовете на светлината и нощта става ден - та кога е без светлина тоя, що носи светлина в сърцето си? Или по какъв начин слънцето и денят ще угаснат за тоя, за когото Слънце и Ден е Христос? А всякога да пребъдваш в Христа, ще рече - в светлината, означава да не преставаш да се молиш ден и нощ. Тъй и вдовицата Анна "не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем" (Лука 2:37).

Ежедневното богослужение възвестява приближаването на вечерта с камбанен звън. Събралите се в Божия храм молитвено присъствуват на три служби: първо Деветия богослужебен час в памет на Иисус Христовата смърт, а след това на Вечернята и Повечерието - молитви, които християните четат между протичащата вечер и настъпващата нощ.

 

Девети богослужебен час

(По съвременното времеизчисляване деветият богослужебен час съответствува на три часа след обяд).

Още от древност вехтозаветният Израил освещавал деветия час на деня, извършвайки вечерното богослужение - сянка у предобраз на новозаветното. Именно тогава Спасителят приел кръстната Си смърт: Изкупителят наклонил глава и предал духа Си Богу (Иоан. 19:30; Мат. 27:50; Марк. 15:37; Лука 23:46) и с това извършил делото на човешкото изкупление. Извършвайки Деветия час, Църквата ни припомня този последен величествен миг от земния живот на Христа и затова в тоя час Тя пее, в съгласие със Св. Писание и Предание:

"Ти, Който в деветия час заради нас си вкусил смърт по плът, умъртви мъдруването на нашата плът, Христе Боже, и ни спаси!"

В богослужението на Деветия час са включени три псалома, в които Църквата възхвалява и прославя нашето пребъдване в дома Господен (Пс. 83), проси Господа да ни яви милостта Си (Пс. 84), да чуе гласа на нашето моление и ни настави в Своя път (Пс. 85).

Схемата на богослужебните часове е следната: три псалома, тропар на деня с богородичен тропар, молитвите "Святый Боже... Пресвятая Троице... Отче наш", кондак на деня, 40 пъти "Господи, помилуй", молитвата "Иже на всякое время...", с която молим Христа да приеме нашите моления в тоя час, прославление на Божията Майка и молитва, завършваща часа.

 

Вечерня

Виж също: Последование на вечернята (Vespers)
Пълен текст на църковнославянски и англ. езици [liturgy.ru]

След Деветия час започва вечернята. В различните дни тя бива различна. Голяма вечерня (на църк.слав. великая вечерня) се отслужва на празници, например в навечерието на неделните дни през св. Четиридесетница, Пасха и в други дни; Малка вечерня се изпълнява в навечерието на неделни и празнични дни, когато се извършва Всенощно бдение. И накрая — седмична вечерня, която собствено и принадлежи към кръга на всекидневното богослужение.

Вечернята изобразява накратко съдбините на света - сътворението, грехопадението на прародителите и изкуплението.

 

С Псалом 103, наречен предначинателен, започва вечернята, а с нея и целия денонощен кръг на църковните служби:

"Благослови, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен..."

С него тържествено се прославя Творецът и Промислителя на света нашия Господ Бог, Неговото всемогъщество и любов. Псалмопението и свещенодействията ни пренасят във времената по времето на сътворението на света, и ни правят свидетели на блаженството на прародителите в рая.  Сътворението е пресъздадено във всичкото му разнообразие в небето, на земята и в необятните морски предели. В псалома слушаме за огъня, служител на Предвечния, за ветровете и планините, животните в горите и накрая за човека, отиващ "по делата си до вечерта". Съзерцавайки величието на сътворения свят, ние славословим Бога с благодарност и възвишено състояние на душата за безпределната Му мъдрост и величие - "Колко многобройни са делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро". Когато се отслужва обикновена вечерня, този псалом се чете. А на всенощното бдение (и на великата вечерня), предначинателният псалом се пее с особена тържественост, с припева "Слава Ти, Господи, Който си направил всичко".

 

Псаломът е наречен също "светилничен", защото веднага след като  започне вечерното пение, светилниците в храма се запалват.

"Светилнични" се наричат и молитвите, които се четат от свещеника пред царските двери в това време. В храма се кади, като с това се изобразява участието на Св. Дух - третото Лице от Св. Троица, Който се носел над водата при Сътворението (вж. Бит. 1:2).

След изпяването или изчитането на предначинателния псалом царските двери се затварят, така както дверите на земния рай били затворени за Адама веднага подир грехопадението.

Още преди изгонването му от рая (но след грехопадението), на Адам бил обещан Изкупител на целия човешки род - нашият Спасител Иисус Христос. Изобразявайки тоя Ходатай, свещеникът излиза пред царските двери и там, като пред затворените райски двери, възнася тайно Богу молитви за всички човеци. В тях Божият служител умолява Господа да чуе молитвата ни, да не ни изобличава в яростта Си, нито в гнева Си ни наказва. Освен това, както пише св. Василий Велики в книгата си за Св. Дух (гл. 29), "на нашите отци се сторило благоразумно не с мълчание да приемат благодатта на вечерната светлина, но щом тя се яви, веднага да благодарят". Тия отци били самите апостоли; те, както се вижда от Климентовите постановления (Кн. 2, гл. 59 и кн. 8, гл. 35), заповядали на народа да се събира вечер за псалмопение и молитви; те заповядали да се пеят псалмите 140-ти, 141-ви и 129-ти, начеващи с "Господи, воззвах" (в апостолските постановления те се наричат вечерни и следват подир ектенията и катизмата на вечернята).

Изобразявайки грехопадението, Църквата се обръща с молитви към Бога, от Когото единствено зависи нашето помилване и спасение във вечността. Тези молитви се съдържат в ектениите, вечерната катизма и стихирите на "Господи, воззвах".

 

Ектенията в началото на вечернята съдържа множество (дванадесет) прошения и се нарича поради това голяма, а на църк.слав. великая. Последвана е от т.нар. малка ектения, съдържаща само две прошения. И двете ектении се наричат мирни, защото се начеват с прошението "миром Господу помолимся".

Ектения - от гр. протяжно моление, кратки прошения, възношение или пространно моление. Освен малка и голяма, има и сугуба (удвоена, т.е. с удвоено молитвено усърдие) и просителна. На призива при малката и великата ектения отговаряме с "Господи, помилуй", при сугубата - с тройно "Тосподи, помилуй" и при просителната - с "Подай, Господи". При ежедневната вечерня сугубата ектения се казва към края на вечернята.

С Великата ектения Църквата ни приканва преди всичко да се молим "с мир", т.е. в мир на съвестта.

"Без този мир Бог не приема от нас никаква жертва" (Матей 5:23-24).

След това ектенията ни указва необходимостта от мира свише - благодатния мир, изпращан от Бога. После се молим за за мира на целия свят, за добруването на народа и за страдащите в света, за благосъстоянието на светите Божии църкви и за плодородие.

 

Между голямата и малката ектения се пее 1 псалом - "Блажен муж" ("Блажен е човекът"...), а след ектенията - 140 псалом - "Господи, воззвах к Тебе..." ("Господи, викам към тебе, чуй ме!"). В тях се прославя обещаният на целия свят Ходатай и Изкупител, Христос, Синът Божий и ясно се рисува предсказания, но за нас вече изпълнил се, Негов земен живот. Съдържанието на тези псалми е такова: въплътилото се Слово Божие е единственият блажен Човек, Който не е сторил грях. Той е дървото на живота, което е принесло нам, повярвалите в Него, обилен плод; това дърво е безсмъртно, никога не ще повехне и листата му не ще окапят. Нечестивите и демоните Той измита като прах. Срещу Христа са се вдигали царе и князе, ала Той ги е посрамил и ги е победил. Бидейки Син Божий и силен Пастир, Той направил езичниците Свое наследие и всичко до край-земя — Свое владение.

Тези три псалми се пеят само на големи църковни (светийски и богородични) празници, когато вечернята съставлява част от празничното бдение. Те не се изпълняват на Господски празници, тъй като тайните, за които говорят, се изобразяват в самите тия празници. Това, което тези псалми съдържат, се възпява в стихирите, каноните и всички останали части от службите в чест на Господски празник.

В обикновените всекидневни служби вместо тези три псалми се чете поредната катизма*. По устав е положено Псалтирът, като богохвалебна книга, да се изчита целият през седмицата; а през св. Четиридесетница (първите шест седмици на Великия пост) Псалтирът се изчита два пъти в седмицата, защото постът е време на усилен духовен труд и тогава подобава по-усърдно да хвалим Бога и да Го молим за помилване.

Катизма - дял от Псалтира, който се чете на вечерното и утринното богослужение; Псалтирът е разделен на двадесет катизми, всяка от които - на три части, наречени "слави", съдържащи кратко славословие на Св. Троица.

Свещеникът, четящ пред царските двери светилничните молитви, изобразява обещания на света Ходатай - Христос, Сина Божий. В пророчествата на първите три псалми, които се четат след голямата ектения на вечернята, вярващите узнават Неговия живот на земята; и тогава те започват сами да зоват към Господа; и, подобно на Адама, който след своето падение и изпъждане от рая се каел и молел, те произнасят следните псалми: Господи, воззвахъ къ Тебе ("Господи, към Тебе викам..." Пс. 140), Гласомъ моимъ ко Господу воззвахъ ("С гласа си викнах към Господа..." Пс. 141), Изъ глубины воззвахъ ("От дън душа викам към Тебе, Господи..." Пс. 129) и накрая Хвалите Господа вси языцы ("Хвалете Господа, всички народи..." Пс. 116). Чрез тези псалми се изобразяват всички моления, които Адам някога, в своето бедствено състояние, изливал от дън душа пред Господа.

С последните стихове от Псалом 141-ви и стиховете от Псалми 129-ти и 116-ти се редуват богослужебни химни, наречени стихири.

Стихири - песни от октоиха и минея или триода, които са във връзка с деня или празника. В православното богослужение названието "стих" се отличава от това, което при обикновен разговор съвременният човек разбира. Богослужебният стих представлява кратко молитвословие, избрано от псалмите, което се поставя пред стихира. Стихирата пък е пространна църковна песен в чест на Господа, Божията Майка, ангелите, светците или свещено събитие, която се присъединява към стиха. Оттам иде и названието й.

Симеон, архиеп. Солунски обяснява начина на съчетаване на стихирите на "Господи, воззвах" със стиховете от тези псалми:

"В неделния ден стихирите се полагат на десет стиха (отброяват се десет стиха от края на последния псалом, след всеки от който се пее стихира - Н.Б.), тъй като десятката е число съвършено — ние имаме всичко десет цифри, и всички останали числа, било стотици, било хиляди и пр., се съставят от първите десет цифри. На някои светийски празници стихирите се полагат на осем стиха, което означава осмия и несвършващ ден (т.е. бъдещия нескончаем век - Н.Б.), в който Божиите човеци ще бъдат винаги с Христа, с Когото и сега душите им са съчетани. Стихирите се полагат на шест стиха на всекидневните светийски празници, понеже светците и сега се намират на пречудно, сякаш шесто място, изпълнено с блага, недосегаеми от нашите пет чувства; [блага, за които] е казано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1 Кор. 2:9). От друга страна, със стихирите се вземат шест стиха, защото шестицата означава два пъти Троица".

Съчетанието на старозаветните стихове с новозаветни песни означава, че древните пророчества са предхождали, както звезда-зорница слънцето, всички тайни на Новия завет. Когато тези стихове се изпълняват, заедно със стихирите, с редуване на два лика певци, това отново изобразява съгласието на Стария завет с Новия, според Христовите слова: "Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня" (Мат. 5:17).

Когато запеят последния стих, Яко утвердися милость Его на насъ и истина Господня пребываетъ во векъ ("Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно", Пс. 116:2), двата лика (певци) излизат на средата на храма и заедно пеят както стихирата, така и "Слава", "И ныне" заедно с Богородичната стихира. Това има своето тайнствено значение. Симеон, архиеп. Солунски пише следното:

"На последния стих ликовете се събират, изобразявайки по такъв начин и съгласието помежду си, и съединението на целия свят чрез Спасителя. След това, покланяйки се заедно на св. Престол, те пеят Хвалите Господа вси языцы, което означава спасението на езичниците в Христа и това, че Той пострадал за нас по Своята милост, с Кръста Си утвърдил своето могъщество и като победил, съединил ни е в Самия Себе Си. Затова двата лика пеят "Слава", "И ныне" без да се разделят, славословейки неразделната Троица и изповядвайки накрая въплъщението на Нейната втора Ипостас, Сина Божий, както и Богородица отроковица, Нейното могъщо ходатайство".

Последната стихира, която се изпълнява след "И ныне", се нарича Богородичен, понеже ни разкрива учението на Църквата за Боговъплъщението чрез Пречистата Богородица. Богородичният на вечернята във възкресното бдение се нарича догматик.

 

Срещу празник, след стихирите, се прави т.нар. вход: свещеникът, с кадилница в ръка, обхожда св. престол, излиза през северната врата на св. олтар, идва до средата на църквата, прекадява и, обърнат към изток, възглася: "Премудрость, прости! (Изслушайте с внимание премъдростта!).

Чете се или се пее древнохристиянскиат химн "Свете тихий...", в който се възпява Христос като Син Божий и Св. Троица. Свещеникът влиза в олтара. Следва сугуба ектения. Прочита се кратко вечерно славословие "Сподоби, Господи...!", изпяват се още няколко песни, наречени "стиховни стихири".

На вечернята се чете или пее вдъхновената молитва на стареца Симеон Богоприемец "Нине отпущаеши раба твоего, владико..." "Сега отпускаш Твоя раб, Владико..."  (при всенощни бдения "Богородице Дево, радвай се..."). Следват "Св. Боже... Пресвета Троице... Отче наш...", изпяват се празничините и дневни тропари и се дава отпуст, т.е. заключителна молитва. На храмови и други празници на вечернята се извършва и петохлебие, т.е. благословение на пет хляба, на пшеница, вино и елей.

Вечернята ни напомня времената на Стария Завет, започнали със сътворението на света и завършили с идването на Спасителя.

 

Повечерие

Повечерието се извършва преди лягане за сън. Състои се от четене на псалми и молитвословия, в които измолваме от Бога прошка за греховете, помощ и покровителство от видимите и невидими врагове, които търсят да уловят душата ни и са особено опасни по време на сън. Произнасяме също Символа на вярата, и в молитва към св. Богородица и Спасителя измолваме Неговото благословение за настъпващия сън. В манастири повечерието се извършва и в по-късни часове след Вечернята.

Лаици или светски хора, които имат книгата Часослов, могат също да четат Повечерие в домашното си молитвено правило.

Повечерието бива Велико и Малко. Великото се чете само през Великия пост и в навечерието на празниците Рождество Христово, Богоявление и Благовещение, ако празникът се случи в ден през седмицата. Малкото повечерие се извършва през цялата година.

 

 

Утринно богослужение: полунощница и утреня

Полунощница

Полунощницата е богослужение, което се извършва в полунощ или много преди сутришната светлина и преди Утренята. Тя е израз на духовно бодърствуване и очакване на Христа. Понеже в притчата за десетте девици Господ Иисус Христос се представя под образа на жених, дошъл в полунощ, християните имали обичай да освещават този час с молитва, за да посрещнат младоженеца като мъдрите девици - със запалени светилници и бодърствуващи духовно. Полунощницата ни предразполага към спазване на закона Господен, към покаяние и духовно бодърствуване в очакване на внезапното Второ Пришествие Христово. A знайно е, че при духовното бодърствуване нашата съпротивителна сила срещу пристъпите на лукавия е по-голяма.

Има няколко вида полунощници: ежедневна, съботна, неделна и празнична. Полунощницата се състои от Псалмите 50 и 118, вторият от които изобразява блаженството на непорочните хора. Чете се Символа на вярата, песента "Ето, Женихът иде в полунощ...", молитва за починалите.

Днес полунощницата се извършва само в някои манастири.

 

Утреня

Утренята е богослужение, което се извършва сутрин, преди изгрев слънце и изразява зората на новозаветното време. Тя предразполага молещите се към благодарност към Бога за нощния покой и напомня за появата на Спасителя в света, както и за Неговото Възкресение.

Тя започва с 19 и 20 псалми. Следва кратка сугуба ектения. След възгласа "Слава Святей, единосущней и животворящей и нераздельней Троице..." започва четенето на Шестопсалмието, т.е. на шест псалми (3, 37, 62, 87, 102 и 142). Te изразяват събеседване на човешката душа с Бога и се изслушват с дълбоко внимание и при загасени свещи.

След шестопсалмието се казва велика ектения. Свещите отново се запалват и се пее четири пъти: "Бог Господ и явися нам" (Бог е Господ и ни се яви. Благословен е Идещият в името Господне!). Пеят се тропарите на празника и деня. След малка ектения се пеят песни, наречени седални. (Наричат се така, защото се свързват с четенето на Катизмите, т.е. четения от Псалтира, през време на които се позволява на стари и немощни богомолци да поседнат или да се облегнат в троновете (седалищата). Думата "катизма" означава на гръцки седален.)

В празнични дни се прочита утринно Евангелие. След него се чете т.нар. канон, т.е. девет песни, в които е разказана историята на празника или е изложен животът и подвигът на чествания Божи угодник. След канона се пее хвалебствена песен на св. Богородица. В празнични дни се пее "Всякое дихание..." (Всичко, що диша, да хвали Господа!) със стихове от 148, 149 и 150 псалми и стихири в чест на празника.

Утренята завършва със славословие, в което се възхваля Господ Иисус Христос като Божие Агне, и Св. Троица. В празнични дни се чете или пее велико славословие. Произнасят се сугуба и просителна ектения. Ако след утренята няма света литургия, в края се четат литургийните апостолско и евангелско четива. Към Утренята се присъединява и Час Първи (виж по-долу).

Виж също:

Пълен текст на Празничната утреня и Възкресната утреня

Последование на утренята (схематично): Всекидневна утреня :: Възкресна утреня :: Празнична утреня :: Възкресно-празничната утреня

 

Часове

Часовете се състоят от по три псалома, с тропари, четене на "Св. Боже", кондаци (кондакът е песен, като тропара), молитвата "Иже на всякое время..." и заключителната молитва. Всеки час изразява една идея или е възпоминание на някое новозаветно събитие.

Първият час, който обхваща времето от 6 до 9 часа сутрин, изразява началото на нашата ежедневна работа, започването на трудовия ден. Ние молим Бога да чуе молитвата ни в този ранен час и да насочи стъпките ни към изпълнание на Божието слово. От псалтира се четат пс. 5, 89 и 100.

Третият час (9-12 часа) напомня за слизането на Св. Дух над апостолите, станало в същия този час. Ние молим Бога да обнови в нас Св. Дух. В третия час четем псалом 16, 24 и 50.

Шестият час (12-15 часа) е в спомен на Христовото разпятие. Псалми 53, 54 и 90.

Деветият (15-18 часа) е възпоминание на кръстната смърт на Господа, са четене на псалом 83, 84 и 85.

Когато се служи всенощно бдение, утренята завършва с първия час, а третият и шестият се четат на другата сутрин пред св. литургия. Деветият час се чете вечер, преди вечернята. У нас часовете обикновено се четат в манастирите.

Има три вида часове: обикновени (или ежедневни), великопостни и царски. Последните се четат само в дните преди Рождество и Богоявление и на Велики петък.

 

Изобразителни

Те се състоят от два псалома (102 и 145), блаженствата, Символа на вярата, Отче наш, тропари и кондаци, молитвата "Всесвятая Троице..." и заключителен псалом (33).

Изпълняват се след часовете (1, 3 и 6), когато няма св. литургия.

Съдържание

Към съдържанието на Православната Читалня


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

      Обадете ни се  Заглавна страница - Pravoslavieto.com  Пишете