|
В последните десет години много некръстени извървяха пътя към храма, за да се извърши над тях св. тайнство Кръщение. Кръщават се малки и големи. Всеки със своите разбирания и очаквания. След края на тайнството си тръгват и мнозина въобще не се връщат в храма. Изгубват се. Няма ги. Както изведнъж се появиха, така и изчезнаха. Разбраха ли какво стана с тях, влизайки в кръщелния купел? А ние, които останахме, схванахме ли същността на тайнството и промени ли то живота, мислите и делата ни?
Чувал съм, а навярно и вие сте слушали за най-различни причини, поради които хората се кръщават. Най-често стоящи далеч от разбирането на църквата за св. тайнство Кръщение. А какво е то?
В реда на тaйнствата на първо място стои Кръщението. То е врата, която ни въвежда в благодатното царство, в църквата и ни дава достъп за участие в другите тайнства. Необходимо е на всеки човек, за да може духовно да се възроди и спаси. В беседата си с Никодим Исус Христос наблегнал именно на това: "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." (Йоан 3:5)
Кръщението е учредено от Господ Исус Христос след възкресението Му. Той заповядал на апостолите: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух." (Мат. 28:19)
От книгата "Деяния на светите апостоли" разбираме, че апостолите кръщават новоповярвалите. И така вече двадесет века епископите и свещениците, имйки апостолско приемство, извършват това тайнство. В него кръстеният чрез благодатта на св. Дух се очиства от първородния грях и личните грехове, извършени до този момент (ако е възрастен), и се възражда духовно. Апостолите в своите послания ни казват, че чрез Кръщението ние се "освещаваме", "омиваме", "очистваме", "оправдаваме", "умираме за греха", "съпогребваме се с Христа" и "възкръсвaме с Него".
Интересно е, че църквата представя това тайнство като подобие на смъртта и възкресението на Христос. Тук не говорим за смъртта като биологична функция на живота. По-скоро става дума за смъртта като духовна реалност. Отделеност от Бога. Ето това е истинският смисъл. Пребиваване в "далечна страна", в която отсъства Подателят на живота, истинския живот, а именно самият Бог. Христос дойде и разруши смъртта с нейното жило - греха. Той не разруши физическата смърт, както мнозина мислят, защото не премахна този свят, от който тя е част.
"Като премахва жилото на греха от смъртта, отстранявайки тази духовна реалност, Христос я изпълва със Себе си, с любовта и живота Си и я превръща в светъл и радостен преход, в Пасха, в един по-пълен живот, общение и любов" - казва отец Александър Шмеман. Човекът, който вярва и живее в Христа, е освободен от смъртта. И това е подобието в Кръщението. Подобието е в нас, а именно това е вярата ни. Да вярваш в Спасителя, не означава само да го признаваш, да вярваш в Неговите свръхестествени способности, да чакаш да получиш, а да Му се отдадеш. Означава да приемеш Неговата вяра, мисли, любов и желания като свои. И не само да ги приемеш, но да ги приложиш и пресъживиш в житейския си път. Другият път е пустинята, изпразнен от съдържание и пълнота. Кръщението по подобие на смъртта и възкресението е изява на една радикална и позитивна промяна. От водите излизаш нов човек с ново име - християнин. Благодат и отговорност. Вече си член на Христовата църква. Трябва винаги да бъдеш и участваш там, където се събира църквата, тоест на литургийното евхаристийно събрание в неделния ден.
И така, Кръщението не възстановява човешката природа в нейното първоначално състояние, в което се е намирал Адам преди грехопадението. Греховната наклонност отслабва, волята на човека получава по-голяма свобода да върши повече добро, отколкото преди извършване на тайнството.
Често действията, извършвани от свещеника при Кръщението, не се разбират. А те са символи с дълбоко съдържание. Св. тайнство се извършва чрез трикратно потапяне, като свещенослу-жителят произнася думите: "Кръщава се Божият раб или рабиня (с произнасяне на името) в името на Отца, Амин, и Сина, Амин, и Светия Дух, Амин." Това е единственото тайнство, което в краен случай - при опасност от смърт - може да се извърши от мирянин християнин (мъж или жена). Чрез потапяне или поръсване при произнасяне на горепосочената формула. Ако болният оздравее, свещеникът само прочита пропуснатите молитви и го миропомазва.
Църквата е установила както децата, така и възрастните да имат кръстници (възприемници). Те са поръчителите пред църквата за вярата на кръщавания и имат задължение да го наставляват и утвърждават в истините на вярата и Христовото учение.
Ето някои от действията, извършвани при Кръщението:
И така, последованието на тайнството е извършено, но тепърва запъчва голямото движение. Животът ни да се превърне в поклонничество и възход към "деня невечерен" на Божието вечно царство. Пътят ни да е светъл и едно нескончаемо славословие към Бога. Остава само да го осъществим.
Дончо Александров, магистър по богословие, http://list.hit.bg
Кръщението се извършва по всяко време, на всяко място и при всички обстоятелства. У нас е застъпено правилото Кръщението да се извършва в храма преди или след света литургия в
кръщелен купел. В редки случаи (при болест) по необходимост Кръщението се извършва и вкъщи.
Добре е преди Кръщението кандидатът да бъде изкъпан и да бъдат приготвени чисти дрехи
за обличане. На някои места (например в Гърция е задължително) кръстените обличат бяла риза - символ на чистотата на душата след Тайнството.
Кръстникът и кръщелникът (ако е възрастен) държат в ръцете си запалени свещи, знак на духовното просвещение и радост, присъстващите - също. По време на тайнството в храма трябва да се стои благоговейно, да не се реагира шумно, за да се разбере дълбокият смисъл на символите на тайнството.
За да не създават проблеми, кръщаваните възрастни трябва да знаят, че пред св. купел си събуват обувките и чорапите, тъй като трябва да потопят краката си в купела.
По традиция у нас при кръщенка се носят погачи, бонбони и пчелен мед. Добре е да се носят за освещаване кръстче, медалион и икона, които ще ползва кръстеният. На свещеника се подарява кърпа за лице и сапун, а с друга кърпа кръстникът обтрива своя кръщелник.
За да няма суетене, всички формалности около кръщелното свидетелство се оформят преди кръщението. В края свещеникът само подписва документа.
Когато кръщаваният е много болен, той се поръсва или облива със светена вода.
В бр. 10 на "Църковен вестник" на стр. 2 поместихме списък на столичните храмове, окупирани от разколническата група около низвергнатия Пимен. (Храмовете към старостилския разкол не бяха упоменати в този списък.) За сведение на всички православни християни напомнихме невалидността на всички църковни тайнства, извършени от духовници в разкол, като прибавихме: "с изключение на св. Кръщение".
По отношение на св. Кръщение е необходимо следното уточнение:
Първо, ако говорим, че св. Кръщение, извършено от разколник, изобщо може да има валидност, то е по силата на едно древно правило, което казва, че кръщение "в името на Отца и Сина и Светия Дух" може да извърши в изключителни случаи и кръстен мирянин например при близка смърт. Това съвсем не означава, че вярващите се насърчават да се обръщат към разколници за св. Кръщение. Ако се извърши съзнателно, това също би било тежък грях спрямо благодатта на Св. Дух и съгласно църковните канони. Онези, които са го извършили по незнание, следва да се обърнат за съвет и изяснение към каноничното епархийско духовенство, към което принадлежат.
Второ, св. Кръщение заема по-особено място сред останалите църковни тайнства.То е единствено, незаличимо и веднъж завинаги. Прекръщаването е недопустимо. При отпадане от Църквата поради грехове или заблуди, завръщането и обновлението на кръщелната благодат става чрез тайнствата покаяние и миропомазване, а не чрез повторно кръщение. Остава обаче въпросът дали първоначално приетото кръщение е действително, или не. С тези проблеми Църквата се е занимавала още от древни времена на големи събори, каквито са Картагенските от 252 и 255 година.
1998 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
