Празнува се в Руската църква на 3 април (16 април стар стил) и на 7 юли (20 юли стар стил) - денят, в който през 1654 година Влахернската икона е била пренесена от Света Гора в Русия.
Виж също: Иконите на Божията Майка
Много неща казва на православното сърце самото име на местността в западната част на Константинопол - Влахерна. Тук, на мястото, където е убит скитският вожд Влах, през V век при император Лъв Велики е била построена църква, посветена на Пречистата. Именно в нея станало знаменитото видение на Богородица от свети Андрей Юродиви, което сега честваме като един от най-любимите празници в Русия - Покров.
През 474 година в тази църква е била положена и честната дреха на Пресвета Богородица, донесена от Палестина. Светата Църква отбелязва това събитие на 2 юли.
Този храм е изгорял през 1434 година. Но във Влахерна е имало и друг Богородичен храм, в който се намирала иконата на Приснодевата, съпровождала мнозина византийски императори при военните им походи. Те винаги са вземали със себе си светинята като главна своя защитница, та "православното войнство да се почувства под покровителството на Божията Майка".
Тази икона, която получила името Влахернска, по Божи Промисъл преминала от Втория в Третия Рим и се е запазила неповредена до наши дни. ...
Причината за отностително малкото разпространение в Русия на храмовете, посветени на Влахернската икона, и нейни преписи
(известни са ми само пет), била уникалната техника, с която е нарисувана тази чудотворна икона - восъчна замазка (рус. воскомастика). Както пише Павел Алепски, посетил Москва в
началото на 1655 година, съпровождайки своя владика, Антиохийския патриарх Макарий, тази икона "не е нарисувана с бои, а сякаш е телесна или е изобразена с лепило, тъй като частите
на тялото й силно изпъкват над повърхността на дъската за голямо удивление на зрителя, внушавайки благоговеен страх... Тя сякаш е въплътена".
В основата на композицията на иконата е гравираният в дървото плосък релеф. Финото покритие с бои е направено върху восъчния слой, покриващ фигурите на Младенеца и на Пречистата. Освен това, восъчната замазка е направена "чрез смесване на свети мощи и много други благоуханни съставки", така че Влахернската икона представлява и своеобразна мощехранителница. Затова да се направи точно копие на такава релефна икона е доста трудно.
Преданието приписва иконата на четката на светия апостол, евангелист, лекар и зограф Лука. Прославила се още от началото на съществуването си с много чудеса, иконата се намирала в Антиохия, а след това - в Йерусалим. Съпругата на византийския император Теодосий II (408-450) Евдокия, която през 436-437 година пътувала до Йерусалим, за да се поклони на светите места, придобила иконата и я изпратила в Константинопол в дар на сестрата на императора, света Пулхерия. Тя я положила в храма във Влахерна и оттогава светинята носи името Влахернска. В нейна чест е било установено всяка сряда да се извършва молебен.
Многовековното пребиваване на Влахернската икона в Цариград е било съпровождано със забележителни чудеса. Като се явила веднъж на двама слепи, Богородица ги завела при Своя образ във Влахерна и им върнала зрението. Много други слепци също получавали изцеление, след като умивали очите си с вода от намиращото се при храма аязмо.
С тази икона Вселенският патриарх Сергий (610-631) обходил през 626 година стените на Константинопол по време на обсадата на града от персите. Оттогава бил установен благочестивият обичай всяка година през Великия пост иконата да бъде пренасяна от Влахерна в императорския дворец, където светинята гостувала чак до Светли понеделник.
През VIII век Вторият Рим бил поразен от иконоборческата ерес. По заповед на императори-еретици започнали гонения против православните и масово унищожаване на светите икони. Тогава през една нощ благочестиви християни взели тайно иконата от Влахернската църква. Отнесли я в намиращия се наблизо манастир "Пантократор" (Вседържител), скрили я в ниша на църковната стена, запалили пред нея кандило и зазидали тайника. Светинята останала там около 100 години, чак до възстановяването на иконопочитанието. Тогава по Божие внушение ревнителите на Православието намерили чудотворната икона в стената на манастира и с голяма тържественост я пренесли на предишното й място във Влахернската църква.
След падането на Византия под турско робство (1453 година) Влахернската икона напуснала Цариград и за по-голяма безопасност била пренесена на Света Гора, която мюсюлманите не се осмелили да опустошат.
В епохата на латинското нашествие, когато Константинопол бил завладян от кръстоносците, венецианци пренеслни обратно иконата в манастира "Пантократор". Този път светинята не пребивавала дълго тук: когато кръстоносците били изгонени от Константинопол, тя отново била върната във Влахерна. Там видели иконата руските поклонници Стефан Новгородец, дяконите Александър, Игнатий и Зосима, които посетили Цариград през XIV век.
Век по-късно, след окончателното падане на Византия и покоряването на православната империя от турците (през 1453 година), Влахернската икона напуснала Цариград. За по-голяма безопасност тя била пренесена на Света Гора Атонска, която мюсюлманите не се осмелили да разорят.
Именно след двувековното пребиваване на Атон Влахернската икона попаднала в Русия. Както съобщават бележки от XVII век за царските приходи, на 16 октомври 7162 (1653) година бащата на цар Петър I, цар Алексей Михайлович, приел "образа на Пречистата Богородица Одигитрия, донесен от гърците, от Лахернската църква". Иконата е била докарана от "търговеца грък" Димитриос, син на Евстатий (Остафьев), по фамилия Костинари. Дарът бил изпратен от Гавриил, протосингел на Иерусалимския патриарх ("старшият от сингелите", буквално - "живеещ в една келия (с епископа)", на съвременен език - личен секретар, а често и бъдещ приемник на архипастира).
На следващия ден в Успенския събор на Московския Кремъл се състояла тържествена служба в чест на придобитата от Третия Рим нова светиня. Новото място на пребиваване на Влахернската икона станал Петропавловският страничен олтар на катедралния събор на Московската държава.
На 10 декември 1654 година същият протосингел, поднасяйки благодарност на царя за изпратената от Русия милостиня, удостоверил със специална грамота, че "поднесената на царя чрез гръка Димитриос Костинари Влахернска чудотворна икона на Божията Майка е същата, която някога е била покровителка на Константинопол". Както пише пребиваващият от година в Москва Павел Алепский, цар Алексей Михайлович приел с благоговение светинята и
"цялата я обкова със сребро, злато и скъпоценни камъни, взе я със себе си на война и сега, при завръщането си, я носеше пред себе си... Освен ликовете и ръцете на Владичицата и на Господ, на нея не се вижда нищо друго; всичко останало е покрито със злато. В замяна царят изпратил на същия този игумен 800 динара, освен това, което дал на човека, който я е доставил".
Някогашната "покровителка" на Константинопол влязла в литургична употреба в Третия Рим. Всяка година в петата събота на Великия пост, когато се чете написаният Акатист (други акатисти, освен главния, посветен на Богородица, доразколната руска църква не е знаела), Влахернската икона поставяли в Успенския събор, на аналоя в центъра на храма, между амвона и царските двери и Акатиста пеели точно пред нея. Този обичай бил свято съблюдаван чак до втората половина на XVIII век.
Важно място било отреждано на чудотворната икона и в ежегодното празнуване на Църковното новолетие (друго до Петър все още нямало). Съгласно "чиновника" на Успенския събор, в първия ден на "новата година" (1 септември), Влахернската икона поставяли на най-почетно място, на аналоя "срещу Владимирската Богородица". А колко други, не по-малко почитани светини имало в Успенския събор!
Обаче, от началото на XIX в. почитта към Влахернската икона видимо намаляла, тъй като през 1812 година, при Наполеоновото нашествие, не пренесли иконата в Москва, а я оставили в Успенския събор; там французите откраднали обкова и повредили самия образ. Затова се наложило да прикрепят иконата към нова дъска от кипарис и да й направят нова, сребърна риза.
През 1918 година, когато Кремъл за дълги десетилетия бил затворен за моленията на православните, пренесли Влахернската икона в Кръстовъздвиженската църква във Воздвиженке (на няколко стотин метра от Кремъл), където продължавали да въздават дължимата почит на светинята. Но през 1931 г., когато и тази църква била закрита, чудотворната била преместена обратно в Кремъл и оттогава е сред сбирката на Държавните музеи на Московския Кремъл.
Неголяма по размери (46 х 37,5 х 4 см), Влахернската икона представлява релефно изображение на Богородица от типа Одигитрия. Най-древният запазен цветови слой е от втората половина на XV - началото на XVI век. На лявата ръка на Пречистата е изрисуван седящият Младенец, Който в лявата си ръка държи разгънат свитък, а с дясната двупръстно благославя.
При обновяването на иконата през 1813 година били направен нов надпис на гръцки: "Госпожа обители Влахернской" и "Многоценно съкровище". Те се съхранили до последната реставрация, направена от Д. А. Дунаев във Всерусийския реставрационен център "Академик И.Е. Грабар". При реставрацията бил открит истинският гръцки надпис на иконата: "Богохранима". Именно такава е съдбата на тази древна светиня.
Едновременно с това направили и копие (с по-висок релеф), който пребивава във Влахернската църква в село Кузьминка (днес в пределите на москва, до 1757 г. принадлежало на Строганови, а след това - на Голицини). Тук празнували чудотворната икона на 2 юли, а не на 7 юли, както във всички останали храмове. Днес това копие се пази в Третяковската галерия. [...]
Друго старинно копие на Влахернската икона пребивава в храма на св. Сергий Радонежски във московския Високо-Петровски манастир. Той е направен през втората половина на XVII век.
[...] Днес й се покланят в московския храм Рождество Богородично в Старосимоново
Резная Влахернская
икона Божией Матери в Старом Симонове.
Источник starosimonovo.ru
Третото, най-забележително копие на Влахернската икона е направено през 1705 година. Първоначално тя била семейна светиня на дворянския род Головини, в село Деденево (Новоспаское) блозо до град Дмитров край Москва. [...] В деня на възобновяването на Спасо-Влахернската обител (през април 2001), чудотворната икона била върната на манастира.
Надежда Дмитриева
"Чудотворная икона Божией Матери Влахернская", из книги "О Тебе радуется!",
pravoslavie.ru.
Превод със съкращения Pravoslavieto.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
