Православието през вековете: История: Обща история

Обща история

Св. патриарх Никифор

1. Адам, първият човек, като живя 230 години, роди Сит и живя 700 години до Малелеил. Общо живя 930 години (по Бит. 5:3-5).
2. Сит, като живя 205 години, роди Енос и живя 707 години. Общо живя 902 години (по Бит. 5:6-7). >>>

The Orthodox Church - Church History

by Kallistos Ware

Content:
:: The Beginnings
:: Byzantium: The Church of the Seven Councils :: The Great Schism
:: The Conversion of the Slavs
:: The Church under Islam..
:: Reformation and Counter-Reformation: their double impact
:: Moscow and Petersburg
:: The twentieth century
:: Greeks and Arabs
:: Western Orthodoxy
:: Missions

Фоменкология

"Математическото" направление в историята се появи преди няколко години в Русия и бързо набра почитатели и следовници по света, включително и в България. Според тях античните и средновековни хроники са съставени всъщност през ранното Възраждане от някои хуманисти. Информацията в тях била невярна и "разтягала" неимоверно световната история назад във времето - всъщност всичко каквото знаем за Антична Гърция и Рим, за Византия и средновековното българско царство се е случило в тесния хронологически отрязък между XII - XVII век. >>>

Старозаветна история и археология

Лоно Авраамово

"Лоно Авраамово" е иносказателен, образен библейски израз, чрез който съвременниците на Иисус Христос обозначавали мястото, в което душите на праведниците ще се наслаждават на блаженство и покой след като напуснат този свят. В юдейската традиция изразът “пребивавам в Лоното Аврамово” означавал да блаженстваш след смъртта. >>>

Св. праведни Йов Многострадални (ок. 2000-1500 г. пр.Хр.)

Някога в старо време живял в Арабия един човек, на име Иов, който бил потомък на библейския Авраам. Той бил праведен и благочестив, живял в страх Божий и избягвал злото; бил богат – имал много слуги и слугини и многобройни стада, които в оная страна съставяли главното богатство. Всички жители на страната обичали и уважавали Иова, понеже той охотно помагал на сиромасите, защитавал немощните и се славел със своята мъдрост. >>>

Халев

Халев (горещ, храбър) – името на няколко души в Стария Завет. Един от тях е Халев от Юдиното коляно, за когото се разказва в Чис. 13:6, 13:31, 14:24 и други. Халев и Иисус Навин били от 12-те съгледвачи на Обетованата земя. Четиридесет години по-късно те били единствените израилтяни от поколението, израсло в робство в Египет, които поради вярата им били пожалени от Бог и въведени в Обетованата земя. >>>

Иисус Навин (1255 - 1220 г. пр.Хр.)

Цар Соломон (XI век пр. Р.Хр.)

Соломон ("мирен") бил син на св. цар Давид от Вирсавия. Бил най-мъдър израилски цар и царувал в Йерусалим над всички израилтяни в продължение на 40 години. ... Соломон бил знаменит със голямата си мъдрост и славата му се носела далеч извън пределите на Израил. >>>

Св. праведен праотец Авраам

Св. пророк Аарон (1574 - 1451 г. пр.Хр.)

Св. пророк Мойсей Боговидец

Св. пророк Даниил (600 г. пр.Р.Xр.)

Св. три отроци Анания, Азария и Мисаил (600 г. пр.Р.Xр.)

Св. пророк Йеремия (VI в. пр.Хр.)

Св. пророк Иеремия - от Левиевото коляно. Живял 600 години преди Христа. Наставлявал народа в истинското богопочитание. Предсказал падането на Иерусалим, което и станало в негово време. По време на Вавилонския плен оплакал поробената си родина. С тая цел написал книгата "Плач Иеремиев". >>>

Св. пророк Исаия (ок. 760 - 675 г. пр.Хр.)

Св. пророк Исаия - от царски род, син на Амос. Предсказал рождението на Спасителя Христа от св. Дева Мария и кръстните Му страдания. Пророкът, гонен, преследван, бил прерязан с трион в VIII век преди Христа.

:: Житие на пророк Исаия
:: За Книгата на пророк Исаия
:: Толкования на книгу пророка Исаии: Св. Василий Великий, A.П. Лопухин

Св. пророк Исаия (ок. 760 - 675 г. пр.Хр.)

Дванадесетте "малки" пророци

Библейска археология

о. Александър Мен

:: Обща библейска археология на Стария и Новия Завет
:: Палестинска библейска археология на Стария и Новия Завет

Ранното християнство

Авторитетът на древните събори и преданието на светите отци

Прот. Георгий Флоровски

Съдържа: Съборите на ранната Църква :: Императорски или вселенски събор :: Христос: критерият за истината :: Значението на позоваването на св. Отци

Creeds of Christendom, with a History and Critical notes

Philip Schaff (1819-1893) - Volume II. The History of Creeds.

Евсевий Кесарийски

Златина Иванова

Евсевий Кесарийски често е наричан "отец на църковната историография" и един от основоположниците на християнската библейска концепция за всемирната история. Като близък на Константин Велики той поставя и основите на византийската идеология за отношенията между светската и църковната власт. >>>
:: Кратко животоописание
:: "Църковна история" на Евсевий - разказ за детството на Църквата

Християнски ереси и секти

:: О ста ересях вкратце Свт. Иоанн Дамаскин
:: Арианство (ариани)
:: Монтанизъм (монтанисти)
:: Богомилство (богомили)
:: Гностицизъм (гностици)
:: Докетизъм (докети)
:: Иконоборство (иконоборци)
:: Икуменизъм (икуменисти)
:: Манихейство (манихеи)
:: Монофизитство (монофизити)
:: Монотелитство (монотелити)
:: Несторианство (несториани)
:: Филетизъм

Епископ Вулфила и готският превод на Библията

Епископ Вулфила (ок. 311-383) бил просветител на германските племена вестготи, преводач на Библията на готски език. Времето на служението му съвпаднало с арианските спорове и смутове сред готите. Около 348 г. Вулфила изпросил от император Констанций разрешение да се пресели с паството си в Мизия зад Дунава. В догматични спорове той, под влиянието на Евсевий Никомидийски, приел страната на една от арианските партии. >>>

Христологическите спорове и монофизитстото преди и след Четвъртия вселенски събор

...През IV в. Първият и Вторият Вселенски събор изясняват триадологическите въпроси, като разкриват непостижимото единство на Божествената Троица.
Пред светите отци от V в. предстои нова трудна задача. Те трябва да формулират христологическото учение на Църквата, осветляващо тайната на Боговъплъщението: начина на съединение и единството на Божествената и човешката природа в Лицето на Господа Иисуса Христа. Това учение е особено важно, поради пряката му връзка с въпроса за човешкото спасение. Христологическите спорове са били едни от най-продължителните и драматичните в историята на Църквата. Тяхното начало положило несторианството. >>>

Авва Евагрий Понтийски

Авва Евагрий Понтийски (346-399) е прочут подвижник и църковен писател, ученик на великите кападокийци и учител на Паладий; дякон и проповедник в Константинопол, а от 383 г. - монах в Нитрийската пустиня (неголям оазис на запад от р. Нил между Кайро и Александрия). >>>

Иконоборство

Проф. Тотьо Коев

Съдържа: Социално-икономически, политически и религиозни причини за възникване на иконоборството :: Двете фази на спора за иконите :: Светите братя Кирил и Методий за мястото и значението на иконите
Иконоборството е религиозно-политическо движение, насочено против култа към иконите в християнската църква. Църковната история познава редица изолирани случаи на отрицателно отншение към иконите и свързаната с тях почит. Като организирано движение обаче иконоборството възникнало и се оформило във Византия в първите десетития на VIII век. Негов държавен идеолог бил византийският император Лъв Сириец (717-741). >>>

> Виж също: Кратка история на иконоборството и победата на Православието Любомир Попов

Защо не сме римокатолици?

Архимандрит Ириней (Винарт)

Авторът на това изложение, архимандрит Ириней (Винарт), бивш римокатолически свещеник в Париж, е родоначалник, пръв идеолог и организатор на Френската православна църква. Заедно с група католически свещеници и миряни, той приема Православието в Париж през 1936 г., като акт на едно пълно и свободно убеждение, че истинската Христова Църква, която е запазила апостолското предание и вероучителната истина неповредени, това е Източната Православна Църква. Пръв израз на това убеждение е именно настоящето кратко изложение.

Подвиг за опазване на Светото Православие: Св. Фотий, патриарх Цариградски

Божидар Маринов, ЦВ

Името на св. Фотий се свързва с неговата ревностна защита на Православието. А богатата му книжовна и проповедническа дейност дава основание на множество автори да цитират произведенията му наравно с тези на св. отци. Едновременно с това той е и крупна обществена фигура, която съдейства за укрепване авторитета на Византия в християнския свят и се стреми да отстоява позицията на Църквата като самостоятелен фактор, неподчинен на светската власт и нейните капризи... През 861 г. в константинополския храм "Св. Апостоли" бил свикан църковен събор, в който взели участие 318 отци, в това число и папските легати. Съборът утвърдил Фотий като патриарх... >>>

О соединении Церквей

профессор И. Г. Айвазов, 1945 г.

На протяжении многих столетий раздавался с Востока и Запада призыв к единению, но разделение не только оставалось, но еще больше углублялось. Где же причина такого скорбного явления и кто виновник разделения?.. Наконец, каким путем возможно разделение превратить в единение?.. На эти вопросы мы и постараемся дать обоснованный и неопровержимый ответ. >>>

Пасхата и Пасхалният цикъл през IX век

Професор протоиерей Благой Чифлянов, 1971

От II век върху фона на седмичния празничен цикъл изпъква годишният Пасхален празник, с който още от апостолско време се възпоминавали Кръстната смърт и възкресението на Господа (1Кор. 5:7). Асийските църкви чествували Пасхата на 14 нисан (Пасха ставросимон), докато другите църкви, давайки превес на Христовото възкресение, празнували следващия неделен ден (Пасха анастасимон). След Първия Вселенски събор (325 г.) и Асийските църкви, с незначителни изключения възприели практиката на останалите църкви. >>>

Разединената църква

Падането на Константинопол

Георги Тодоров

Падането на Константинопол в 1204 г. е може би най-значимата културна трагедия в човешката история. Навършиха се осем века от тази вселенска пагуба, но нейното същинско значение остава неразбрано и подценено от класическата (казионната) историография. Защото е светска. Защото не различава духовете и не признава свещеноначалието като път към познанието. Фактите по това събитие привидно са добре известни, но тълкуванието, което ни дават за него казионните светски историци, е подвеждащо. >>>

Падение Константинополя в 1453 году

Стивен Рансимен

:: Глава I. Умирающая империя
:: Глава II. Подъем султаната
:: Глава III. Император и султан.
:: Глава IV. Цена помощи Запада.
:: Глава V. Приготовление к осаде.
:: Глава VI. Осада началась.
:: Глава VII. Потеря Золотого Рога.
:: Глава VIII. Надежды исчезают.
:: Глава IX. Последние дни Византия.
:: Глава Х. Падение Константинополя.
:: Глава XI. Участь побежденных
:: Глава XII. Европа и завоеватель
:: Глава XIII. Пережившие катастрофу
:: Дополнение I. Основные источники по истории падения Константинополя
:: Дополнение II. Судьба константинопольских церквей после завоевания
:: Иллюстрации. Сноски

Разколът на арсенитите. Психология на разкола в трудовете на св. Теолипт Филаделфийски

Св. Теолипт е роден през 1250 г. в Никея. Той е известен като един от непримиримите противници на Лионската уния с Рим. Дълго време е ученик на св. Никифор Исихаст и живеел в пустинни места. Около 1283 г. е хиротонисан за митрополит на Филаделфия. С течение на времето той се издига като ръководител на монашеството и един от родоначалниците на исихазма. Поради големия си ум, образование и духовен авторитет той има силно влияние върху хода на държавните и църковни дела.

Върху богословските дискусии във Византия през ХIV век .pdf

Богословските дискусии за характера на Таворската светлина и несътвореността на Божествените енергии, започнали през 1337 г., се разпалват значително към края на 1340 г. Двете противопоставящи се тези се подкрепят съответно от една страна от Григорий Палама (1296-1359), който защитава реалното участие в Божеството и пълнотата на богопознанието, и от друга – от Варлаам и Григорий Акиндин, които застъпват идеята за едно по-скоро интелектуално богопознание, богопознание "по косвен път", "теология като наука". ... Пред нас стои една дискусия, която се води в границите на византийската култура и се обуславя от различен прочит на изтъкнати църковни авторитети, от които на първо място ще споменем Дионисий Ареопагит. >>>

Luther Had His Chance

Taken from Stephen Runciman's The Great Church in Captivity

It was inevitable that, sooner or later, the Protestant Churches, protesting against Roman autocracy, should seek to find out about a Church which had made such a protest from the earliest times.

Martin Luther's chief interest in the Eastern Question lay in the belief, which he shared with many of his evangelical contemporaries, and with many of the Greeks themselves before the fall of Constantinople, that the end of the world was near and that the Grand Turk was Antichrist: though he had an alternative candidate in the person of the Pope ...

Reformation and iconoclasm

Iconoclasm: the destruction of works of art on the grounds that they are impious. The the first Iconoclastic Riot occurred at the beginning of February in the city church of Wittenberg. It was followed by many similar attacks on art works in other places, notably in Zurich in September 1523.

Киевската духовна школа през вековете. Кратък исторически очерк (1631-1919)

Олга Водинчар

През Ранното средновековие древноруската държава заема важно място в развитието на културните процеси в Европа. Приемането на източно-православното християнство по тези земи определя и културно-историческия път на Киевска Рус1. Това на свой ред води до разпространяването на духовната просвета сред източните славяни. За център на тази зараждаща се култура се определя гр. Киев. Град Киев е свързан с обновлението на руския народ2 и е люлка на духовната просвета на източните славяни. Именно тук започва утвърждаването на кирилометодиевския език. >>>

Един опит за уния в българските земи към средата на ХIХ век

М. Радивоев

Виж също

Българска история

Култове и секти

Срещу сектите

Александър Долев

НАХЛУВАНЕТО :: ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД 864-1396г. :: СЪЩНОСТ НА ЕРЕСИТЕ И СЕКТИТЕ :: РОДИНА И СЕДАЛИЩЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ СЕКТИ :: ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТЕОЛОГИЯТА на СЕКТИТЕ :: ИДЕОЛОГИЯТА НА СЕКТИТЕ :: Характеристики на сектите :: ЖЕРТВИТЕ НА СЕКТИТЕ :: Методите на сектите :: СЕКТИТЕ КАТО ПИРАМИДАЛНИ СТРУКТУРИ :: Целите на сектите :: РЕЗУЛТАТИ ОТ ДЕЛАТА НА СЕКТИТЕ :: СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ цели на сектите и техните покровители от чужбина :: ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Значение на "Добротолюбието" на изток и на запад

В навечерието на третото хилядолетие гласът на "Добротолюбието" както в Православния свят, така и на Запад звучи все по-силно. Без съмнение е забележително, и за мен лично е особено обнадеждаващо, че един сборник от текстове, предназначен за гръцките православни християни в Турската империя през 18 век, успя да окаже такова влияние два века по-късно в съвсем различната историческа и културна среда на постхристиянска Европа."

Християнско поклонничество. Поклоннически пътувания

Виж също:

Въведение в Православието: Апологетика: Православие и инославие

Нашата вяра: Единство на Църквата. Ереси и разколи

Православието през вековете: Съвремие: "Западното" християнство. Икуменизъм

Обща история

:: История на църквата

:: Старозаветна история и археология

:: Раннохристиянска история

:: Разединената църква

:: Култове и секти

Старозаветна история и археология

Ранното християнство

Разединената църква

Култове и секти