Йеромонах Йоан (Филипов).

Из книгата „Християнството и смисълът на човешкия живот“

 

ПРИЧИНА ЗА НЕВЕРИЕТО

 

Защо повечето хора не вярват в Бога? Или макар да признават, че „има нещо, има някаква Сила”, животът им е далеч от Божиите заповеди?

Недостатъчно ли е за тези хора вечното блаженство в Царството Божие? Или се съмняват, дали това, което Бог е обещал, е вярно?

Някои казват: „Нашият живот мина в една атеистическа епоха, учеха ни, че няма Бог, забраняваха ни да ходим на църква, а сега пък вече остаряхме и е трудно да се променим”. Смешни оправдания! Ако са ви учели, че няма Бог, трябвало е сами да проучите въпроса, дали наистина няма или има. А сега никой не ви пречи да ходите на църква, но сами не искате. Това, че сте остарели, само трябва да ви наведе на мисълта, че краят на живота ви е близо и часът, когато ще застанете пред Божия съд, скоро ще дойде. Горко ви, ако се окажете неподготвени!

Истинската причина за неверието в Бога е любовта към греха. Съвременният човек обича да греши. Грехът му е сладък. Повечето хора ненаситно се стремят към всевъзможни грехове. Как тогава да вярват в Бога? По-удобно им е да си кажат: „няма Бог”, като онзи безумец от псалмите (Пс. 13:1). При това сами не си вярват, защото добре знаят, че Бог има, но са свикнали с тази самозаблуда, тя им е приятна. Да, може да вярват общо, че „има там нещо, някаква Сила” и толкова. Такава обща вяра не ги ангажира морално, а и те не искат да се ангажират морално.

Погледнете какво става днес? Необуздан разврат, пиян­ство, алчност. Бог ни е заповядал да сме целомъдрени. Ако някой обаче заговори за целомъдрие в обществото, ще му се изсмеят. Млади и стари жадуват за разврат и блудстват с мисъл и дело. В повечето случаи дори не го считат за грях. Мислят, че е нещо нормално, нали всички правят така. Как тези хора ще повярват в Бога?

Почти всички от жените днес са жени-убийци! Всяка от тях прекъсва живота на едно или повече неродени деца! Кръвта на тези нещастни деца, проляна от собствените им жестоки майки-кръвопролителки, вика към Бога за отмъ­ще­ние. Какво са им виновни децата на тези жени-убийци!? Единствената им „вина” е, че, зачевайки се, са станали невол­на спънка за техния необуздан разврат.

Бог ни е заповядал да сме трезвени. Но повечето хора не обичат трезвостта. Те искат да са опиянени по някакъв начин, малко или много. Опиянението заглушава гласа на съвестта, цигареният дим я замъглява, алкохолът я стъпква, шумът от музиката я заглушава. Все едно, че я няма. Не искат тя да напомня за Бога. Водовъртежът на греха е опияняващ.

Христос е казал: „Пазете се от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си” (Лук. 12:15). Повечето хора днес обаче са ненаситно алчни. За какво им са всичките тези пари, които трупат? Не могат да ги отнесат в задгробния свят. „Горко вам, богати” (Лук. 6:24) – казва Христос; „Горко вам, преситените сега” (ст. 25). Алчността няма разумно обяснение. Като всеки грях, тя е безумие.

Вярата в Бога пречи на грехолюбците да вършат любимите си грехове. Пречи на блудниците да блудстват, на пияните да се опияняват, на алчните да трупат материални блага. Такива хора не могат истински да вярват в Бога.

Някои се оправдават: „Защо Бог не ни се яви осезателно, тъй че да Го видим? И ще повярваме в Него.” Лъжа. Пак няма да повярват. Причината за неверието им е тази, че са въз­любили греха. Както е казал Спасителят, „Светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели свет­лината, понеже делата им бяха лоши. Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши. А тоя, кой­то постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени” (Иоан 3:19-21).

Желанието на хората да видят Бога по начало е неосъще­ствимо. Човек е една прашинка в сравнение с без­крайния Бог. Но от това не следва, че Той не съществува. Ако бълхата каже: „Щом не виждам слона, значиш слонове не съществуват”, нима ще и` повярваме?

Бог винаги има Своята премъдра грижа за създанието Си – човека. Не е оставил Той Своето създание да не знае нищо за Него. Напротив, във възможната мяра му е дал познание и за Себе Си, и за спасението му. Ние имаме познание за Бога чрез Божественото Откровение и чрез вярата. Бог се е открил на хората посредством Свещеното Писание и Свещеното Пре­дание. Оттам черпим знанията си за Него. А съществу­ването Му приемаме с вяра[1]. Да, именно вярата е средството, чрез което Бог е определил да Го познаваме. Така е преценил, че е най-добре за нас. Вярата в Бога не само че не е противна на нашата съвест, а изцяло е съгласна с нея. Съвестта пък е неписаният Божий закон в човека.

Но ще каже някой, че днес има много вери. Така е вслед­ствие на грехопадението. Бог обаче се е погрижил да не се заблудим в това. Православната вяра в Бога е единствената, която автентично и коректно се основава на Божественото Откровение. Истин­ността и` е засвидетелствана многократно от Самия Бог чрез Божествени знамения и чудеса. Нея са следвали всички Божии угодници – светците, които са най-добрите хора в човешката история.

По техния пример и ние сме призвани към святост чрез вярата в Бога, „докато всички достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвър­шен­ство” (Ефес. 4:13).

 


[1] Християнската вяра не е някаква произволна вяра, а напротив – тя има своите дълбоки основания в Божественото Откровение – Свещеното Писание и Свещеното Предание. Тя е здрава вяра. Вяра аргументирана. Потвърдена от Самия Бог с множество чудеса и Божествени знамения. За разлика от несериозните суеверия, които днес масово се ширят и са особено разпространени сред невежите и неграмотни „вярващи” люде, най-вече възрастни жени, които се имат за големи църковни авторитети, но като ги попитаме от кои свещени книги са научили суеверията си, казват: „ами тъй сме чули”, или: „ами ние тъй си го знаем”.

За разлика и от измислените от човеци „вери” и „религии”, чиято цел е трупането на земни облаги и политически интереси (за тях подробно бе писано по-горе).