Св. мъченици Агатопод и Теодул
(III-IV век)
Честват се на 5 април
|
Св. мъченици Агатопод и Теодул(III-IV век) Честват се на 5 април |
По-долу:
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
През времето на римските императори Диоклетиан (284–305 г.) и Максимиан (286–305 г.), които били непримирими врагове на Христовата Църква и жестоко преследвали християните, в Солун живеели двама предани на Христа свещенослужители: старецът Агатопод и юношата Теодул. Агатопод бил дякон, а Теодул четец. И двамата водели чист и добродетелен живот. Бог, по Своята милост, надарил младия Теодул с чудотворна сила. Той изцерил много болни от различни болести и обърнал мнозина езичници към Христа.
По заповед на императора било предприето гонение срещу християните в цялата империя. Управителите на всички области били задължени да заставят християните да се покланят пред езическите идоли и да им принесат жертва. За ония, които не се подчинят на тази заповед, били предвидени жестоки наказания. Градоначалникът на Солун, за да сплаши християните, поставил на градския площад различни уреди за наказание на непокорните. Някои християни напуснали тайно града, за да се спасят от преследванията на езичниците. Други се изплашили от мъченията и се отказали от вярата си, а мнозина останали в града и били готови да понесат всички страдания, дори да приемат мъченическа смърт за името Христово. В това число били Агатопод и Теодул. Те останали в храма и непрекъснато се молели. Като узнали за тях, войниците ги заловили и ги хвърлили в тъмница, а след няколко дена ги изкарали на разпит пред градоначалника Фаустин. Двамата вървели с бодри стъпки и весели лица.
Като ги видял, Фаустин повикал първо Теодул и с престорена любезност му казал:
- Моля те, момко, откажи се от християнските заблуждения и отново приеми нашия древен закон. Ако не сториш това, ще бъдеш лишен от живота си.
Усмихнат, Теодул отговорил спокойно:
- Отдавна вече аз съм се отказал от заблужденията. Аз се боя за тебе, защото те застрашава вечна смърт, понеже си обикнал заблуждението.
Като разчитал на мъдростта му, градоначалникът се надявал, че чрез лъжливи обещания и чрез дарове да склони Теодула да се отрече от вярата си. Започнал да му предлага пари и почести, за да го склони да принесе жертва на идолите, но Теодул останал непреклонен.
- Ако ти си равнодушен към дарове и почести, то сигурно мъките ще те заставят да изпълниш царската заповед – казал стоящият там идолски жрец.
- Мъченията не ме плашат и не ще ме заставят да изпълня вашата воля – отвърнал спокойно юношата.
- Та нима животът с всичките му радости не е по-добър от мъчителната смърт? – запитал градоначалникът.
- Наистина е така – отговорил Теодул – животът е по-добър от смъртта. И тъкмо защото съм убеден в това, аз съм готов да жертвам този временен живот, като се надявам да получа вечен живот и нетленни небесни блага. Предай тялото ми на огън и рани: то е от пръст; но нетленната душа, като се разделя с него, ще се възрадва на вечния живот.
- Кой ще ти даде тези вечни блага, за които си готов да дадеш живота си? – запитал управителят.
- Господ Бог и Неговия Син Иисус Христос – отговорил Теодул. – Още от дете нося знака на Неговия кръст и до самата си смърт няма да се разделя с този знак. По-скоро ще се разделя с тялото си, отколкото да отстъпя от вярата си. До края на живота си ще остана верен раб на моя единствен Господар, на моя Бог.
Фаустин бил удивен от твърдостта и мъжеството на юношата. Като се убедил, че съветите са безполезни и няма да склонят Теодула да се откаже от вярата си, той заповядал да го отведат и повикат Агатопод. Опитал се най-напред да измами стареца, като му казал:
- Поклони се на нашите богове. Теодул вече обеща да се отрече от предишните си заблуждения и заедно с нас да им принесе жертва.
Агатопод добре познавал младия си приятел. Той веднага разбрал хитростта на градоначалника и му отговорил:
- Заедно с Теодул и аз с радост ще принеса жертва на истинския Бог и на Неговия Син Иисус Христос: на този Бог той обеща да принесе жертва.
- Не на тези богове, които ти назова, обеща Теодул да принесе жертва, а на дванадесетте богове, които управляват вселената – казал Фаустин.
Със силни изрази Агатопод започнал да доказва на градоначалника, че направените от глина или метал идоли не са богове, и че безумно постъпват онези, които им се покланят и им принасят жертви.
- Богове ли са тези, които са направени от човешки ръце? Богове ли са тези, които не могат да се защитят от онези, които поискат да ги счупят? Богове ли са тези, които нито виждат, нито ходят, нито пък имат някакво чувство в себе си? Та нима искаш да принеса жертва на тези ваши лъжливи божества или да пея хвалебни песни на глухите идоли?
Силни и убедителни били тези думи. Те смутили градоначалника. Той се опасявал, че тези думи могат да подействат на присъстващите там езичници и затова заповядал да закарат Агатопод и Теодул пак в тъмницата. Подир тях тръгнал много народ. Младостта на Теодул извиквала съчувствие у мнозина, и те го съветвали да изпълни волята на градоначалника, за да спаси живота си. Други пък подвиквали на Агатопод:
- Детски ум ли имаш, та не разбираш кое е полезно за живота ти?
Когато пристигнали в тъмницата, те били затворени заедно с престъпниците, осъдени за различни престъпления. Още първата нощ Господ удостоил верните Си служители с чудно видение. Като се събудили в полунощ, те паднали на колене, навели ниско глави и до разсъмване се молили. Молитвата им била съсредоточена и искрена. Сякаш с едни уста те изричали чувствата си на любов и признателност към Бог, Който им дал сили да устоят срещу сегашните изкушения, и Го молели да не ги лишава от Своята помощ при предстоящите им страдания:
- И сега, о Боже, укрепи ни с небесна сила, та с Твоята помощ мъжествено да претърпим предстоящите мъчения и да преминем в Небесното царство.
Тази молитва силно подействала на затворниците. Мнозина от тях очаквали смъртна присъда или много тежки физически наказания. В момента обаче те забравили всякакъв страх, дошли при християните, паднали пред краката им, искрено се разкаяли за греховете си и ги молели да им открият как могат да се спасят от духовната смърт. Агатопод и Теодул им благовестили евангелското слово и им посочили пътя към спасението. Около проповедниците се събрали не само затворниците. При тях дошли и много хора, които живели близо до тъмницата. Всички с радост слушали благодатните думи, които се изливали от устата на Божиите раби.
Уплашен, началникът на тъмничната стража побързал да съобщи това на градоначалника:
- Ако двамата християни, които сега са затворени, не бъдат погубени в най-скоро време, мнозина ще изоставят боговете и ще повярват в Бога, Когото те проповядват.
Градоначалникът веднага повикал при себе си Агатопод и Теодул и започнал отново да ги убеждава да изпълнят волята на императора, като принесат жертва на идолите. Както и преди, и двамата останали твърди и решително отказали да изпълнят съвета му. Фаустин не могъл повече да сдържи гнева си и заповядал, жестоко да бият Теодула. Той обаче спокойно понесъл наказанието, като продължавал да проповядва името на Иисус Христос. След това градоначалникът поискал от Теодул да му предаде християнските книги, но той му отговорил:
- Ако съм сигурен, че ти искаш да узнаеш истината и да се откажеш от заблужденията си, аз с радост щях да ти донеса книгите на пророците и апостолите, но понеже съм убеден, че имаш лоши намерения, няма да ти предам Божия дар.
Фаустин още повече се разгневил и започнал да заплашва Теодула със смъртно наказание.
- Няма да те пощадя. Ще заповядам да нарежат тялото ти на късове и ще ги хвърля за храна на зверовете, ако не ме послушаш – казал му той.
- Тялото ми е готово за мъки. Прави с него каквото искаш, но аз няма да предам свещените книги да бъдат поругани – отговорил твърдо Теодул.
За да сплаши мъченика и да го принуди де са откаже от вярата си, градоначалникът заповядал да го откарат на мястото, където се изпълнявали смъртните наказания. Като видял издигнатия гол меч, Теодул преклонил глава и извикал:
- Слава на моя Господ Иисус Христос, Който благоволи да пострада за нас. Укрепен от Неговата благодат, аз с радост умирам за Него.
Теодул не бил посечен. Градоначалникът само искал да го сплаши. Като узнал, че Теодул не трепнал пред смъртното наказание, той отново го повикал при себе си. В това време той разпитвал стареца Агатопод.
- Някакво родство ли ви свързва с Теодул? – попитал го той.
- Роднински връзки нямаме, но сме свързани с обща вяра – отговорил старецът.
- Думите ти показват, че вие двамата искате едно и също наказание – казал Фаустин.
- Ако умрем от еднакви мъки, ще получим и еднаква награда – отговорил Агатопод.
- Не те ли е срам на твоите години да се заблуждаваш като юноша и доброволно да отиваш на смърт?
- Аз не се заблуждавам и надеждата ми на Христа не е суетна – отговорил Агатопод. – Похвалявам Теодула, че държи твърдо за вярата си. Аз съм по-стар от него и затова съм длъжен да му покажа по-голямо усърдие към моя Бог.
Тогава градоначалникът се обърнал към Теодул:
- Не се мами от думите на тоя старец – казал му той. – Не отивай безразсъдно на смърт. Той желае смъртта, защото е вече стар. Но ти си млад. Малко си живял. Защо искаш да се лишиш от този радостен живот?
- Ако и да съм млад на години, аз наравно с този старец се уповавам на Бога и съм готов да пострадам за Него – отговорил Теодул.
Градоначалникът заповядал да ги вържат и отново да ги отведат в тъмницата. Там дошли техните познати и приятели да изкажат своите съжаления за печалната им участ. Някои проливали сълзи.
- Защо плачете? – запитал ги Теодул.
- Плачем за вашето нещастие – отговорили те.
- Няма защо да плачете за нас, защото ни предстои нещо по-добро – казал им той.
По заповед на Фаустин двамата мъченици били оковани в тежки вериги и били откарани във вътрешната тъмница. Там ги затворили в тясна килия, за да не може никой да ги посети.
През нощта Господ ги удостоил с видение, в което им разкрил каква ще бъде тяхната смърт, и как след нея ще бъдат спасени. Двамата видели на сън, че пътуват с кораб в открито, бурно море. Вълните заливали кораба и започнали да го разбиват. Всички пътници изпаднали в ужас. Някои се хвърлили в морето и започнали да се давят. А те двамата, спасени от вещото управление на капитана на кораба, облечени в бели дрехи, се озовали на планина, висока до небето. След като се събудили, те си разказали един на друг съня и се учудили, че и двамата са видели едно и също видение и с гореща молитва благодарили на Бога, че им отрежда еднаква участ.
Преди да свършат молитвата си, рано сутринта, дошли войници и за трети път ги откарали при Фаустин, който и сега започнал да ги убеждава да се откажат от вярата си. Отговорът обаче бил все същият:
- Ние сме християни и за името Христово сме готови да изтърпим всякакви страдания.
Тогава градоначалникът издал следната смъртна присъда: "Теодул и Агатопод, понеже отказаха да принесат жертва на боговете, да бъдат удавени в морето".
Напразно приятели и познати молели мъчениците да принесат жертва на идолите, за да спасят живота си. Теодул и Агатопод останали непреклонни. Присъдата била изпълнена. Устните им шептели молитва, когато ги хвърляли в морето, където загинали. След известно време вълните изхвърлили телата им на брега. Приятелите им ги погребали с подобаваща чест.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Когато царували нечестивите римски импратори Диоклетиан и Максимиан, в Солун живели двама богоугодни служители на Божията Църква, Агатопод и Теодул. Агатопод имал сан дякон, бил вече на преклонна възраст и водел целомъдрен живот. Теодул пък бил четец. Син на благочестиви родители християни, млад и красив на лице, той водел непорочен живот. Теодул имал трима родни братя: Капитон, Митродор и Филосторгий, които също като него водели благочестив живот.
Когато споменатите езически царе надигнали гонение срещу християните, разпратили навсякъде заповеди, за да принудят всички хора да се поклонят на делата на човешките ръце -идолите, - а не на Единия Бог, Създателя на всичко. Такава царска заповед пристигнала и в Солун, където били изложени, за да ги виждат всички, средствата, подготвени за изтезаване на онези, които не се покорят на царската заповед. Мнозина от вярващите побегнали оттук, опитвайки да се скрият кой където може; други мъжествено се предавали на мъченията и накрая трети, малодушни и слаби, изплашени от мъките и смъртта, преминавали на страната на езичниците и ядели заедно с тях идоложертвена храна, предпочитайки настоящия суетен живот пред безсмъртния вечен живот. Но те, избягвайки краткотрайните мъчения, си подготвяли вечна смърт и гибел. Дяволът се радвал на такива, но великодушните и мъжествени Христови воини винаги са го побеждавали и посрамвали, както тези двама светии Агатопод и Теодул. При настъпилото люто гонение те не избягали, не се скрили, а непрекъснато пребивавали в Божия дом, като денем и нощем се молели на Бога за Неговата свята Църква, подложена на такова бедствие, и денем и нощем очаквали началото на страданията си.
Наистина, когато езическите воини научили за светиите, веднага ги заловили и ги хвърлили в тъмница. По онова време началник на Солун бил Фавстин. Като седнал на мястото си в съдилището, той заповядал да му доведат за разпит Христовите изповедници Агатопод и Теодул.
Когато светиите застанали пред съда на мъчителя, той, като държал повече да улови в мрежите си по-младия, заповядал всички да се отдръпнат, а Агатопод да отведат другаде. След това, като повикал по-близо до себе си Теодул, ласкаво му заговорил:
- Смири се, младежо, умолявам те, отхвърли новото си християнско лъжеучение и пристъпи към изпълнение на законите и обичаите, установени от древността, ако не искаш да завършиш живота си в мъки.
А свети Теодул му отвърнал:
- Аз отдавна съм изоставил заблудите и лъжите, но се страхувам за тебе, така предаден на суетата, да не се подложиш на вечна смърт.
Съдията не се обидил от тези думи на светеца, но отново по всякакъв начин започнал да го съблазнява да пристъпи към приношение жертва на идолите, като му обещавал и подаръци, и почести. Наблизо бил и жрецът на Зевс, на име Ксенос, който казал на светеца:
- Ако почестите и подаръците не могат да те убедят да принесеш жертва, нека мъченията да те убедят да се покоряваш на царските заповеди!
- Ужасите и мъченията по никакъв начин не могат да ме уплашат - отвърнал мъченикът на жреца - и никога няма да ме склонят да изпълня вашата воля.
Хегемонът Фавстин, изумен от мъжеството и смелостта на светия юноша Теодул, заповядал да го откарат по-далече от него в отделно място. После, като повикал при себе си свети Агатопод, казал му:
- Поклони се на нашите Богове! Ето, и Теодул, който също беше в заблуда, сега даде обещание да им се поклони и да им принесе заедно с нас жертва.
Като разбрал хитростта и лъжата на хегемона, свети Агатопод му казал:
- И аз с радост ще принеса жертва на истинския Бог и на Неговия Син Иисус Христос, защото и Теодул е обещал на Този, а не на някакаъв друг бог, да принесе благоприятна жертва.
Фавстин му възразил:
- Не, Теодул обеща да принесе своята жертва не на Този Бог, а на дванадесетте богове, които подържат цялата вселена.
Свети Агатопод с усмивка му отвърнал:
- Защо наричаш богове това, което майсторите са направили от тленен материал? Могат ли да бъдат богове тези, които са направени от ръцете на хора, които се покланят на своето творение, като на същества по-добри и съвършени? Богове ли са тези, които не могат да окажат съпротива, ако поискат да ги повалят и разбият, и не могат с нищо да се защитят; които с очи не виждат, с нозе не ходят и нямат у себе си нито едно, каквото и да било сетиво? Богове ли са тези, за които елините казват, че имат жива душа и се предават на най-различни мерзки блудодеяния? А пък някои майстори, които правят техни статуи, ги продават за една сребърна монета или за четири дребни медни монети? След всичко това мога ли аз, честта, която подобава на всесилния Бог, да отдам на вашите недостойни и мерзки богове? Мога ли да възпявам хвали и песнопения пред вашите глухи идоли?
Докато светецът говорел така, наобиколилите го езически началници се уплашили да не би от думите на Агатопод да се утвърдят във вярата и другите християни, доведени за разпит. Затова те заповядали незабавно да отведат Агатопод заедно с Теодул в тъмницата.
Там докато светиите се молели, затворените заедно с тях в тъмницата затворници, които били в затвора заради убийства или прелюбодеяния, като преодолявали у себе си страха от телесната смърт, постепенно припадали пред нозете на светиите, като изпросвали от тях прошка за греховете си и спасение на душите от вечна смърт. А народът, който по това време се намирал край тъмницата, като разбил тъмничните двери, влязъл и с умиление слушал словата, които говорели Божиите раби. Забелязал това ревностният слуга на дявола, солунският главен съдия Евпсихий, бързо изтичал при военачалника и му казал, че ако двамата християни, затворени в тъмницата, не бъдат умъртвени тутакси, мнозина от народа ще изоставят почитанието на идолите. Военачалникът пламнал от гняв и веднага изпратил войници да доведат при него юношата и старецът. Христовите раби незабавно били изправени пред неправедния съдия. Като погледнал към свети Теодул, военачалникът го запитал:
- Нима не знаеш, че си задължен да изпълняваш заповедите на царете, които владеят вселената?
- Това, което повелява Владиката на небето и земята - отвърнал му свети Теодул, - наистина е справедливо и достойно за внимателно изслушване и незабавно изпълнение. А от заповедите на вашите временни царе трябва да се изпълняват само тези, които се окажат справедливи и не противоречат на небесния Творец, а несправедливите заповеди в никакъв случай не бива да се изпълняват.
Тогава военачалникът Фавстин заповядал да смъкнат дрехите от светия юноша Теодул и да го разголят за мъчения. Като поискал да сплаши мъченика, военачалникът заповядал да го отведат на мястото за посичане с меч, като предполагал, че при вида на близката смърт светецът ще се устраши и ще се подчини на неговата воля.
Но когато светецът бил доведен на предназначеното за посичане място и видял вдигнатия над него разголен меч, той въззовал към Бога със следните думи:
- Слава на Тебе, Боже, Отче на моя Господ, Който благоволи да пострада за нас! Ето, по Неговата благодат и аз идвам при Тебе, с радост умирам за Тебе!
Като казал това, той склонил глава под меча, но не бил посечен. Военачалникът забелязал, че свети Теодул иска сякаш тържествен венец за себе си, като се готви да бъде посечен с меч, и заповядал да го върнат невредим, а в това време провеждал разпита на свети Агатопод.
Той го запитал:
- Какъв е твоят начин на живот?
- Същият - отвърнал светецът, - като на Теодул.
- Какво общо имаш с Теодул? - запитал военачалникът. -Да не сте роднини?
- Ние не сме родственици по плът - отвърнал свети Агатопод, - но сме съединени от вярата и убежденията си и колкото сме разделени по родство, толкова сме съединени духом.
Тогава военачалникът казал:
- Забелязвам, че вие двамата бързате към едно и също мъчение - това показват твоите думи - отвърнал военачалникът.
Свети Агатопод отговорил:
- Ако ние чрез еднакви мъчения се освободим от този живот, ще се удостоим и с еднакво въздаяние от нашия Бог!
След това по заповед на мъчителя били вързани и отново отведени в тъмницата. С настъпването на вечерта светите мъченици се помолили на Бога, та Той да ги укрепи докрай в техния подвиг, и легнали да почиват. А нашият Господ Иисус Христос, Който промисля за Своите преподобни, им изпратил насън еднакво видение (тъй като те устоявали единодушни и единомислени) във връзка с близкия край, който им предстоял. Това видение било следното: светиите сякаш и двамата влезли в един и същ претъпкан с много народ кораб и се намерили сред морето; корабът се люшкал насам-натам, тъй като морето било разбушувано от силна буря; блъскан и разбиван от вълните, той вече потъвал във водата, при което някои от хората потъвали, други плували, трети, като се приближавали до камъните, загивали. А самите себе си светиите видели как под управлението на капитана се спасяват от потъване и облечени в светли одежди, доплували до някаква висока планина, по която се възкачили до небето. Като се събудили от сън, светиите си разказали един на друг видението и се учудили, че и за двамата то било едно и също. По това разбрали, че на двама им ще бъде дарена една благодат от Христа, а именно - че ще прекосят спасително морето на мъченичеството, в което мнозина са потънали, и ще изплуват, за да получат вечно въздаяние на небесата.
Когато светиите били отведени на разпит за трети път и отново ги разпитвал военачалникът Фавстин, те вече не казвали нищо друго освен тези думи:
- Ние сме християни и за Христовото Име сме готови да изтърпим всякакъв род страдания.
Тогава военачалникът с изкривено от мъка лице издал смъртна присъда за тях, която гласяла: „Теодул и Агатопод, които не пожелаха да принесат жертва на боговете, да бъдат удавени в морето."
След това воините ги повели към морето; като вързали ръцете им назад и провесили на шиите им къмъни, те ги качили на кораб. В това време на брега се събрали много приятели, съседи и познати на светите мъченици, от които едни поради края, който очаквал мъчениците, ридаели, а други облажавали мъжествените Христови воини, като ги хвалели, че са победили дявола и с радост умират за благочестието.
В това време военачалникът, като съжалявал за светците, изпратил нарочно при тях пратеникът Фулвий, за да им каже, че ако принесат на боговете само кадене на тамян, ще бъдат освободени от смъртта. Но светците не преставали да призовават Христа и да отхвърлят суетните езически богове. Накрая, след дълги увещания, нечестивите, като видели, че Христовите раби в никакъв случай няма да склонят да се поклонят на идолите, се приготвили да хвърлят в морето свети Агатопод. След него хвърлили и свети Теодул.
Така те завършили своя страдалчески подвиг и получили венеца на победата от ръцете на Господа. Морето, което приело в себе си телата на светиите, в същия час ги изхвърлило без веригите и камъните на брега. Роднините и познатите им, като взели телата на светите мъченици, ги погребали с чест.
След като минало известно време свети Теодул им се явил с пресветло лице, в бяла дреха и наредил да раздадат на бедните, сираците и вдовиците цялото негово имущество.
Светите мъченици се преставили в петия ден на месец април, прославяйки на небесата Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, прославян в Троица. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
