Православното богослужение

"Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми" Псалом 54:18

В съгласие с библейския стих, Св. Православна Църква събира три пъти в денонощието своите верни чеда на богослужба. Всяко от тези три богослужебни последования се състои от три части и по такъв начин се образуват девет служби, наподобаващи учението на св. Дионисий Ареопагит за ангелските чинове, славословещи Господа ден и нощ.

Като външен израз на вътрешната устременост на човека към Бога, богослужението води своето начало от онзи момент, когато човекът за пръв път узнал за Бога. Това станало непосредствено след сътворяването на човека, когато Бог му се явил в рая и му дал първите заповеди (Битие 2:3; 17), когато благословил брачния му съюз (Бит. 1:28).

"Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал" (Битие 2:3).

"След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш" (Битие 15-17).

"И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята" (Бит. 1:28).

Това първобитно богослужение на прародителите в рая не се състояло от конкретни църковни чинопоследования, а в свободно излияние на благоговейни чувства пред Бога като Творец и Промислител; но заповедите за седмия ден и за въздържание от забраненото дърво поставили вече начало на определени богослужебни наредби. Именно в тях е началото на нашите православни празници и пости.

След грехопадението на Адам и Ева и изгонването им от рая, първобитното богослужение получило своето по-нататъшно развитие чрез установяване обряда на жертвоприношенията.

Те имали двойнствено значение:

жертвоприношенията били извършвали при всички тържествени и радостни случаи, като израз на благодарност към Бога за получените от Него благодеяния
жертвоприношенията били извършвали също в случаи, когато се налагало да се получи от Бога помощ или да се измоли от Него прошка за извършени грехове.

Съдържание