"...Ето, отсега ще ме облажават всички родове, задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му." (Лука 1:49-49)
Ние, православните
християни, сме обвинявани от протестантите, че почитаме света Богородица и светиите. Ще се опитаме да дадем отговор на този въпрос
в светлината на Светото Писание, доколкото е възможно в този лист.
Втората Божия заповед гласи:
"Не си прави кумир
и никакво изображение
на онова, що е горе на небето,
що е долу на земята,
що е във водата,
под земята,
не им се кланяй и не им служи" (Изх. 20:4-5).
Провиняваме ли се ние, православните християни, срещу тази Божия заповед, като, вярвайки в Бога и служейки Нему, почитаме още света Богородица, светите апостоли, светите мъченици и всички други святи хора, отдали живота си за Божия прослава? Провиняваме ли се с това, че в тяхна чест устройваме празници, издигаме храмове, служат се литургии и прочие?
За да отговорим на този въпрос, нека първо си изясним що е кумир. Кумирът е идол, който е поставен от човек на мястото на истинския Бог. Кумирът е лъжливо божество, с което човекът се опитва да измести Бога. Но може ли нещо да измести Бога? Не, разбира се, защото Бог е единственият и всемогъщ Господар на Вселената. Има обаче и днес хора, които се опитват да заместят Бога с нещо низше и преходно и правят това свой Бог. Такива хора са суеверните идолопоклонници.
В такова нещо се опитват да ни обвинят протестантите, но напразно. Ние бихме били идолопоклонници, ако боготворяхме светците и ако с тяхното почитане бихме затъмнили Божията Слава. Но всъщност ние не ги боготворим и никого не поставяме на мястото на Господ Иисус Христос - единствения наш Спасител, Изкупител и Ходатай. Ние само следваме думите на Христос, който е казал на Своите апостоли, а чрез тях - и на всички Свои избрани: "Който приема вас, Мене приема, а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил" (Мат. 10:40).
Кумирът отдалечава човека от Бога, а когато ние почитаме Божията Майка и светиите, се приближаваме към Него. Православният християнин, като вижда как светиите с Божията благодат са прославяли Бога с делата си, подражава на вярата им съгласно думите на свети апостол Павел: "Помнете вашите наставници, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им." (Евр. 13:7)
Обвинявани сме в това, че прибягваме до ходатайството на светиите. Истина е, че ние търсим в молитвеното си общение със светиите тяхното ходатайство, но не защото не зачитаме единствения Ходатай - Христос, а понеже вярваме в Светото Писание, което казва: "Голяма сила има молитвата на праведника" (Иак. 5:16). Ние вярваме, че тези божии угодници са преминали от този временен живот във вечния блажен живот - Царството Божие, защото Господ Иисус Христос ни уверява: "Който вярва в Мене, и да умре, ще живее." Стоейки пред Божия престол заедно с Божията Майка те се молят за нас.
За нас света Богородица и светиите не са ходатаи като Христа. Той е Ходатай по същество и по изкупителните Си заслуги, а светиите ходатайстват за нас, подражавайки на Христос и великата Му любов към грешниците. С други думи, Христос е Ходатай по природа, а света Богородица и светиите са ходатаи по благодат. Особено голямо е застъпничеството на Божията Майка пред Нейния Божествен Син. Как да не се обръщаме към нея. Как да не я тачим, когато тя сама казва: "Ето, отсега ще ме облажават всички родове" (Лука 1:48) (Лука 1:48).
А защо протестантите, които иначе много държат на Светото Писание, не почитат света Богородица, за почитта към която е писано в Писанието? Защо те същите не почитат Божиите угодници - Светите апостоли и светиите, чието зачитане е постановено от Господа Иисусa Христа с думите: "Който вас слуша, Мене слуша, и който се отмята от вас, от Мене се отмята" (Лука 10:16).
Отдаване на дължимата почит към светиите и света Богородица не е от днес, а от първите векове на християнството. През втори век християните от Смирненската църковна община свидетелстват за мъченическата смърт на техния епископ св. Поликарп Смирненски следното:
"Ние събрахме костите му - съкровище, по-ценно от многоцветни камъни и по-чисто от злато - и ги положихме където трябва така, че щом стане възможно, ние ще почнем да се събираме с радост и веселие, и Господ ще ни съизволи да празнуваме деня на мъченическото Му раждане".
Блажени Августин, приблизително два века след това - IV в., защитавайки правата на вярата, говори:
"Не на мъчениците ние посвещаваме свещенството, богослуженията и жертвоприношенията (както правят това езичниците по отношение на своите божества), защото ние смятаме за свой Бог не тях самите, а техния Бог. Наистина почитаме паметта им като свети Божии люде, които са воювали за истината до смърт. Но чувал ли е някой някога щото свещеникът, стоящ пред олтара, построен даже над гроба на мъченик, в Божия чест и почит да казва в своите молитви - на тебе, Павле, Петре или Киприяне, принасям жертва?…
И тъй ние не почитаме св. мъченици с божествени почести… не сме им установили свещеници и не им извършваме жертвоприношения, защото това е неприлично, неподобаващо и непозволено, тъй като то трябва да стане само по отношение на единия Бог."
Дивен е Бог чрез своите светии. Сам Господ Иисус Христос им казва: "Вие сте Мои приятели" (Йоан 15:14). Как да не почитаме тия, дето са и служилите, и приятели, и синове Божии? Честта, която се оказва на най-усърдните служители, доказва любовта към общия Владика. Те подпомагат християнина по-лесно да се доближи до Бога. Те са като някакво необходимо стъпало между греховната отдалеченост и Божията благодат, те ни улесняват и насърчават в стремежа ни да служим на Бога.
А колко много чудеса стават по молитвеното застъпничество на Божията Майка и светиите, те са чудесни молитвени ходатаи пред Бога.
Нека накрая завършим с думите на св. Йоан Дамаскин, който сам бил изцелен по чудесен начин от Божията Майка:
"Като гледаме как са живели всички тия светци, нека подражаваме на тяхната вяра, любов, надежда, ревност, живот, твърдост в страданията, търпение дори до кръв, за да се удостоим и ние с венците на славата."
Амин!
Свещеник Георги Вълев
Храм "Свети Aтанасий" гр. Варна
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
