Вси светии  

 

 

Св. четиридесет и два мъченици от Амория

† ок. 840 година

Честват се на 6 март

 

 

 

Тропар на мъченици, глас 4

Твоите мъченици, Господи, при своите страдания приеха от Тебе, нашия Бог, нетленни венци,
защото, имащи Твоята сила, мъчителите повалиха и съкрушиха на демоните безсилната дързост:
с техните молитви спаси нашите души.

По-долу:

 

 

Житие на св. мъченици пострадали в Амория

Тези християнски мъченици, на брой четиридесет и двама, били военачалници и пострадали за вярата през 840 година в гр. Амория, в малоазийската област Фригия.

Град Амория бил дълго обсаждан от мохамеданите в началото на IX век, при византийския император Теофил (829–842 г.) Християните се защищавали мъжествено и врагът вероятно щял да отстъпи, ако между жителите на града не се намерил предател. Очаквайки голяма награда за предателството, той показал на мохамеданите уязвимата страна на крепостната градска стена и по такъв начин градът бил превзет и предаден на огън. По-голямата част от жителите и войниците, които защищавали града, били избити или отведени в робство. Победителят заповядал да затворят в тъмница главните военачалници. Те били 42 души. Църквата почита еднакво паметта на всички тия мъжествени вождове, които се оказали и добри войници, и верни служители на Христа.

За тях предстояло тежко изпитание. Напразно император Теофил предлагал за тях богат откуп. Победителят отхвърлял всякакъв откуп: той искал най-вече да принуди християните да се отрекат от вярата си и за тази цел употребил всички средства. В мрачната тъмница на пленниците постоянно дохождали пратеници от мохамеданския началник, за да ги убеждават да признаят Мохамед. Врагът действал ту чрез заплахи и строгост, ту чрез ласкави думи и обещания. Но християните, понасяйки жестокото изпитание, все повече и повече укрепвали духом. Те търсели сила и утеха в постоянната молитва, благодарели на Бога, Който им пратил страдания и чрез това им посочил средство да загладят прегрешенията на предишния си живот. Те всички радостно и спокойно очаквали смъртта, за да се съединят с Иисуса Христа и да придобият вечните блага на бъдещия по-добър живот. Военачалниците-християни били осъдени на смърт и посечени с меч.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Страдание на светите Четиридесет и два мъченици от Аморея

Гръцкият император Теофил, син на император Михаил, наречен още Валвос или Травлос и роден в Аморея, водел чести войни с арабите, като някога ги побеждавал, а някога бил побеждаван от тях.

Веднъж, като тръгнал на поход с голяма войска против агаряните, Теофил обсадил града, наречен Созопетра, родина на сарацинския княз Амирмумна, и искал да превземе този град.

Агарянскят княз Амирмумна в това време се намирал на друго място; той изпратил пратеници при цар Теофил, като усърдно го молел да отстъпи от града и да не разорява любимия му роден град. Но Теофил не послушал молбите му, превзел града, разорил го напълно и се върнал у дома с богата плячка.

Амирмумна, силно скърбейки за разоряването на своя роден град, твърде много се разгневил и започнал срещу много пари да наема войници отвсякъде - от Вавилон, Финикия, Палестина, Келесирия и далечна Африка.

След известно време той събрал цялата си войска в Tape и замислил да нападне прекрасния град Аморея, във Фригия, който бил роден град на цар Михаил Травлос, бащата на император Теофил, за да отмъсти за своя роден град Созопетра, разрушен от него.

Като чул за това, гръцкият цар също събрал голяма войска от изток, от запад и от Персия и отправяйки се на война против неприятеля, пристигнал във фригийския град Дорилея, намиращ се на три дни път от град Аморея.

След немного време войските на Теофил и Амирмумна се срещнали, станало голямо сражение и били избити много хора от двете страни. Отначало гърците имали надмощие над агаряните, а след това, по Божие допущение, сражението се изменило, защото Владиката Христос, прогневен на Теофил заради иконоборството му, лишил гърците от мъжество; агаряните се съвзели и започнали да надделяват над гърците.

Изведнъж цялата гръцка войска се обърнала в бягство, оставяйки своя цар, когото защитавала само персийската войска, наета за пари. Несъмнено цар Теофил щял да бъде убит тук, ако не била настъпила нощта. Но Небесният Цар, Който „се не гневи докрай, нито се вечно сърди", се омилостивил над християните и внезапно изпратил силен дъжд на агарянските полкове, така че лъковете им отслабнали и те престанали да преследват бягащия цар Теофил и претърпелите поражение гръцки войници.

След тази жестока сеч агарянският княз Амирмумна се приближил към град Аморея и го обградил с дълбок ров, който изкопал около него. Дълго време го обсаждал от всички страни с намерение да го превземе.

А гръцкият цар Теофил бягал посрамен в Дорилея; оттам той изпратил при княз Амирмумна пратеници с много и скъпи дарове, молейки княза да отстъпи от град Аморея. Но последният, силно разгневен за своя разорен град Созопетра, бил неумолим. Като се надсмял над молбата на царя и неговите дарове, наричайки го страхливец и беглец, казал да държат царските пратеници в окови в очакване края на делото и през следващите дни заповядвал да проведат силни атаки срещу града.

Намиращите се в града се съпротивлявали упорито и от градските стени били убити множество агарянски воини и знатни военачалници. Съмнявайки се във възможността да превземе града, княз Амирмумна вече искал да го изостави и да си отиде в родината си. И това непременно би станало, ако не било коварното предателство на един от аморейските военачалници на име Ватидзис. Този последният, след като се скарал с войводата, замислил да предаде града в ръцете на враговете.

Така със съдействието на коварния Ватидзис агарянската войска влязла в града, в който настанало голямо избиване, така че християнска кръв текла като река по градските улици, градът бил опустошаван не само с меч, но и с огън, защото веднага бил подпален от всички страни, и това било Господнето наказание над хората, заради умножилите се по това време ереси сред гърците. Тогава сред жителите на този град почти никой не оцелял от агарянския меч или огън, а останалите по това време невредими впоследствие не избегнали смъртта, а някои пленяването.

Когато избиването на жителите се прекратило, били взети в плен гореспоменатите воеводи, изпратени от царя за защита на града: Константин, Аеций, Теофил, Теодор, Милисен, Калист, Васой и други военачалници, които били общо четиридесет и двама души. Останалите живи мъже и жени, юноши и девици също били пленени, при което агарянският княз заповядал да отделят мъжете от жените, юношите и девиците, и се оказало, че мъжете били около седемдесет хиляди, а жените, девиците и юношите - безброй. Князът заповядал да посекат всички мъже с меч, оставяйки живи само посочените воеводи и военачалници, а жените и децата разделил на своите войници. Така този прекрасен град Аморея за един ден погинал от меч и огън поради греховете на нечестивия цар Теофил, отстранил иконите от църквите и жестоко измъчвал много свети изповедници заради иконопочитанието.

След това мъчителят Амирмумна заповядал да освободят от оковите изпратените от Теофил хора, видели цялото разоряване на града и ги изпратил при царя да му разкажат всичко, което са видели.

Тогава Теофил се разболял от силната скръб и не след дълго починал от тази болест. Пленниците били отведени в Сирия. Предалият града на враговете военачалник Ватидзис се отрекъл от Христа, станал отстъпник, приел агарянската вяра, за което и получил от княза големи почести и дарове.

Княз Амирмумна, като довел в своята страна пленените гръцки воеводи с дружината им, четиридесет и двама на брой, заповядал да ги затворят в окови в мрачна тъмница, където им надянали вериги на краката и ги измъчвали с глад и жажда. Така светците пребивавали в голямо утеснение, претърпявайки страдания не толкова от агаряните, колкото от споменатия отстъпник Ватидзис, силно озлобен срещу тях.

Веднъж в тъмницата при светците дошли някои хора и като че проявявайки милосърдие към тях, им дали неголяма милостиня, при което ги съветвали да пощадят себе си и да се освободят от тежкия тъмничен затвор, - освобождението ще стане тогава, когато преминат в мохамеданската вяра. Но светците не искали да слушат тези лукави думи, желаейки по-добре през целия си живот да търпят тежки лишения и тъмничен затвор и даже да приемат най-жестока смърт, отколкото да се отрекат от Христа и да преминат в Мохамедовата вяра. С такива съблазни тези лукави прелъстители идвали при светците не веднъж, но много пъти. Но те нищо не постигнали, макар и да обещавали на светците от името на своя княз не само свобода, но и почести и големи дарове.

Междувременно вече минали седем години, откакто светците страдали, затворени в окови в тази тясна и мрачна тъмница. Денем и нощем прекарвали в молитва, пеейки псалмите на Давид и благодарейки на Бога за целия Му промисъл за тях: защото чрез пребиваването в тъмница и скърбите Той очиствал миналите години на живота, прекарани в удоволствия и удобства, укрепявал ги за такова дълго търпение, за каквото преди те не можели и да си помислят.

Когато страдали така, горепосоченият отстъпник Ватидзис, предал град Аморея на варварите и отрекъл се от Христа, дошъл в петия ден на месец март в тъмницата, когато слънцето вече залязвало, и като извикал при своя господар, патриций Константин, един от затворниците, който преди това бил нотариус и също се наричал Константин, му казал тайно:

-Разбери, премъдри мъжо, каква любов имам към твоя господар Константин в продължение на много години и даже сега. Със сигурност узнах, че князът е замислил утрешния ден да убие всички вас, ако не приемете неговата вяра, и аз дойдох да ви известя за това. Посъветвай твоя господар да се избави от смъртта чрез престорено съгласие да приеме сарацинската вяра и сам постъпи по същия начин - а в мислите си ни най-малко не отстъпвайте от християнската вяра, но поради случилата се беда престорено угодете на княза, а вашият Христос няма да ви се прогневи за това.

Но този боголюбив мъж, изобразявайки с дясната си ръка кръстното знамение върху себе си, отговорил на отстъпника:

- Иди си от нас, вършителю на беззакония! - и Ватидзис си отишъл от него.

На другия ден, рано сутринта, дошъл един жесток воевода с въоръжени войници, изпратен от княза, и като извел четиридесет и двамата свети мъченици от вътрешната тъмница и заповядал да затворят вратата на външната ограда, започнал да ги разпитва.

- От колко години сте затворени тук? - попитал той.

- Защо питаш за това, което знаеш? - отговорили светците. - Вече е краят на седмата година, откакто сме тук.

- Нима в течение на толкова продължително време - казал воеводата - вие не сте познали какво човеколюбие проявява към вас нашият най-справедлив княз? Защото кой би ви щадил толкова години, макар и да може отдавна да ви е предал на смърт. За такова милосърдие, оказвано към вас, вие би трябвало да сте му благодарни, да се молите за него и да го обичате от цялото си сърце.

Светците отговорили:

- Нашият закон заповядва да се молим за враговете ни и за тези, които ни притесняват и обиждат - затова се молим на Бога и за вашия княз. А да го обичаме от цялото си сърце не можем, защото това ни забранява свети пророк Давид, викащ към Бога така: „Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи".

Тогава воеводата им казал:

- Няма ли да пожелаете днес, заедно с най-справедливия княз, протосимвола, да се помолите на Бога, според обичая на нашата вяра? Защото заради това съм изпратен при вас. Зная, че някои от вас са съгласни на това. А несъгласните, когато ги видят наградени с дарове, ще съжаляват за безразсъдното си упорство.

На това всички светци единодушно отговорили:

- Ние молим Единия Истинен Бог не само протосимволът, но и целият сарацински народ да отстъпи от нечестивото Мохамедово заблуждение и да въздаде подобаваща чест и поклонение на Единия Бог, проповядван от пророците и Христовите апостоли. Ние не можем да оставим светлината и доброволно да преминем в тъмнината.

- Внимавайте какво говорите, за да не се разкаете после - произнесъл воеводата, - защото за вашата съпротива няма да избегнете строгото наказание.

Но светците отговорили:

- Ние връчваме душите си на Безсмъртния и Праведен Бог, и на Него се уповаваме до последното си издихание; от вярата в Него, която държим, няма да отстъпим.

Когато светците произнесли тези думи с голяма смелост и дръзновение в Бога, разгневеният воевода на часа заповядал на въоръжените войници да вържат ръцете на всеки един от затворниците и да ги поведат като овце към мястото на наказанието. На това зрелище започнали да се събират безбройно множество сарацини и живеещи сред сарацините християни, желаейки да видят умъртвяването на светите мъченици.

Мъчениците по реда и по чина на предишните си санове, като поканени на царски пир, един след друг отивали под меча, не показвайки никакъв страх пред смъртта, нито нерешителност или малодушие, така че воеводата силно се удивлявал, виждайки, че с такава радост отиват на смърт.

Така светите четиридесет и двама мъченици завършили живота си с мъжествена смърт за своя Господ, в шестия ден на месец март.

След убийството на светите мъченици сарацинският княз заповядал да убият с меч и гореспоменатия отстъпник Ватидзис.

На другия ден, по заповед на княза, телата на светите четиридесет и двама мъченици били хвърлени в река Ефрат. Там хвърлили и трупа на убития вероотстъпник. След немного време телата на светите мъченици били намерени на другия бряг на реката цели, при което главата на всеки от тях се съединила със своето тяло, и всички тела лежали редом в благолепие. А трупът на отстъпника бил намерен далече от светците и главата му се намирала на голямо разстояние от трупа. Честните тела на светците били взети от вярващите и погребани с чест, а трупът и главата на нечестивия предател били разкъсани и изядени от крокодилите. За всичко това слава на Христа, нашия Бог, на Когото се покланяме заедно с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

      Обадете ни се  Заглавна страница - Pravoslavieto.com  Пишете