Ако сте рещили да ползвате някакъв вид мрежа под Slackware, първо се убедете, че разполагате с Linux-съвместима мрежова карта. Въпреки че Linux вече поддържа голям брой мрежови карти, добре е да проверите дали вашата е сред тях. Това можете да направите на The GNU/Linux Beginners Group Hardware Compatibility Links и The Linux Documentation Project Hardware HOWTO.
Когато посетите Linux Hardware Compatibility листите, добре ще е да си отбележите кой кернел модул изисква картата.
Модулите на ядрото, които трябва да се заредят при стартиране се зареждат от файла rc.modules в /etc/rc.d или от "автоматично зареждане на модули" (ако има поддръжка в ядрото) - тази поддръжка се стартира от /etc/rc.d/rc.hotplug. Стандартния rc.modules файл съдържа секция "Network device support". Ако отворите rc.modules и погледнете в тази секция, ще забележите, че първо се проверява за стартиращ rc.netdevice файл в /etc/rc.d/. Този скрипт е създаден, ако setup е разпознал мрежовата Ви карта по време на инсталацията.
Под този “if” блок има списък с мрежови устройства и modprobe линии (#коментирани). Намерете вашето устройство и премахнете коментара (#) на съответната modprobe линия, после запишете файла. Стартирането на rc.modules, като root трябва да зареди мрежовия драйвер за устройството (както и всички други изброени модули (без #)). Отбележете, че някои модули изискват параметри; убедете се, че сте избрали правилната modprobe линия.
Драйвери за тези карти са предоставени, чрез кернел модули. /sbin/netconfig би трябвало да е проучил вашата карта и правилно конфигурирал rc.netdevice файла. Ако това не е станало, най-вероятно модула, който се опитвате да заредите за дадена карта е невалиден. Ако сте сигурни, че правилно сте избрали модула, ще се наложи да прочетете документацията за съответния модул и сами да откриете къде се крие проблема. Може би сте задали грешни или непълни параметри.
До неотдавна повечето модеми бяха 8 или 16 битови ISA карти. С усилието на Intel и производителите на дънни платки този стандарт беше изкоренен. Сега модемите са външни (серийни или USB) или вътрешни PCI. Ако възнамерявате да купувате модем и искате той да работи с Linux, изключително важно е добре да го проучите, особено ако смятате да е PCI. Повечето PCI модеми на пазара са така наречените WinModems. При тях липсва основна част от хардуера, като функциите му се поемат от процесора на компютъра и ОС Windows. Това означава, че те не притежават стандартния сериен интерфейс, с който PPPD очаква да работи.
Ако искате да сте абсолютно сигурни, че модемът ще работи с Linux, поръчайте външен хардуерен модем, който се свързва със серийния порт на компютъра. Тези модеми по принцип работят по-добре и са по-лесни за инсталиране и поддръжка, от друга страна са по-скъпи.
Съществуват няколко уеб сайта, които предоставят драйвери за Win модеми. Този софтуер не е част от Slackware и няма да бъде обсъждан тук.
В Slackware инсталацията, имате възможността да инсталирате pcmcia пакета (в серия “A”). Този пакет съдържа приложенията и конфигурационните файлове за работа с PCMCIA карти под Slackware. Отбележете, че pcmcia пакета съдържа само основен софтуер, не съдържа никакви драйвери или модули. Модулите и драйверите може да откриете в /lib/modules/`uname -r`/pcmcia директорията. Ще се наложи да експериментирате, докато намерите модул, който ще работи правилно с вашата мрежова карта.
Трябва да редактирате /etc/pcmcia/network.opts (за Ethernet карта) или /etc/pcmcia/wireless.opts (за безжична мрежова карта). Както повечето конфигурационни файлове в Slackware, тези два файла са добре коментирани.