Св. Дионисий Ареопагит - светител, един от най-близките сподвижници на ап. Павел, обърнат в християнството след проповедта на ап. Павел в атинския ареопаг (Деян. 17:34). Според преданието, св. Дионисий бил първият епископ на Атина. По-късно бил изпратен от св. папа Климент да оглавява мисията в Галия, където и загинал от гоненията на император Дометиан около 96 година. Чествува се на 3 (16) октомври. Под същия псевдоним писал през VI век друг християнски мислител, наричан днес Псевдо-Дионисий Ареопагит. Извън речника: Св. Дионисий Ареопагит.

Арий (Ареус, +336 г.) - александрийски свещеник, роден в Ливия. В противоположност на съзерцателния дух и склонност към мистика на Александрийската богословска школа, Арий избягвал всяка отвлеченост в тълкуването на истините на вярата (характерно за Антиохийската школа). Така, опирайки се на понятието за Единия Бог, Арий изтълкувал разсъдъчно догмата за Въплъщението и започнал да учи лъжливо за неравенство на Божия Син с Отца и за тварна природа на Сина: че Христос е само превъзходно творение на Бог Отец, и следователно е само "подобносъщен", а не "единосъщен" с Отца. Ереста, наречена по негово име арианство обхванала Източната половина на Римската империя и, въпреки че била осъдена, се запазила почти до края на IV век.

Арианство - еретическо учение, вълнувало много силно и продължително Църквата. Проповядвано първоначално от александрийския свещеник Арий. Получило разпространение и в други градове на Римската империя и особено сред германските племена. Арианите отричат единосъщността на Бог Отец и Бог Син и считат Христос за нещо средно между Бог и човек. Осъдено на Първия вселенски събор (325 г.), повторно осъдено на Втория вселенски събор (381 г.), арианството било продължено и развито от аномеите (строги ариани), Аеций (бивш дякон в Антиохийската църква) и Евномий (до отлъчването си - Кизикски епископ). Аеций и Евномий довели арианството до крайни еретически изводи, като развили учение за друга природа на Божия Син, различна от природата на Отца. По-късното название на арианите е евномиани. По време на Реформацията идеите на Арий били възприети от редица протестантски секти. Извън речника: Арианство. Неделя на Светите Отци на Първия вселенски събор.

Ариматея - град в Юдея, отстоящ на 30 км от Йерусалим.

Аркадий (377-408) - византийски император, управлявал от 395 до 408 година. След смъртта на Теодосий I Велики Римската империя била окончателно разделена между двамата му сина, и Аркадий управлявал Източната Римска империя - Византия. Управлението му преминало в отбранителни битки с германските племена и хуните. Неговият министър Руфин, евнухът Евтропий и съпругата му императрица Евдоксия на периоди управлявали империята със сделки и интриги. Въпреки това имп. Аркадий допринесъл много за утвърждаването на християнството, против езичниците и еретиците. След смъртта на патриарх Нектарий през 397 катедрата заел св. Йоан Златоуст - до 404 г., когато императрица Евдоксия след много интриги и намеса в църковните дела  изпратила светителя на заточение. Извън речника: Св. Порфирий Газски.

Армагедон - 1) Сборното място на Сатаната за решаващото сражение с Бог (Откр. 16:16). 2) В по-широк смисъл - символ на последната битка между доброто и злото.

Архангел (гр.) - висш ангел, първоангел, началник на ангелите (1 Сол 4, 16; Иуд 1,9) - Св. Писание различава девет различни чинове или степени: Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили, Власти, Начала, Архангели и Ангели (Бит 3:24; Ис 6:2; Кол 1:16; Еф 1:20-21; Рим 8:38; 1 Сол 4:16; Иуд 4). От Св. Писание са известни имената на няколко архангела: Михаил ("кой е като Бог - Дан 10:13; Иуд 9; Опер 12: 7); Гавриил (Божи мъж или Божия сила - Дан 8:16; Лук 1:26); Рафаил (Божие изцеления, помощ - Тов 3:16; 11:1); Уриил (Божий огън и светлина - 3 Езд 4:1; 5:20) и Салафиил - молитва към Бога - 3 Езд 5:16); Иеремиил (висок или висота Божия - 3 Езд 4:36). Към архангелите се числи също Иехудил (хвала Божия) и Варахиил (Божие благословение). Техните имена не се срещат в Св. Писание.

Архидякон (гр. "пръв дякон") - старши дякон при монашеското духовенство. Звание, което се дава на проявил се в службата дякон.

Архиепископ (гр. "пръв епископ", старши ред епископите) - първоначално архиерей, глава на голяма църковна област, обединяваща няколко епархии. Епископите, които управлявали епархиите били подчинени на архиепископа. По-късно архиепископ бил наричан архиереят, управляващ крупна епархия или самостойна църква (титулувана архиепископия), в която са включени няколко епископии. Днес в Българската православна църква архиепископ е почетното звание, което предшества "митрополит".

Архиерей - духовно лице от най-високата (трета) йерархическа степен: епископ, митрополит, архиепископ, екзарх, патриарх.

Архиерейски събор - събор (събрание) на правещите архиереи на една поместна църква за решаването на конкретни църковни въпроси. Според сега действащия Устав на Българската Православна Църква, когато се налага спешно разрешаване на въпроси от църковен характер и не е възможно да се свика църковно-народен събор, към състава на Св. Синод се привличат всички епископи на Църквата ни. Така образуваният извънреден църковен орган се нарича архиерейски събор.

Архимандрит - свещенослужител, една от висшата степени на църковната йерархия. Към архимандрита е да прието да се обръщаме с "Ваше Високопреподобие".