Св. Николай (Велимирович) Жички и Охридски
Тълкувания, поучения, размисли

 

Св. Николай (Велимирович)
Св. Николай (Велимирович) Сръбски (1881-1956)

 

:: Писмо до едно момче, което иска Коледна приказка

:: Евангелската притча за десетте девици

:: Из писмата на светителя Николай (Велимирович)

     За кризата в съвременния свят

     Далече ли е от нас войната?

:: Други творби

 

 

Писмо до едно момче, което иска Коледна приказка

Ще ти разкажа приказката, която чух от православните араби от село Бет Джале край Витлеем (виж също: Ерусалим).

В старо, прастаро време, далеч преди Христовото раждане, живял във Витлеем човек на име Йесей, син на Овид, внук на Вооз и Рут. Този Йесей имал осем сина. Най-малкият, на име  Давид, бил пастир и пасял овце около Витлеем.

Свещеното писание го описва като строен младеж, с кестеняви коси и красиво лице. Този добър пастир бил необикновено снажен и храбър. Когато лъв или мечка грабвали някоя от овцете му, той с лекота настигал звяра, изтръгвал овцата от челюстите му, а него убивал. И така, Давид наистина бил добър и грижовен пастир на своето белоруно стадо. Своя баща Давид почитал, както почитал самия Бог. Често той нощувал на полето, върху широката постеля на земята, завит със златотъкания килим на звездното небе. Но онова, което ще ти разкажа се случило не под открито небе, а в една каменна пещера край Витлеем.

Бил един от онези горещи дни, които не са рядкост в тази източна страна. Давидовите овце запладнили на сянка под маслиновите дървета. Слънцето напичало с пълна сила и те дишали тежко от жегата.

Горещината изнурила и Давид и той влязъл в онази пещера, за да се скрие от жегата и да си почине. В пещерите през лятото е хладно, а през зиме – топло. Като влязъл вътре младият пастир се почувствал добре и седнал; налегнала го дрямка, легнал и заспал. Но не след дълго Давид усетил нещо студено върху ръцете си и се пробудил. Когато отворил очи, олеле! – видял една ужасна змия, която лежала върху гърдите му. Ръцете му били обвити от нея. Сплеснатата й глава била надвесена над лицето му и езикът й заплашително се стрелкал. Погледът й злобно бил втренчен в лицето на младежа и очите й сияели като жарава. В пещерата - мрак, и в мрака – очите на онова чудовище, като два горящи въглена. Давид цял изтръпнал от страх. Положението му било безнадеждно. Ако само помръдне глава или ръка, змията ще го ухапе и ще влее своята отрова в кръвта му. О, колко по-леко му било да се бори с ревящия лъв или с ръмжащата мечка, отколкото с тази пълзяща, няма гадина. Какво да прави?

Изведнъж Давид се сетил за своя стар помощник в беди, за своя Господ и възкликнал от цялото си сърце, изпълнено с болка и сълзи: "Не ме оставяй, Господи Боже мой, не отстъпвай от мене! Побързай ми на помощ, Избавителю мой от тежки беди!"

Едва изрекъл тези думи и ето – в единия ъгъл на пещерата засияла някаква необикновена светлина. Светлината имала форма на голям кръг с височината на човешки ръст. Сред този кръг от светлина Давид съзрял красива девойка, блага и сериозна едновременно. Тя седяла с приведена напред глава и държала на ръце рожба – такава предивна рожба, каквато Йесеевият син никога не бил виждал. Изведнъж детето се изправило в скута на своята майка и, с очи като две мълнии, отправило пронизващ поглед към змията. То посочило с пръст към изхода на пещерата, сякаш заповядвайки на змията да излезе. На мига тя се развила, освободила Давидовите ръце и изпълзяла навън.

Давид скочил и паднал ничком пред девойката и детето, пребъдващи във светлото сияние. Искал да им изкаже своята благодарност за неочакваното си спасение и тъкмо когато понечил да го направи, отворил очи, но не видял нищо повече. В този момент пещерата се изпълнила с някакъв сладък мирис като от скъпоценен тамян и смирна.

До смъртта си Давид не могъл да забрави това чудно преживяване. От пастир се издигнал до цар, но то не излизало от ума му. Като цар той съчинил две дивни песни – едната: "Най-прекрасният от синовете човечески", а другата: "Царица в дрехи позлатени" ("застана царица Теб отдясно в офирско злато", виж Пс. 44, бел. Pravoslavieto.com). Тези песни той пеел, свирейки на арфа в своята висока кула в Йерусалим.

А ти, чедо, сега познай: коя е онази пещера? Какво означава страшната змия? Коя е била девойката и кое детето? За да ти помогна да отгатнеш, те поздравявам с радостния поздрав: "Христос се роди!"

Св. Николай Велимирович Сръбски
Из "Мисионерски писма", писмо 92
Превод Диляна Иванова
Православие БГ

 

 

Евангелската притча за Десетте девици

 

Причтчата за 10те девици. Стенопис от Спасо-Преображенский собор в Спасо-Ярославския монастир в Ярославл, Русия. Източник: cnit.uniyar.ac.ru

"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)

Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите (Мат. 25:14-30), тази за десетте девици (Мат.25:1-13).

В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив". На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: да бъде милостта Му вечна, алилуя!

Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение. "Праведниците са наречени неразумни - казваше свети Нил Синайски, - защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело - запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното". А пренебрегнали са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Когато дойде смъртният час, земя ще покрие тялото, и душата ще тръгне на път към вечното си отечество, а ще й свети и ще я поведе след себе си елея на милостта. Който се окаже без такъв елей, него тъмнината ще го погълне! Вратите отпред ще са в тъмнина! Как да се премине през тези страшни врати? Душата трепери от страх, примира от сенките на призраците като в кошмарен сън. Кой ще я помилва? Кой ще й протегне поне лъч светлина? Господ помилва, но само милостивите, защото е казано: блажени милостивите, понеже те ще бъдат помилвани. Онези, които са били милостиви към творенията, ще бъдат помилвани от Твореца. Не е ли това наистина правилно и утешително? Да, но е и страшно - за немилостивите!

В съседство до нас живееше една стара мома. Казваха, че както е била в младостта си "честна девойка", таква е останала и през целия си живот. Всичко това е прекрасно, и можеше само да бъде похвалена, ако не беше злият й език. Ден след ден от езика й се откъсваха отровни стрели по адрес на онези, които живееха в брак и грешаха. От сутрин до вечер тя се хвалеше със своето целомъдрие и ругаеше онези, които й се струваха отвратителни. Един свещеник в разговор за нея каза: "Ако не знаете какво представлява неразумната девица от евангелската притча, ето я, това е тя!" И действително, неразумността изглежда още по-голяма, когато човек има само една добродетел, а други няма. Така на пътника в нощта тъмнината му се струва още по-гъста, когато гледа само своето огънче, а после обърне взор надясно или наляво. Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели.

Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина.

Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата.

Можеш ли обаче да разбереш това навреме? С времето, разбира се, ще го разбереш.

Да ти дава Господ мир и здраве!

Светител Николай (Велимирович) Сръбски, Из книгата "За трите най-важни неща"

 

 

За кризата в съвременния свят

Писмо до свещеник К.

Иисус Христос ПантократорПиташ ме, човече Божий, откъде произхожда сегашната криза и какво означава тя. Кой съм аз, та искаш да узнаеш от мен такава велика тайна? Св. Григорий Богослов е казал: "Говори, ако у теб има нещо, което да превъзхожда мълчанието." И макар да считам мълчанието за повисоко от всяка реч, от любов към теб ще ти напиша какво мисля по този въпрос.

Думата "криза" (krisis) е гръцка и означава "съд". В Свещеното Писание тя се употребява многократно. Така например Псалмопевецът казва: Затова нечестивците не ще устоят на съда (Пс. 1:5). На друго място той говори: Милост и съд ще възпявам; Тебе, Господи, ще пея (Пс. 100:1). Сам Спасителят казва, че Отец ... целия съд предаде на Сина (Иоан 5:22) и малко по-нататък продължава: Сега е съд над този свят (Иоан 12:31). И св. ап. Петър в Първото си съборно послание пише: Защото време е да почне съдът от Божия дом (1 Петр. 4:17).

Замени думата "съд" с "криза" и чети: "Затова нечестивите не ще устоят при криза. Милост и криза ще възпявам. Господ изпраща криза на всекиго. Сега е криза над този свят. Време е да почне кризата от Божия дом."

До неотдавна европейските народи употребяваха вместо "криза" думата "съд", когато ги постигаше някакво нещастие. Сега старата дума е заменена с нова; разбираемата — с неразбираема. Когато настъпваше суша, хората казваха: "съд Божий!". Щом идваше война или мор, пак — "съд Божий!". Случеше ли се наводнение, земетресение, или скакалци нападнеха нивите — все "съд Божий!". Това означава криза от засушаване, криза от наводнение, от война, мор и т.н. И сегашните финансови и икономически несгоди народът разбира като съд Божий, но не ги нарича съд, а криза, та бедата да стане по-голяма чрез неразбирането й. Когато се употребяваше разбираемата дума съд, беше известна и причината за настъпилата беда. Известен беше и Съдията, Който е допуснал тази беда, и най-сетне известна беше целта, с която тя е допусната. А откакто започна да се употребява думата криза, никой не може да обясни нито защо, нито от кого, нито за какво е допусната тя.

Тази е единствената разлика между днешната криза и кризата, причинена от засуха, от наводнения, от войни, глад, нападения на скакалци и други бедствия.

Питаш ме за причината на сегашната криза или по-право казано на сегашния съд Божий. Тя винаги е била една и съща: човешкото богоотстъпничество. Именно грехът на богоотстъпничеството е породил тази криза и Бог я е допуснал, та хората да се опомнят, да станат по-духовни и да се върнат при Него.

За съвременните грехове подобава и съвременна криза. И наистина, Бог използува съвременни средства, за да накаже съвременните хора. Той удря по банките, борсите, финансите и валутата. Преобръща масите на менячите на пари по целия свят, както някога в Йерусалимския храм. Създава небивала паника сред търговците и менячите и те се надигат, борят се, вълнуват се, плашат се. И всичко това само и само да се пробудят и опомнят гордите глави на европейските и американските мъдреци. Лишени от материална осигуреност, те повече биха помислили за своите души, биха осъзнали своите беззакония и биха се поклонили на Всевишния, живия Бог.

Дълго ли ще продължи кризата? Докато не се промени духът на хората; докато гордите виновници за тази криза не се преклонят пред Всемогъщия; докато хората не се досетят да преведат неразбираемата дума "криза" на своя език и не възкликнат с въздишка на покаяние: "съд Божий!"

Казвай и ти, честни отче, "съд Божий" вместо "криза", и всичко ще ти стане ясно.

Поздрав и мир на теб!

Светител Николай (Велимирович) Сръбски

 

 

Далече ли е от нас войната?

Портрет на Владика Николай (Велимирович). Източник: pravoslavie.domainbg.comДо един военен от запаса, който по своему тълкува Китайско-японската война.

Трябва да Ви призная, че ме удиви Вашето обяснение на сегашната война между Китай и Япония. Вие казвате: "Опасността от война в Европа е отстранена. Войната е пренесена на другия край на света, там където е нощ, докато при нас е ден." И ликувайки, предричате мир за Европа.

Нима за Вас е сладостен този мир, когато слушате за война между хората в която и да е част на света? Нима са Ви приятни храната и питието, веселбите и киното, смехът и шегите, когато мислено се носите над манджурските полета и виждате там полузамръзнали, окървавени, гладни, озверели хора, потомци на същия прародител, от който е произлязъл и Вашият народ, и Вие самият? Всяка вечер слушате по радиото празни приказки и смятате, че от тях ставате по-умен. Най-същественото, което радиото може да Ви съобщи в наши дни, това са стоновете на стотици хиляди ранени и воплите на хиляди умиращи; това са риданията на майки, вдовици и деца от две велики земни царства. И всички те са хора като Вас — живи души, жадуващи за живот и щастие. Над тях свети същото онова слънце, което огрява и Вас. И те стоят пред Божия взор, както и Вие.

Значи, сега е време не за радост, а за скръб. И то скръб не на един или двама души, а на цели народи, племена и държави.

Когато европейските владетели обявяват траур по повод смъртта на някой си Бурбонски или Савойски принц, как не се сещат да обявят траур за смъртта на стотици и хиляди човешки същества, които също са принцове в Божиите очи?

Ако европейските народи бяха по-просветени, те щяха да обявят общодържавен и всенароден траур за всяка война, в която и да е точка на земното кълбо. Щяха да затворят кафенетата, игралните домове, вертепите и кината; щяха да забранят всички безумни увеселения, докато трае кръвопролитието между братя и съседи. И всичко това от жалост и състрадание. Как биха ликували небесата, ако славяните въведат първи това!

Вие навярно весело ще се засмеете на написаното от мен. Зная. И Пилат би се засмял. Но зная също, че Христос не би се засмял.

А що се отнася до Вашето пророчество, че мирът в Европа е осигурен, че пламъците на войната бушуват далече от нея, бъдете много внимателен. Не се доверявайте на себе си, нито на Вашето пророчество. Ако гората се е запалила в единия си край, колко му трябва на вятъра, за да пренесе огнени искри и на другия?

Мир Вам и Божията милост да бъде над Вас!

Светител Николай  (Велимирович) Сръбски
Превод от руски език. Святитель Николай Сербский. Мир тебе и утешение от Господа. Клин, 2001, с. 22-25, 60-61.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

      Обадете ни се  Заглавна страница - Pravoslavieto.com  Пишете