Гигински манастир
(Черногорски манастир)
"Св.св. Козма и Дамян"

 

Гигински манастир - Черногорски манастир "Св.св. Козма и Дамян". Източник: bulgarianmonasteries.com.

увеличи

 

Mанастирът се намира на 60 километра западно от София, над с. Гигинци, западно от гр. Перник. Разположен е в подножието на черногорския връх Китка (1118 м надморска височина), в близост до селата Гигинци (4 км), Еловдол (12 км) и Брезник (16 км).

Карта на околността, увеличи с мишкатаКъм 2004 г. манастирът е обитаван от четирима монаси.

Игумен на манастира е архимандрит Евгений. Той e роден в гр. Берковица през 1957 г. След казармата постъпва като послушник в Рилския манастир, следва в Духовната академия и още като студент приема монашество пак в Рилския манастир, след което отива в Света гора.

Монах Никанор (Христо Мишков) е роден през 1975 г. в София. Завършил училище по мениджмънт, след това Международни икономически отношения. Работил е като финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа в "Наздак", американска борса в София.

Църквата възпоменава двама свети безсребърници, носещи името Козма и двама, носещи името Дамян: Св. безсребърници Козма и Дамиан († 284), чествани на 1 юли и Свети  безсребърници и чудотворци Козма и Дамян, чествани на (1 ноември.

По-долу:

Виж също:

 

 

Гигинският манастир и неговите обитатели днес

 

Ако се изключат жителите на околните села, сигурно малцина знаят, че в планината Черна гора от векове има православен манастир. Някога, преди да бъде поруган в годините на тоталитаризма, манастирът "Св.св. Козма и Дамян" е бил средище на православната вяра и книжовността. Днес той е единственият действащ манастир на територията на Пернишка област.

 

История на манастира

За историята на Гигинския или Черногорския манастир се знае твърде малко, защото всички хроники са унищожени. Известно е, че е съществувал по времето на Второто българско царство и бил изографисан от местни майстори.

По време на турското робство обителта на два пъти е била разрушавана, а в началото на ХІХ век манастирът е възстановен от светогорски монаси от Хилендарския манастир на сегашното си място, близо до аязмо с лековита вода. Те основали в обителта килийно училище, в което децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо.

200-годишната сграда на манастира "Св. св. Козма и Дамян"
200-годишната сграда на манастира "Св. св. Козма и Дамян" е в окаяно състояние
 

С установяването на комунистическата власт в България в средата на миналия век отново настъпват тежки дни - монасите са прогонени и манастирът е превърнат в ... концлагер. Местните хора разказват, че в него са били заточвани царски офицери, приближени на двореца и учители, голяма част от които намерили смъртта си в лагера. Години по- късно следва нова трансформация. Манастирът е превърнат в пионерски лагер, а недълго след това е отново осквернен и превърнат в обор. Обителта била отдавана под наем на животновъди, които използвали сградите за отглеждане на стопански животни. Тоталното унищожение на манастира се свързва именно с този период.

След края на мрачната червена ера пристигналите да възстановят духовния живот в обителта монаси заварват само няколко окрадени, опустошени и изставени сгради. Благодарение на техните усилия днес, след петдесетгодишно прекъсване, манастирът отново е постоянно действуващ.

 

Храмът и неговите обитатели

Стопани на "Св. св. Козма и Дамян" днес (към септември 2000 г., бел.ред.) са архимандрит Евгений, йеромонах Каленик, един послушник и двама работници в стопанството. Има какво да научим за тях и от тях.

Архимандрит Евгений е изключително интересна и ерудирана личност. Приел монашеско подстрижение в Рилския манастир, с което дал обет да живее в девство (детска чистота и незлобие), послушание и нестяжание (нищета и отказ от притежание), задоволявайки всички свои материални нужди с труда на ръцете си под духовното ръководство на игумена. Трудил се десет години в Рилската обител, четири години в Света гора, след което в Германския манастир и в манастира в село Кладница.

Съвсем разбираемо най-ярките спомени на архимандрит Евгений са от Светогорския му период. Света гора е твърдината на Православието, разказва монахът. По времето, когато сарацините започват да завладяват източните части на Византийската империя, за да не се скитат по градовете и из Цариград, монасите били изпратени да се заселят на полуостров Атон. Отивайки там те вземат със себе си най- ценните неща от манастирите, в които са пребивавали. По този начин в Света гора се събира богат книжен фонд и много светини - чудотворни икони и мощи, който са съхранени и до днес. Византийските императори и царете на останалите православни държави също щедро са дарявали двадесетте манастира в Света гора, а някои са оставяли царските си мантии и са приемали монашество. До 1912 година монашеството и у нас, и на Атон е било в разцвета си. Зографският манастир е един от най-хубавите храмове в Света гора. Това показва какво е означавало Православието за българите и веднага се прави аналогия с това какво е днес, сподели той.

 

Настоящето

От две години архимандрит Евгений и йеромонах Каленик се опитват да възстановят светата обител. Задачата с която са се нагърбили обаче е много тежка.

Оцененият през 60-те години от специална комисия на тогавашния Комитет по вероизповеданията като един от най-красивите храмове на територията на Софийска епархия манастир, днес може да се оприличи с руина. Ограбени са всички ценни икони с изключение на иконата на Света Богородица от първата половина на IХ век. Със собствени сили Христовите служители са успели да отремонтират частично порутената манастирска сграда. Възможностите им обаче са стигнали само за частични замазки и изкърпване на стените, ремонт на покривната конструкция.

За да се възстанови манастира в първоначалния му блясък обаче са необходими средства. По мнението на отците около 20 000 лева ще са достатъчни за реконструкция на сградния фонд. Трябва да се реставрират и стенописите. Манастирът е на самоиздръжка и нама как да се финансира такава мащабна ремонтна дейност.

След няколко години упорит труд и голяма енергия от страна на игумена на манастира архимадрит Евгений, с предоставени строителни материали от малцината спомоществуватели, днес манастирът има водопровод, вътрешен санитарен възел и парно отопление. Предстои и електрифицирането му.

 

Надеждата е в дарителството

Единственото на което може да се разчита е добрата воля на имотни и родолюбиви люде.

На името на Черногорския манастир е открита дарителска сметка. Всеки, който иска да подпомогне възстановяването на този ценен православен и исторически паметник може да внесе своята лепта по сметка Х 9080901718 банков код 40084242 в Експресбанк- клон София.
Ангажирането на обществеността е единственият лъч надежда за възстановяването на "Св. св. Козма и Дамян".

По принцип храмовата издръжка се базира основно на дарения от страна на населението. Така е не само в България, но и по целия свят. Дано и в Пернишко се намерят хора, които да подпомогнат запазването на това духовно средище.

Манастирът не получава никаква външна финансова помощ и препитанието на монасите се осигурява частично чрез земеделие, биволарство и пчеларство. Въпреки недоимъка в ход е строежът на просторен и светъл обор, настрана от основните манастирски сгради.

 

Животът в манастира

В обществото битува схващането, че за да стане човек православен монах трябва да е преживял някакъв голям катаклизъм в живота си и в разочарованието си да е станал монах, сподели йеромонах Каленик. Ако човек не приеме монашеството с искренна вяра няма да може да издържи дълго на манастирския живот, убеден е той.

Колкото до живота в манастира трабва да се каже, че там се живее много по-спокойно. Ставането е рано сутрин за служба в църквата. Останалата част от деня минава в труд. Отглеждат се градини. Има и шетня около биволиците. Задълженията са разпределени между всичките обитатели на манастира – в момента петима на брой.

 

Човек не може без вяра

В Светото Писание се казва: "И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човек жива душа". Това дихание тегли човека към своя творец. Така че всеки е тъй устроен, че трябва да вярва.

Свети апостол Павел пък казва: "В последни времена хората ще отвърнат слуха си от истината и ще се насъберат лъжеучители да им гъделичкат слуха". Именно това днес се изпълва. Западът е достигнал до апогея на своята дяволска мощ и няма накъде повече да върви. Затова те се обръщат към Изтока, искат и ние да приемем тяхната вяра такава каквато я имат. Те искат да ни учат на тяхната култура.

Всеки народ влиза в Европа със своите ценности. Това единствено не важи за нас православните. Напротив нашата политика е ориентирана към подмяна на ценностната система, коментира настоящето архимандрит Евгений.

По въпроса за сектите архимандр Евгений каза:

"В този декадански период това е очаквано явление. Сектите са едно извращение на Христовото учение. Ако има Бог той е Един, ако има Истина тя е Една. Ако между светлина и тъмнина има нещо средно наречено сумрак, то между лъжа и истина средно положение няма, то е или лъжа, или истина. Ако човек поне малко се запознае с историята на Църквата ще разбере, че именно в Православието се е запазило Христовото учение".

Този разказ и разговор с монасите на Ж. Иванова са публикувани на 20 септември 2000 в пернишки "Градски вестник". Предадени тук с незначителни изменения и допълнения.

 

 

 

Монасите от Черногорския манастир: Да бъдем смирени не значи да сме овчедушни

Архимандрит Евгениий: "По време на криза си проличава кой е с Господа и кой против Него"

Мария Стоянова

 

- Ваше преосвещенство, от колко време сте в Черногорския манастир и в какво състояние е той?

Архимандрит Евгениий: Когато постъпихме в този манастир през 1998 г. го заварихме изоставен. След 9 септември е бил превърнат в концлагер, след това в пионерски лагер, после пък отдаван на частни наематели за отглеждане на добитък. Те го изоставят полуразрушен и разграбен. В момента ни е много трудно да го възстановим, защото този район е обезлюден, хората са бедни и възрастни. Освен че са и обезверени.

- Идват ли в манастира?

Архимандрит Евгениий:Тъй като манастирът не е функционирал 50 години като такъв, е много трудно, защото хората са отвикнали от вярата си, а и пътят е черен, много лош, няма електричество. Това е добре за манастир - да бъде отдалечен, но пък от друга страна, е трудно достъпен за хората. И все пак те идват - за изповед, за причастие.

- Отец Никанор, странно е човек на Вашата възраст да отиде в манастир. А там, както научавам, няма даже и електричество. Защо го направихте?

Монах Никанор: За да спася душата си и за да живея по-добре, според назначението на човека като Божи образ. От вяра отидох в манастира, там ми е мястото. Не е имало в живота ми някакво лошо събитие, както много хора си представят - покалугерил се значи зачернил се, отказал се от живота. Напротив, в манастира се налага човек да води още по-люта битка за живота и в чисто материален аспект, и в духовен.

Манастирът ни е крайно мизерен. Може би от съществуващите манастири в България нашият е на границата между тези, които се рушат и тези, които ги има. Няма електричество, пътят тази година стана съвсем непроходим, дъждовете напълно го съсипаха. От друга страна това е добре - монахът непрекъснато е изкушаван от бесовете, враговете на човешкия род - или да изпадне в леност, или в гордост и самодоволство.

- С какво се занимавате - четете ли?

Монах Никанор: Имаме много животни - биволи, кози, 2 дeкара земя обработваме, имаме двайсетина пчелни кошера. Ремонтираме манастира, построихме обор за животните и заедно с това се налага да водим много сериозна борба за възстановяване на манастирските имоти. Молим се на разни инстанции за електрифицирането му, за ремонтиране на пътя, но никой не ни обръща внимание. Сякаш не сме в една християнска държава, която държи на себе си, все едно че ни няма. Просим за много малко, но не го получаваме. 

- Някой може да Ви упрекне, че като един високо образован човек бихте били по-полезен за обществото, ако работите това, за което сте учил, вместо да гледате животни и да обработвате земя...

Монах Никанор: На мястото на един брокер ще дойдат стотина други, но вярващи хора няма, които се оставят на Божията милост и искат да работят на Христовата нива. Там ми е мястото, така го чувствам като призвание. Ние, хората, естествено трябва да вършим нещата, които ни налага животът, но не бива да забравяме, че не ние, с нашите немощни и в по-голямата си част погрешно насочени усилия, създаваме живота, а Бог.

- Как ще върнете вярата на народа?

Архимандрит Евгениий: Христос излиза и започва своята проповед с призив за покаяние. Свети апостол Петър, когато говори пред пет хиляди души, първата му проповед  - и той излиза с призив за покаяние. Свети Йоан Предтеча също.

Именно това е - покаяние ни е нужно. Хората да се осъзнаят, че са българи, да се осъзнаят, че са християни и да държат на вярата. Ако държим на вярата си, няма от какво да се страхуваме.

- Виновна ли е Българската православна църква за отстъплението от вярата?

Архимандрит Евгениий: Когато говорим за църква, не бива да я отъждествяваме със стените, камбанариите и кубетата. Църквата е общество не само от клириците. И не са прави онези, които искат да нахлузят тази вина само на висшия църковен клир.

Отстъплението от вярата е отстъпление всестранно, на целия народ. Защото не може да се извади българският духовник от българския народ, те са свързани. Този духовник излиза от този народ. И не можем да кажем кой е виновен. Вината е целокупна.

- Къде грешим?

Архимандрит Евгениий: Не си познаваме вярата. Народът например вярва, че девет гозби трябва да се готвят на Бъдни вечер. Това са пълни глупости. Пише в богослужебните книги какво да се прави, а пък и името Бъдни вечер подсказва, че на този ден хората не спят и в бдение посрещат Рождество Христово.

- Искате да кажете, че поради незнание сме превърнали традицията в религия?

Архимандрит Евгениий: Протопрезвитер Стефан Цанков казва, че българинът по принцип държи на традициите си, но вярата на българина никога не е отивала в дълбочина. Малко са тези, които отиват в дълбочина.

Но когато вземем нашата история и погледнем какви българи е имало например по времето на "Даваш ли даваш, балканджи Йово", ще видим как нашите българи са отстоявали вярата си с цената на своята кръв. Ами изкланите в Батак и Перущица, това са мъченици на българската вяра в пълния смисъл на думата. Ами толкова много избити след Девети  септември свещеници, монаси, миряни и то само затова че са били вярващи. И сега има.

- Как разпознавате вярващите от невярващите?

Архимандрит Евгениий: По време на криза действително си проличава кой е с Господа и кой против Него. А като поведение православието е живот с Христа и в Христа. И девизът на православните е "Уважение всекиму, отстъпление никому".

Христос говори за смирение, ние трябва да бъдем смирени, но не трябва смирението да се отъждествява с овчедушието. Едно е овчедушието, а съвсем друго е да бъдеш смирен.

- Отец Никанор, от къде, според Вас, идват бедите на българите?

Монах Никанор: От мързела. Аз не отричам да има срещу православието и срещу България заговор. Има. Но този заговор няма да успее, ако ние сме хора на място. А ние сме мързеливи. Ние сме до крайна степен изпаднали в апатия и себелюбие. Считаме, че трябва да ни се дава и като не получим, започваме да недоволстваме. Ама никой не ни е обещавал нищо на тази земя. Нека някой да застане срещу Бога и да каже - ти си ми длъжен. Ами не ни е длъжен. Ако си измолим, ако сме достойни с труда си, с усилието, което сме положили - тогава да...

Родителите превръщат детето си в някакво малко семейно идолче, на което се принасят всевъзможни жертви. Такива деца израстват богопротивни създания, нетачещи ни майка, нито баща, нямащи отговорност.

- Откъде започва любовта към Бога?

Монах Никанор: От любовта към ближния. А тя започва оттам човек да вижда своите слабости и да преценява своите отношения към другия от гледна точка на Христовото евангелие. И да упреква себе си за това, което се случва, а не ближния. И да търпи неговите недостатъци, без да го обвинява, без да му се нахвърля. Оттам ще започне любовта към ближния. И ще започне от страданието.

- На къде върви народът ни?

Монах Никанор: Нашият народ в момента прилича на блудния син, който е напуснал небесното си отечество, напуснал е тази свещена България на неговите деди и като някакво слугинче на западния свят се лута и страда.

- Ще се върне ли блудният син?

Монах Никанор: Зависи от блудния син. А небесният отец ще ни приеме като народ. Ние имаме много ходатаи пред Господа, безчислено множество светители, мъченици, дори просто добродетелни хора, спасени християни, те ни помагат и сега...

- Не е ли християнството у нас в отстъпление?

Архимандрит Евгениий: Ние трябва да си държим вярата. Действително Христос казва: "Който иска да бъде мой ученик, да се отрече от себе си и да ме последва". Христос никого не насилва. Така че ние не можем да насилваме някого, но и не бива да приемаме насилието над православието. Православната църква трябва да си държи своята позиция и да не отстъпва на другите.

- Какви са хората, които ни управляват?

Архимандрит Евгениий: Те не са християни, за жалост.

- А какви са?

Архимандрит Евгениий: В болшинството си тяхното поведение е антихристиянско.

- Как гледате на изпращането на нашите войски в Ирак?

Архимандрит Евгениий: Като едно предателство спрямо интересите на България.

 

 

 

Отец Никанор въртял милиони на Уолстрийт, сега се моли в Черногорския манастир

Финансов брокер стана монах
Като дете си направил фондова борса в блока

 

Снимка
Отец Никанор носи манастирска ракия, за да почерпи гостите. Фото Анна Георгиева

Какво може да накара човек, който има престижна професия и върти милиони долари през ръцете си, да се отдаде на отшелничество и мизерия?

"Вярата!", отсича светкавично отец Никанор от Черногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян". "Две години съм се грижил за парите на хората. Дойде време да направя това и за душите им", обяснява със смирение 29-годишният Христо Мишков.

За него се твърди, че е монахът с най-невероятна съдба. Той е кореняк софиянец. Израсъл е в инфарктния ритъм на столичния живот. Завършил е най-хитовата специалност - "Международни икономически отношения" (МИО), в Института по икономика в София. Веднага след казармата има невероятния шанс да започне работа в едно от най-големите инвестиционни дружества "Карол". Залагал е европейски акции на Уолстрийт. Без нито един провал в сделките, брокерът напуска работа, чете в усамотение Божиите книги и се отдава на монашество.

"Не съм избягал от борсата! От много време бях наясно със своето призвание и бях взел решение", обяснява младият мъж. Очите му светят под семплите очила с тънки рамки. Монашеското смирение и изхабеното, изсветляло от дългото носене расо не могат да прикрият интелигентността и ерудицията му.

Разпалва се, когато разказва спомените си от предишната професия. Още при социализма с децата от блока си имали своя фондова борса и валути. Комшиите им казвали: "С такива работи няма да ви приемат в комсомола!" Това обаче не спряло напористия софиянец. Дългите часове, прекарани над учебниците, дали резултат. Завършил училище с отличие. Приели го в МИО. След дипломирането и казармата през 2001 г. спечелил работно място в "Карол". Заради липса на обучени специалисти Христо бил финансов анализатор, брокер и дилър едновременно. Оперирал е с европейски акции. Търгувал ги е в Америка - на Уолстрийт. "Залагах ги от България. В чужбина съм ходил на екскурзии, не по работа", уточнява отец Никанор. Той е прогнозирал движението на акциите на борсата, сам е правил финансовите операции по оттъргуването им. Работил е по поръчки на клиенти като дилър.

"Множахме парите на хората. Бяхме амбициозни, давахме всичко от себе си", разказва бившият брокер. За двете години на борсата той няма сериозни трусове и провали. "Имах добри позиции, излязохме на много голяма печалба, докато в един момент пазарът се обърна. Аз знаех, но не излязох от него - това бяха много поръчки и много пари. Очаквах за една седмица всичко да се нормализира, но този път сривът продължи по-дълго. Започнахме да трупаме загуби. Вече се бях подготвил да поема по монашеския път и се притесних. Не исках така да приключи кариерата ми във фирмата. Бог беше милостив и стана чудо. За един месец всичко се оправи", въздъхва с облекчение отшелникът.

Към монашеството го подтиква игуменът на Черногорския манастир дядо Евгени. Напускайки "Карол", Христо изчел всички църковни книги, за да се подготви за новото си поприще. "Винаги съм бил усърден християнин, родителите ми така ме възпитаха", признава той. Близките приели спокойно решението му.

Много хора обаче възкликнали: "Луд човек!"

"Те трудно могат да разберат. Видях как милионите се стопяват само за минута. В гроба ще занесем не имотите и славата, а добрите си дела", разсъждава Христо.

Вече две години той дели светата обител с дядо Евгени и с връстника си отец Адриан, който е автомонтьор по професия. Тримата оцеляват, отглеждайки сами прехраната си. Садят зеленчуци върху 3 декара в гората. В кулинарното изкуство се изявява дядо Евгени. Манастирският му гювеч е със завидна слава сред жителите на околните села, които често навестяват манастира. Монасите се грижат за девет биволици във възстановените обори. Никанор завъдил и кошери.

Всяка минута, спестена от полската работа, отшелниците прекарват в молитва. "Трудът на молитвата държи човечеството", обяснява монахът-брокер.

Той е убеден, че проблемите на хората не идват от материалния свят, а от сърцата им. "Колкото и да се опитваме да правим добрини, това не лекува причината, а само последствията", казва отецът.

Той не е виждал Божи чудеса, а и не смята, че това е необходимо. Приема за чудо всяка лична победа над греха.

Анна Георгиева за в. "Стандарт"

 

 

Монах Никанор живее в стая от плет и кал

200-годишната сграда, където домуват монасите, е направена от плет и кал. По време на тоталитарния режим там са интернирани хора заради политическите им убеждения. Манастирът "Св. св. Козма и Дамян" е ползван и за пионерски лагер.

Най-големи поражения са му нанесли местни жители, които са го превърнали в обор. В стаите те са отглеждали овце, кози и кокошки.

Игуменът - дядо Евгени, се заселва в манастира през 1998 г. Заварва имота в окаяно състояние.

"На няколко пъти се опитвахме да кандидатстваме с проекти за цялостен ремонт, но не ни отпуснаха пари", разказва 29-годишният отец Адриан. Монасите поискали да се направят преддверие и порта по демонстрационните проекти. Вместо това им построили "калпава караулка".

"Погледнете какво недоразумение сътвориха - да се чуди човек полицай ли ще дежури в КПП-то, икона ли ще стои там", ядосват се свещениците. "Биха бетон при минусови температури, без добавки към сместа. Не сложиха дренаж и отводнителни канали - сега се наводняват основите на манастира, ще падне", разказват отшелниците.

Без финансиране останала и идеята им да приютят деца, болни от астма. Така и не се намерили средства за поправка на една от помощните постройки, в която да спят малчуганите. Заради административни неуредици неизползваема е и подарената от МО военна джипка. От общината в Брезник отказали да я узаконят. Сега монасите карат високопроходимата машина само до Гигинци, защото няма регистрация и застраховка. Изпочупени по лошия планински път са подарените им микробус и Москвич. Все още в движение е монашеският мотор, който е основното превозно средство през лятото.

Най-голямата атракция в околността е целебната вода, която блика между корените на вековен дъб на метри от манастира. Местните я използват против псориазис, всякакви кожни обриви, за болни бъбреци, жлъчка и други болежки. Водата е била каптирана, но с годините чешмата се разрушила.

Вестник "Стандарт", 5 Юни 2005

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

      Обадете ни се  Заглавна страница - Pravoslavieto.com  Пишете