Православното богослужение
Православното богослужение
Съдържание (frames)
В Православната църква има три богослужебни кръга:
:: Ежедневен кръг
:: Седмичен кръг
:: Годишен кръг
:: Богослужението през Страстната седмица
Всеки ден нашият Небесен Отец отваря щедрата Си ръка и ни дава насъщния за тялото ни хляб. Същевременно Творецът зове с гласа на Своята св. Православна Църква встъпилите в нея човеци към обществено богослужение, за всекидневно освещаване и духовно насищане, тъй като "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста" (Мат. 4:4). Непрестанното служение Богу, при което се свети името Му, е пръв и най-важен дълг на "всичко, що диша" (Пс. 150:6) — та нали "небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта" (Пс. 18:1)! Начало на всекидневното християнско богослужение положил сам Господ Иисус Христос, а го распространили Неговите свети апостоли.
С общественото си богослужение Светата Христова Църква зове човеците от мрака на греха към светлината на вярата, богопознанието и вечното блаженство. Вратата на храма е "двер райска", която ни отваря вход към земното небе, към мястото, където на свещенодействията с благоговеен трепет присъствуват ангели. Участвувайки в богослужението, вярващите принасят Богу жертва "с дух и истина" (Иоан. 4:24). Служението с дух се заключава в трите вида молитви, които верните възнасят — благоговейната възхвала на Бога, Богородица и светците; покаянието и скръбта за нашите грехове и немощи, с които оскърбяваме Божието величие; и молитвеното ни благодарение за всички знайни и незнайни благодеяния, получавани от нашия Творец всекидневно. Служението с истина пък се състои в смиреното и непоклатимо изповядване на богооткровената Православна вяра и нейните св. догмати, в които е изложено цялото спасително Христово учение. Правилната вяра е неотменима част на истинското богослужение.
Още в Стария Завет било установено определени часове на деня да се освещават с църковна молитва. Този обичай преминал и в християнството. Според богослужебния Устав (Типикон) в Православната църква службите, предназначени от Светата Църква за обществена ежедневна молитвените последования са девет:
За по-голяма прегледност богослужебните последования от денонощния кръг могат да се изразят графически така.
Вечернята се извършва обикновено към залез слънце,
повечерието — след вечеря,
полунощницата — след полунощ,
утренята — на зазоряване,
часовете — след утренята,
литургията — след часовете,
деветият час — след обед, между 3 и 4 часа. За улеснение и краткост обаче,
полунощницата се извършва по-късно, а някъде и съвсем се пропуска. Часовете и повечерието също се пропускат.
Срещу някои
по-големи Господски празници (Рождество, Богоявление, Възкресение, Св. Дух) вечернята се извършва сутрин, свързана със св.
литургия.
През време на Великия пост, с изключение на дните събота и неделя, вечернята също се извършва сутрин. Виж също
Богослужението през Страстната Седмица.
Свързване на утренята с вечернята
имаме при т.нар. всенощно бдение*, което се отслужва срещу празнични дни. Бдението започва срещу залез слънце и продължава
цяла нощ или до късно през нощта. То е израз на духовно тържество и молитвено бодърстване. За всяка отделна служба от ежедневното
богослужение ще се каже по-нататък по-обстойно.
* Всенощното бдение се нарича така, защото някога е било отслужвано цяла нощ. То се извършва все още в светогорските и други големи манастири.
Богослужебните последования на седмичния кръг са изложени в богослужебната книга, наречена октоих (осмогласник). Всеки един ден от седмицата е посветен на един Божи угодник или на някакво възпоминание.
Песните от октоиха отразяват духа и настроенията на чествуваните събития през дните на седмицата. Така например, неделните песнопения са радостни и тържествени, в понеделник са умилителни, в сряда и петък — покайни, в събота — са траурни.
Богослуженията на месечния и годишен кръг са изложени в 12-те минеи (месечници), а на пасхалния — в постния триод (трипеснец) и в пентикостара (петдесетника). Минеите съдържат службите за всички дни на 12-те месеца и на неподвижните празници; триодът — на службите от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота включително, а пентикостарът — от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница. Триодът и пентикостарът са нещо средно между октоиха и минея — те съдържат служби на седмични дни (както октоиха), но и празници, напр. Тодоровден, Връбница, Възкресение, Петдесетница, Св. Дух и пр. (както минеите).
Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги в едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 г.) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май.
По-важните подвижни празници са: Пасха, Възнесение, Петдесетница, Св. Дух, неделите на Месни и Сирни заговезни, Тодоровден, Неделя Православна, Връбница, Велики четвъртък, Петък и Събота.
Неподвижните празници се делят на Господски, Богородични и светийски.
По-важни Господски празници са: Рождество Христово (25 декември), Обрезание (1 януари), Богоявление (6 януари), Сретение (2 февруари) и Преображение (6 август). Господски празници са и подвижните — Възкресение, Възнесение и Връбница.
По-важни Богородични празници са: Рождество Богородично (8 септември), Въведение (2I ноември), Благовещение (25 март) и Успение (15 август).
Светийски са празниците, които са посветени на велики Божии угодници — пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр.
По-големите празници се предшествуват от известно число подготвителни дни, определени от св. Църква за пост и усърдна молитва. Постът, т.е. въздържанието от блажна храна, възбудителни напитки и от греховни мисли помагат за обуздаване на страстите. Постът, съединен с искрена молитва и покаяние, възражда и възвисява душата.
Виж също: Евангелските и Апостолските четения за всеки ден от годината
Великопостните служби през делничните дни на Великия пост са характерни със своето покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие. Църковното облачение е тъмно, обикновено в лилаво цвета на покаянието.
През делничните дни не се извършва Божествена литургия, но за да могат вярващите да се подкрепят в своето подвижническо усилие на поста, чрез приемане на Св. Причастие, се извършва Литургия на преждеосвещените Дарове. Тази служба е много древна, споменава са в каноните от VII в., но е създадена по-рано. По традиция за неин създател се счита св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI в.).
Преждеосвещената литургия се състои от тържествена великопостна вечерня, към която е добавено пренасяне на св. Дарове в олтара и причастяване, но самото освещаване на Даровете не се извършва. Това става по време на Литургията предишната неделя. Затова и службата се казва Преждеосвещена литургия, т.е. на предварително осветените Дарове. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни.
Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя. Това е началото на Пасхалното тържество. По време на Литургията на Лазаровден Църквата прославя Христос като "Възкресение и Живот", Който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочакван Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.
Самият празник на триумфалния Вход Господен в Иерусалим (Цветница или Връбница) принадлежи към дванадесетте Господски празника. Неговото богослужение е свързано с това на Лазаровден.
На вечернята преди празника се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Иерусалим.
На утренята се благославят върбовите клонки, които държим в ръце през време на цялата Литургия, показвайки по този начин, че посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител.
Прот. Томас ХОПКО "Основи на Православието"
Църковен вестник, Брой 7 от 17 април 1998 година
Виж също: Преждеосвещена Света литургия
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
