Тя е родена на 31 януари 1911 г. в Струмица (сега Македония) в бедно семейство. Още като дете обича да гадае с момите по празници, да скрива предмети и да ги намира със затворени очи и пр. На 12-годишна възраст, когато е на полето със сестра си, ги застига вихрушка (смерч), който я вдига във въздуха и я отнася на два километра. Този момент трябва да бъде подчертан, тъй като народното суеверие олицетворява вихрушката, виждайки в нея зла сила, която може да убие или подлуди човека. Ванга не умира и не полудява, но ослепява. В началото на 1941 г. й се явява конник, излъчващ светлина в бяло, който се представя за Йоан Кръстител (по други източници – за Йоан Златоуст). Той й казва, че тя ще започне да предсказва, а той ще бъде до нея, за да й предава информацията от отвъдния свят. Вместо да се посъветва с духовник и да отхвърли прелестта, Ванга изпада под влиянието на явилия се паднал дух (демон).
Още през април 1941 г., когато Вермахтът нахлува в Югославия, Ванга започва да пророчества със силно променени лице и глас. Тя започва да раздава и рецепти за лекуване - предимно билкови. За нея почва да се говори из цяла Македония. На 8 април 1942 г. я посещава самият цар Борис ІІІ, който е склонен към мистицизъм и постоянно се консултира с дъновиста Лулчев. Твърденията, че при Ванга идва самият Хитлер са абсурдни. След бягството на Рудолф Хес в Англия през 1941 г. въпреки, че самият фюрер се занимава с окултизъм, той заповядва да арестуват всички астролози и гадателки в Германия, защото “предателят” Хес се бил посъветвал с астролог, преди да излети със самолет за Острова.
През 1942 г. Ванга се омъжва за Димитър Гущеров и се преселва в Петрич. Семейният й живот е нещастен. Тя нито има деца, нито успява да повлияе собствения си съпруг, който става алкохолик и умира от цироза на 40-годишна възраст. Ванга живее в Петрич, но приема посетители в местността Рупите, която се намира на мястото на древно езическо капище. Както твърди бившият главен прокурор Иван Татарчев, до 60-те години ясновидката е обект на преследвания. Тя е задържана от милицията и дори е бита като “измамница”.(Първанова, Л. Дядото на Татарчев осъдил убийците на Алеко. – Стандарт, № 4589, 16 октомври 2005 ) По-късно Ванга е откарана в София, за да говори с Тодор Живков. Първоначално той е скептичен, но е впечатлен от разговорите с нея и разрешава от 1967 г. посещенията при нея да станат институционализирани и платени. Част от таксата се прибира от държавата. Изчислено е, че обикновено Ванга приема по 100-120 души на ден и за целия период на врачуване се е срещнала с над един милион души.
Тя е проучвана от нашумелия на времето сугестолог проф. Георги Лозанов и други учени, за нея са заснети филми, написани са немалко книги особено от нейната племенница Красимира Стоянова. Литературният критик Борис Делчев се интересува от врачката и пише в дневника си: “Хората се мъчат да обяснят неща, пред които нашата емпирично-логическа мисловност засега е безсилна и пред които ние все още си затваряме очите”. (Делчев, Б. Дневник. С., 1995, с. 235.) Отдавна забравила фантазиите си за срещи с фюрера, Ванга в края на 70-те и началото на 80-те години е привлечена в окултисткия кръг на Людмила Живкова, който се стреми да съчетае комунистическите догми с Агни йога учението на Николай Рьорих. В това затворено общество влизат Светлин Русев, Богомил Райнов, Нешка Робева и др. Ванга става най-удобния и ползващ се с доверие човек, който да разпространява като „откровение“ нехристиянските идеи на влиятелните окултисти. След 1989 г. тя с ловкостта на опортюнист отново сменя своите политически симпатии. При среща с някогашния лидер на СДС Петко Симеонов тя подсказва изборния лозунг “Времето е наше”. Президентът на “Подкрепа” Константин Тренчев признава, че от 1992 до 1996 г. се среща с нея 50 пъти. Тя е кръстница на убития по-късно банкер Емил Кюлев, който по нейно нареждане купува чифлик до Мелник. Фрапиращо е, че ясновидката не можа да отгатне, че кръщелникът й ще бъде застрелян в София през октомври 2005 г.
Ванга умира на 10 август 1996 г. Погребана е до построената от нея църква “Св. Петка” в Рупите, в която активно се поддържа култът към врачката. Там фондацията “Ванга” е оформила „манастирски“ комплекс, парк и езеро. Когато изкачва Еверест през 2004 г., алпинистът Петко Тотев носи “икона” на непризнатата от никого „светица“ Ванга, рисувана от Светлин Русев. Симеон Сакскобургготски при посещението си на Рупите пали свещ и се покланя на гроба на Ванга.
Съществуват най-различни версии за начина, по който е врачувала Ванга. Може би най-смехотворната е на Юрий Горный. Той твърди, че петричката гадателка разполагала с огромна мрежа от информатори в хотели, рейсове и таксита, които предварително обработвали и прослушвали бъдещите й клиенти и предавали на нея събраните сведения. Други смятат, че тя има способността да чете мисли, но това не може да обясни как тя говори за хора и събития, за които дошлите при нея изобщо не знаят или не си спомнят. Ванга не е и шизофреник с раздвоение на личността. Изводът е един – Ванга не се поддава на материалистическо (атеистично) обяснение. Ключът към разгадаването на този проблем лежи другаде.
Хора, близки с Ванга, съобщават как понякога тя изпада в транс, променя рязко лицето и гласа си и започва да говори от името на други хора. Самата тя изповядва, че предсказва, като общува с духовете на умрелите. Всъщност тези духове не са на покойници, а са духове, подчинени на дявола. Демоните разполагат с известни познания за бъдещето и миналото и ги нашепват на врачката. Те не винаги разбира казаното от тях и пита други хора да й обяснят. Описва духовете като прозрачни и безцветни (“като вода в чаша”), но същевременно излъчващи светлина (“като огън в печка”). Според нея те вървят, сядат, плачат, смеят се. Сред тях тя среща духовете на Ленин, Рьорих, Брама. Ванга описва духа на създателката на теософията Елена Блаватска като най-страшния дух, срещан от нея.
Важна подробност е бучката захар, която Ванга изисква да се носи от посетителите. В окултизма и магията кристалите играят основна роля като резонатор на личните “вибрации”. Гадателката е откровена пред близките си: “Понякога спя само един час. Духовете не ми дават мира. Тормозят ме, будят ме. Казват: "Ставай. Време е да се работи". Въпреки крайно изтощителния печалбарски маратон, в който се превръща животът й, тя притежава невероятна, неуморна, бясна енергия.
Въпреки че полуграмотната Ванга във външния си живот се представя за православна вярваща, нейните възгледи за религията нямат нищо общо с християнството. На въпроса дали вярва в Бога тя отговаря объркано: ”Бог не може да има на света, Бог е този свят. Няма Бог в човека, но има човек в Бога” (?). Тя отхвърля и традиционото разбиране за рая и ада: “Това са различни страни на живота без тяло. Ако умрелият е нужен на живите – това е рай” (?). По отношение на Спасителя Ванга фантазира, че Христос “няма фигура”, а бил “огромно огнено кълбо” (?). За най-голям светец тя признава руският монах Сергий Радонежки, който “се превърнал в светлина” (?). Според Ванга всички религии щели да отпаднат, а щяло да остане само учението на Бялото братство (на Рьорих), което щяло да завоюва света, като тръгне от Русия. Тя нарича това учение “огнена Библия” (?). Ванга не вярва в безсмъртието на душата и във възкресението, а в индийския мит за прераждането. Според нейните думи първата й майка била фараонка от Египет, а тя самата няколко пъти се прераждала. Според нея съветските ракети “очистват” и “освещават” космоса над Русия, а Юрий Гагарин възприел “небесно тяло” (?).
Погрешните предсказания и гадания на Ванга нямат чет. Съчиненият от нея разговор с Хитлер е само началото. Търновският поет Радко Радков, който е бил много близък с покойната Людмила Живкова, сподели в разговор с мен, че петричката врачка й казала за него, че бил “английски шпионин”. Това е не само лъжа, но и клевета. На Александър Бовин Ванга предсказва, что СССР ще окупира Чили и "скоро червени знамена ще се развяват в много страни на света". Дори заявява, че България неминуемо ще влезе в състава на СССР. Нещо повече, “Русия ще стане господар на света”. Ванга стига до гротеска, до нелепост, когато забранява на своите клиентки да носят обувки с токчета, защото “пречат на небето”, а един руски писател съветва да оставя ръкописите си отворени през нощта, за да попият “небесни енергии”. Тя препоръчва сутрин на гладно да се пие “за здраве” по чаша ракия и пр.
Много екстрасенси претендират, че те са единствени приемници на Ванга, като отричат другите мистификатори. През лятото на 1995 г. Ванга определя осетинеца Маирбек Хаджумарович Бегизов за свой наследник. Но няколко дена преди да издъхне, тя внезапно си сменя мнението и посочва за заместница асеновградската гадателка Нина Димитрова. Нейна духовна наследница претендира да е и една също сляпа французойка Патрисия Люмо. Други твърдят, че продължавали да получават “откровения” от умрялата петричка врачка. Забравя се, че в разговор с Връбка Орбецова през 1991 г. Ванга нервно отхвърля конкурентните екстрасенси като “шарлатани” и “тинтири-минтири”.
Случайно или не, в Централна Африка се почита езическо божество на име… Ванга. Местните чернокожи езичници вярват, че то живее на един остров в езерото Виктория и му се молят при болести и природни бедствия. И в Бангладеш е налице култ към божество със същото име – Ванга (Vanga < bôngo, [Bonga = Слънчево божество]). Не бива да забравяме, че Църквата учи за реалността на демоните, прикриващи се зад маските на езически божества и стремящи се да отклоняват човеците от благочестивото преклонение пред истинния Бог. Възможно е демон, представящ се с името Ванга, да е „избрал“ някога Евангелия за свое лице в България и под негово влияние тя да е врачувала с цел отвръщане на българския народ от спасителното Православие. За съжаление и днес все още има хора, които се стремят чрез лъжехристиянски средства да увековечат пагубния култ към покойната Ванга от Петрич, като я представят едва ли не за светица и богиня, противопоставяйки се по този начин на православното християнство, проповядвано и пазено в Църквата Христова. Затова, нека се вслушаме в трезвото предупреждение на апостол Павел: “Да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата” (Ефес. 4:14).
Архим. доц. д-р Павел Стефанов