ПРОЦЪФТЯВАНЕ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ НАЧАЛОТО НА IV в. ДО СРЕДАТА НА V в.
Съдържание:
Живот и дейност на блажени Йероним
Съчинения
1. Превод на Свещеното Писание
2. Преводни
екзегетически и други съчинения
3. Екзегетически съчинения
5. Исторически съчинения
6. Проповеди
7. Писма
Учение
Боговдъхновеност на Свещеното Писание
Св. Троица
Христология
Свобода и благодат
Възглед за Църквата
Софроний Евсевий Иероним е роден между 340 и 350 г. (вероятно в 347 г.) в Стридон, малък град на границата на Далмация с Панония, разрушен в 378 г. от готите. Произхождал от знатно и богато християнско семейство. След първоначалното обучение и добро възпитание в бащиния му дом, той бил изпратен в Рим (вероятно в 354 г.), за да продължи там, заедно с приятеля си от детинство Боноз, образованието си. В Рим изучавал в школите на бележитите учители Донат и по-сетнешния християнски църковен писател Марий Викторин граматика, риторика, диалектика и класическа (латинска и гръцка) литература. Изучавал и съчиненията на философите, особено на Сенека и Цицерон. Сприятелил се тук със съученика си Руфин Аквилейски. От любов към науката и литературните занимания започнал да си събира и подрежда библиотека, като сам преписвал съчиненията на много класически и християнски писатели. Още като оглашен той посещавал с голямо усърдие катакомбите и гробовете на мъчениците и се възхищавал от твърдостта и непоколебимостта им при изповядването на вярата си в Христа. През време на пребиваването си в Рим приел св. кръщение (366 г.) от папа Либерий. Не останал обаче чужд на съблазните и примамките на големия град. Своите младежки увлечения по-късно той изкупил с горчиви сълзи и дълбоко разкаяние.
След завършване на образованието си в Рим, подтикнат от желание да получи по-голяма образованост, Иероним отишъл в гр. Трир (Галия), който се славел със своята висша школа. Тук той преписал някои от съчиненията на св. Иларий Пиктавийски, които допринесли за неговото нравствено възвисяване. В Трир били още живи насадените от св. Атанасий Великисимпатии към аскетическия живот. Под тяхно влияние Иероним решил да напусне света и да приеме монашество. Заедно с приятелите си Руфин и Боноз се поселил в Аквилея. Образували с други съмишленици аскетически кръжок, под покровителството на местния епископ, за религиозно вглъбяване и научни занимания. Към този кръжок принадлежал и антиохийският презвитер Евагрий, който пребивавал през това време на Запад. В Аквилея Иероним се запознал със съчиненията на Тертулиан и св. Киприан Картагенски, под чието влияние той още повече се утвърдил в своя монашески подвиг.
От разказите на Евагрий Иероним узнал за строгия аскетически живот на източните подвижници. Пленен от техния възвишен нравствен живот, той решил да напусне родината си, да посети Йерусалим и да започне на Изток строг, напълно уединен аскетически живот.
Не са напълно известни причините, поради които Иероним внезапно решил да напусне Аквилея. В 373 г. той се отправил заедно с
приятелите си Инокентий, Илиодор, Никеас, Илой и Геласий за Палестина, за да се поклонят на св. места. Придружавал ги и Евагрий.
Пътували през Тракия, Витиния, Понт, Галатия, Кападокия
и Киликия. В Антиохия починали двама от приятелите му (Инокентий и Геласий), а и сам той тежко заболял. Прекарал
тук две години, докато възстанови здравето си. Запознал се с епископ Аполинарий Лаодикийски, който го посветил в тайните на своите
тълкувателни трудове, и бързо изучил основно гръцки език.
През време на боледуването си имал знаменателен сън. Бил възвисен и изправен пред престола Божи и чул страшно изобличение на своята страст към четене съчиненията на езическите писатели.
"Стори ми се, - пише по-късно той, - че ме изправиха на съд. Запитан за моята вяра, аз отговорих, че съм християнин. Но Заемащият първото място ми каза: ти лъжеш, ти си цицеронец, а не християнин; защото, където е съкровището ти, там е и сърцето ти".
Дълбоко потресен, той дал клетва да не взема в ръцете си съчиненията на класическите автори. И, наистина, в продължение на 15 години той не чел нито Цицерона, нито Виргилия. Може би и под влиянието на Евагрий, Иероним решил да се уедини в недалечната от Антиохия Халкидска пустиня, център на сирийското монашество, където прекарал около три години (375-378) в строг отшелнически живот и непрестанни научни и литературно-богословски занимания. За да може да чете Свещеното Писание на Стария Завет на оригиналния език, изучавал под ръководството на един отшелник от еврейски произход еврейски и арамейски език. Продължавал да увеличава библиотеката си, като преписвал творения на църковни писатели.
В Халкидската пустиня Иероним направил първите си литературни опити, като превел на латински език евангелието според св. евангелист Матей и написал "Животът на отшелника Павел". Поради вълненията обаче на халкидските монаси във връзка с антиохийския разкол Иероним напуснал "Сирийската Тиваида" и се завърнал в Антиохия. Застанал на страната на епископ Павлин, когото папа Дамас признавал за законен антиохийски епископ. От него Иероним бил ръкоположен за презвитер.
За да усъвършенствува богословските си познания, Иероним отишъл в 380 г. в Константинопол, където прекарал около две години. Слушал проповедите на Св. Григорий Богослов и водил беседи със св. Григорий Нисийски, който му чел наскоро написаната своя книга "Против Евномий". Благодарение на общението си с двамата бележити църковни отци, почитатели на Ориген, Иероним се запознал с някои от неговите съчинения. В Константинопол той станал също ревностен почитател на Ориген и превел една част от беседите му на книгите на пророците Иезекиил и Иеремия. Завършил и започнатия по-рано превод на "Хрониките" на Евсевий Кесарийски.
По покана на папа Дамас в 381 г. Иероним се отправил за Рим, заедно с епископ Павлин и Св. Епифаний Кипърски, за да вземе участие в събора, който трябвало да се занимае с въпросите на антиохийския мелетиански разкол и ереста на епископ Аполинарий Лаодикийски. Съборът се състоял в 382 г. в Рим. Като добър познавач на антиохийския разкол и заблудите на Аполинарий, Иероним бил назначен от папата за секретар на събора. Взел вероятно участие в съставянето на съборните вероопределения.
В Рим Иероним останал до 385 г. като библиотекар и личен секретар и съветник на папата. По негова поръка се заел с изправянето на общоприетия тогава латински превод на Библията. Продължил преводите си на съчиненията на Ориген, като превел тълкуванието на Песен на песните. Превел също съчинението на Дидим Александрийски "За Светия Дух".
През това време Иероним написал и много назидателни писма, в които възхвалявал целомъдрения живот и призовавал и насочвал своите почитатели към по-високо нравствено съвършенство. Около него бил образуван аскетически кръг, към който принадлежали особено жени от висшето общество и от благороден произход, като вдовиците Марцела, Павла и дъщерите й Евстохия и Блезила и др. Времето прекарвали в молитва, благотворителност и изучаване на Свещеното Писание под ръководството на Иероним.
Тогава той достигнал върха на своята литературна слава. Мнозина отивали при него, за да преписват съчиненията му. Но заедно с това се засилвало против него враждебното настроение на мнозина клирици и на голяма част от столичното население заради неговите безпощадни изобличения.
След смъртта на неговия покровител папа Дамас (384 г.) враговете на Иероним започнали открита борба против него. Когато дъщерята на Павла - Блезила - починала, настроените против него смятали, че преждевременната й смърт настъпила поради водения от нея под негово влияние строг аскетически живот. Отправяни му били незаслужени оскърбления и неоснователни подозрения. Вменявано му било във вина положителното му отношение към Ориген.
Оскърбен от всичко това, Иероним, който се надявал да стане премник на папа Дамас, решил да напусне завинаги Рим -"новия Вавилон", и да потърси покой в местата, осветени от стъпките на Спасителя. Отправил се в 385 г. заедно с брат си Павлиниан, презвитер Внкентий и други монаси през Антиохия за светите места в Палестина. В Антиохия, където им оказал гостоприемство еп. Павлин, ги настигнали и се присъединили към тях Павла и дъщеря й Евстохия. Всички заедно посетили Йерусалим и другите свети места в Палестина, а след това Сирия и Египет. В Александрия Иероним се запознал с Дидим Александрийски и в продължение на един месец слушал неговите уроци в Александрийското катехизическо училище по тълкувание на Свещеното Писание. В Египет поклонническата група посетила нитрийските манастири и бележитите подвижници: Исидор, Макарий Младши и Серапион.
След завръщането си от Египет в 386 г. Иероним и спътниците му се заселили във Витлеем, "в това най-хубаво място на света", както го наричал Иероним. Тук той останал в основания от него манастир до края на живота си. Със средства на Павла били построени и три девически манастира, на които тя станала ръководителка. Построени били с нейни средства странноприемници за подслоняване на многото поклонници от различни страни, и училище, в което Иероним между другото изяснявал съчиненията на класическите автори.
В манастира той имал вече тъй много желания покой и се отдал на научна дейност. Продължил да изучава еврейски език под ръководството на двама равини. Със свои средства събрал голяма библиотека, главно от съчинения на църковни писатели, която била на разположение на братята в манастира. Посветил много време за тълкуване на Свещеното Писание. Писал много послания и писма до духовни братя и сестри.
Годините, които Иероним прекарал във Витлеем, не били обаче напълно спокойни и не минали без тревоги и огорчения. Нашествието на хуните и други варварски племена се отразило зле върху отшелническия му живот. Исаврийски разбойници застрашавали живота му. Въвлечен бил в оригенистическите спорове, при които от предишен голям почитател на Ориген станал най-упорит изобличител на погрешните му възгледи. Във връзка с тия спорове той водил остра преписка с Иерусалимския епископ Иоан и с приятеля си от детинство Руфин Аквилейски - защитници на Ориген. Водил борба против Иовиниан, който отричал приснодевството на св. Богородица, и Лигиланций, който отправял остри нападки против монашеството. Не по-малко тревоги му създавали пелагианите, против които също трябвало да води литературна борба.
При напрегната и непрестанна литературна дейност до края на живота си Блажени Иероним починал на 30 септември 419 или 420 година.
Значението и величието на Блажени Йероним се изявяват не само чрез неговия личен живот, но и в многобройните му съчинения - преводни и оригинални.
"Съчиненията му, пише преподобни Иоан Касиан, сияят по целия свят като свещени светилници. Той е мъж както с обширна ученост, така и с изпитано и чисто учение, учител на православните".
1. Превод на Свещеното Писание
Главната заслуга на научно-богословската дейност на Блажени Иероним са преглеждането на латинския текст на Свещеното Писание и преводът на Стария Завет на латински език. Древният латински превод на Свещеното Писание (Итала), който бил на Запад във всеобща употреба, с течение на времето бил подхвърлен на изменения, тъй че се появили различия в различните кодекси. Трябвало да се приведе в единство официалният текст. Затова около 383 г. папа Дамас поръчал на Блажени Иероним да прегледа общоприетия текст и да внесе в него само най-необходимите поправки. Като се ръководел от гръцкия език, Блажени Иероним прегледал отначало Евангелията, след това останалия Нови Завет и накрая Псалмите. Изправеният текст бил въведен от папата в богослужебна употреба.
С по-сериозен преглед на латинския текст на Стария Завет Блажени Иероним се заел веднага след отиването си във Витлеем. Подтик
за това му дало запознаването с хекзаплите на Ориген, които той за пръв път видял на път за Палестина в библиотеката на Кесария
Палестинска. Забележителният критически
труд на Ориген давал възможност на Блажени Иероним да провери италийския превод не само въз основа на гръцкия текст, но и на
еврейския оригинал. От Стария Завет несъмнено бил изправен текстът на книгите на пророците, което се вижда от коментарите му към
пророческите книги, на книгите Притчи Соломонови, Еклисиаст, Песен на песните, Паралипоменон, което е известно от запазените
предговори на прегледания текст на тези книги, на Псалмите и на книгата на Иов, текстът на които в обработка на Блажени Иероним е
запазен до наше време. Относно другите свещени книги нищо не е известно. В своята огромна работа Блажени Иероним се придържал към
метода на Ориген.
Сравняването на латинския текст с еврейския оригинал довело Блажени Иероним до мисълта да преведе отново целия Стари Завет в състава на канона, приет от юдеите, непосредствено от еврейски на латински език (22 книги по числото на буквите на еврейската азбука), с изключение на книгите: Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисуса син Сирахов, Юдит, Товит, 1 и 2 кн.Макавейска, Варух и гръцките добавки в книгата на пророк Даннил. В продължение на 15 години, от 391 до 406. били преведени от еврейски не само първоначално определените за тази цел 22 книги, но също и книгите Юдит и Товит и гръцките добавки в книгата на пророк Даниил. При превода от еврейски език Блажени Иероним бил подпомаган от хекзалпите на Ориген и указанията на учени равини, с които той бил във връзка. При превода Блажени Иероним се стараел да предава мисълта на оригинала дословно, като се придържал, доколкото било възможно, към италийския превод и като обличал мислите в изящни формн на литературния латински език.
Трудът на Блажени Иероним не бил достатъчно оценен от съвременниците му. Дори Блажени Августин го смятал за опасен за спокойствието в Църквата. Признаването на боговдъхновеността на превода на 70-те, вербалната теория за боговдъхновеността на Свещеното Писание и необходимостта от еднообразие на свещения текст били причина за нападки срещу Блажени Иероним за огромното му дело, за което по-късно той бил прославян. Преводът се разпространявал бавно, но наскоро учените започнали да прибягват към него за ревизия на древните латински ръкописи.
През времето на папа Григорий Велики († 604 г.) той бил признат за равнодостоен и едва в VIII и IX в. влязъл във всеобща употреба на Запад. В XII в. получил наименованието Vulgata от vulgo - правя общодостъпен, разпространяван навсякъде).
2. Преводни екзегетически и други съчинения
До Оригеновия спор на Запад Блажени Иероним бил голям почитател на бележития александриец. На съчиненията на Ориген обърнал внимание на Блажени Иероним Св. Григорий Богослов. При запознаването си с тях те му направили такова силно впечатление със своята обширност, задълбоченост и научност, че той решил да ги преведе изцяло на латински език. Превел обаче само някои от тях: Девет беседи върху пророк Исаия (Migne, PL, t. 24, col. 901-936), в чиято автентичност някои автори се съмняват; Четиринадесет беседи върху пророк Иеремия и Четиринадесет беседи върху пророк Иезекиил (PL, t. 25, col. 583-786); Две беседи върху Песен на песните (PL, t. 23, col. 1117-1144); Тридесет и девет беседи на Евангелието според Лука (PL, t. 26, col. 219-306).
В 399 г., вече като противник на Ориген, Блажени Иероним направил точен превод на съчинението му "За началата" (De principiis), за да го противопостави на превода на Руфин, в който имало неточности. Преводът не е запазен.
Не е запазен и преводът на съчинението на Теофил Александрийски против св. Йоан Златоуст.
По поръка на папа Дамас в 386-391 г. Блажени Иероним направил превод на съчинението на Дидим Александрийски (Слепият) "За Светия Дух", което се е запазило благодарение на този превод.
В 379-381 г. Блажени Иероним направил превод и преработка на Хрониките на Евсевий Кесарийски. Първата част (от Авраама до падането на Троя) той превел без всякакви изменения. Във втората част (от падането на Троя до двадесетата година от царуването на император Константин Велики) той направил добавки, особено към историята на Рим. Третата част (от 325 г. до смъртта на император Валент) е негово собствено произведение. Извори за добавките и самостоятелната работа на Блажени Иероним са били историческите трудове на Аврелий Виктор. Амиан Марцелин, Светоний, Евтропий и други.
Освен Хрониките на Евсевий Блажени Иероним превел в свободна преработка и с някои допълнения и неговия Библейско-географски указател (Opus biblico-geographicum - Onomasticon) - списък и изяснение на библейските географски имена - под заглавие "За разположението и имената на библейските места" (De situ et nominibus locorum hebraicorum, PL, t. 23, col. 859-928).
Съчинението "Книга за еврейските имена" (Liber de nominibus hebraicis, PL, t. 23, col, 771-858) е свободна преработка от Блажени Иероним на гръцкия оригинал, приписван на Филон Александрийски, допълнен от Ориген. В азбучен ред са изяснени алегорично-мистично собствените имена в Стария и Новия Завет.
По молба на западни монаси във Витлеем Блажени Иероним превел Правилата на св. Пахомий (Regula S. Pachomii, PL, t. 23, col. 61-81), Предписанията и увещанията на св. Пахомий (Praecepta et monita S. Pachomii, PL, t. 23, col. 81-86), осем писма на св. Пахомий и едно писмо на преп. Теодор (Epistolae Ss. Pachomii et Theodori) и Мистичните слова на св. Пахомий (Verba mystica S. Pachomii, РL, t. 23, col. 87-100).
3. Екзегетически съчинения
Освен превода на Свещ. Писание Блажени Иероним е написал и коментари на много от свещените книги.
а) Стари Завет
1. "Коментар на Битие" (Commentarius in Genesim, PL, t. 23, соl. 935-1010).
2. "Коментар на кн. Еклисиаст" (Commentarius in Ecclisiastem, РL, t. 23, col. 1010-1116).
3. "Коментар на кн. на прор. Исаия" (Commentarium in Isaiam prophetam, PL, t. 24, col. 17-678) в 18 книги.
4. "Коментари на прор. Иеремия" (Commentarium in Ieramiam, PL, t. 24, col. 679-900) в шест книги.
5. "Коментари на Иезекиил" (Commentaria in Ezechielem, Р1, t. 25, col. 15-490) в 16 книги.
6. "Коментари на Даниил" (Commentaria in Danielem, PL, t. 25, col. 491-584).
7. "Коментари на Дванадесетте малки пророци" (PL, t. 25, col. 815-1578).
8. Коментар на Псалмите не е запазен.
б) Нови Завет
1. "Коментар на Евангелието според св. Матей" (Commentarius in Mathaeum, PL, t. 26, col. 15-218) в 4 книги.
2. "Коментари на посланието до Галатяни" (Commentarum in epistolam ad Pauli ad Galatas, PL, t. 26, col. 307-438) в 3 книги.
3. "Коментари на посланието до Ефесяни" (Commentarum in epistolam ad Ephesios, PL, t. 26, col, 439-554) в 3 книги.
4. "Коментар на посланието до Тит" (Commentarius in epistolam ad Titum, PL, t. 26, col. 555-600).
5. "Коментар на посланието до Филимон" (Commentarius in epistolam ad Philemonem, PL, t. 26, col. 600-618).
4. Догматико-полемически съчинения
1. "Диспут между един луциферианист и един православен, или диалог против луциферианите" (Altercatio Luciferiani et orthodoxi sive adversus Luciferianos, PL, t. 23, col. 155-182).
2. "Против Хелвидий за приснодевството на блажената Мария" (Liber adversus Helvidium de perpetua virginitate b. Mariae, PL, t. 23, col. 183-206).
3. "Против Йовиниан" (Libri duo adversus Iovinianum, PL, t. 23, col. 211-338) в две книги.
4. "Проти в Вигиланций" (Liber contra Vigilantium, PL, t. 23, col. 339-352).
5. "Против епископ Иоан Йерусалимски" (Liber contra Ioannem Ierosolymitanum episcopum, PL, t. 23, col. 355-396).
6. "Апология против книгите на Руфин" (Apologia adversus libros Rufini, PL, t. 23, col. 397-456).
7. "Трета книга или последен отговор на писанията на Руфин" (Liber tertius sive ultima responsio adversus scripta Rufini, PL, t. 23, col. 457-492).
8. "Диалог против пелагианите" (Dialogus contra Pelagianos, PL, t. 23, col. 495-590) в три книги.
5. Исторически съчинения
1. "Каталог на църковните писатели или Книга за бележитите мъже" (Catalogus de scriptoribus ecclesiasticis sive liber de viris illustribus, PL, t. 23, col. 601-720). Съчинението е първият опит за история на християнската литература. То преследвало апологетическа цел. По молба на своя приятел преторианския префект Декстер Блажени Иероним си поставил за цел да докаже, в противовес на езическите твърдения, че на християните не липсват образовани люде. С това се обясняват някои особености на съчинението. Като се ръководел от поставената си задача, Блажени Иероним се старае да увеличи числото на християнските писатели. Затова той внася в своя списък не само писатели-еретици и разколници (напр. Вардесан и Новациан, 33 гл.), но и нехристияни (Филон Александрийски, Йосиф Флавий, Сенека и др., 70 гл.).
По литературна форма съчинението стои в зависимост от съчинението под същото заглавие (De viris illustribus) на Светоний Транквилий.
По съдържание съчинението може да се раздели на две части: 1. гл. 1-78 и 2. гл. 79-135. Първата част (за първите два века) е съставена главно въз основа на материали от Църковната история и отчасти на хрониките на Евсевий Кесарийски. Допуснати са обаче някои неточности и грешки. Към сведенията на Евсевий Блажени Иероним добавил сведения въз основа на личната си запознатост с християнската литература, особено западната. Втората част е съставена отчасти въз основа на библиотечни каталози, от които Блажени Иероним е заимствувал заглавия на съчинения, неизвестни нему лично, но главно благодарение на голямата му начетеност в областта на църковната литература от III и IV век. Той не правил за целта специални проучвания, а излагал това, което му било вече известно и се намирало в неговата библиотека. В съчинението си Блажени Иероним разглежда съвършено кратко живота идейността на 135 писатели от апостолско време до 14-та година от царуването на император Теодосий, т. е. до 392 г., като в последната глава включва и своите съчинения, написани до тази година. Благодарение на това съчинение на Блажени Иероним са запазени сведения за някои църковни писатели.
2. "Животът на св. Павел Тивейски" (Vita Pauli, PL, t. 23, col. 17-28). Има за задача да докаже, че не преп. Антоний Велики, а Павел Тивейски е родоначалник на египетското монашество. Главен извор е било съчинението на св. Атанасий Велики "Животът на преподобни Антоний".
3. "Животът на Малх" (Vita Malchi, PL, t. 22,col. 53-60) - предава разказа за благочестивия старец Малх, който живеел в духовен брак със съпругата си в имението на епископ Евагрий.
4. "Животът на Иларион" (Vita Hilarionis, PL, t. 23, col. 29-54), родоначалник на монашеството в Палестина и Сирия.
6. Проповеди
Сам Блажени Иероним свидетелствура, че е произнасял редовно импровизирани беседи на различни библейски теми пред монасите от Витлеемската монашеска общност, а не пред широк кръг слушатели. Не всички обаче негови проповеди са запазени. Известни са: 73 беседи върху псалмите, 2 беседи върху книгата на прор. Исаия, 10 върху Евангелието според св. евангелист Марко, 10 върху различни библейски текстове. Издадени са от G. Morin (Анецдота Маредсолана 3, 2-3) в 1897 и 1903 година.
7. Писма
Блажени Иероним е водил оживена кореспонденция. От многото писма, които са запазени под негово име, около 120 са автентични (РL, t. 22, col. 325-1224). По характера на своето съдържание те могат да се разделят на следните групи: библейски, догматико-полемически, морал-но-аскетически, исторически, утешителни и приятелски. Много от тях са отговори на отправени му въпроси. Някои от тях са обширни - цели трактати и имат научен характер.
Блажени Иероним не е имал наклонност да се занимава с отвлечени догматически и философски въпроси. Доказателства в подкрепа на своите възгледи той черпи главно от Свещеното Писание, Свещеното Предание, богослужението и живота. В изясняване на някои нравствени въпроси той е твърде краен ригорист.
Боговдъхновеност на Свещеното Писание
В ранните си съчинения Блажени Иероним е бил привърженик на алегоричното тълкуване на Свещеното Писание. Под влияние на филологическите си занимания постепенно той преминал към историко-граматическия смисъл на свещените книги, без обаче напълно да се освободи от метода на Ориген. Той споделял разбирането на Оригена, че някои места в Свещеното Писание при буквалното им изяснение могат да се сторят неприемливи. Понеже той не заставал на здрави херменевтични основи, в съчиненията му се срещат някои противоречия и непоследователност. Той поддържал абсолютната безгрешност на Свещеното Писание, макар че не приемал вербалната теория за боговдъхновеността, но реалната боговдъхновеност на първоначалния текст. Съответно на тогавашния възглед за Седемдесетте тълковници, първоначално той приемал, че те са били бого-вдъхновени. Под юдейско влияние признавал само каноническите книги на Стария Завет.
Св. Троица
Има само една божествена същност. Божествената природа е една и единствена. Затова, подчертава Блажени Иероним,
"достатъчно е да казваме: една божествена същност и три съвършени, равни, еднакво вечни Лица, Които притежават тази същност. Всичко, което са Отец и Син, напълно същото е и Светия Дух. Светия Дух се изпраща от Отца и Сина".
Христология
Иисус Христос е истински Бог и истински Човек.
"Това казваме ние, подчертава Блажени Иероним, не защото вярваме, че един друг е Бог и един друг човек и така те образуват две лица в единия Син Божи... , но че един и същият е Син Божи и Син Човечески. И всичко, което Той говори, ние отнасяме едно към Неговото величие (Божествената природа), друго към нашето спасение (Неговата човешка природа)".
Свобода и благодат
Свободата и благодатта са еднакво необходими за нашето спасение. Нашата воля се подкрепва от Божията помощ. В противовес на учението на Пелагий Блажени Иероним доказва, че човек не може да бъде без грях. Само Бог е безгрешен. Човек може да бъде безгрешен само за малко време и то с помощта на Божията благодат. Да се изисква безгрешност от един човек, значи да го правим Бог. На възражението, че в такъв случай Божиите заповеди не биха имали никакъв смисъл, Блажени Иероним отговаря:
"Несъмнено, Бог е заповядал само възможното; това признавам също и аз. Обаче всичкото това възможно не всеки от нас може да изпълни".
Възглед за Църквата
Никой църковен писател на Запад преди Блажени Иероним не е подчертавал така силно своята любов към Църквата, както той е правил това. Пламенно той се е борил в защита на Църквата, и на нейните врагове той гледал като на свои лични врагове. Истинската Църква Христова е апостолската Църква.
"Трябва да пребиваваме, подчертава той, в тази Църква, която е основана от апостолите и досега съществува. Ако чуеш, че други се именуват не по името на Господа Иисуса Христа, а по някакво друго име, например маркионити, валентиниани, знай, че това не е Църква Христова, а синагога на антихриста. Със самото това, че те са се появили после, показват, че те са предсказани от апостолите като бъдещи".
В противоположност на учението на другите църковни отци и учители на своето време Блажени Иероним единствен е поддържал въз основа на посланието на Св. апостол Павел до Филипяни (1:1) и книгата Деяния на св. апостоли (20:1-17), че монархическият епископат не почива на божественото право и че първоначално епископите и презвитерите са били равни, но, за да се избегне опасността от вътрешно разделение в Църквата, е въведен чрез църковен закон. За да се запази църковното единство измежду презвитерите на отделните църкви, един е бил избиран и обличан в по-голяма власт. Предимството на епископите се основава на техните функции. Презвитерът е това, което е и епископът. Все пак Блажени Иероним подчертава, че право да ръкополага има само епископът и че епископите са приемници на св. апостоли.
© "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство" София, 1986 година.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
