ЗАПОЗНАВАНЕ С БИБЛИЯТА
Евангелие от Иоана

Св. апостол и евангелист Иоан Богослов. Руска икона.
Св. апостол и евангелист Йоан Богослов

:: Евангелие от Иоан митр. Пимен Неврокопски

:: Евангелие от Иоана Свято-Троицко-Сергиева Лавра

:: За рождението свише (Йоан. 3:1-15) св. Максим Изповедник

:: ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ Българска Синодална Библия, 1992 г.

Евангелие от Иоан

Евангелие от Иоан (Ин.) - син на галилейския рибар Заведей и Саломея (Мат. 4:21), "син на гръма" (Марк. 3:17), един от учениците, които Иисус обичаше (13:23; 19:26, 20-2; 21:7 ), сродник на Иисус Христос - втори братовчед по майчина линия, неразлъчен придружител Христов от кръщението и началото на Неговата проповед в Иерусалим. [Виж също: Братята Господни].

Виждаме го с Божията Майка при кръста (19:26) [виж тук], когато Христос поверява майка Си на грижите му (19:27). След първата Петдесетница заедно с Петър ревностно проповядва в Иерусалим (Деян. 3:1-4), в Самария (Деян. 8:14-17). Негов апостолски жребий се пада Ефес, където проповядва, придружен от Божията Майка. Заточеник в Патмос, където получил откровение, записано в Апокалипсиса. Завършил земните си дни в края на първия и началото на втория век в дълбока старост през дните на император Траян.

Църквата го чествува на 8 май (чудесата му) и на 26 септември (успението му). За целокупната му църковнополезна дейност ап. Павел го окачествява като "стълб на Църквата" (Гал. 2:9).

Евангелието си св. Иоан Богослов написал на преклонна възраст в Ефес, в дните на Домициан (св. Ириней, Иоан Златоуст, Теодор Мопсуетски), около 95-та година. То трябва да се разглежда заедно с първото му съборно послание. И двата труда се отнасят към последните земни дни на апостола-тайновидец.

Написани са по молба на Малоазийските епископи (Ириней) в подкрепа и допълнение на синоптическите евангелия с полемическа цел - да се укрепи вярата на първите християни в противодействие на антихристиянското влияние на еретици и лъжеучители (гностици), както свидетелствуват св. Ириней Лионски, Евсевий Кесарийски и Теодор Мопсуетски и както сам евангелистът казва - "това е написано, за да повярвата, че Иисус е Син Божи, и като вярвате, да имате живот в Неговото име" (Йоан 20:31).

Завършител на Новозаветния канон, Иоан силно подчертава личната си близост с Иисус Христос и изключителното си право лично да свидетелствува за живота и учението Му. Думите "свидетел", "свидетелство", "истина", "истинско" постоянно се повтарят в Евангелието.

По съдържание то обхваща дейността на Христа по време на трите пасхи, т.е. един период от три години. В историята на християнския живот това Евангелие внася по-определени хронологически данни, като допълва синоптиците до степен четиримата евангелисти заедно да ни дадат "един велик, чист, богочовешки образ на Изкупителя на света Иисус Христос."

Особеност на богословското учителство на евангелист Йоан е да съобщи факта, да опише събитието, а след това да изложи даденото от самия Христос духовно изяснение на това събитие. Например: Най-напред евангелистът съобщава факта - насищане на петхиляден народ с пет хляба и след това в обширна реч - учението на Христа за хляба на живота - евхаристията (глава 6). Аналогично са изградени беседите с Никодима (глава 3), със Самарянката (глава 4), за "добррия пастир" (глава 10), с дошлите на празника елини (глава 13), и с учениците на Тайната вечеря и на Елеонската планина (глави 14-16).

Дълбокото богословствуване на Йоан, отразено в Евангелието, дало основание на древните църковни отци и писатели да го нарекат "духовно евангелие", а на евангелиста да присвоят прозвището "богослов", а за християнската любов, която струи от него - "евангелие на любовта", а на св. Иоан - "апостол на любовта".

Цялото Евангелие е пропито от трояко свидетелство за Бога - Отец, Син и Свети Дух. Централната тема в него е как Бог става човек; за освещаването на човека, за новия благодатен живот, донесен на земята от Христа Спасителя и осъществим в Църквата и чрез Църквата (глава 17).

Виж също: