Свят е осветеният, свещеният. Този, който е отделен от други лица или неща, предназначени за общо ползване. Свят е посветеният на Бога - този, който няма никакъв недостатък и е чист от грехове.
Като епитет, характерно определение за дадено лице, думата "свят" се отнася и подхожда преди всичко на Бога. Той е действително безупречен и безгрешен. Бог е асолютно свят.
През III в. преди Христа Седемдесетте преводачи (на лат. "Septuaginta") са превели на гръцки еврейската дума kadosh с "agios" - свят. "Свят, свят, свят Господ Саваот" (Ис. 6:3). Макар, че Бог има толкова други свойства, ангелите използват "свят" като най-главната Негова характеристика.
Определението "свят" приемат и всички лица и предмети, които са отделени от обикновеното, от светското и са придадени или посветени на Бога. Свето въобще е онова, което служи на Бога. Биха могли да се посочат поне 600 случая от Стария Завет, в които хора или предмети носят определението свят (свята, свято). Свети са храмовете, хлебовете на Предложението, седмият ден, помазаният с елей, дрехите на свещенослужителите, Свещеното Писание. Свети са всички човеци, които Бог е призовал по силата на заветните отношения за Свое служение - израилският народ, първосвещениците, свещениците и левитите, пророците, патриарсите, свети са Ангелите като Божии служители.
Бог е свят в абсолютен смисъл. Всички други лица или предмети са свети само в относителен смисъл.
В Новозаветните книги думата свят се среща най-малко половината пъти колкото в Стария Завет. С въплътяването на Божието Слово и със слизането на Светия Дух имаме съвършеното откриване на Бога в трите лица - Отец, Син и Свети Дух. На тройното "свят" на пророк Исайя, което ангелите отправят към Господ се основава и трисветата песен: "Свети Боже, Свети Крепки, свети Безсмъртни" (Свят Господ или Йехова е Отец. Свят Господ или Йехова е Син. Свят Господ или Йехова е Духът). Думата "свет" се прилага и към предмети (светия Потир) и към места (Света Гора, света Обител), и към времена (Света Четиридесятница), и към лица (свети Иоан Рилски), и към действия (Света Божествена Литургия), и към Църквата. Kато избрани от Бога християните са също свети.
Ето и някои от местата на Светото Писание, които съдържат и понятието "свят":
"Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние" (Иоан 17:11).
"Бог на отците ни, прослави Своя Син Иисуса, Когото вие предадохте... Вие се отрекохте от Светия и Праведния..." (Деян. 3:13-14)
И в молитвата на древната Църква Христос е наричен от първите християни на войнстващата (воюващата със злото земна) Църква "свят".
"Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса... , и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса" (Деян. 4:27, 30).
Свят наричат Христос и членовете на тържествуващата небесна Църква, която съставят светците, преминали от тоя свят към вечния живот.
"И викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?" (Откр. 6:10).
Много са в Новия Завет местата, в които Духът е наречен свят. Христос казва за Него - святото лице, което учи:
"Защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете" (Лука 12:12).
"И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас" (1 Сол. 4:8).
"Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий", "но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя" (Деян. 1:5,8)
"Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели" (Марк 8:38).
"Стотник Корнилий... получи от Ангел светий откровение" (Деян. 10:22).
"Който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си... ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца" (Откр. 14:9-10).
Св. ап. Павел пише на ефесяни и обяснява апостолското си достойнство. Не бил ученик на Христос, но Господ му открил тайната на Божието домостоителство, "която не беше възвестена на синовете човешки от предишните поколения, както сега се откри на светите Му апостоли и пророци чрез Духа Светаго" (Еф. 3:5).
Захария, бидейки сам пророк, нарича "свети" всички пророци: "както възвести през устата на Своите свети от века пророци" (Лука 1:70 и Деян. 3:21).
[Виж също 2 Петр. 3:2]
Свети са Писанията, т.е. Книгите на пророците:
"Павел, ... отреден за Божието благовестие, което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, за Своя Син (роден по плът от Давидово семе" (Рим. 1:1-3).
Свято е мястото или храмът:
"И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Даниила" (Мат. 24:15).
"Защото Божият храм е свят" (1Кор. 3:17).
Свято е името Господне:
"Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му" (Лука 1:49), казва св. Богородица.
Свята е земята:
"Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов", каза Господ на Мойсея. "Събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята" (Деян. 7:33).
Светии в апостолските времена се наричали всички първи християни. т.е. всички повярвали в Иисус като Господ и Спасител. Затова поне на 40 места в Новия Завет названията "свят, светия" са еднозначни с "християнин" или "брат". Ето само някои от тях от книгата Деяния на св. апостоли:
"Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име". "Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида". Петър "й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива" (Деян. 9:13,32,41).
Преди да стане апостол, св. ап. Павел, разказва "много светии затворих в тъмница" (Деян. 26:10). "Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие" (Деян. 11:1).
Днес ние, които принадлежим към Христовата църква, се наричаме християни. За първи път това име било дадено на вярващите в Антиохия:
"Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни" (Деян. 11:26).
Днес казваме християни, тогава са казвали "светии". И били наистина свети, т.е. отделени от останалите хора и посветени на Бога. Наименованието "християни" се е запазило до наши дни, като изместило старото наименование.
Първоначалното наименование "свят" за приелите Христа постепенно започнало да се използва с известно ограничение още по време на светите апостоли. "Свят, светии" започнали да наричат тези християни, които наистина живели по Божията воля, които се отличили с добродетелен и богоугоден живот и вече са оправдани в тържествуващата, небесна Църква, както говори Писанието:
"За да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашего, при дохождането на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии" (1 Сол. 3:13) .
"И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога" (Ефес. 2:19).
"Тук е търпението на светиите; тук са тия, които пазят заповедите Божии и вярата в Иисуса. И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях" (Откр. 14:12-13).
"Праведен си, Господи, Който си, Който си бил, и Който си свет, задето тъй си отсъдил, понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това" (Откр. 16:6-7).
Определението "свят" като титла се пази в обръщенията към епископи или към тези, които имат някакъв пост в манастирите или въобще в църковната йерархия, напр. обръщенията към патриарх ("Ваше Светейшество"), към митрополит и архиепископ ("Ваше Високопреосвещенство") и към епископ ("Ваше Преосвещенство").
www.Pravoslavieto.com
