 |
|
Православната иконография на Успение на Пресвета Богородица, както и самият празник се основава изцяло на Свещеното Предание. През V век св. Ювеналий, патриарх Иерусалимски пише на византийската царица св. Пулхерия за успението на Божията Майка така:
"В свещените и Боговдъхновени писания ние не намираме нищо за кончината на Св. Приснодева Богородица Мария, но всичко сме приели от най-древното и достоверно предание" (Никифор Калист, Църковна история, гл.ХIV).
Основавайки се на това предание митрополит Филарет Московски казва:
"Вселенската (Православна) Църква във всяко богослужение постоянно и ревностно ублажава Пресветата Божия Майка. И това не е просто човешко предание, не е само обичай, въведен от усърдието, не е подражание на други примери на частно вярване, но мисъл, предадена не от човек, а внушена от Св.Дух, и изпълнение на едно задължение, колкото свято, толкова основателно и благодатно за християнския свят" (Митрополит Филарет Московски, "Слова и речи".М.1882г., т.IV. с.83).
Празникът Успение Богородично е възникнал, както се предполага, в Иерусалимската Църква. Макар точната дата на възникването му да е неизвестна, той е един от най-древните Богородични празници. През VI век той вече се празнувал повсеместно. Най-ранното от известните изображения на Успение, или по-точно - част от това изображение - възнасянето на душата на Божията Майка на небето, датира от началото на IV век. То се намира на саркофага в църквата "Св.Енграций" в Сарагоса (Испания) (Саbrol, Dictionnaire d'Archeologie chretiennе, т.I, част 3,с.1990-1991).
Празникът Успение Богородично има две значения: възпоменание на завършването на земния подвиг на Божията Майка - Нейното успение и погребение, и на второ място - Нейното най-високо прославление - възкресението Й и възнасянето Й на небето с Нейната пречиста плът. Това двояко значение на празника православните икони разкриват различно - едни загатнато, а други - пълно.
Разглеждайки иконата на Успение в настоящия анализ ние използувахме като основа словата на митрополит Филарет Московски и главно неговото прекрасно изяснение от 1846 г. на съдържанието на иконата, нарисувана от знаменития древен иконописец св. Петър митрополит Московски (1308-1326) (Виж пълният текст на словото; местата, цитирани в статията на Л. Успенски, тук са пропуснати). Към него ние си позволихме да направим някои допълнения, като ги илюстрирахме със съответни текстове от службата на празника, а също да дадем обяснение на някои детайли в иконата, на които той не се е спрял.
В иконите, както и в празничната служба на Успение, прославата на Божията Майка достига своя апогей. Това е така, защото вярната на Вселенското Предание Православна Църква вижда прославлението на Божията Майка не само в началото на Нейния земен живот, а преди всичко - накрая, при Нейното успение, когато Тя със съдействието на Божията благодат достига върха на съвършенството, предела на светостта, достъпен за човека и въобще за всяко сътворено същество. Тук се разкрива великата слава на Майката Божия, слава, която дотогава е била скрита под покрова на Нейното непостижимо дълбоко смирение.
Успение на Пресвета Богородица.
Детайл от стенопис в
манастира в Арденица, 1744 г. Вдясно долу: св. Седмочисленици
Успение Богородично.
Стенопис от манастира
Грачаница
"Виждаме - казва митрополит Филарет в друго слово на същия празник - след успението необикновено бързо пробуждане, след смъртта - веднага безсмъртие в цялата му пълнота и сила. Виждаме душата на Пресветата Дева в ръцете на Господа, или с други думи, издигната до най-високата степен на блаженството, защото близостта до Господа и висотата на блаженството е едно и също. Виждаме и Нейното приснодевствено тяло, непокоряващо се на законите на тлението, не дочакващо възкресението на всички, но още при самото си посяване в земята, израстващо на небето и процъфтяващо в слава" (Митрополит Филарет, Слово на Успение, 1848 г., пос.съч., с.566), - тялото на Майката Господня, възкресено с Божествената сила на Нейния Син и възнесено на небето: "Пребожественият Иисус, Господ на славата... Сам Те взе от земята, Майко Божия, с душата и тялото", казва Православната Църква в канона на предпразненството на Успение (тропар на 5-та песен) или в канона на празника: "... съпровождат невеществените ангелски ликове Твоето божествено тяло, отиващо в небесния Сион" (песен I). Така не само пресветлата душа на Божията Майка преминава в живота на бъдещия век, но и Нейната пречиста плът се уподобява на Тялото на възкръсналия Господ и преминава от смърт към живот. Тази, Която е послужила на Неговото въплощение е приета в славата на Своя Син, в славата на Неговото Възкресение и Възнесение: "Възкресни, Господи, в Твоя покой, - Ти и кивотът на Твоята светиня" (Пс.131, стих 8, по слав.текст, често споменаван в празничното богослужение).
"Славата на Божията Майка пряко произтича от доброволното смирение (истощание - слав.) на Нейния Син. Божият Син се въплощава от Приснодева Мария и става Син човешки, Който може да умре. А Приснодева Мария, станала Божия Майка, получава "боголепна слава" (стихира на вечернята, глас I). Изпълнението на крайната цел на човека - достигане славата на бъдещия век, е осъществено не само във въплотената Божествена Ипостас, но и в обожествената човешка личност. Това преминаване от смъртта към живота, от времето във вечността, от земното състояние към небесното блаженство, отделя Божията Майка от общото възкресение в деня на Страшния съд, в деня на Второто пришествие (parousia - гр.), с което ще завърши историята на света. Успение - това е нова тайнствена Пасха, защото Църквата празнува на този ден, преди свършека на света, своето тайнствено есхатологическо начало (В. Лоски, коментар към иконата на Успение, L.Ouspensky, W. Lossky, "Dег Sinn der Ikonen", URS GRAF Verlag, Вегn, 1952).
Успение на Пресвета Богородица
Мозайка от
Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул.
Успение на Пресвета Богородица от преп. Андрей Рубльов
Православните икони на празника Успение ни въвеждат в съзерцанието на посмъртната слава на Божията Майка, разкриват ни последното тайнство в Нейния живот - възнасянето Й на небето, където Тя е била взета заедно с Нейното тяло.
В горната част на някои от иконите на Успение виждаме Божията Майка на трон в ореол, носен от Ангели и пронизан от лъчи, излизащи от Нейното обожествено тяло, т.е. Тя е представена в слава, присъща само на Бога, в "боголепна слава".
Тази слава на възнесението, явена от Въплотилата се Божествена Ипостас и достигната от обожествената човешка личност на Божията Майка се предава в някои древни храмове с две паралелни изображения на Възнесението на Христа и възнесението на Божията Майка (Например два релефа над входните и южните врати на базиликата в Болнис-Капанаучи (Грузия), изобразяващи единият - Възнесението Господне, а другият – възнесението на Божията Майка и отнасящи се към средата на VI век (Ш. Я. Амиранашвили, "История на грузинското изкуство", М.,1950, т.I, с.126), очевидно в съответствие със светоотеческото изречение "Бог стана човек, за да може човекът да стане бог". Но това е основа и на съществената разлика между двете изобразявани събития. Възнасящият се Христос е облечен в одеждите на славата, Той седи на престол тържествено като Вседържител. Божията Майка и тук, на върха на Своето прославление е изобразена в обикновените Си одежди, винаги полуобърната, смирено приведена, често с ръце протегнати надолу, към света, на който Тя е застъпница и надежда. С това сякаш се изразява Нейната постоянна връзка със света, тази връзка, за която Църквата пее в тропара на празника, сравнявайки я със запазването на Нейното девство в рождеството:
"Вь Рождестве девство сохранила еси,
во Успени мира не оставила еси, Богородице..."
И тук иконата ни показва, по думите на митр.Филарет, "не произволен плод на въображението, а съзерцание, съответствуващо на същността на темата". Тя свидетелствува как
необикновено дълбоко православната иконопис е проникнала в съзерцанието на славата на св.Богородица, съответствуваща на Нейната изключителна роля и достойнство на Божия Майка, и в
смисъла на Нейния подвиг, същността на който е Нейното богоподобно смирение.
Съгласно Преданието заедно с Апостолите и служещите редом с тях
Ангели, на иконата на Успение се изобразяват и апостолските приемници - епископите. Към тях се присъединяват и св.Иаков,
брат Господен, пръв епископ на Йерусалим, а също така някои миряни и благочестиви жени.
От лика на Апостолите отсъствува св.Тома - и това е подчертано от Преданието като особена проява на Божия промисъл. Св.Ап.Тома не е присъствувал при кончината на Божията Майка. Той дошъл на третия ден след Нейното погребение и когато отворили пред него гроба Й, не намерили там Нейното тяло. След това Апостолите получили и видимо небесно откровение за възнасянето на Св.Богородица. От описаното събитие става ясно защо на иконите на Успение се изобразяват винаги, заедно със св.Ап.Павел, не тринадесет, а дванадесет Апостоли. Ликът на небесните и земни жители (съставляващи изпълнението на цялата Вселенска Църква), е обединен от едно общо движение: позите, жестовете и погледите - всичко е насочено към лежащата на смъртния одър Божия Майка.
На преден план на възпроизведената тук икона (илюстрацията на тази руска икона тук липсва, бел.ред.) е изобразен често срещащият се в иконографията на празника епизод: Ангел отсича ръцете на дръзкия хулител, опитал се да нанесе оскърбление на тялото на Божията Майка при погребението Й (виж канона на празника, песен 3). Подробно този епизод се описва в акатиста на Успение (кондак, глас 4)
"Изпълнен с буря от помисли неверният евреин Афоний, виждайки пречистото тяло на Божията Майка, носено от богоносните Апостоли всечестно към гроба, се спусна към него, да го събори. Но внезапно, когато очите му ослепяха и едновременно с това ръцете му, прилепнали към одъра Й виснаха отсечени, изповяда с вяра, че Тя е Божия Майка, зовейки към Бога: Аллилуиа".
Първото, което се хвърля в очи тук е, от една страна, контрастът между Апостолите, обкръжаващи смъртния одър на Божията Майка, които преизпълнени с почит и благоговение, Й се покланят, а от друга страна, този човек, дръзкото докосване на когото е било наказано с отсичане на ръцете му. И службата на празника, и иконографията показват с този детайл, че славата на безсмъртното Успение на Божията Майка е вътрешна тайна на Църквата, недостъпна за външно неблагоговейно съзерцание. Затова и дръзкото посегателство на Афоний, непринадлежащ към тялото на Църквата, е било кощунствен опит за проникване в тази тайна, достъпна за съзерцание само в светлината на Преданието - живия източник, който ни разкрива смисъла на почитанието на Божията Майка.
Леонид Успенски
адаптиран превод от руски (със съкращения).
.
Илюстрациите са подбрани от Pravoslavieto.com
Успение Богородично се чества на 15 август след двуседмичен пост. Това е един от най-почитаните сред християните празник.
В традиционната иконографска сцена Успението е
описано по следния начин: По една сграда от двете страни на иконата. В средата на преден план е изписана Света Богородица, легнала на легло, заспала с кръстосани на гърдите ръце.
До главата на Богородица наведен стои свети апостол Петър. В ръцете му има кадилница. На противоположната страна е застанал свети апостол Павел. Той наведен гледа Света Богородица
и е протегнал дясната си ръка към нея с жест, който изразява голяма почит. Скръб се чете на лицата и на двамата.
До всеки от двамата апостоли има по още пет апостола с лица,
изразяващи тъга. Зад леглото в средата се намира Христос в мандорла на славата. Той е заобиколен от ангели. Малко по-далеч са изписани светиите - архиереи в богослужебни одежди. В
левия край - жени, които плачат. Христос държи в двете си ръце душата на майка Си под формата на пеленаче. Той и Света Богородица (и тялото, и душата) са представени с ореоли.
Ангелите също. Апостолите и архиереите са представени без ореоли, за да се подчертаят лицата на Света Богородица и на Спасителя. Поради същата причина ореолите и одеждите на
ангелите са нарисувани в бледи цветове.
Архиереите, които разпознаваме благодарение на големите кръстове на одеждите им, държат отворени Евангелия. Имената им не са
написани. Според Дионисий от Фурна това са свети Дионисий Ареопагит, Йеротей и Тимотей. Контоглу добавя и св. Яков.
Относно представянето на душата на Света Богородица като
пеленаче трябва да се каже, че подобно изображение символизира факта, че когато е починала, духът й се е родил за нов небесен живот. В някои стари икони светите апостоли носят
леглото, на което лежи Богородица, което подсказва за погребална процесия. По този начин ги срещаме примерно във фреска от ХІV век в Дечани, Сърбия.
Понякога на преден план
се появява човек с отсечени от ангела ръце. Според Леонид Успенски, това е един фанатичен евреин, който се осмелил да се докосне до леглото на Света Богородица. Той добавя също, че
този детайл е “апокриф”. Контоглу предлага едно друго обяснение. Той казва, че изписаният пред леглото човек бил набожен евреин на име Jehonias, който бил наказан от ангелите,
защото искал да обърне тялото. Този елемент не само че е лишен от важност, но и разсейва и отвлича вниманието от Христос и света Богородица и от другите светци. Не се среща в
иконите от византийския период. Контоглу също не е използвал този елемент.
Надписът на иконата е “Успение на Пресвета Богородица”. Иконата на Успение не се основава на
писания, тъй като такива липсват, а на Светото Предание. В съгласие е и с химнографията на Църквата, най-вече с това, което се пее на 15 август и в 14-те дни, които предхождат тази
дата. Там се казва, че Апостолите, събрали се в Гетсимания, погребват тялото на Богородица, докато тя се моли Синът Божий да приеме душата й.
В Новия Завет не се казва нищо
за успението на Пресветата Дева. Терминът koimesis, използван в иконата, за да се назове Успението е използван в Евангелието според Йоан, когато се говори за смъртта на Лазар. Там
четем, че след смъртта на Лазар, Иисус Христос казал на учениците Си: “ Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще
оздравее. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря” (Йоан 11:11-14).
Разговорната форма на
koimesis се използва и в Деяния Апостолски, когато се говори за смъртта на първия мъченик Стефан. В глава седма от Деяния апостолски се казва, че когато мнозинството хвърляло
камъни по него, той извикал към Господ и казал: “Господи Иисусе, приеми духа ми! И, като коленичи, викна с висок глас: “Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.”
(ekoimethe) (Деян. 7:59-60).
От гледна точка на използване на термина koimesis в Новия Завет, за да се покаже и назове смисъла на “почивам” и “умирам”, koimesis е правилно
приспособен за иконата на Успение Богородично.
Гетсимания е мястото, където в песента се казва, че се събрали светите апостоли за погребението на тялото на Света Богородица.
Това място се споменава и в Евангелието според Матей (26:36) и Марк (18:1-2). Йоан също пише за Гетсиманска градината и казва, че Иисус Христос ходел често там с учениците Си.
Събирането на апостолите край Света Богородица при Успението й се свързва с един предишен момент от нейния живот. Става въпрос за събирането им с нея след Възнесението на
Христос. В първата глава на Деяния Апостолски четем: “Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път. И
като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов. Те всички
единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя. (Деян1:12-14)
Този пасаж показва, че между светите апостоли и
Богородица имало силна връзка. Срещали се с нея от време на време, молели са се заедно и са я почитали. Началото на тази силна връзка е при Разпятието Господне, когато тя и Йоан
стоели при Кръста, а Христос се обърнал първо към ученика Си: “После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си" (Йоан 19:27).
Стенописите,
мозайките и изобщо изображенията на Успение Богородично се изпълняват на западната страна на наоса преди преминаването в пронаоса. Сцената напомня на вярващия в момента, в който
напуска храма, за Успението на Богородица и изобщо за наближаващата смърт и вечния живот.
Иконата се среща често в главните манастирски църкви и в скитовете на Атон и
многобройните византийски и следвизантийски църкви.
Константин Каварнос
www.crestinortodox.ro
Превод от румънски: Камелия Константинова
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
